ИВАН МИХАЙЛОВ, „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА":
Македонското Освободително Дело и Преврата от 19 Май 1934 Година
 

Защо ВМРО не реагира с оръжие след 19 май?

На въпроса: защо македонците не реагираха с оръжие след 19 май в България, може да се отговори кратко и ясно: защото те не искаха да услужат на сърбите, а подир тях на всички български врагове.Сърбите очакваха да се пролее доста кръв, та душата на македонските българи, ако би могло, окончателно да се раздели от тая на свободните им братя в царството. Но не им се сбъднаха очакванията. Така бидоха горчиво изненадани и авторите на преврата - звенарите.

Чрез самото пехливанско тълкуване на факта, че от страна на македонците пушка не пукнала, превратаджиите подчертават колко много те са искали да загърмят пушки, да се започнат сражения. Звенарите с пълно съзнание подготвяха, а повечето от заблудените офицери не можаха да видят и да преценят тежката морална и политическа катастрофа на българския национален живот, каквото би представлявало едно въстание на македонците и от което сърбите на вечни времена биха се възползували. Полковете им бяха готови край границата, за да се явят на помощ на звенарите, да влязат в Петричко и София и да направят страната почти васална на Белград. Не ще и дума, че не само голяма част от македонците щяха да бъдат избити, но и голяма част от будните българи в София, които са имали здрави национални разбирания.

Макар и с горест и сълзи на очите, намиращите се тия дни на българска територия македонски борци, се подчиниха на дадената им от тяхното началство заповед за несъпротивление с оръжие. Не се съпротиви нито един човек и измежду народа в Петрички окръг, където са се развивали на места сцени, срещу които с мъка е могло да се овладее духът на македонеца без да реагира. Много достойни борци, които са свикнали денонощно да се сражават, които са били неведнъж ранявани, които са вършили атентати при крайни рискове за живота им, които са готови дори да си теглят куршума се подложиха доброволно на унижението да се предават без каквато и да е съпротива, на току що свиканите в казармите български новобранци.

Македонските българи никога не са се подготвяли за убиване на свои братя и сестри. С този „недостатък в бойната им подготовка" те, впрочем могат да се гордеят. Но те и не са допускали, че може така подло да бъдат нападнати от свои врагове чрез българската армия. За това свое късогледство, македонците също не се срамуват.

Ако звенарите искат да тълкуват мълчанието в Петричкия окръг и сред македонската емиграция около 19 май като знак, че тяхното предприятие се одобрява от народа, нека погледнат какво ставаше тогава в цяла България. Нийде пушка не гръмна. Но кога българинът е съскал срещу някоя друга власт така, както е съскал против превратаджиите от 19 май. Никоя българска власт не е бивала смъквана така позорно чрез всеобща, пасивна съпротива на цял един народ, както правителството на Кимон Георгиев. За тоя резултат обществено допринесе пасивната съпротива, неодобрението и агитацията и на македонците.

Провеждането на „разтурянето и разоръжаването" на ВМРО - провеждането на сръбските пожелания - бе извършено с крайна жестокост и озлобление, при големи зверства, които биха могли да напомнят старите времена на янкеседжиите. Това отбелязва и в. „Слово" (брой 3921), казвайки буквално следното: „Органи на властта (звенарската), които слабо са разбирали своята деликатна мисия в тоя край (Петричко) са се настанили там като в завоювана територия, а всевъзможни пройдохи са кръстосвали и вършили золумлуци, които са накарали населението да сравнява с времето на янкеседжиите." Под претекст на разтурване и изземване, почти цялото селско население на Петричкия окръг бе положено на неколкократен побой и участъците.

Движението от град в град или от село до село в окръга ставате със специални разрешения, Много глави на семейства бяха насилствено грабнати от близките си и хвърлени да мизерствуват в съвсем други краища на България. В казармите на гр. Петрич умря от побой един отличен българин. Капитан Иванов от Разложкия гарнизон в озлоблението си намушка с ножа си на седем-осем места един македонски патриот, за да изтръгвал „показания". Нещастният наш сънародник едва е бил спасен от нанесените рани. Забранени бяха македонските български песни, преследваха се националните хора, а портретите на видни македонски революционери, загинали в борба с неприятеля, бяха късани с шашки.

Възмутени от тия безчинства на звенарската власт, майор Тромпев, офицер от Петричкия гарнизон, не можа да изживее тази трагедия и сам тури край на живота си. В столица София и другите центрове терора не бе по-слаб. Членовете на Македонския национален комитет бяха арестувани и затворени в Ломските подземия. Други интернирани в провинцията. В Софийската полиция младежът Панчев се помина от нанесения му побой в помещението на полицията. Един от най-уважаваните македонци, инженер Хр. Станишев, 72 годишен, председател на Великия македонски събор, бе интерниран, защото представил един списък съдържащ една малка част от имената на всички изтезавани пред Министерския съвет. Там е било и името на директора на поли цията, полковник Бакърджиев, сега уволнен. Той след 19 май с бил началник на сектор в Свети Врач. Извеждал е из ареста на полунощ арестувани македонци, карал ги да си копаят гробове и се е стреляло над тях, та при такова душевно състояние да им се диктуват показания, угодни за звенарите.

При това състояние на нещата само силни хора по дух и на ционално съзнание могат да изживеят мъки, страдания и да пожертвуват свои близки, избити от властта по това време, без да подигнат ръка срещу властта, като имат ясно съзнание за фаталните последствия за българския народ, ако се последваше така желаната от сърби и звенари въоръжена съпротива от измъчено то население. Впрочем историята ще си каже ясно думата по тези мрачни и позорни времена, които звенарската клика записа през краткото си престъпно властвуване.

[Previous] [Next]
[Back to Index]