Уводъ
Вече има нѣколко сборници съ текстове и преводи на творения изъ старата българска книжнина [1]. Отдѣлни произведения на старобългарски писатели сѫ издавани по нѣколко пѫти въ първообразъ и новобългарски преводъ. Тъкмо поради всичко това, можеби, трѣбва да се изтъкнатъ причинитѣ, които сѫ наложили издаването на единъ новъ „изборникъ" съ образци на текстове и преводи изъ старата българска книжнина. На първо мѣсто трѣбва да се посочи незадоволителностьта на нѣкои отъ досегашнитѣ издания и преводи. Презъ последнитѣ години бѣха обнародвани нови, научни и критични издания на нѣкои старобългарски книжовни паметници. Възъ основа на тѣзи оправени и научно установени текстове трѣбва, разбира се, да се направятъ и съответнитѣ преводи на новобългарски езикъ. Въ обикновенитѣ сборници съ текстове и преводи изъ старобългарската книжнина, отъ друга страна, сѫществува голѣмо еднообразие по отношение избора на паметницитѣ. Навсѣкѫде сѫ дадени почти едни и сѫщи произведения. А по този начинъ не може да се даде представа за голѣмото богатство и разнообразие на старобългарската книжнина. Въ самия изборъ трѣбва да се прокара едно ново начало: вмѣсто да се подбиратъ само
1. Най-пълна наша антология на старобългарската книжнина, съ образци и библиографски бележки, е тази на Б. Ангеловъ и М. Геновъ, Стара българска литература (IX—XVIII в.) (София 1922). Добъръ сборникъ съ старобългарски текстове е издаденъ отъ проф. Йорд. Ивановъ, Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски преводъ и бележки (Университетска библиотека № 165, Софин 1935). — Преди нѣколко години обнародва подобна антология съ уводъ, преводи и библиографски бележки A. Cronia, Saggi di letteratura bulgara antica. Inquadramento storico e versioni (Roma 1936). Негодна за употрѣба е книгата на Цв. Минковъ, Срѣднобългарска антология (София 1938); текстоветѣ сѫ зле подбрани, а преводътъ е лошъ вж. острата, но вѣрна критика на В. К(иселковъ) въ Просвѣта, V. 4 (1939), сс. 498—503.
vi
произведения, писани на старобългарски езикъ, трѣбва да се подбере всичко — безъ разлика на езикъ и писмо — което може да бѫде смѣтнато изобщо като книжовна творба на старобългарския духъ. Като излизаме отъ това начало, ние можемъ да обгърнемъ и такива творби, които сѫ писани, напримѣръ, на гръцки езикъ и съ гръцко писмо. Рѫководени отъ сѫщото начало, ние ще разширимъ и по време границитѣ на старата ни книжнина, въ които обикновено се включватъ само творбитѣ на старобългарския езикъ, та ти се превръща, по тоя начинъ, само на славянобългарска книжнина. Вмѣсто да почнемъ отъ времето на създаването на славянската книжнина у насъ и нейнитѣ първи творения, ние трѣбва да се върнемъ по-назадъ съ десетилѣтия, па дори и вѣкове, за да обгърнемъ и такива книжовни произведения, които предхождатъ времето на Кирила и Методия. Отъ това гледище, въ единъ сборникъ съ старобългарски книжовни паметници трѣбва да се поставатъ на първо мѣсто онѣзи творби, които сѫ били създадени като каменни надписи: „Именникътъ на първобългарскитѣ ханове" и първобългарскитѣ надписи отъ деветия вѣкъ.
Всички паметници на старата българска книжнина — съ изключение на онѣзи, които иматъ тѣсно езиково значение — сѫ сѫщевременно и исторически извори за своето време. Разбира се, тѣхната стойность като исторически извори не е напълно еднаква. Самобитнитѣ паметници даватъ най-ценни сведения за историка, а преводитѣ — дори когато сѫ буквални — и даже робскитѣ подражания свидетелствуватъ поне за проникването и господството на нѣкакво силно чуждо влияние — нѣщо извънмѣрно важно за оня, който проучва вѫтрешната история. Сведенията за нашата срѣдновѣковна история ние черпимъ главно отъ византийски и, по-малко, отъ западни и източни извори. Тѣзи сведения страдатъ твърде често отъ неточности, непълноти, неосведоменость, а понѣкога дори отъ грубо пристрастие и враждебность. За родната история най-ценни оставатъ, несъмнено, домашнитѣ извори, защото тѣ обикновено заслужаватъ най-пълно довѣрие, като най-достовѣрни. Писменитѣ исторически паметници отъ старобългарско време сѫ и творби на старобългарската
vii
книжнина. Изборътъ на паметницитѣ въ този сборникъ е направенъ повече съ желание да се дадатъ именно такива творения, които сѫ не само занимливи и забележителни писмени паметници на старобългарската книжнина, но и представятъ важни домашни извори за историята на първото българско царство и на времето на византийското владичество у насъ презъ XI—XII вѣкове. Изоставени сѫ, напротивъ, всички такива паметници, които биха имали значение само отъ тѣсно езиково гледище. Благодарение на такъвъ подборъ тази книга представq не само единъ сборникъ отъ писмени паметници отъ старобългарско време, но сѫщо и сборникъ отъ най-важнитѣ домашни извори за нашата история презъ първото ни царство. Поради това, тукъ твърде често чисто историческитѣ интереси преобладаватъ надъ книжовно историческитѣ, та затова този сборникъ ще може да ползува не само онѣзи, които се занимаватъ съ старата българска книжнина, но, въ по-голѣма степень, и историцитѣ и може да представя първи опитъ за създаване на сборникъ съ текстове и преводи на писмени извори за нашата срѣдновѣковна история. А такъвъ сборникъ досега у насъ не сѫществува и неговото създаване е извънредно необходимо.
Именникътъ [1] е най-ценниятъ домашенъ паметникъ за историята на първото столѣтие отъ сѫществуванието на първобългарската държава. Отъ него ние узнаваме имената и реда на царуване на отдѣлнитѣ владѣтели, имената на владѣтелскитѣ родове и указания за първобългарската хронологическа система. Колкото богатъ по своитѣ исторически данни и колкото цененъ като исторически изворъ, Именникътъ на първобългарскитѣ ханове е толкова беденъ книжовно. Писанъ първоначално, както изглежда, на камъкъ, Именникътъ е съставенъ отъ кѫси и еднообразни изрази. Всички данни сѫ дадени въ извънредно стегната и еднообразна форма — която
1. Книгописни указания за Именника вж. тукъ с. 162 бел. 1.
viii
напомня толкова много формата на най-старитѣ анали отъ римско време. Трѣбва да се припомни, обаче, че това е най-стариятъ писменъ паметникъ на българския народъ и сѫщинско начало на старата българска книжнина.
Има известна приемственость между Именника и онѣзи първобългарски писмени паметници, запазени отъ по-късно време, именно първобългарскитѣ надписи. Самиятъ Именникъ трѣбва да бѫде смѣтанъ за най-ранния първобългарски надписъ—известенъ само въ славянски преводъ. Познатитѣ първобългарски надписи произхождатъ отъ време, само нѣколко десетилѣтия по-късно отъ крайния предѣлъ на Именника. По основна мисъль тѣ целятъ сѫщото: да овѣковѣчатъ спомена за известни лица и събития. Отъ времето на първото българско царство сѫ открити 49 надписа на гръцки езикъ и съ гръцко писмо. Най-пълно и най-добро издание на тѣзи надписи даде проф. В. Бешевлиевъ, Първобългарски надписи. Уводъ, текстъ и коментаръ (= ГодСУиф, XXXI, Т, 1934); сѫщиятъ, Първобългарски надписи. Добавки и оправки (= п. т., XXXII. 5. 1936); сѫщиятъ ученъ обнародва напоследъкъ единъ новъ първобългарски надписъ въ Studia historico-philologica Serdicensia, II (1940), рр. 97—98. Преводътъ на надписитѣ тукъ е направенъ по тѣзи издания. Разбира се, отъ многото първобългарски надписи тукъ сѫ дадени само онѣзи, които не сѫ толкова откѫслечни и чието съдържание е сравнително ясно.
Именникътъ и първобългарскитѣ надписи досега сѫ били разглеждани единствено като исторически извори, та затова е необходимо да се оправдае тѣхното включване въ този сборникъ. За другитѣ паметници, напротивъ, е достатъчно да се дадатъ само нѣкои кратки библиографски посочвания.
Преводътъ на откѫслецитѣ отъ житието на св. Константина — Кирила (ЖК) е направенъ по изданието на проф. Ал. Теодоровъ-Баланъ, Кирилъ и Методи. I. Житие на Кирила и Методия и похвалнитѣ тѣмъ слова (Софин 1920, издание Университетска библиотека, I); това издание, въ сѫщность, е най-достѫпно за нашия четецъ. Напоследъкъ проф. Ив. Гошевъ, Светитѣ братя Кирилъ и
ix
Методий. Материали изъ рѫкописитѣ на Синодалния църковенъ музей въ София (= ГодСУбф, XV. 3, 1937/38), издаде по преписа на Владислава Граматика отъ 1479 г. въ така наз. „Рилски сборникъ" ЖК, съ нѣкои разночетения и обяснителни бележки. Между по-новитѣ трудове върху ЖК трѣбва да се посочи основното изследване на чешкия ученъ отецъ Fr. Dvorník, Les légendes de Constantin et de Méthode vues de Byzance (Prague 1933: Byzantino-slavica, supplementa); тамъ е даденъ (рр. 349—380) и единъ френски преводъ на ЖК. Общи библиографски указания за пространнитѣ жития на Кирила и Методия сѫ дадени у Г. Л. Ильинский, Опыт систематической кирилло-мефодьевской библиографии, подъ редакцией и с дополнениями М. Г. Попруженка и Ст. М. Романского (Софии 1934), с. 20 сл. [1] Въ превода на текста на този паметникъ, както и изобщо на всички други помѣстени тукъ паметници, сѫ дадени препратки за всички цитати. Тамъ, гдето цитатитѣ не бѣха отъждествени досега, постаралъ съмъ се да сторя това, доколкото ми бѣ възможно [2].
Откѫслекътъ изъ Житието на св. Методия (ЖМ) е преведенъ по изданието на проф. Баланъ, п. с., I, с. 81 сл. У Dvorník, ор. с., рр. 381—393, е даденъ френски преводъ на цѣлото житие.
Похвалата за св. Кирила е преведена изцѣло, все по изданието на проф. Баланъ, п. с., с. 109 сл. Проф. Ив.
1. Вж. сѫщо М. Попруженко и Ст. Романски, Библиографски прегледъ на славянскитѣ кирилски източници за живота и дейностьта на Кирила и Методия (София 1935), с. 27 сл. Пъленъ преводъ на ЖК и ЖМ е даденъ отъ В. Сл. Киселковъ, Жития на светитѣ братя Кирилъ и Методий (Софин s. а., изд. Хемусъ). Познатиятъ изследвачъ на Кирилометодиевскитѣ въпроси Franc Grivec даде добъръ преводъ на дветѣ жития съ ценни уводни и обяснителни бележки (Žitija Konstantina in Metodija. Prevel in razložil Franc Grivec, сеlije 1936).
2. Важни текстове за славянскитѣ апостоли и тѣхното дѣло е далъ А. Теодоровъ-Баланъ, Кирилъ и Методи, II (София 1934). Ср. още В. Велчевъ, Константинъ-Кирилъ и Методий въ старобългарската книжнина. Първо българско царство (София 1939).
x
Гошевъ, п. с., сс. 78—98, обнародва похвалното слово за св. Кирила и Методия изъ Владиславовия Рилски сборникъ, съ нѣкои разночетения и бележки. Библиографски указания за похвалнитѣ слова на свв. Кирила и Методия сѫ дадени у Г. А. Ильинский, Опыт...., сс. 24; ср. и Й. Ивановъ, Български старини изъ Македония (София 1931), сс. 327—333 [1].
Прогласътъ къмъ Евангелието на епископъ Константина Преславски е обнародванъ най-добре и достѫпно у проф. Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, сс. 338—344. Текстътъ е даденъ тамъ споредъ „най-надежния" Хилендарски преписъ (XIII в.), съ разночетения отъ преписа въ Печското четвероевангелие (XIV в.) и отъ Хлудовския преписъ (XIV в.), както и по Троицкия преписъ (XVI в.). Библиографски указания върху този паметникъ сѫ дадени у Г. А. Ильинский, Опыт..., с. 133 [2]. Напоследъкъ Е. Георгиевъ, Две произведения на св. Кирила (София 1938: Studia historica-philologica Serdicensia, supplementi vol. II) даде (сс. 12—17) „възстановенъ текстъ" и преводъ на Прогласа, като се опита да припише Прогласа, както и Азбучната молитва, на св. Константина-Кирила.
Азбучната молитва на епископъ Константина Преславски е издадена, освенъ отъ други, отъ руския славистъ Н. И. Соболевскій, Черковнославянскитѣ стихотворения въ IX—X в. и тѣхното значение за черковнославянския езикъ (= СбНУК, XVI—XVII (1900), сс. 314—324) [3]. За другитѣ издания дава сведения Г. Л. Ильинский, Опыт..., сс. 133—134 [4]. Азбучната молитва бѣ преиздадена съ „възстановенъ текстъ", преводъ и бележки, отъ Е. Георгиевъ, п. с., с. 17 сл. Ср. още Баланъ, п. с., II, сс. 140—141.
1. Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., с. 35 сл.
2. Вж. п. т., с. 63 сл.
3. Вж. сѫщо В. И. Соболевски, Епископъ Константинъ (= СбНУК, XVIII (1901), сс. 68—73).
4. Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., с. 64 сл.
xi
Предисловието къмъ Поучителното Евангелие и Беседа 42 на Константина Преславски сѫ издадени достѫпно за нашия четецъ въ статията на архимандритъ Антоний, Константинъ епископъ българский и неговото поучително Евангелие (= Псп, ХХI-ХХII (1887), сс. 373—425). За Поучителното Евангелие вж. още Ю. Трифоновъ, Кога сѫ писани Учителното евангелие на епископа Константина... (= СпБНкН, LVIII иф. 29 (1939), сс. 1—15). Библиографски указания за другитѣ издания и изследвания е посочилъ Ильинский, Опыт..., сс. 189—190.
Историкиитѣ, приписвани на епископъ Константина Преславски, сѫ издадени отъ проф. В. Н. Златарски, Най-стариятъ исторически трудъ въ старобългарската книжнина (= СпБПкН, XXVII. иф. 15 (1923), сс. 132—182), въ първообразъ, съ снимки и обстойни обяснителни бележки [1]. Тукъ (сс. 45—50) е даденъ преводъ на цѣлия текстъ на „Историкиитѣ", по изданието на текста у проф. Златарски. Напоследъкъ съ този паметникъ се занима Ю. Трифоновъ, въ: СпБПкН, LVIII, иф. 29 (1939), с. 2 сл., сс. 37—46; той изказва нѣкои нови мисли и иска да докаже, че това съчинение, което било съставено съ учебна и духовно-просвѣтна цель, стои въ свръзка съ Поучителното Евангелие и е било написано, несъмнено, отъ еп. Константина.
Гръцкиятъ първообразъ на посланието на патриарха Фотия до българския князъ Бориса, съ уводъ, преводъ и коментарии е издаденъ отъ покойния митрополитъ Варненски и Преславски Симеонъ, Посланието на Цариградския патриархъ Фотия до българския князъ Бориса (София 1917: Български старини V). Посланието е било изпратено до българския владѣтель въ 866 г. и било преведено, но по-късно, на старобългарски езикъ.
1. Нѣкои други указания въ свръзка съ този паметникъ вж. y Iv. Dujčev, Una pagina della civiltà bulgara nel medioevo. La cronologia bulgara (=L'Europa Orientale, NS. XIV, fasc. V—VI (1934), p. 336 sqq. ; Въпроси изъ вѫтрешната историq на първото българско царство (въ сб. „Презъ вѣковетѣ", I (1939), с. 109 сл.) ; Прегледъ на българската историографиq (= Jug. Jst. Čas., 'V. 1/2, 1938), cс. 42—43.
xii
Поради това то може да се смѣта — ако и преведено — като творба на старата българска книжнина. Славинскиятъ преводъ на посланието бѣ издаденъ отъ проф. В. Н. Златарски въ сѫщата книга „Български старини" V. Покойниятъ ученъ отнесе (п. с., сс. 7—8) превода на това послание на старобългарски къмъ края на XIV и началото на XV в. Хронологически, обаче, то трѣбва да се отнесе къмъ историческитѣ паметници на първото българско царство. Преводътъ, даденъ тукъ (сс. 51—59), е направенъ съ съпоставяне на нѣкогашния — твърде мѫченъ за разбиране самъ по себе си — старобългарски преводъ съ гръцкия първообразъ.
Дветѣ жития на св. Наума Охридски сѫ издадени, съ нѣкои обяснителни бележки, отъ проф. Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, сс. 305—313. Указанията за другитѣ издания и проучванията върху тѣзи жития сѫ събрани у Ильинский, Опыт..., с. 31 [1]. Заслужава особено да се отбележи изследването на проф. В. Н. Златарски, Словѣнското житие на св. Наума отъ XVI в. (= СпБАкН, XXX (1925), сс. 1—25). Проф. Н. Теодоровъ-Баланъ, Кирилъ и Методи, II, сс. 179—187, издаде гръцкия текстъ и българския преводъ на „Македонската легенда" за св. Наума. Напоследъкъ дветѣ жития на св. Наума бѣха преведени отъ В. Сл. Киселковъ, Свети Климентъ Охридски. Животъ, дейность и жития (София 1941), сс. 142—147.
Тукъ (сс. 65—69) е даденъ преводъ на цѣлото сказание на Черноризеца Храбъръ за славянскитѣ писмена. Преводътъ е напраЬенъ споредъ изданието на проф. Йорд. Ивановъ, Български старини, сс. 440—446, който е взелъ за основа Хилендарския преписъ (XVI в.), като е добавилъ разночетенията отъ други четири преписа. Библиографски указания за другитѣ издания и за изследванията относно този важенъ старобългарски паметникъ и неговия авторъ сѫ събрани у Ильинский, Опыт..., сс. 27—28 [2];
1. Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., с. 62 сл. Баланъ, п. с., II, сс. 135—138.
2. Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., с. 55 сл. За този паметникъ ср. сѫщо Ив. Дуйчевъ, Прегледъ на българската историография, с. 42.
xiii
ср. Баланъ, п. с., II, сс. 143—144. Ново издание на текста (нормализиранъ) и преводъ сѫ дадени въ занимливото изследване на М. Геновъ, Черноризецъ Храбъръ. Борби за национална култура въ България презъ IX и X вѣкъ (София 1942), сс. 45—53.
Текстътъ на Чудото на св. Георги и българинътъ е издаванъ вече нѣколко пѫти, защото този паметникъ представа важенъ домашенъ исторически изворъ за българската история отъ края на IX в. Добро издание даде Хр. Лопаревъ, Чудо святаго Георія о болгаринѣ (Спб 1894: Памятники древней письменности, С). Текстътъ на това „чудо" бѣ преиздаденъ, съ преводъ, отъ проф. Йорд. Ивановъ, Старобългарски разкази, сс. 45—48; сс. 213—215 [1].
Преводътъ на тритѣ писма на царь Симеона до византийския пратеникъ въ България Лъва Магистра Хиросфакта е направенъ споредъ най-новото и критично издание на гръцкия ученъ G. Kolias, Léon Choerosphactès magistre, proconsul et patrice. Biographie — correspondance (texte et traduction) (Athen 1939: Texte und Forschungen zur byzantinisch-neugriechischen Philologie, № 31), pp. [2]. Писмата се отнасятъ къмъ 896 год. — времето на първата българо-византийска война при царь Симеона.
Приписката на епископъ Константина къмъ превода на словата на св. Атанасия Александрийски противъ арианитѣ е издадена отъ Н. Горскій и К. Невоструевъ, Описаніе славянскихъ рукописей Московской Синодальной библіотеки, II, 2 (Москва 1859), сс. 32—33; тя е преиздавана и проучвана множество пѫти [3]; ср. Баланъ, п. с., II, с. 141.
1. Текстътъ на този паметникъ е преиздаденъ и отъ проф. В. Н. Златарски, Извѣстията за българитѣ, въ : СбНУК, XXIV (1908), с. 88 сл. Откѫслекъ отъ този паметникъ е използуванъ (по рѫкописъ отъ XIV в.) отъ покойния М. Дриновъ въ Българска сбирка, XIV, 5 (1907), с. 305, бел. 1.
2. За другитѣ издания на тѣзи писма вж. указанията тукъ накрая, с. 213.
3. Вж. нѣкои указания тукъ накрая, с. 214.
xiv
Похвалата на царь Симеона се намира въ Светославови сборникъ отъ 1073 г. Издадена е достѫпно у А. И. Соболевскій, Черковнославянскитѣ стихотворения въ IX—X в..., сс. 320—321, преиздадена сѫщо и въ Българска историческа библиотека, I, 4 (1928), сс. 1—2.
Откѫслецитѣ изъ Шестоднева на Иоана Екзарха сѫ преведени споредъ изданието на Андрей Поповъ, Шестодневъ составленный Іоанномъ экзархом болгарским. По харатейному списку Московской Синодальной библіотеки 1263 года (Москва 1879) [1]. Едно отлично изследване на културно-историческия материалъ, почерпенъ изъ Шестоднева на Иоана Екзарха е далъ Ю. Трифоновъ, Свѣдения изъ старобългарския животъ въ Шестоднева на Иоана Екзарха (= СпБАкН, XXXV (1926), сс. 1—26). Сѫщиятъ ученъ въ статията: Иоанъ Екзархъ Български и неговото описание на човѣшкото тѣло (= БПр, I, 2 (1929), сс. 165—202) е далъ вѣренъ преводъ съ богати обяснителни бележки на помѣстеното тукъ (сс. 87—98) „описание на човѣшкото тѣло" отъ Шестоднева.
Изъ дветѣ служби на св. царь Петра български — чиято паметь се е чествувала на 30 януарий, заедно съ паметьта на св. Климента архиепископъ (сиречь папа I) римски — сѫ преведени само онѣзи мѣста, които се отнасятъ до българския владѣтель. Текстътъ на нѣкои мѣста е повреденъ и неразбираемъ. Преводътъ на службитѣ е направенъ споредъ изданието на проф. Йорд. Ивановъ, Български старини..., сс. 383—394.
Притежаваме едно отлично критично издание на беседата на пресвитеръ Козма, отъ проф. М. Г. Попруженко, Козма Пресвитеръ болгарскій писатель X вѣка (София 1936: Български старини XII). Къмъ изданието е добавенъ обширенъ уводъ, въ които сѫ разгледани въпроситѣ въ свръзка съ личностьта на автора и състава на самия книжовенъ паметникъ ; даденъ е богатъ речникъ на употрѣбяванитѣ отъ Козма думи и езикови обрати. Изъ най-новитѣ
1. Откѫслецитѣ сѫ взети изъ казаното издание лл. 1 сл., 195 сл., 212 сл.
xv
изследвания въ свръзка съ пресвитеръ Козма и неговата творба [1] трѣбва да се упомене работата на Ю. Трифоновъ, Кога сѫ писани Учителното евангелие на епископа Константина и Беседата на Козма Пресвитера (= СпБвкН, LVIII. иф. 29 (1939), сс. 15—37). Латински преводъ на „беседата" на Козма е даденъ отъ от. Joseph M. Gagov, Theologia antibogomilistica Cosmae presbyteri bulgari (Saec. X) (Romae MCMXLII), рр. 49—124; въ книгата, освенъ това, сѫ събрани историческитѣ указании за творбата на Козма, за самия авторъ и за ересьта, а накраа е дадена „Expositio systematica doctrinae theologicae Cosmae episcopi bogomilis opposita" (рр. 127—188). Пъленъ български преводъ на „беседата" е даденъ отъ В. Сл. Киселковъ, Беседа противъ богомилитѣ отъ презвитеръ Козма (111 изд., София 1934).
Извадкитѣ изъ хрониката на Симеона Логотета сѫ направени по изданието на В. Срезневскій, Симеона Метафраста и Логоөета описаніе міра отъ бытіѧ и лѣтовникъ собранъ отъ различныхъ лѣтописецъ. Славянскій переводъ хроники Симеона Логоөета съ дополненіями (Спб 1905). Избрани сѫ само онѣзи мѣста, които се отнасятъ къмъ българското минало [2]. На тази хроника и известията ѝ въ свръзка съ българската история посвети едно обстойно изследване покойниятъ проф. В. Н. Златарски, Извѣстиата за българитѣ въ хрониката на Симеона Метафраста и Логотета. Историко-критическо изслѣдване (= СбНУК, XXIV (1908), сс. 1—161) [3]. За жалость, това изучване е останало недовършено, въпрѣки намѣрението на автора (ср. п. т., с. 161): проф. В. Н. Златарски е разгледалъ само сведенията, които достигатъ до края на IX в. (ср. п. т., с. 82 сл.). Преводътъ
1. Въ увода на проф. М. Г. Попруженко е указана най-важната книжнина по въпроса. Може да се добави статията на Н. П. Благоевъ, Времето, когато презвитеръ Козма е живѣлъ и написалъ беседата си (= ИзвБИД-во, XVI-XVII (1939), сс. 25—29)
2. Съответнитѣ мѣста сѫ заети отъ казаното издание, сс. 71, 73 74, 78, 80, 81, 84, 86, 87, 89, 90-91, 101-102, 103, 104, 116 117, 124, 12 ь, 126-128, 131-135, 136-137, 139, 140, 144.
3. Вж. указанията у Дуйчевъ, Прегледъ на българската историография, с. 46.
xvi
на тази хроника на старобългарски ще да е билъ направенъ презъ XIV в. или пъкъ въ началото на XV в., но тя е произведение на X в., и затова хронологически тукъ е включена между книжовнитѣ и исторически паметници отъ времето на първото българско царство.
Най-добро и достѫпно издание на надписа на царь Самуила отъ 993 г. е дадено отъ проф. Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, сс. 23-25, съ обяснителни бележки и намалено факсимиле; надписътъ бѣ издаденъ съ библиографски указания и отъ покойния проф. Б. Цоневъ, История на българский езикъ. А. Обща часть, т. I (София 1919), сс. 181—183; второ издание (София 1940), сс. 151—153. Препечата надписа, съ преводъ на френски, неотдавна N. Adontz, Samuel l'Arménien Roi des Bulgares (Bruxelles 1938: extrait des Mémoires publiés par l'Académie royale de Belgique, classe des lettres etc., t XXXIX), p. 40.
Солунската легенда е издадена най-добре и достѫпно у проф. Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, сс. 281—283, като сѫ добавени кратки уводни бележки, указания за другитѣ досегашни издания и разночетения. Общи библиографски указанна за нея сѫ дадени у Г. А. Ильинский, Опыт..., сс. 26—27 [1].
Така назованото Видение Исаево е издадено, съ славянски текстъ и успореденъ латински, най-достѫпно у проф. Йорд. Ивановъ, Богомилски книги и легенди (София 1925), сс. 131—164. Тукъ е даденъ (сс. 144—153) пъленъ преводъ на този паметникъ.
Българската апокрифна лѣтопись е издадена достѫпно и добре у проф. Йорд. Ивановъ, Богомилски книги и легенди, сс. 273—287. Тукъ (сс. 154—161) е преведенъ изцѣло този занимливъ и важенъ паметникъ, който има значение не само като книжовна творба, но и като опитъ въ българската историография.
1. Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., сс. 53—54; Баланъ, п. с., II, сс. 110—114.
xvii
* * *
Преводътъ на всички текстове, помѣстени въ този сборникъ, е направенъ наново. Нѣкои паметници се превеждатъ изцѣло или отчасти за първи пѫть. Преводитѣ сѫ направени съ стремежъ да се предаде колкото може по-точно мисъльта на първообраза. Доколкото това е постигнато — при моето най-добро желание — други ще отсѫдятъ. Превеждането на старобългарскитѣ книжовни паметници представя голѣми трудности, които сѫ добре познати, вѣрвамъ, на онѣзи, които сѫ работили повече или по-малко въ тази область. Най-често преводътъ е въпросъ на тълкувание. Не се самозалъгвамъ, че преводътъ на преведенитѣ тукъ старобългарски паметници — особено на онѣзи, които за първи пѫть сѫ „преведени" на новобългарски — може да бѫде навсѣкѫде безпогрѣшенъ или напълно сполучливъ. Посочването на възможнитѣ грѣшки, несполучливи мѣста или нѣкакви неточности би могло да спомогне въ голѣма степень за изасняването — съ общи усилия и знания — на паметницитѣ отъ старобългарската книжнина, които е все още толкова малко проучена и крие толкова неясноти. Въ увода сѫ дадени само най-общитѣ и необходими библиографски посочвания и то съ предпочитане на онѣзи издания и научни изследвания, които сѫ по-нови и по-достѫпни за нашия четецъ. Бележкитѣ накрая не сѫ пълни, но тѣ сѫ достатъчни да покажатъ, колко е трудно изучването на старобългарскитѣ книжовни паметници, както и богатството и разнообразието на въпроситѣ които сѫ свързани съ тѣхъ и които, поне въ известна часть, още не сѫ напълно освѣтлени. Проучването на старата българска книжнина трѣбва да върви успоредно съ проучването на нашата история отъ онова време. Старобългарскитѣ книжовни паметници, помѣстени тукъ, сѫ разгледани повече отъ историческо гледище и като исторически извори, а не отъ чисто езиково или книжовноисторическо гледище. [1] Моята цель, трѣбва да повторя, не
1. Общо и добро изследване върху историята на старобългарската книжнина нѣма, а необходимо е да се използуватъ монографичнитѣ изследвания върху отдѣлни паметници. Общодостѫпни прегледи на старобългарската книжнина сѫ издали М. Геновъ, Начало и разцвѣтъ на българската литература. Първо българско царство (София 1937), и Е. Николовъ, Стара българска литература (София 1937). Напоследъкъ излѣзе книгата на Г. Константиновъ, Стара българска литература отъ св. св. Кирилъ и Методий до Паисий Хилендарски (София 1942), които може да бѫде използувана при проучването на старобългарската книжнина съ огледъ на своитѣ общи идеи (ср. и отзивътъ на проф. Ив. Снѣгаровъ, МакПр, XIII 2 (1943), сс. 101—107). Измежду новитѣ приноси въ областьта на старобългарската книжнина твърде полезна е творбата на М. Попруженко — Ст. Романски, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 год. (София 1942).
xviii
бѣ да дамъ „изборникъ" съ старобългарска книжнина, но повече сборъ отъ домашни исторически извори за първото царство.
Когато днесъ излиза второ, попълнено и поправено издание на книгата [1], смѣтамъ необходимо да добавя нѣколко думи за пояснение. Направени сѫ, преди всичко, поправки въ превода на нѣкои отъ паметницитѣ. Текстътъ на Именника
1. За първото издание на книгата се явиха въ нашия печатъ нѣколко отзиви :
П. Спасовъ, Приносъ къмъ националната гордость = в. Нова вечерь, брой 67 отъ 2. VII. 1940, —
N. Dontchev, Une anthologie d'anciens textes bulgares choisis et adaptés par Ivan Douîtchev = La parole bulgare, № 646 de 21. VII. 1940. —
Г. Константиновъ, Стара българска книжнина. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство = в. Днесъ, брой 88 отъ 27. VII. 1940. —
П. Динековъ, Антология на старата българска книжнина = Златорогъ, XXI (1940), сс. 300—302. —
Б. Hоневъ, Иванъ Дуйчевъ : Изъ старата българска книжнина = Изкуство и критика, III 7 (1940), сс. 347—349. —
Iv. A. Petkanov = Bulgarie, II 3 (Settembre 1940), pp. 205—206. —
Д. Б. Митовъ, Изъ старата българска книжнина = Литературенъ гласъ, брой 484 отъ 9. X. 1940. —
(N. Dontchev), Opere scelte dell'antica letteratura bulgare = Vita bulgare, № 13 di 31. X. 1940. —
K. Ламбревъ, Стара българска книжнина, избрани четива = Училищенъ прегледъ, XXXIX 9 (1940), сс. 1169—1172. —
М. Геновъ. Известия на д-вото на филолозитѣ-слависти въ България, т. 1 (1942), сс. 131—134. —
Ср. и М. Попруженко и Ст. Poмaнски, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 год., с. 47, № 257.
xix
на първобългарскитѣ владѣтели е даденъ — за първи пѫть — въ единъ съвсемъ новъ редъ : указанието за всѣки владѣтель е написано отдѣлно, така както, вѣроятно, е било въ първоначалната редакция на този паметникъ. Въ такъвъ редъ Именникътъ наподобява много по-добре най-старитѣ лѣтописи, чиито най-голѣма отлика е била крайната сухость на съдържанието и малоречивость. Въ книгописнитѣ бележки въ уводната часть сѫ добавени посочвания за нѣкои новоизлѣзли съчинения изъ тази область. Допълнени и поправени сѫ сѫщо нѣкои части отъ обяснителнитѣ бележки въ края на книгата. Нови паметници не сѫ добавени, ако и да има що да се добави. Това, обаче, би увеличило значително обема на книгата.