ЕТО КАКВО КАЗВА И КР. П. МИСИРКОВ

Иван Михайлов

 
 
Сръбските шовинисти, за да “докажат“, че Македония е сръбска земя и нейното славянско население сръбско, взимат като главен свидетел техния цар Душан. Той е владеел някои области в северна Македония през няколко години; сетне заел други македонски области по на юг пак за няколко години и поради това сръбските учени, журналисти и политици искат да уверяват света и нас, че ние сме сърби.
Сигурно подир сто години тия хора ще уверяват света, че и режимът на крал Александър и на крал Петър (от 1912-1915 г., от 1918-1941 г.) е доказателство от този сорт; тоест, че и този кървав тираничен режим показвал, че ние сме сърби. А всъщност той показва обратното — че ние не само не сме сърби, а сме решителни врагове на всякакво сръбско владение и присъствие в Македония.

Що се отнася до сърбо-комунистическата власт в Македония, тя пък се опира на друг “авторитет“ — гимназиалния български учител Кръсто П. Мисирков, който бил “доказал“, че ние сме някаква македонска нация. Такава нация, впрочем, историята не познава. И нашият народ не бе чул за нея докато не дойдоха на власт комунистите. Съседните нам албанци, гърци, власи, турци, евреи, сърби също не познават никаква македонска нация.

Кръсто Мисирков, обаче, казвал, че има такава нация. Това разправят комунистите.

Мисирков, наистина, написа някаква книжка под название “За македонските работи“, в която изказва лични негови разни умувания. Но преди нея и подир нея, когато се е опитвал да пише нещо сериозно, тоест да борави с наука и с история, той винаги е признавал истината такава, каквато тя е  всъщност.

Комунистите пишат и говорят, тоест лъжат, че в Македония никога нямало българи; никога нямало българско национално съзнание, и сега нямало там българи. Т'е явно прокарват същата антибългарска денационализаторска политика, която бе прокарвана и от крал Александър. Разлика има в тактиката им донякъде, но в целта няма. Българщината еднакво се гони и от сръбските шовинисти, и от комунистите с техните оръдия като Колишевски и компанията му. За разлика от тях, македонското освободително движение стои на свещената позиция за независима Македония, с равноправие на народностите, против всякакви денационализации. И тази позиция ще победи неминуемо.

Чуйте сега мнението на Мисирков за българщината в Македония отпреди векове, тоест още от времето преди сръбския цар Душан да дойде в Македония. Вижте как Мисирков говори за българско национално съзнание, за българска култура в Македония още тогава, тоест още преди повече от осемстотин години, даже отпреди хиляда години.

За да няма никакво съмнение в това що казваме, ние даваме фотографирано това, което Мисирков е писал в “Македоно-Одрински преглед“ през 1907 година.

Първо на стр. 4 и 5 даваме снимка от самата заглавна страница на списанието, където под номер 10, в съдържанието, е посочена статията на Кр. П. Мисирков под название “Бележки по южно-славянската филология и история“.
 
 

Съвсем ясно е, че Мисирков пише на български литературен език, и то със стария правопис.

В този брой 37 на списанието Мисирков изрично пише, че през всичките средни векове, та дори до днес ЕТНИЧЕСКАТА И ЕЗИКОВА ГРАНИЦА МЕЖДУ БЪЛГАРИ И СЪРБО-ХЪРВАТИ обхваща Македония като страна населена с българи. Не само това, Мисирков прокарва границата по реките Кулабара, Морава и по вододела на Ибър. Ето снимка от статията му:

Статията на Мисирков продължава в брой 40 на казаното списание.

Там Мисирков ни говори, че българското население е населявало областите на река Морава, а не само Македония, и то още преди сърбите да дойдат да завладяват Македония в средните векове.

Стара Сърбия Мисирков я поставя в кавички, като с това изразява мнение, че тази област никак не е сръбска.

Не друг, а Мисирков изтъква, че сръбски крале даже са наричани от западно-европейските историци “ Рекс булгарорум“, защото сръбската държава никак не била по население сръбска, а повече българска.

Ето на стр. 7 снимки от този пасаж на статията на Мисирков (броя от 3 юний 1907 г. на същото списание):
 

Сетне Мисирков ни разказва как сърбите са си послужили със старобългарския език; как са заели от българите старата им култура, и то от центъра й в Македония и Света Гора; как писмеността в заетите от Неманичите западни български земи продължавала, според Мисирков, да си минава в своето отечество все като българска, макар и при сръбски режим. Ето, долу и на стр. 9, снимки и от тия пасажи на Мисирков, така както са напечатани в казаното списание:
 
 

Виждаме, че Мисирков говори за българско национално съзнание в Македония в 13 век и по- рано, — съзнание, подържано и от Охридската Архиепископия. И тук нека си послужим със снимката на неговите думи:

За да изтъкне здравото българско национално съзнание в Македония още в ония далечни векове, Мисирков казва, че народът в Македония даже сръбските крале ги е смятал български — толкова е бил свикнал със своето българско съзнание, българска традиция. Той (Мисирков) дава примери как в стари хроники, чужди — като Мусакиевата, и някои сръбски хроники — се говори все за българско национално съзнание в Македония още в това отдалечено минало. И тук ще си послужим със снимка от самата статия на Мисирков, от броя на същото списание от 24 юний 1907 г. (стр. 10-11):

Мисирков ни увeрява, че българския народен елемент е преобладавал и в Душановото царство. Ето пак снимка от статията му, от сдалия брой (24 юний 1907г. ) на казаното вече списание:

Господа сърбо-комунисти! Мисирков опровергава вашите лъжи, че никога не е имало българи в Македония, нито българско национално съзнание. Потърсете някой сръбски “учен” да подържа лъжите ви. С Мисиркова се компрометирате.
 

[Back]


Мястото на снимките по-долу е неизвестно!