Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

 

XVI. ПИСМА НА ЦАРЬ СИМЕОНА

 

- Бележки

 

Първо писмо на царь Симеона до Лъва Магистра.

Второ писмо на царь Симеона до Лъва Магистра.

Трето писмо на царь Симеона до Лъва Магистра.

 

 

 

75

 

ПИСМА НА ЦАРЬ СИМЕОНА

 

I.

Твоятъ царь се показа предостоенъ за учудване, като ни извести по-миналата година слънчевото затъмнение и времето му, не само месеца, седмицата и деня, часа и неговия мигъ, но изяви и колко време ще трае затъмнението на слънцето. Казватъ, че той познава и много други нѣща по небесното движение и ходъ. Ако това е истина, знае и за пленницитѣ [букв.: пленничеството] и, като знае, ще да ти е казалъ, че или ще бѫдатъ освободени отъ насъ или ще бѫдатъ задържани. Извести, прочее, едно отъ дветѣ и, ако познаешъ нашето искрено мнение, награда и за предвиждането и за пратеничеството ще имашъ — знае Господь — това, да получишъ пленницитѣ. Здравѣй.

 

II.

Никакъ не си позналъ, Лъве Магистре, бѫдещето и тайното, като ни пишешъ онова, което си написалъ. Никакъ не знае, значи, бѫдещето и твоятъ царь и метеорологъ. Имахъ, прочее, на умъ, имахъ — знае Господь, — да отпрати пленницитѣ. Понеже ти не си позналъ бѫдещето и лъжливо си помислилъ, че не ще ги изпратя, ето защо не ще ги изпратя, а (и) нито ти можа да получишъ награда за предвиждането. Здравѣй.

 

III.

Магистре Лъве, не съмъ обещавалъ за пленницитѣ. На тебе нищо не съмъ казвалъ. Не ще (ги) изпратя, главно, защото не позна ясно бѫдещето.

 


 

БЕЛЕЖКИ

 

XVI. Писма на царь Симеона

 

Атинскиятъ ученъ Иоанъ Саккелионъ откри презъ миналия вѣкъ писмата на Лъва Магистра Хиросфакта (845/50—919) въ единъ рѫкописъ отъ X в., запазенъ въ библиотеката на прочутия гръцки монастиръсв. Иоанъ Евангелистъ на о-въ Патмосъ. Той обнародва тѣзи писма въ „Списание (Δελτίον) на гръцкото историческо и етнографско дружество", I (1883), pp. 380-410. Покойниятъ проф. B. Н. Златарски преведе и проучи отъ тѣзи писма само преписката между Лъва Хиросфакта и царь Симеона (вж. СбНУК, XXIV (1908), с. 122 сл.; БИБ, I (1928), 4, сс. 180—192). Въ тази преписка сѫ запазени 11 писма на Лъва Магистра до Симеона, и 3 писма на Симеона до Лъва. Тѣзи писма произлизатъ отъ времето на първата Симеонова война противъ Византия въ 894-896 гг., когато Лъвъ Хиросфактъ е билъ изпратенъ пратеникъ въ България (за тѣзи събития вж. Златарски, История, I, 2, с. 304 сл.). Би могло да се постави въпросъ за автентичностьта на тѣзи писма : дали тѣ сѫ били писани по времето на пратеничеството, или пъкъ по-късно, когато Лъвъ Магистъръ изпадналъ въ немилость предъ имп. Лъва VI, та искалъ по този начинъ, чрезъ подобни писма, да покаже своитѣ заслуги. Споредъ проф. Златарски (п. с., с. 304) писмата на Симеона сѫ писани още въ началото на пратеничеството на Лъва Магистра. Симеонъ Логотетъ (вж. тукъ с. 129) свидетелствува, че „Симеонъ не удостоилъ Лъва дори съ едно слово, но го затворилъ въ тъмница", a самъ отишелъ да се бие противъ маджаритѣ. Цѣлата преписка между двамата, значи, би трѣбвало да се развие едва по-късно, следъ Симеоновата победа, a тогава българскиятъ владѣтель изстѫпилъ съ ясни и опредѣлени искания. Въобще, въ свръзка съ тази преписка стои откритъ единъ неразрешенъ въпросъ. Ако, обаче, се приеме, че тѣзи Симеонови писма сѫ истински, то тѣ представятъ единственитѣ запазени засега документи, издадени отъ българската царска канцелария презъ първото царство.

 

— Споменатиятъ

 

 

214

 

въ писмата „царь" е византийскиятъ императоръ Лъвъ VI (886 911), който билъ известенъ съ своитѣ занимания съ магия и астрология (вж. y Dujčev, Appunti.., p. 132). Симеонъ се отнася съ явно пренебрежение къмъ астрологическитѣ занимания на Лъва VI и го нарича „метеорологъ" (μετεωρολόγος). Тази дума има двойно значение: тя означава „онзи, който се занимава съ небеснитѣ нѣща", a сѫщо, подигравателно, „човѣкъ, който се хвали съ възвишени знания; празднословецъ". Тази игра на думи би могла да се стори съмнителна и, чрезъ това, да се потвърди още повече предположението, че писмата на Симеона сѫ по-късна творба на Лъва Maгистра. Отъ друга страна, знае се, че самъ Симеонъ е добилъ здраво класическо образование въ цариградската Магнаура и ще да е познавалъ добре гръцката книжнина и езикъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]