6. СПОМЕНИ НА ЯНИ ПОПОВ
Участъков войвода в полската част на Лозенградския район
Роден съм на 13 септември (ст. ст.) 1876 г. в с. Карахадър, близо до Лозенград по шосето за Одрин. Баща ми, свещеник Никола Янев Бъчваров, лежа три години в Паяс кале. Майка ми, Параскева Милева Докова, бе родена в с. Каваклия.
Аз свърших трети клас в Лозенград, след това учих четвърти клас в Одрин, без да го завърша. Две години учих занаят ковачество в Чорлу.
През 1896 г., на празника Св. Троица (в селото ни ставаше сбор), дойде от Лозенград Павел Генадиев с хората си. Аз бях още чирак и неделен ден служех в олтара на черквата, при баща си. Архимандрит Кесарий не позволяваше хорът да пее в черквата. Генадиев влезе в олтара и заповеднически каза: „Ще пее, защото Генадиев иска това.” Хорът пя. Аз останах удивен, как един учител можа да се наложи на архиерейския наместник. У дома баща ми каза, че „този учител е комитин”. За пръв път чух тая дума, която ме порази и накара да потърся организацията по-късно.
В началото на 1893 г. Лазар Маджаров често идваше в селото ни — Карахадър. Той учеше в Лозенград брата ми Илия. Маджаров ме посвети, без да знае баща ми.
На ден Св. Никола 1899 г. аз бях вече сгоден. Дядо ми, свещеник Никола Проданов (Петканов), ми разказваше миналото, което също ме караше да мечтая за освободителната борба. Една вечер на хорото в с. Каваклия пристигна лозенградският учител Илия Тошев. Запознахме се посредством Илия Митошев и поиска да ме закълне. Аз отказах, понеже бях вече заклет от Маджаров. Тошев ми определи за среща къщата на покойния поп Полихрон, при попадията и дъщеря й Ана. Къщата стана сборище на легални и нелегални дейни. В тая къща живя малко време и Л. Маджаров, който посвети в революционното дело попадията и тя стана важен ятак. Тук Тошев ме закле втори път под предлог, че организацията вече има други задачи.
363
Аз организирах в селото ни младежите Георги Янев Чакъров, Параскева Георгиева, Христо Стоянов, Богдан Стоянов, Йордан Станчев, Атанас Николов, Арабаджиев, Паскал Теолев, братовчед на Паскал Иванов, посветен бе, но не заклет и брат ми Димитър, който бе тогава още ученик в одринската гимназия „Д-р Петър Берон”. На баща си нищо не казах по тая ми дейност.
През ранна пролет Лазар Маджаров, вече като нелегален, придружаваше
Гоце Делчев при обиколката му в Лозенградско и Странджа. Поканиха ме на
среща в къщата на лозенградската попадия Полихронова. Тогава аз бях на
23 години. Говорихме и обсъдихме начина за водрне на борбата.
Яни Попов
На Илинден, 20 юли 1900 г., Георги Шопов от с. Каваклия ми съобщи, че лозенградските учители са арестувани, и ми предложи да бягаме заедно в България. Отговорих му, че ще стоя, докато ме потърсят. На 27 юли полицаи и джандарми заградиха хармана ни надвечер, но аз успях да избягам, отидох при заход слънце в с. Каваклия, гдето забрах Георги Шопов, Киряк Ковачев и Георги ХадЖидимитров, като през селата Момина църква и Факия стигнахме в Бургас.
Баща ми също избяга в България, но се върна след 4—5 месеца, понеже получаваше писма (от архимандрит Кесарий), че нищо няма да му направи властта, ако се завърне. Аз го задържах да остане, но той не ме послуша. На първо време той бе освободен, с цел да подмамят и мене. Като видяха, че не се връщам, баща ми бе арестуван и изпратен на заточение в Паяс кале.
В Бургас се причислих в четата на Лазар Маджаров. По решение на Одринския революционен комитет четата на Лазар Маджаров, в която беше и Петко Напетов, предвождани от Илия Митошев от с. Каваклия, Лозенградско, наказа със смърт през лятото на 1901 г. шпионите: Нане Алексиев и
364
майка му Нина. По този повод бяха арестувани няколко мои съселяни и
майка ми, която бе освободена с откуп. Останалите двама шпиони в родното
ми село — Атанас Станков, по прякор Дипчията, и гъркоманът Трендафил Станков
бяха в селския дюкян на Петко Димов, в с. Карахадър също, през 1902 г.
Във връзка с това се създаде Карахадърската афера, която повлече много
хора в затвора, членове и нечленове на организацията. Тогава бяха арестувани
майка ми (повторно) и по-малките ми братя — Илия на 15 години и Костадин
— на 13 години, а чичовците ми Калоян и Сотир Димитров, с други съселяни,
бяха заточени в Акия и Синоп, в Мала Азия. Въпреки всичко това обаче борбата
продължаваше.
Баба Тенишка — Мария Ст. Тенишева от Лозенград, майка на трима
изтъкнати революционери и най-активна участничка в подготовката на Преображенското
въстание
Лазар Маджаров и другарите ни тогава организирахме селата в Лозенградско, на мене бе възложено отделно да организирам полските села в Лозенградска и Бабаескийска околия. Всичките полски села бяха заклети, както и гагаузкото село Караалия и гръцките села Алъпли, Еникьой и Надърли, а също и българските села Чопкьой и Кулежи. На 24 март 1903 г. подготвих къща в с. Алъпли, до гара Синанли, Бабаескийско, за да се подслони четата, която ще извърши атентата по ж. п. линия Одрин—Цариград. Обаче сражението при с. Бръшлян, Малкотърновско, на 21 март 1903 г., в което бяха убити Пано Ангелов и Никола Равашола, създаде афера, която осуети проектирания атентат по железниците.
През 1903 г. на 5 август ст. ст., часът 4 сегашно време следобед (16 часа), аз обявих въстанието в с. Каваклия, Лозенградско. Преди това изпратих във всички български села по един-двама четници да обявят въстанието заедно със
365
смъртните дружини. В с. Ениджия наредих въстанието да се обяви с камбани. Така цялото поле под Лозенград — Бабаескийско, пламна. Всичките телефонни и телеграфни линии бяха прекъснати. Четниците ми, въстаналите от народа и аз се оттеглихме в Странджа планина. На върха Марковец, до с Кула, бяхме посрещнати от Лазар Маджаров и другите чети. Тук разпределихме четниците между войводите. След това унищожихме турското село Денгизово и разбойническото село Турско Кадиево. С четата си взех участие и при Студената вода, находяща се на шосето от с. Дерекьой за Малко Търново, при което бяха посрещнати арнаутските пълчища, дошли чак откъм Качаник за потушаване на въстанието в Странджа планина. Участвуваха също и при чифлика Мусакево, Малкотърновско, в присъствието на чуждите кореспонденти и директора на в. „Вечерни новини” — Стоян Шангов.