Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България

Иван Дуйчев

 

24. Образи на двама българи от XI век

Статията „Образи на двама българи от XI век“ бе обнародвана в сборника Изследвания в чест на акад. Д. Дечев по случай 80-годишнината му. София 1958, с. 747—758.

 

В ръкописната сбирка Fonds Coislin на Парижката национална библиотека се пази пергаментният гръцки ръкопис cod. Coislin 79 (стар 309), писан за император Никифор III Вотаниат (1078— 1081) по време на неговото краткотрайно управление. [1] Ръкописът представя изборник от 33 слова на Йоан Златоуст. [2] В началото се намират четири миниатюри, [3] втората от които, поставена на л. 2, представя особен интерес за нас. В средата е изобразен сам императорът в цял ръст, а от двете страни край главата му са представени алегоричните фигури на Истината (Ἀλήθεια) и Справедливостта (Δικαιοσύνη). Отдясно и отляво на императора в много по-дребен ръст — очевидно за да контрастират с централната фигура — се изправят четирима от неговите най-близки служители. За жалост имената им не са отбелязани, обаче над главите им са обозначени техните длъжности. [4] Така на първо място отдясно на императора е изобразен един протопроедър и протовестиар (πρωτοπρόεδρος καὶ πρωτοβεστιάριος), на второ място т. нар. протопроедър и каниклей (πρωτοπρόεδρος καὶ ἐπὶ τοῦ κανικλείου) ; на първо място отляво на императора протопроедър и декан (πρωτοπρόεδρος καὶ δεκανός), на второ място протопроедър и велик примикюр (πρωτοπρόεδρος καὶ μέγας πριμικήριος).

 

 

1. Описание на ръкописа вж. y R. Devreesse, Le fonds Coislin, Paris 1945, pp. 69—70.

 

2. За изборници c подобно съдържание вж. S. Haidacher, Studien über Chrysostomus-Eklogen (SB d. k. Akademie Wiss. Wien, phil.-hist. Classe, CXLIV, 3, 1902); срв. C. Giannelli, Codices Vaticani graeci. Codices 1485—1683. In Bybliotheca Vaticana, 1950, pp. 340—341, cod. 1637.

 

3. Срв. Devreesse, op. c., p. 70.

 

4. За това вж. специално Αἰκ. Ἀ. Χριστοφιλοπούλου, Ἡ σύγκλητος εἰς τὸ Βυζαντινὸν κράτος. Ἐπετηρὶς τοῦ Ἀρχείου τῆς ἱστορίας τοῦ ἑλληνικοῦ δικαίου, II, 1949, p. 88, п. 54—57.

 

529

 

 

Въпреки че е издавана досега твърде често, [5] тази интересна миниатюра не е проучена задоволително, за да се отъждествят поне предположително представените на нея допълнителни фигури. Липсата на имена ни изправя, разбира се, пред твърде тежка задача, но все пак проучването на времето на Никифор III Вотаниат би могло да ни даде някои полезни посочвания. Историческите извори са ни запазили твърде оскъдни данни за приближените на споменатия император. Всред другите имена изпъкват особено много имената на двамата „варвари“ Борил и Герман, чийто народностен произход, дейност и значение във византийската история не са разяснени напълно, като дори не са използувани достатъчно и наличните вести на познатите исторически извори за епохата на Никифор III Вотаниат.

 

Когато говорят за Борил и Герман, византийските извори твърде често ги назовават с общото и неопределено обозначение „варвари“, което е било давано, както се знае, [6] на различни народи и племена. Към обозначението βάρβαροι [7] някъде се среща определението роби — δοῦλοι [8]. Някои от нашите извори ги зоват с твърде неопределеното име скити — Σκύθαι без никакво по-точно посочване. [9] Всред тези общи податки

 

 

5. Срв. H. Omont, Fac-similés des plus anciens manuscrits grecs de la Bibliothèque Nationale, Paris 1902, pl. LXI—LXIV ;

J. Eber soit. Les arts somptuaires de Byzance, Paris 1923, p. 92;

Ch. Diehl, Manuel de l’art byzantin, I, Paris 1925, p. 403, fig. 190 ; II, 1926, pp. 630—631 ;

H. Omont, Miniatures des plus anciens manuscrits grecs de la Bibliothèque Nationale du VIe au XIVe siècle, Paris 1929, pl. LXIII ;

A. Grabar, L’Empereur dans l’art byzantin, Paris 1936, pp. 31 n. 1, 88,119; pl. VI, 1; срв. pl. XXII, 1 ;

Hrvatska Enciklopedija, II, 1941, p. 637;

B. H. Лaзapев, История византийской живописи, Москва 1947, с. 110; II, 1948, табл. 139.

Срв. и Д. Е. Беляев, Byzantina, СПб 1893, табл. IX.

 

6. Срв. Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, Budapest 1943, pp. 59—60; Costantino Porfirogenito, De thematibus, Città del Vaticano 1952, p. 85, 29; Migne, P. Gr., XCII, coll. 1357 A, 1361 CD; CXVI, coll. 1253 A, 1276 C, 1277 CD etc.

 

7. Срв. Anna Comnena, Alexias, ed. Reiff., I, pp. 54. 20; 27, 101; 63, 10 etc.

 

8. Срв. ibidem, pp. 54, 20 ; 59, 9 etc.

 

9. Срв. ibidem, pp. 54, 29. 31; 55, 7 etc. — Срв. общо Nic. Bryennius, Comment., ed. B., pp. 8, 9 sqq. ; 9, 2 sqq. ; J. Scylitzes — G. Cedrenus, Hist. comp., ed. Bonn., II, pp. 743, 9, sqq.; J. Zonaras, Hist., ed. Bonn., III, p. 720, 8 sqq. ; p. 725, 1 sqq.; p. 726, 12 sqq.

 

530

 

 

особено ценно се явява изричното сведение на Ана Комнина, [10] че Борил и Герман били „славянородни варвари“ (βαρβάρων Σθλαβογενῶν), сиреч люде от славянски произход. Това определение на византийската писателка може да бъде уточнено още по-добре, когато вземем пред вид известието на друг съвременник, именно Никифор Вриений, който съобщава, [11] че по произход Борил бил „скит или мизиец“ : εἴτε Σκύθην εἴτε Μυσός. Както е известно, [12] с името мизи византийските автори обикновено назовават българите. Благодарение на тези вести ние можем да уточним, от друга страна, определението скити, което някои от историческите извори дават за Борил и Герман. Като засяга смисъла на наименованието скити в съчинението на казаната византийска писателка, покойният проф. В. Н. Златарски [13] изказа мнение, че „Ана не е означавала варварските народи със строго определени имена и имената скити и савромати обърквала, особено когато ѝ се случвало да говори в едно място за няколко варварски народа, така че нашите двама роби, варвари и скити, могли са да бъдат или печенеги, или узи, или кумани“. За разрешението на този въпрос покойният учен е използувал самото име Борил. [14] Според него това име „не е нито печенежко, нито узко, а е само куманско, така че нашите царедворци са били от кумански произход“. Със съжаление трябва да се признае, че заслужилият изследвач на българското минало тук е направил едно колкото прибързано, толкова и неубедително заключение. Етимологията на произхождащото от основата БОР- име Борил, и на сродното нему име Борис съвсем не може да се смята за напълно изяснена. [15] Името Борил е познато в старобългарската

 

 

10. Anna Comnena, ib., I, p. 58, 22 sqq.

 

11. Nic. Bryennius, ib., p. 146, 6 sqq.

 

12. Срв. Moravcsik, op. c., pp. 180—181 ; В. H. Златарски, Потеклото на Петра и Асеня, водачите на въстанието в 1185 г., СпБАН, XLV (1933),с. 21 сл. Общо вж. Ив. Дуйчев: ГСУиф, XXXVIII, 3, 1942, с. 85 сл.

 

13. Златарски, п. с., с. 21.

 

14. Пак там.

 

15. Срв. Moravcsik, op. c., pp. 93—94.

 

531

 

 

и старосръбската ономастика [16] и бидейки образувано по подобие на множество южнославянски имена с наставка -ил като Добрил, Божил, Радил и др., [17] не може да бъде смятано за куманско. [18] Нека отбележим, че името Борис се среща в българското средновековие като име на княз Борис-Михаил (852—889), на Петровия син Борис II (969—972) и на един българин от втората половина на XI в., [19] както и в руската и маджарската история [20] вероятно като отражение от българската ономастика. Акад. Д. Дечев [21] съпоставя името Борислав с гръцкото Πολέμαρχος, а друг учен изказва мнение, че името Борис трябва да се свърже с фригийското име Παρίς, [22] очевидно с правилната замяна на неудареното ă в о в дума от чужд произход. [23] От употребата на обозначението скити също така твърде малко може да се вади заключение за някакъв кумански произход на Борил и Герман. Както се знае, [24] византийските извори употребяват името скити като означение на най-разнородни племена и народи, напр. хуни, тюрки, авари, хазари, унгарци, печенеги, узи, кумани, селджушки турци, монголи и османци. Към това трябва обаче да се добави веднага, че някои византийски извори от VIII—XIV в. напълно ясно

 

 

16. Срв. Fr. Мiklosich, Die Bildung der slavischen Personennamen. Denkschriften d. Akad. Wiss., X, Wien 1860, pp. 221, 249.

 

17. Срв. P. Mutafčiev: Byz. Zeitschrift, XXXIV (1934), pp. 204—205.

 

18. Споменатото от G. Acropolita, Historia, ed. Heisenberg, p. 169, 7, местно име в Македония Βορίλλα Λόγγος (към него срв. писаното от мене: СпБАН, LXVI, 3 (1943), с. 148, бел. 13, с посочванията) не бива непременно да се свързва, както прави това проф. П. Мутафчиев (ор. с., р. 204), с личното име Борил. Не е изключена впрочем възможността тук да имаме извращение на старобългарското прилагателно боровьнъ — значи като име „Борова гора“.'

 

19. Moravcsik, ор. с., р. 93; S. G. Меrcati : Studi bizantini, II ( 1927), p. 35.

 

20. Moravcsik, op. c., p. 93, s. v., nr. 4; Повесть временных лет, I. Текст и перевод. Под ред. В. П. Атриановой-Перетц, М.—Л., 1950, с. 57; срв. с. 255 ; към това срв. М. Д. Приселков, Очерки по церковно-политической истории Киевской Руси X—ХII вр. СПб 1913, с. 36 сл., с. 383 и др.

 

21. Д. Дечев: ИБАИ, V (1929), с. 417.

 

22. Ал. Теодоров-Балан: Български преглед. II, 1 (1933), с. 109.

 

23. Към това вж. посочвания у Ив. Дуйчев, Осеновица — Асеновица. Сборник Ал. Теодоров-Балан, София 1955, с. 254 сл.

 

24. Срв. Moravcsik, ор. c., pp. 236—239.

 

532

 

 

употребяват името скити като обозначение на българите. [25] Определението роби, което известни византийски автори прикачват на Борил и Герман, трябва да се тълкува в смисъл, че става дума за лица, произхождащи от чужда и подчинена на ромеите народност — каквито са били по онова време българите, — а не роби поради своето социално положение. Ако Никифор Вриений презрително нарича Борил и Герман роби, ἀργυρώνητοί, [26] това означава — както добре се досеща проф. Златарски [27] — не „купени роби, а по-скоро наемници, т. е. ... чужди на Византия хора“. Посочването на Ана Комнина за Борил и Герман като „славянородни варвари“ трябва да се тълкува в духа на онези схващания от средновековието, според които българите, без оглед на наличието на турански елемент като съставка в изграждането на българската народност, са били обозначавани изобщо като славяни. [28] Неубедителен е също опитът [29] да се изтълкуват обозначенията скити и славянородни варвари за Борил и Герман като свидетелство, че в случая имаме „смешение (кръстосване) на кумански род със славянски“ [30]. Изобщо анализът на запазените сведения позволява да заключим, че Борил и Герман са били личности от български произход. [31] В домашните исторически извори за

 

 

25. Moravcsik, ор. с., р. 237 ; Мutаfčiev, ib., p. 205 ; M. Рајкoвић: САН, Зборник радова, XXXVI, Визант. институт, II, 1955, с. 33 сл. ; Б. Ферјанчић, пак там, III (1955), с. 41 сл. ; Р. А. Наследова: Виз. врем., VIII (1955), с. 73, 67, бел. 1.

 

26. Niс. Вrуеnnius, ор. с., р. 8, 9 sqq.

 

27. Златарски, Потеклото, с. 20.

 

28. Към това вж. общо В. Н. Златарски: СбНУК, XXIV (1908). с. 14 сл. ; A. Lеskien, Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache, Heidelberg 1909, p. XI, n. 1

 

29. Златарски, Потеклото, c. 20 сл.

 

30. Към това срв. Мutаfčiev, ib., p. 205.

 

31. Името Герман се среща еднакво във византийската и в средновековната българска ономастика (срв. някои посочвания у Ив. Дуйчев, Рилският светец и неговата обител, София 1947, с. 378, бел. 22), та от него не могат да се направят никакви особени изводи. — Срв. и писаното от покойния F. Chalandon, Essai sur le règne d’Alexis Ier Comnène (1081—1118), Paris 1900, p. 35 : „les Slaves Borilas et Germain“; Moravcsik, op. c., p. 93 : „Βορίλας — vornehmer Byzantine skytischer oder mysischer (= bulgarischer) Herkunft“.

 

533

 

 

съжаление не е запазен никакъв спомен за тях, а византийските писатели не дават подробности относно рождението и най-ранната им съдба.

 

Византийските автори говорят за Борил и Герман единствено във връзка със събитията през краткотрайното управление на Никифор Вотаниат, когато двамата българи играли особено важна роля в живота на империята. Някои от сведенията на нашите извори, като например на Ана Комнина, могат да събудят известни съмнения, обаче въпреки всичко явно е огромното значение на дейността на Борил и Герман в съдбините на империята през годините 1078—1081. Това са в същност годините, когато се подготвя узурпирането на императорската власт във Византия от едрата феодална фамилия на Комнините. Ако попълзновенията на Комнините през 1078—1081 г. срещат известна съпротива, тази съпротива изхожда — доколкото може да се вярва на нашите извори, частно на самата Ана Комнина — главно от двамата българи Борил и Герман, които не само напълно ясно долавят тези попълзновения, но и оказват противодействие, за да обезпечат властта на своя покровител, стария и болнав Никифор Вотаниат. Още в началото на кариерата си Никифор Вотаниат имал като свой „най-близък“ (οἰκειότατος) и „най-доверен“ (πιστότατος) човек Борил, с когото го свързвали, както личи, твърде продължителни и здрави връзки, за които обаче не притежаваме никакви по-точни сведения. [32] Така, когато в началото на 1078 г. се отправил от Никея в Мала Азия към византийската столица, Никифор Вотаниат пристигнал в Пренет (дн. Кара-Мурсал) и оттам изпратил напред към Цариград Борил, за да завземе императорския дворец, а немного след това и сам пристигнал. [33] След залавянето на другия узурпатор и съперник за царската власт, Никифор Вриений, имп. Никифор Вотаниат заповядал на Алексий Комнин да го предаде в ръцете на неговия „най-верен и най-близък

 

 

32. Nic. Вrуеnnius, op. c., p. 146,11 sqq.

 

33. За събитията общо вж. подробности у Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI веке, СПб 1884, с. 114 сл.; G. Ostrogorsky, Geschichte des byzantinischen Staates, München 1952, p. 276 sqq.

 

534

 

 

мъж скит или мизиец“ Борил, за да се справи с него. [34] Наистина Борил — този „най-близък“ на Вотаниат „варварин“, както пише Ана Комнина [35] — отвел пленника при двореца Филопатион и там го ослепил. [36] Самият Борил вече бил получил от императора званието протопроедър и длъжността етнарх, [37] сиреч началник на съюзните войски ἐξ ἐθνῶν. [38] Във връзка с получаването на тази длъжност можем да се запитаме дали в същност Борил не е действувал между другото и с войници, набрани измежду своите собствени сънародници. Както изглежда обаче, Борил, запазвайки своето звание на протопроедър, бил натоварен последователно с изпълнението на няколко различни длъжности. Запазен е един моливдовул, върху който се чете надпис : Βοριλ... πρόεζρος καὶ πριμικήριος τῶν εὐαγῶν. [39] Несъмнено името на притежателя на моливдовула трябва да се допълни в окончанието и да се възстанови титлата протопроедър : Βορίλ(ος) α᾿πρόεδρος, сиреч πρωτοπρόεδρος. Във византийската история не е позната друга личност с подобно име и със званието протопроедър и затова отъждествяването на притежателя на този моливдовул с нашия Борил от времето на Никифор III Вотаниат трябва да се смята за напълно положително. От надписа на моливдовула можем да заключим, че Борил, неизвестно точно през коя година и за колко време, е бил натоварен и с изпълнението на длъжността πριμικήρίος τῶν εὐαγῶν, сиреч примикюр на императорските манастири и богоугодните заведения. [40] Известно е, че Никифор Вотаниат успял да се добере до императорската власт до голяма степен благодарение

 

 

34. Nic. Вrуеnnius, ор. с., р. 146, 6 sqq.

 

35. Anna Comnena, ор. с., р. 27, 9—10.

 

36. Nic. Bryennius, ор. c., р. 147, 9—12.

 

37. Ibidem, р. 146, 11—12.

 

38. За титлите протопроедър и етнарх вж. подробности у Скабаланович, п. с., с. 152—153, 345; Ch. Diеhl, De la signification du titre „proédre“ à Byzance. Mélanges offerts à M. G. Schlumberger, I, Paris 1924. pp. 105—117; L. Bréhier, Les institutions de l’Empire byzantin, Paris 1949, p. 123 sqq., p. 138 ; Christophilopoulou, op. c., p. 85.

 

39. G. Schlumberger, Sigillographie byzantine, Paris 1884, p. 574, nr. 10. — Срв. Christophilopoulou, op. c., p. 80, без опит за отъждествяване.

 

40. Срв. Bréhier, op. c., pp. 97, 148, 305, посочвания за длъжността; Скабаланович, п. с., c. 177.

 

535

 

 

на подкрепата, получена от духовенството. [41] След заемането на властта той щедро се отплатил на своите поддържници и обдарил богато църкви и манастири. [42] Назначението на Борил за примикюр на „богоугодните заведения“ е било свързано очевидно именно с тази политика на покровителствуване на духовенството, прилагана от новия император.

 

Византийските автори говорят най-често с нескрита омраза и явно презрение за двамата българи от времето на Никифор Вотаниат. Така един от нашите извори съобщава, че императорът поради дълбока старост и телесна отпуснатост съвсем не се грижел за управлението на държавата. Неговите двама „роби“ Борил и Герман се разпореждали на своя воля с всичко, като управлявали дори самия император, та със своето твърде надменно и дръзко поведение събудили омраза към него. [43] Ана Комнина обвинява Борил и Герман в това, че те, за да запазят своята власт и влиянието си в империята, ревниво отстранявали от византийската столица всички лица, които им се стрували подозрителни и могли да представят някаква заплаха. [44] Така постъпили те например с един от видните византийски пълководци — Георги Мономахат, който бил изпратен като управител на града Драч, в същност на почетно заточение, с единствената цел да бъде отстранен от Цариград и да бъде обезвреден. [45] Багренородната писателка съобщава, че Борил и Герман така зле настроили Вотаниат против Георги Мономахат, че императорът открито изразил подозренията си по отношение на него като към „враг на ромейската държава“. Едновременно с това ние научаваме, че преди да замине за своето местоназначение, Мономахат се срещнал привидно случайно с Алексий Комнин, доместик на Запада, [46] изказали си взаимно

 

 

41. Срв. Скабаланович, п. с., с. 116 сл.

 

42. Пак там, с. 120.

 

43. Jоh. Zonaras, ib., р. 72 5, 1 sqq. ; срв. Scyl. — Cedrenus, lb., р 743, 9 sqq. ; Chalandon, op. c., p. 37.

 

44. Anna Comnena, op. c., pp. 54, 16—55, 25.

 

45. Срв. Златарски, Потеклото, c. 10—11.

 

46. Един моливдовул на Алексий Комнин като велик доместик е издаден от Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI, 1 (1945), с. 169—170. За подобен зле разчетен печат вж. Н. А. Мушмов : ИБАИ, VIII (1934), с. 347, n° 45. Към това вж. още N. Bănescu : Вуzantion, X (1935), рр. 729—730; V. Laurent: Ἑλληνικὰ, V (1932), р. 173, n°r. 327.

 

536

 

 

оплакванията против двамата „роби“, утвърдили дружбата помежду си и изразили пожелание те да получат възмездие от бога. [47] Явно е, че по това време недоволниците от политиката на Никифор III Вотаниат и на неговите приближени вече се обединявали и се групирали около младия и деен Алексий Комнин. Ако се вярва на думите на Ана Комнина, представителите на рода на Комнините били подложени на особено усилени и първоначално прикрити, а по-късно явни преследвания от страна на двамата българи. Имаме известни основания да подозрем някакво преувеличение в твърденията на византийската писателка, която е желаела да очерни колкото може повече противниците на своя баща и главно да оправдае напълно узурпацията на властта. Нападките ѝ обаче са насочени не пряко срещу императора, а срещу действуващите от негово име двама негови приближени Борил и Герман. От всичко все пак се долавя недвусмислено, че Комнините в действителност вече твърде рано замислили да отнемат властта от ръцете на стария и безволен Никифор Вотаниат. [48] Докато сам императорът се оказал неспособен да разбере техните кроежи и по-далечни цели, Борил и Герман доловили ясно всичко и се опитали да окажат противодействие. Ходът на събитията оправдава техните действия, а опитът на Ана Комнина да представи узурпацията на своя баща като необходима защита от злоумишленията на двамата придворни съставя прозрачна хитрина.

 

Както е известно, още твърде млад Алексий Комнин бил назначен за стратег-автократор на Запада, сиреч за главнокомандуващ на военните сили в балканските владения на империята, като получил и достойнството проедър. По думите на Ана Комнина [49] имп. Никифор III Вотаниат започнал бързо да проявява особено внимание и благоволение към Исаак и Алексий Комнин. Успехите на Комнините и благоволението на императора обаче, според свидетелството на Ана, събуждали завист, и

 

 

47. Anna Comnena, op. c., p. 55, 22 sqq.

 

48. Срв. Скабаланович, п. с., c. 124 сл., c посочвания на извори.

 

49. Anna Comnena, op. c., p. 58, 15 sqq.

 

537

 

 

то главно у двамата придворни Борил и Герман [50]:

 

„те започнаха да злоумишляват тайно и да роптаят срещу тях, като казваха скрито много неща на императора, други неща дори открито, трети чрез други лица, като — използувайки различни начини — се стараеха на всяка цена да се отърват от тях.“

 

Изпаднали в затруднение (ἀπορίᾳ), двамата Комнини намерили път към императрицата, като спечелили благоволението на разни лица от женското отделение (γυναικωνῖτις) на двореца. За Исаак Комнин, който бил женен за племенница на императрица Мария, [51] не било трудно да постигне това. Императрицата била уговорена да осинови Алексий Комнин, [52] което му давало възможност за напред още по-свободно да посещава двореца, но затова пък и събуждало още по-голяма „завист“ към него. Срещу притворни обещания пред императрицата по отношение съдбата на нейния малолетен син Константин — наследник на престола, Комнините успели да спечелят не само пълното и безгранично нейно доверие, но и да си обезпечат да бъдат осведомявани за действията на своите завистници (τῶν φθονούντων), сиреч на първо място Борил и Герман. По този начин действията на двамата българи наспроти претендентите за престола били обречени на неуспех. Съвременният византийски писател Никифор Вриений съобщава, [53] че Борил и Герман — „мъже неблагородни и неразбиращи доброто“ — си били поставили за цел да погубят Алексий Комнин. По думите на Ана обаче, въпреки че огънят на завистта към тях се бил превърнал вече в огромен пожар, Комнините съгласно споразумението с императрицата узнавали всичко, което било изнасяно срещу тях пред императора и, разбира се, вземали съответни предпазни мерки. Така, когато Комнините научили, че двамата „роби“ българи (τοὺς δύο παραδυναστεύοντες δούλους) замисляли да ги премахнат, те решили да посещават двореца не заедно, а поотделно, та в случай на покушение поне един да бъде спасен [54]: εἰ γένοιτο τὸν ἕτερον τούτων κατασχεθῆναι διὰ τὰς λαθραίας ἐπιβουλάς

 

 

50. Anna Comnena, ορ. c., pp. 58, 22—59, 19.

 

51. Срв. Скабаланович, п. с., c. 125.

 

52. Anna Comnena, op. c., p. 60, 4 sqq.

 

53. Nic. Bryennius, op. c., p. 8, 9 sqq.

 

54. Anna Comnena, op. c., p. 62, 17 sqq.

 

538

 

 

τῶν παραδυναστευόντων ἐκείνων Σκυθῶν ἅτερος ἀποδράσειε, καὶ μὴ ἅμα καὶ ἄμφω ταῖς πάγαις τῶν βαρβάρων ἐμπεσοῦνται. Така според думите на Ана двамата братя Комнини се оказали по-силни от своите неприятели Борил и Герман. [55] Завземането на града Кизик от турците станало повод за ново усложнение. Комнините били призовани в двореца и трябвало да участвуват заедно с императора и придворните на обяда. Ана открито заявява, [56] че братята дълго време в течение на обяда не могли да се успокоят поради опасението да не би двамата „роби“ да са им скроили някаква измама и да ги погубят. Алексий Комнин удвоил по-нататък своето внимание и предпазливостта си, тъй като за него били напълно ясни както „жестоката омраза“ на двамата „варвари“ (τὸ βαρύμηνι τῶν βαρβάρων ἐκείνων δούλων), така и „лекомислието“ на императора (τὸ τοῦ βασιλέως κουφότατον), очевидно готовността на Никифор Вотаниат да се вслушва в съветите на своите приближени. От своя страна Борил и Герман също разбрали поведението на Комнините и трудностите, свързани с тяхното обезвредяване като притезатели за византийския престол поради благоволението на императора към тях. Ако се съди по кратките загатвания на нашите извори, Борил и Герман опитвали да намерят най-различни средства, за да се справят с опасните претенденти за властта. Така в началото на 1081 г. те издействували от името на императора простагма, с която се нареждало Алексий Комнин да бъде изпратен на заточение. [57] Вероятно чрез съдействието на императрицата и другите свои съмишленици Комнините узнали за това, и императорът, пред когото Алексий показал простагмата, отменил разпоредбата. [58] Освен това било решено двамата братя да бъдат заловени през една нощ и, както казва Ана Комнина, без знанието на императора да бъдат ослепени [59] — като най-сигурен начин, за да се прегради пътят им към престола. Ана

 

 

55. Anna Comnena, ор. с., р. 63, 12—14.

 

56. Ibidеm, 63, р. 15 sqq.

 

57. Срв. Fr. Dölger, Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565—1453. II, München—Berlin 1925, p. 23, nr. 1051.

 

58. Nic. Bryennius, op. c., pp. 8, 9—9, 1.

 

59. Anna Comnena, op. c., p. 65, 13 sqq.

 

539

 

 

добавя към това, че когато Комнините разбрали надвисналата над главите им заплаха, те решили, че единственото спасение за тях остават бунтът, към който събитията ги тласкали неизбежно и против волята им. „Защо прочее било потребно да се очаква онзи, който щял да положи на очите им нажеженото желязо и да загаси светлината в тях ?“ [60] Въпреки всичко обаче необходимо било да измине известно време, преди те да преминат към открит бунт. Когато Алексий като доместик на войските в балканските владения на империята получил нареждане да докара част от войските, за да ги прехвърли за противодействие срещу „агаряните“, които завладели Кизик, той се възползувал от тази възможност да съсредоточи военните си сили в столицата. Тази хитрина на Алексий Комнин естествено не убягнала от бдителното око на двамата приближени на императора. Според Ана Комнина [61] Борил чрез посредството на някое друго лице — очевидно за по-добро въздействие — запитал императора дали това съсредоточаване на войските става с негово съгласие. Призован в двореца, за да даде обяснение, Алексий Комнин без голяма мъка можал да заблуди стария доверчив владетел. На това Борил се противопоставил много настойчиво (τοῦ Βορίλου πολλὰ πρὸς τούτους τοὺς λόγους ἀνθυπενεγκόντος), обаче доместикът — явно със съдействието на своите привърженици и покровители в двореца — успял да наложи своето обяснение. Във връзка с това действие на Борил против Алексий Ана ни съобщава, че Герман като човек „по-прост“ (ἀπλούστερος), не нападал така прямо бъдещия византийски император. След като и това открито обвинение против Комнините не постигнало целта си, Борил и Герман според свидетелството на Ана решили същата вечер да използуват възможността, за да устроят засада на двамата братя. По този повод Ана Комнина заявява, че в действителност Борили Герман се борели против Комнините не заради императора, а защото — както някои твърдели — сам Борил се домогвал да заграби императорската власт (ἐβασιλεία μὲν ὁ Βορῖλος, ὥς τινες ἔφασαν). Като изхожда от това твърдение на византийската писателка,

 

 

60. Anna Comnena, ор. с., рр. 65, 24—25.

 

61. Ibidem, рр. 65, 26—66, 32.

 

540

 

 

един съвременен учен [62] дори направо заявява, че по това време личността на Никифор Вотаниат е минала „на втори план“, а „целият интерес е съсредоточен върху борбата между двамата Комнини и двамата любимци“ на императора. За нас днес е твърде мъчно да установим с положителност доколко тези обвинения частно по отношение на Борил са истинни, още повече, че сама Ана Комнина която най-добре е познавала нещата — ни съобщава това само като слух (ὥς τινες ἔφασαν). По-важно е обаче може би обстоятелството, че един българин като Борил в тези съдбоносни за империята дни стоял на най-високото място във византийската държавна стълбица и със своите действия определил много събития в живота на Византия. В обвиненията на Ана Комнина трябва, от друга страна, да съзрем израз на опасението, че пред Комнините се изправяла заплахата да видят на върха на властта в империята не безволния стар император, а един деен и прозорлив първенец като Борил, което, разбира се, щяло да осуети всичките им замисли и попълзновения. Новите кроежи на двамата българи против Комнините обаче отново били издадени чрез някакъв магистър алан, който посред нощ отишъл от двореца при тях, за да ги предупреди. [63] Ана Комнина добавя, че според някои това станало със знанието — а нека добавим, може би и по нареждането — на императрица Мария. [64] Не е ясно какви са били точно намеренията на Борил и Герман по отношение на двамата Комнини. Ана обаче добавя, че когато узнали „ужасната новина“ (τὴν ἀπευκταίαν ἐκείνην ἀγγελίαν), Комнините решили, че е настъпил часът да приложат на дело своя план — да вдигнат въстание и чрез това да потърсят спасение (τὴν σφῶν σωτηρίαν περιποιήσασθαι). Ана Комнина съобщава, че сега Комнините потърсили да си обезпечат съдействието на

 

 

62. Ср. В. Leib: Anne Comnène. Aiexiade, 1, Paris 1937, p. 70 n. 3 : „Les Scythes Borile et Germain, qui voient dans les Comnènes des rivaux dangereux, sont décidés à jouer le tout pour le tout. Botaniatès passe au second plan ; tout l'intérêt est concentré sur la lutte entre les deux Comnènes et les deux favoris“. Срв. Chalandon, ib., p. 43.

 

63. Anna Comnena, op. cit., p. 66, 32 sqq.

 

64. Ibidem, p. 67, 4—6.

 

541

 

 

неколцина от по-видните византийски сановници, като Пакуриан, [65] който ги насърчил да действуват, после племенника на Робер Гюискар Умбертопул, [66] който също им обещал съдействие. През нощта на 7 срещу 8 февруари 1081 г. Алексий Комнин напуснал заедно с привържениците си града и с това сложил открито началото на бунта против императора. [67] Интересно е съобщението на Ана Комнина, [68] че в една народна песен, съставена по това време по случай бунта на нейния баща, Алексий Комнин бил сравняван с летящ нависоко сокол, който избягал от злоумишленията на „варварите“ : καθάπερ τις ὑψιπέτης ἱέραξ ἀφίπτασο τῶν ἐπιβουλευόντων βαρβάρων. С името „варвари“ тук са назовани двамата българи Борил и Герман, които оказвали съпротива на узурпацията на Комнините. Майката на Алексий Комнин, Ана Даласина, запитана от страна на императора да даде обяснения за поведението на сина си и за наченатия бунт, отново повтаря твърденията за „завист“ по отношение на Алексий, проявявана очевидно от двамата българи, и за готвеното покушение чрез ослепяване. [69] В едно послание на Никифор Мелисин [70] до Алексий Комнин, писано непосредствено след обявяването на бунта, също се говори за „зломислието“ на „робите“ против Комнините и за техните „страшни начинания“ (τῆς κακονοίας τῶν δούλων ἐκείνων καὶ τῶν δεινῶν καθ᾿— ὑμῶν ἐπιχειρημάτων... ῥυσθέντες). Обграден от две страни—от войската на Алексий Комнин и на другия претендент за престола, Никифор Мелисин, императорът по думите на Ана [71] твърде лесно се отчаял и бил склонен да се откаже от властта. На 1 април 1081 г. войските на Алексий Комнин поради предателство на част от защитниците на Цариград проникнали в столицата на империята. [72] Всред завоевателите настъпила

 

 

65. Anna Comnena, ор. с., рр. 67, 10—68, 2.

 

66. Ibidem, р. 68, 3—9.

 

67. Ibidem, р 68, 27 sqq. Подробно вж. у Скабаланович, пос. съч., с. 129 сл.

 

68. Ibidem, ор. cit., рр. 68, 29—69, 12.

 

69. Ibidem, р. 71, 11—20.        70. Ibidem, р. 80, 26 sqq.        71. Ibidem, р. 83, 8 sqq.

 

72. Anna Comnena, ор. с., р. 87. 3 sqq. ; срв. Сhalandon, ор. с., р. 43 sqq.

 

542

 

 

пълна деморализация : те се пръснали да грабят и безчинствуват. Никифор Вотаниат по същото време повел преговори за отстъпване на престола на Никифор Мелисин. [73] Един от привържениците на императора, Никифор Палеолог, поискал от него позволение да събере наемниците — нормани, за да се противопостави на пръснатата за плячка Комнинова войска. [74] Отчаян, Никифор Вотаниат отказал да се съпротивява. Опитът за преговори с Комнините пропаднал. [75] Разказвайки за всички тези събития, Ана Комнина съобщава, [76] че когато Борил научил за навлизането на войската на Комнините в столицата и за това, че войниците им се били пръснали за грабеж и плячка, решил да ги нападне. Комнините били изоставени сами със своите сродници, най-близки привърженици и малцина чужди наемници и поради пръскането на силите им тяхното положение било твърде критично. Достатъчен бил прочее един малък отред, за да бъде напълно сломена узурпацията и цялото начинание да завърши най-злополучно. Като събрал всички варяги и т. нар. хоматинци, [77] Борил ги разположил стройно в бойни редици в пространството между Константиновия форум и т. нар. Милион. [78] Опрели щитовете си и неподвижни, тези войници по думите на Ана очаквали заповед за сражение. Поради намесата на патриарх Козма (1075—1081), който действувал по внушение на Комнините, Никифор Вотаниат се отказал от всякаква съпротива и решил доброволно да предаде властта. [79] Разказва се, че когато императорът, облечен в царствената си одежда, се отправял към църквата „Св. София“, за да отстъпи властта, Борил се приближил до него и презрително откъснал бисерното украшение от ръкава му, [80] чрез което го лишавал като недостоен от една от владетелските инсигнии. На 4 април 1081 г. Алексий Комнин бил тържествено коронясан за византийски

 

 

73. Anna Comnena, ор. с., р. 87, 21 sqq.

 

74. Ibidem, р. 90, 6 sqq.        75. Ibidem, р. 90, 17 sqq.        76. Ibidem, pp. 91, 28—92, 9.

 

77. За тази войска вж. Златарски, Потеклото, с. 17, бел. 1.

 

78. Срв. Leib: ib., р. 100, n. 2.

 

79. Anna Comnena, ор. c., p. 92, 9—25.

 

80. Ibidem, p. 92, 26—31.

 

543

 

 

император. [81] Всякаква по-нататъшна съпротива изглеждала напълно безнадеждна. Ако се съди по известни загатвания, Борил и Герман все още продължавали за известно време да държат събраните около себе си войски. Няколко време след абдикацията Никифор Вотаниат се колебаел, да приеме иночеството, но бил принуден да побърза да стори това, защото в настъпилото смущение и безредие (ἐν συγχύσει καὶ ἀταξίᾳ τῶν πραγμάτων ὄντων) съществувала опасност да бъде предприето нещо от страна на двамата „роби“ и събраните от тях войски на хоматинците, [82] с други думи, да бъде продължена борбата срещу Алексий Комнин. Това е в същност последното упоменание за Борил и Герман. След окончателното завземане на властта от Алексий Комнин те ще да са били погубени и така изчезнали от историческото поприще. [83]

 

Прочее запазените сведения на нашите исторически извори, колкото и пристрастни и сдържани, показват недвусмислено голямата роля на двамата българи през времето на Никифор III Вотаниат. Всичко свидетелствува, че това са били неговите най-приближени и най-предани люде. Когато ние дирим да отъждествим изобразените върху парижката миниатюра лица из сред приближените на императора, твърде естествено е следователно да помислим преди всичко за Борил и Герман. Познатите малобройни вести за другите приближени на Никифор Вотаниат [84] не противоречат на това отъждествяване. За Борил

 

 

81. Срв. Ostrogorsky, ор. с., р. 278.

 

82. Anna Comnena, ор. с., р. 93, I—13.

 

83. Предположенията на проф. Златарски (Потеклото, с. 19 сл. ; срв. същия, История на българската държава през средните векове, II, София 1934, с. 166) за това, че след завземането на императорската власт от Алексий Комнин Борил е могъл да се оттегли „в своето поземлено владение“ в българските земи, а по-късно от неговия род произлезли Асеневци, водителите на въстанието в 1185 г., е неубедително. Срв. критическите бележки на Mutafčiеv, ib., pp. 204—205.

 

84. За някои други приближени на императора срв. Скабаланович, п. с., с. 116 сл. За голямо съжаление не е познато името на каниклея по времето на Никифор Вотаниат (за тази длъжност вж. обстойно y Fr. Dölger : Archiv f. Urkundenforschung, XI (1929), р. 44 sqq.) Според Ана Комнина (ор. cit., рр. 63, 3—64,8) Борили Герман носели титла παραδυναστεύοντες, която титла се тълкува (вж. Скабаланович, п. с.,с. 178) като обозначение на първия министър в империята. Може да се предполага, че един от изобразените на миниатюрата е протопроедърът Роман — Стравороман (за него вж. Anna Comnena, ор. с., р. 71, 5 sqq., 72, 4 sqq.; Scyl. — Cedrenus, op. c., II, p. 735, 16 sqq.).

 

544

 

 

е ясно засвидетелствувана титлата протопроедър, а за Герман това може да се предполага с голяма вероятност. Въпросът за конкретното отъждествяване на изписаните върху миниатюрата образи може да породи известно колебание. Надясно от императора са представени протопроедърът каниклей и протопроедърът протовестиарий, единият от които е твърде възрастен, а лицата на двамата издават небългарски тип. Най-вероятно е, че Борил и Герман са изобразени наляво от императора. Това са двама мургави и млади мъже, чийто физически тип изглежда напълно български. Крайният вляво, над чиято глава стои надписът с титла протопроедър и велик примикюр, трябва с голяма вероятност да бъде отъждествен с Борил. Изправен до него, с титла протопроедър и декан ще да е представен неговият неразлъчен сътрудник Герман. Лицето на Борил е малко заличено и чертите не личат добре. Двамата българи са високи и снажни мъже, с буйни коси и гъсти бради. Ние трябва да бъдем признателни на неизвестния византийски миниатюрист за това, че в тази миниатюра ни е запазил образите на двама българи от XI в., които в течение на няколко години са играли огромна роля в живота на империята. Парижката миниатюра допълва щастливо известията на писмените исторически извори за ролята на Борил и Герман през периода 1078—1081 г., а, от друга страна, ни дава лика на двама българи от епохата на византийското владичество в България, за което време историческите свидетелства далеч не са многобройни и задоволителни.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]