Изъ старата българска книжнина
I.
Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство
Иванъ Дуйчевъ
1. ИМЕННИКЪ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКИТѢ ХАНОВЕ
- Бележки
Авитохолъ живѣ 300 години. Родътъ
му (бѣше) Дуло, а годината му на [заемането на властьта] диломъ твиремъ.
2
Ирникъ живѣ 150 години. Родътъ му (бѣше)
Дуло, а годината му [на заемането на властьта] диломъ твиремъ.
Гостунъ, бидейки намѣстникъ,
[управлява ?] 2 години. Родътъ му (бѣше) Ерми, а годината му [на
заемането на властьта] доксъ твиремъ.
Куртъ управлява 60 години. Родътъ
му (бѣше) Дуло, а годината му [на заемането на властьта] шегоръ вечемъ.
Безмѣръ [управлява?] 3 години. А
родътъ на тогова (бѣше) Дуло, а годината му [на заемането на властьта]
шегоръ вечемъ.
Тѣзи 5 князе управляваха
княжеството оттатъкъ Дунава 515 години съ остригани глави. И следъ това
дойде отсамъ Дунава Исперихъ князъ сѫщо и досега.
Есперерихъ [! вм. Исперихъ] князъ
[управлява ?] 60 и една година. Родътъ му (бѣше) Дуло, а неговата година
[на заемането на властьта] верениалемъ.
Тервелъ [управлява?] 21 година.
Родътъ му (бѣше) Дуло, а неговата година [на заемането на властьта]
текучитемъ твиремъ.
[....] 28 години. Родътъ му (бѣше) Дуло, а неговата
година [на заемането на властьта] дваншъ ехтемъ.
Севаръ — 15 години. Родътъ му (бѣше)
Дуло, а неговата година [на заемането на властьта] тохъ алтомъ.
Кормисошъ — 17 години. Родътъ му (бѣше)
Вокилъ, а неговата година [на заемането на властьта] шегоръ твиримъ.
Този князъ измѣни рода Дуловъ, сиречь Вихтунъ.
Винехъ — 7 години. А родътъ му (бѣше)
Оукилъ, а неговата година [на заемането на властьта] шегоръ алемъ.
Телецъ — 3 години. Родътъ му (бѣше)
Угаинъ, а неговата година [на заемането на властьта] соморъ алтемъ. И
този (бѣше) отъ другъ родъ.
Уморъ — 40 дни. Родътъ му (бѣше)
Оукилъ, в неговата [година на заемането на властьта] диломъ тутомъ.
БЕЛЕЖКИ
I.
Именникъ
„Именникътъ
на първобългарскитѣ ханове" [1] е най-ранната историографска творба въ
българската книжнина. Той представя списъкъ на първобългарскитѣ владѣтели отъ
приказно време до втората половина на VIII в. За всѣки владѣтель сѫ дадени
съвсемъ кратки сведения: името му, общото число на годинитѣ на животъ или
царуване, указание за рода и годината на заемането на властьта. Приема се, че
този паметникъ се състои отъ две части, които сѫ съставени въ различни времена.
Най-напредъ сѫ споменати Авитохолъ, Ирникъ, Гостунъ, Куртъ и Безмѣръ. Следъ това
съставительтъ добавя: „Тѣзи петь князе управляваха княжеството оттатъкъ Дунава
515 години съ остригани глави. И следъ това дойде отсамъ Дунава Исперихъ
князъ сѫщо и досега". Тѣзи думи показватъ, че първата часть на
паметника е била съставена по времето на ханъ Испериха — значи, между 681 и 701
година. Можеби по повеля на първия български ханъ, съ настаняването на
първобългаритѣ въ днешнитѣ български земи — съ други думи, съ основаването на
първобългарската държава — въ паметь тъкмо на това събитие, сѫ били издълбани
1.
Този паметникъ е издаденъ най-напредъ отъ А. Поповъ, Обзоръ хронографовъ русской
редакціи, I (Москва 1866), с. 25 сл. Ново и по-добро издание, което съмъ
използувалъ тукъ, даде финландскиятъ ученъ J. J. Mikkola, Die Chronologie der
türkischen Donaubulgaren (въ: Journal de la Société finno-ougrienne, XXX. 33.
1913/18, рр. 1 —25). Други библиографски указания вж. у Ив. Дуйчевъ, Прегледъ на
българската историография (= Jugosl. Istor. Časopis, IV. 1/2, 1938, р. 41 sqq.);
да се добави и писаното отъ Ив. Д. Шишмановъ, СбНУК, XVI—XVII, сс. 556 сл., 682
сл.; Ю. Кулаковскій, Исторія Византіи, III (Кіевъ 1915), с. 381 сл.
163
върху каменни плочи имената на по-раннитѣ, приказни и исторически, предци на
Испериха, като за всѣкиго сѫ казани само по нѣколко думи. По-късно тази лѣтопись
е била продължена: следъ смъртьта на всѣки владѣтель неговото име е било
издълбавано върху споменната плоча, за да се запази презъ вѣковетѣ. Следъ
смъртьта на Испериха, неговото име е било добавено на паметника: „Есперерихъ
книзъ 60 и една година. Родътъ му (бѣше) Дуло, а неговата година [на заемането
на властьта] верениалемъ..." Името на този владѣтель, значи, е упоменато два
пѫти въ паметника, но въ два различни написа: първиятъ пѫть „Исперихъ",
правилно, и вториятъ — „Есперерихъ", погрѣшно. Можеби това е грѣшка на нѣкой
преписвачъ, но допустимо е сѫщо, че името е било написано така и въ първообраза.
Различието въ написа на името се използува отъ нѣкои учени като другъ доводъ въ
подкрепа на мнението, че паметникътъ се състои отъ две основни части, съставени
въ различно време. Следъ упоменанието за Испериха въ паметника сѫ изредени
първобългарскитѣ владѣтели до втората половина на VIII вѣкъ. Очевидно, по
погрѣшка е изпуснато името на владѣтеля, който управлява следъ Тервеля.
Последниятъ упоменатъ владѣтель е Уморъ, следователно, terminus post quem за
съставянето на тази втора часть е месецъ августъ 766 година — падането на Умора
и възцаряването на ханъ Телерига (768/769—777). Стотина години следъ създаването
на първобългарската държава паметникътъ е билъ изоставенъ по неизвестни причини.
„Именникътъ на първобългарскитѣ ханове" бѣ откритъ отъ руския ученъ Андрей
Поповъ въ два славянски рѫкописа, все отъ XVI вѣкъ: единиятъ въ Московската
синодална библиотека, а другиятъ въ Погодиновската сбирка въ Петроградската
публична библиотека. Този паметникъ, след., е известенъ само по-късни преписи,
които се отличаватъ съвсемъ малко ггомежду си и, можеби, иматъ общъ първообразъ.
Неотречима е, обаче, голѣма старинность на паметника — върху който, впрочемъ,
164
досега не сѫ изказани съмнения отстрана на ученитѣ. Има податки, по които може
да се сѫди, че „Именникътъ" е билъ съставенъ първоначално на гръцки езикъ и едва
по-късно преведенъ на славянски. Името „Укиль" е запазено въ текста въ написа: „Вокиль",
„Оукиль"; последниятъ написъ се срѣща два пѫти. За обяснение на тѣзи два
различни написа на несъмнено едно име трѣбва да се иматъ предвидъ гръцкитѣ
написи на нѣкои чужди имена, напримѣръ като „Валентинианъ" или „Валентъ"
предадени съ гръцки букви: Οὐαλεντιανιανὸς или Οὐάλης. Вж., напр., Georgii
monachi Chronicon, ed. De Boor. p. 550 sqq.; за други подобни имена рр. 382, 465
pass.; G. сеdrenus, I, 379, 21: Οὐϊτέλιος ῆ Βιτέλιος. Различното предаване на
звука „в" въ Именника чрезъ „В" и „ОУ" показва несъмнено, че първоначално името
е било написано на гръцки Οὐοκίλ или Οὐοκήλ, но преписвачътъ не съумѣлъ да го
препише правилно: „Вокиль", вмѣсто „Оукиль". Можеби по сѫщия
начинъ би трѣбвало да се обясни и името „Оугаинъ". Глаголнитѣ форми „дръжа"
и „дръжаше" напомнятъ гръцкитѣ форми ἐκράτησε, ἐκράτησαν, които се
употрѣбqватъ въ подобни случаи. Нѣкои учени припомнятъ сѫщо, че въ написа на
името „Кормисошъ" е запазено гръцко окончание.
За
старинностьта на паметника могатъ да свидетелствуватъ и онѣзи титли, които се
даватъ на първобългарскитѣ владѣтели:
Въ
първоначалния гръцки текстъ се е четѣло вѣроятно ἄρχων или пъкъ κανάς, както се
чете въ първобългарскитѣ надписи. Думата „кнѧжение"
отговаря на гр. ἀρχοντία.
Всички дати въ Именника сѫ дадени споредъ особена първобългарска хронологин —
чрезъ единъ 12-годишенъ животински цикълъ, въ който годинитѣ сѫ означени чрезъ
тюркскитѣ имена на 12 животни, а месецитѣ — съ числителни редни имена, сѫщо на
езика на първобългаритѣ.
165
Първата година отъ 12-годишния първобългарски животински цикълъ се означавала съ
думата соморъ (мишка); втората — шегоръ (волъ); третата — веръ (вълкъ);
четвъртата — дваншъ (заекъ); петата е неизвестна; шестата — диломъ (змия);
седмата е неизвестна; осмата — текучитемъ (овенъ или, споредъ друго тълкувание,
конь); деветата — неизвестна; десетата — тохъ (кокошка); единадесетата — итъ или
ехтъ (куче); дванадесетата — доксъ (свиня). Месецитѣ сѫ били означавани съ
числителни редни имена: първиятъ месецъ — алемъ, третиятъ — вечемъ; четвъртиятъ
— тутомъ; шестиятъ — алтомъ (алтемъ); осмиятъ — ехтемъ; деветиятъ — твиремъ;
единадесетиятъ — верениалемъ.
Историческитѣ данни на Именника сѫ използувани особено отъ проф. В. Н.
Златарски, История на българската държава предъ срѣднитѣ вѣкове, I, 1 (София
1918); с. 353 сл. сѫ разгледани даннитѣ за „българското лѣтоброение".
[Previous]
[Next]
[Back
to Index]