ИВАН МИХАЙЛОВ, „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА":
Македонското Освободително Дело и Преврата от 19 Май 1934 Година
 

Кимон Георгиев клевети България

Най-характеристичната постъпка на Кимона през цялото време на краткото му властвуване е онзи зловещ вик, който отправя срещу бившите правителства на България, обвинявайки ги в сътрудничество на ВМРО. В качеството си на министър-председател, той ревеше: „Всички правителства на България, всички министри, преди аз да поема властта, поддържаха ВМРО". Никой враг на България не е я клеветил с такава стръв и настойчивост. Кимон надмина в тоя случай и себе си.

Ако се приеме за вярно казаното от него, не следва ли, че България е била с добро чувство към ВМРО и по свое желание е определяла поведението си към организацията, тъй като бившите правителства идваха на власт чрез народната воля, по пътя изборите? Кой сте вие, г. Кимон Георгиев, и с кое право ще съдите България за това или онова?

Казаното от Кимона, обаче е лъжа. Вярно е, че идеите на освободителната организация са близки до сърцето на българина. Вярно е, че Македония е скъпа и за българската нация. Това го знае цял свят и никому не идва на ум да напакостява на свободните българи заради тези им чувства. Но Кимон клевети правителствата, прави ги съучастници в делата на македонските революционери, които спонтанно се раждат поради робството. Имал ли е представа този господин за злото, което нанася на България?

Така онзи, който сам се наричаше „обновител" на България целеше да се хареса в Чужбина, преди всичко да стане по-мил на българските врагове, които в тия времена са по-силни от България, та по този начин да си осигури по-дълготрайно властвуване. Нещастник! Сребърниците, които той би получил са тъй нищожни пред извършеното голямо предателство!...

* * *

Как стана Димо Казасов пълномощен министър в Белград

Може би най-голям дял във фаталните събития в България има Димо Казасов. Той изигра с рядка сполучливост ролята на подставено лице на сърбите в българския обществен живот, на интригант и насъсквач. Започнал „югославянската" си кариера с пълно угодничество към сърбите и хвърляне кал върху българските пориви в Македония, в една своя реч, произнесена в „Славянска Беседа" в София, през 1928 година, той, за да оправдае сръбската асимилация в Македония, разви следната теза: „Сърбите са напълно прави да вземат мерки и да вършат насилия в Македония, понеже македонците не стоят мирни и не се подчиняват на законно установената власт там. За да бъда по-конкретен, ще ви припомня следното - ако турците в Кърджали се бунтуват, няма ли българската власт да ги изтезава и избива? Също така, щом македонците се бунтуват, сърбите с право ги изтезават!"

Тогава се погреба не само българинът-националист Казасов, за какъвто на 9 юни временно се бе показал, но и дългогодишният социалист, който безсрамно вземате страната на тирана срещу потиснатият народ. Отсетне той е от първите между кръга „Звено", той редактира техните издания, раздухва партизански страсти, шушка сред офицерството, създава шантажи, гъде-личка честолюбия, за да помогне на сръбския стремеж да се всее псе по-дълбоко и по-дълбоко в България омраза към македонските българи, да възтържествува македонофобията. Той, с приятелите си, създаде българофобия у българския народ.

Всичко това вършеше в името на някакво „югославянство" за оправдание на сръбската тирания в Македония, дори направи неподобяващо за културата му сравнение между кърджалийските турци и македонците. Кой не знае, че тия турци имат джамии, ходжи, училища и учители? Имат ли македонците свои черкви и училища? Тия турци си остават в България турци. Но на македонеца позволено ли е да се нарича българин? Тия турци имат свои представители в българския парламент. Но имат ли свои депутати македонските поробени българи?

Достатъчен бе тоя изпит за Казасова, за да бъде харесан в Белград. След това той продължи стажа си в това направление чрез постоянно нападане на македонското дело. Тоя път отведе Димо Казасов след 19 май до поста български пълномощен министър в Белград. Може ли при това положение българският на-род да счита, че има свой представител в Белград?

* * *

Коста Тодоров е фактор около 19 май

Около един месец подир 19 май г. Баталов отправи до българския пълномощен министър в Белград официално писмо, с което го натоварваше да каже в сръбското Министерство на външните работи, че занапред е неудобно да се съобщават в София посредством Коста Тодоров поръчения от политически характер.

Тоя официален документ неопровержимо доказва, че К. Тодоров е играл роля преди преврата, както и подир преврата бидейки най-малко връзка между сръбските официални среди и звенарите. И когато тая връзка е станала очебиеща, г. Баталов моли да бъде избягната, или прикрита. Коментарии са излишни!

Коста Тодоров е добре известен на българското общество и не е необходимо да припомняме миналото му. Но отбелязваме постъпката на бившия български министър на външните работи, само за да се види по-добре с каква предателска мая е замесена баницата, която, чрез българската армия, бе сервирана на 19 май на България.

ВМРО е представена, главно от пропагандата на държавите поробителки, като институт крайно жесток и влюбен в тероризма. Нищо по-лъжливо от това твърдение! За всички ВМРО би могла да се покаже удивително човеколюбива - каквато всякога се е стремила да бъде - стига да можеше.

Публиката знае само наложените от ВМРО наказания. Тя не знае колко хора е помилвала, поправила, спечелила, колко прегрешили личности е превърнала в герои.

Публиката лесно забравя, а не винаги знае колко предупреждения, молби, опити за изправяне е правила спрямо провинените към ВМРО.

Революционната организация се бори против терора, който се упражнява над поробения македонец. Ето защо, тя повече от всеки друг желае да не се погубват хора, а особено българи и съотечественици.

Но тя си остава организация революционна, която не се ръководи от повелението „ударят ли те от една страна, обърни и другата страна на лицето си - да те ударят и по нея". Напротив, за ВМРО и по-назидателен факта, че сам Спасителят Христос е взел камшик и с него изгонил нечестивите люде от храма Божи.

Към ВМРО половин век обръща измъчения си поглед потиснатият брат, от нея търси възмездие за тирани и предатели, в нея вижда опора и защита на народната чест и достойнство, с нея свързва упованията си за по-добри дни.

И така, като всяка освободителна и революционна организация, ВМРО е принудена да прибягва и до убийството като средство в борбата. Но от създаването си до сега, това средство ВМРО го е приемала главно като отбрана - особено в последните години. Нейните въоръжени чети е трябвало да се сражават само при неизбежност, като бъдат нападнати. При многобройните атентати извършени против поробителя, старателно са избягвани човешки жертви. И като е заповядвала посегателството върху отделни лица, 95 на сто от тия случаи са такива, при които е правела сметка, че ако днес не се накаже Х или У, утре - други ден, заради него ще се наложи проливането на повече кръв, или ще трябва да се понесат от страна на делото и народа големи морални и материални загуби.

Първоапостолът на българската революция - Васил Левски - налагаше смъртни наказания над провинени българи. Това наказание не изключваха и другите наши революционери.

Делчев, Груев, Матов и всички големи македонски водачи, цялата македонска революция прие смъртното наказание като неизбежно и даже в един член от правилника на ВМРО е било поставено: „Показаните врагове на делото се убиват по собствена инициатива на всекиго, без да се иска предварително разрешение и позволение от правителството."

Всички революции в света са взимали жертви, даже и невинни. Доколкото си спомням на Пилсудски се приписват изразителните думи: „Гора се сече - трески отлитат". (Трески - това са жертвите, които неминуемо ще паднат щом се прави революция). Нужно ли е да припомним за жертвите на Ирландската, Испанската и други революции?

Като се спрем върху България виждаме, че без да е имало каквато и да е революция, при един напълно свободен живот на страната, бидоха избити: Алеко Константинов, Белчев, Вълкович, Стамболов, Такев, Греков, Дим. Петков и други видни хора. Извиваха ги напълно легални партии, особено народняшката, която винаги с екзалтация се тупа по гърдите и се хвали със своята ле-

галност. България не е поробена Македония, но след 1919 година в нея сигурно загинаха не по-малко от 10 - 15 хиляди души, във въстания, при атентати, при контраудари и прочее.

Ние сме в правото да изтъкнем тези факти и числа пред всеки наш брат от стара България, когато той не се вглежда в причините на македонските убийства, когато не иска да види как врагове на македонското дело и кръжоци като този на Дамян Велчев заставяха ВМРО да се отбранява и в своя тил (София), когато не би желал да разбере, че викът „стига македонски убийства" бе разпространен тъкмо от подбудителите на тия убийства - главно звенарите, за да не се появи другият вик: „стига предателства!" -който вик трябваше именно да се обяви и да надделее за чест на българщината. Първият вик насърчава разколника и предателя, защото го поставя на едно равнище с освободителното движение. А вторият можеше да обезсърчи предателя и врага на Македония, можеше да обуздае разколниците и да спести доста жертви. Докато в България всеки се стреми да отхвърли от себе си отговорността за дадени жертви, македонските дейци открито са поемали отговорности за жертвите, които са дадени вън връзка с македонското дело, за негова защита.

Много ниско са паднали хората, които изравят трупове на наказани от ВМРО шпиони и разбойници.

Ами ако бъдат изровени избитите 15000 души в стара България. Ще има ли някой куража да поеме отговорност за тях? И при това с доказана виновност ли бяха всички тия избити българи? Що се отнася до македонската организация, тя никого не е наказвала без следствие или най-малко без очевидна виновност.

Македонците в Петричкия окръг често са залавяли лица. които са вършили шпионаж и не само срещу македонското дело Знае се случая с така наречената „шпионска афера". Вместо да се признае заслугата на македонските дейци, задето са заловили без спорен шпионин против държавата (отделно и против ВМРО), те бидоха наклеветени и дадени под съд - „лишили били от свобода" - шпионина, когото веднага са предали на съответните власти Звенарите искаха да катурнат от властта някои генерали, които им пречеха на агитациите сред войската. Казасов също целеше заедно със звенарите, по-скоро да стане големец чрез преврат или

както и да било другояче (тоя дългогодишен социалист свикна да става големец все чрез военни преврати). И така скроиха лъжата, че ВМРО арестувала български офицери, изтезавала ги и други подобни нелепости.

Но защо тия хора не протестираха, когато разни „шпицкоманди" залавяха, биеха и убиваха запасни и действуващи офицери, без да е имало разпит и установена вина? Защо не протестираха за избиването на действуващите генерали Топалджиков и Личев, които нарочно са били докарани и убити южно от Кюстендил, т. е. един вид в „македонската зона на влияние" та престъплението да се припише на невинната в случая ВМРО? Отговорът е ясен: защото тогава Казасовци и авторите на 1.9 май бяха на власт и не искаха да уязвят собственото си властвуване.

Такъв е общественият морал на хората, които направиха преврата от месец май 1934 година. Те спекулират даже с въпросите за предателството, с цел да дойдат на власт. Това са то „обновителите". Нещастна България!

ВМРО наказваше врагове и разколници и преди 9 юни 1923 година. Но тогава й ръкопляскаха и народняците даже. Най-много я адмирираха авторите на 19 май. За всички тях македонската организация е била ценна само когато с нещо тя би могла да им помогне по един или друг начин за постигане тъмните им домогвания. А целите постигнати, след това, според тях, македонското дело може да бъде нападано.

А македонското дело трябва да съществува и ще съществува, защото Македония е поробена. Делото трябва да е здраво, силно. То трябва да гони предателите и да се брани против устойчивите му нападения. Това е неговият дълг. Но дейците щели да попаднат под съд, даже и в България, както е в Сърбия, Гърция и както някога беше в султанска Турция. Ще попаднат! Когато македонското дело преклони глава пред шпионите, то е вече наполовин пропаднало. Когато вече не се намерят македонци готови за жертва, то е вече издъхнало.

За страданията на македонските дейци в България нека се срамуват отговорните хора в България. Нека тия измежду тях, които са се сдружили с народният ни враг, да отговорят. Те са морално осъдени от поробените българи. Вярваме да не им про-сти и свободна България.

Коста Тодоров амнистиран и нарежда българската политика, а македонските борци са осъдени! Тая картина сама по себе си говори за националната катастрофа към която водят България новите й управници.

[Previous] [Next]
[Back to Index]