15. За документите из Ватиканския архив, отнасящи се до българската история (IX—XIV век)
Статията „За документите из Ватиканския архив, отнасящи се до българската история (IX—XIV в.), бе обнародвана в Известия на Историческото дружество в София, XIII (1933), сс. 113—141. Към събраните в тази статия посочвания относно преписката на папа Инокентий III с българския цар Калоян н няколко висши духовни лица в България вж. допълнително в моята книга : Преписката на папа Инокентия III с българите. Увод, текст и бележки. Годишник на Университета св. Климент Охридски — София, Истор.-филолог, факултет, XXXVIII, 3, 1942.
I. Писмата на папа Йоан VIII (872—882)
II. Преписката на папа Инокентий III (1198—1216)
III. Преписката на Григорий IX, Инокентий IV, Николай IV и Бенедикт XII
България е стояла в своето историческо съществуване извън кръга на западната католическа църква и отношенията между папската курия и българските владетели и народ са носели отликите на временни и недълготрайни връзки. Поради това и числото на документите из папския архив, отнасящи се до българското минало, не е сравнително голямо, особено за времето от IX до XIV в. Въпреки малочисленността на тези ценни паметници за българската история те и досега са познати само по няколко чужди и общи издания от миналия век. Документите за XIII—XIV в. са познати главно, а някои дори единствено по изданието на А. Theiner, Vetera monumenta Slavorum meridionalium historiam illustrantia, t. I. (Ab Innocentio pp. III usque ad Paulum pp. III. 1198—1549). [1] Romae 1868, както и в публикуваните от същия автор Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantia, I (Romae 1859) и II (Romae 1860). Съпоставени c намиращите се във Ватиканския архив регистри, тези издания на папските документи, отнасящи се до нашата история, специално изданията на A. Theiner, изпъкват в не съвсем благоприятна светлина откъм своята точност и се явява нужда да се направят редица поправки в издадения текст. В тази нелека работа, особено при четенето на множество съмнителни места, помощта на учения и услужлив Monsignor Angelo Mercati, префект на архива, ми беше извънредно ценна, както и на преподавателя във Ватиканската школа по дипломатика и палеография проф. G. Battelli.
1. Това указание в наслова е неточно, защото на първо място е публикувана една була на папа Александър III (1159—1181): ib., р. 1, n° 1.
260
I. Писмата на папа Йоан VIII (872—882)
За деветия век не е запазен никакъв оригинален сборник на папските писма. Съществуването обаче на такива регистри за тази епоха се установява от някои косвени указания. За папа Йоан VIII е запазен препис от регистри, произхождащ от XI в., написан с беневентанско писмо [2], и се пази сега във Ватиканския архив под обозначение Reg. Vat. 1. Преписът съдържа 314 писма за 876—882 г. Писмата от предишните години — именно от 872 до 876 г. — липсват. Би могло да се предполага, че за това време ще да е имало и други писма до българския цар и изобщо отнасящи се до българите освен онези, които са запазени сега само в откъслеци. Запазените в Reg. Vat. 1 писма не са наредени в строг хронологически ред. Съществува съмнение дали този препис съдържа всички папски писма за тази епоха, или само известен брой от тях. Често пъти някои писма са датувани: Datum ut supra, при което обаче се поставят в зависимост от предишни писма, с които нямат никаква историческа връзка; може би това Datum ut supra ще да се е отнасяло към други, сега изгубени писма или пък това се дължи на разбъркания хронологически ред, в който са дадени писмата. Въпреки всичко това се смята, че Reg. Vat. 1. е точен препис на оригинала и предава писмата по техните черновки, които не винаги са били снабдени с дата — поради това липсва дата в някои писма от този препис, а разните начални и крайни формули са били предадени съкратено или са съвсем изпуснати. [3]
2. За така назованото беневентанско писмо, неговото име, време и центрове на разпространение, произход, особености вж. обстойното изследване на Е. A. Lоеw, The beneventan Script. A History of the South Italian minusule. Oxford 1914.
3. Общо за този препис писма на папа Йоан VIII вж. напр. Blumberger, в Sitzungsberichte der kais. Akad. d. Wiss, phil.-hist. Classe, XVII (1855), pp. 3—5; G. Levi, 11 tomo I. dei Regesti Vaticani (lettere di Giovanni VIII), в Archivio della Soc. Rom. di Storia patria, IV (1881), pp. 161—194. — E. Caspar, Studien zum Register Johanns VIII, в Neues Archiv..., XXXVI (1910), pp. 79—156. Запазените преписи от писма на папа Йоан VIII са разгледани също и в изследването на A. Lapôtre, l’Europe et le Saint-Siège à l’époque carolingienne, Paris 1895, pp. 1—29.
261
Писмата на папа Йоан VIII досега са били издавани много пъти, но главните издания са: у Migne, Р. Lat. 126; от P. Ewald, в Neues Archiv der Gesellschaft für ältere deutsche Geschichtskunde, Bd. V. 1879; от Fr. Miklošić — Fr. Rački: в Starine XII, 1880. Последно и пълно издание на всички писма на Йоан VIII, по Reg. Vat. 1, както и на запазените откъслеци от писма, е дадено от Е. Caspar, в Monumenta Germ. historica, Epist. t. VII, pars I. Berolini 1912 и pars II. Berolini 1928: Johannis VIII. papae epistolae passim collectae (под редакцията на E. Caspar и G. Laehr). В тази втора част обаче единствено писмо, което има по-тясна връзка с българския църковен въпрос, е ер. 9. (рр. 326 329), отправено:... Archiepiscopis, episcopis, abbatibus, sacerdotibus cunctisque iudicibus et universo popolo per omnes Gallias et Germanias constitutis — за осъждането на портуенския епископ Формоза и за връзките му с българите (особено р. 327/21 и сл.). Според това издание , (част I) писмата, които са отправени към българите или се отнасят към българския въпрос, са: ер. ер. 66—72 (рр. 58/67), ер. ер. 182—184 (рр. 146 7), ер. ер. 190—194 (рр. 151, 55), ер. 198 (р. 158/9), ер. ер. 206—211 (рр. 165 190), ер. ер. 258— 259 (рр. 226/30), ер. 298 (р. 260), ер. 308 (р. 266,7). От публикуваните откъслеци, произхождащи от год. 872—876, към българския въпрос се отнасят: n° 7 (р. 277), n° 9 (р. 278), n° 37 (рр. 294/5), n°n° 38—40 (рр. 295/6).
Изданието на Е. Caspar в MGH на писмата на папа Йоан VIII може да се смята като последно и най-съвършено издание на тези документи не само по пълнотата на издадения материал, но и по рядката точност и грижливост, с които е предаден текстът. Специално текстът на отнасящите се до българската история писма, съдържащи се в Reg. Vat. 1, е предаден с най-дребните подробности. При направената обаче съпоставка на издадения от Е. Caspar текст на писмата, отнасящи се до българския въпрос, с оригинала — Reg. Vat. 1, се вижда, че трябва да се направят няколко дребни поправки в някои писма. Писмо 68 (по Caspar), Ph. Jaffé, Regesta Pontif. Roman., t. I, Lipsiae 1881, n° 3133 (2360) в Reg. Vat. 1, ff. 33re— 34re, завършва на края: Data mense Aprile, indictione XI. — Missa per Paulum et Eugenium episcopos, което
262
у Caspar, р. 63, 35-36, е предадено неточно : Missa per Paulum et Eugenium episcopos.— Data mense Aprile, indictione XI, по подобие на ep. 67 (Caspar, p. 62).
— В писмо 182 (по Caspar), Jaffé, Reg., n° 3246 (2466) в Reg. Vat. 1, f. 71re, 2 кол., p. 9 : sed queso fili carisime, е е поправено от i от втора ръка.
— В писмо 184 (по Casp.), срв. Jaffé, Reg. n° 3248 (2468) ib., f. 71vo, накрая на писмото:... ospitio susceptisi у Caspar, ib., p. 147,32 : hospitio susceptis.
—
В писмо 207 (no Casp.), срв. Jaffé, Reg. n° 3271 (2491), ib., f. 81re, кол. 2,
p. 6 отдолу (y Caspar, ib., p. 170,38): ab omni..., думата omni е написана в разура (in ras., Casp., ib., annot.
g), но после е
била добавена вдясно, на края на листа :
. В същото писмо, ib., f. 82vo, първа
колона, ред 18, се чете: cęlestia cum terrestribus pacificare, което е
неточно предадено у Caspar, ib., p. 175,25: cum terrenis pacificare;
буквата t в началото на terrestribus е в разура.
— В писмо 298 (по С), Jaffé, n° 3360 (2555) ib., f. 117re, първа кол., р. 7 отдолу, се чете : devotione debueretis, поправено : deberetis ; поправката е не от dеbuеritis, както указва Caspar ib., p. 260, ред 13 и annot. h. Писмо 67 (ib., ff. 32re—33re) е датирано: data mense Aprile, die XVI, indictione XI. Caspar обаче го датира очевидно погрешно: 878 г. 16 октомври (Caspar, ib., p. 60). У Jaffé, Reg. Pontif. Roman., n° 3131 (2358), това писмо е датирано правилно 16 април 878 г., както и другите писма (напр. Caspar, ep. 66).
В писмо 198 (по С.), ib., f. 76vo, 2 кол., началото, се чете : per Functicum (= Caspar, ib., p. 158,33). E. Caspar отбелязва (ib., Anm. 6): Idem esse videtur ac Sundica nobilis, cui directa est ep. 183 (S. 147). Отъждествяването на Suncticus от това писмо със Sundiса, Сондоке от писмо 183 (за име то на този Сондоке, вж. у проф. В. Н. Златарски, История, I, 2, с. 177; 796—799) е допустимо: буквите s и f в беневентанското писмо са твърде близки по напис и може би това изопачаване на s във f да е станало поради грешка на преписвача. Изглежда, че писачът не е разбрал добре името и затова в регистъра то е написано Functicum, срв. и Caspar, ib., adnot. b. За възможното изопачаване на Sundiса във Funсticus
263
в тези писма е достатъчен примерът с името Sventaрulcus, моравския княз, което е предадено (ib., f. 77vo = C., ib., p. 160): Zvuentapu... de Maravna.
II. Преписката на папа Инокентий III (1198—1216)
Първото писмо на папа Инокентий III до цар Калоян (Reg. Vat. 4, anno II, f. 208vo, ep. 266 — Theiner, ib., I, 11, ep. 18) носи написан с червено мастило надпис: Nobili viro Johannitio; думите Innocentius episeopus etc., и salutem etc. липсват в регистъра и са добавка на Theiner. Изразът: sed et mirabiliter et misericorditer ..., y Theiner e: sed etiam ... Думите : devotione sedis apostolice solidemus, y Theiner са предадени: ... devotione sedis apostolice sondemus (?), при което е изменен смисълът. Изразът : — ad te presentialiter destinantes..., е предаден : personaliter. В регистъра липсва : Datum etc., който е добавил Theiner. Това писмо A. Th. отнася към 1200 г.; напротив, Potthast, n° 931, го отнася към 15—31 дек. 1199 г.
В писмото на цар Калояна до папа Инокентий III (Reg. Vat. 5, anno V, f. 33vo, ep. 115. — Theiner, ib., I, 15/16, ep. 26) издателят също е допуснал известни неточности в предаването на своя оригинал. Думите : quod nos recepimus, y Th. : quod nos accepimus; думите: nos remotos secundum corpus, ca предадени c добавка : remotos filios secundum corpus ; — desiderantissimo patri y Th.: desideratissimo; quia venerunt in Imperium nostrum multi nos decipere ..., y Th. : quia multi venerunt . . В писмо 27 y Theiner, ib., 16/17(= Reg. Vat. 5, a. V, f. 33vo, ep. 116; вж. Potthast, n° 1775) в интитулацията: Innocentius episeopus etc. е добавено от Th. ; неточно са предадени думите : domino Bulgarorum et Blachorum, y Th. — Blachorum etc.; y Th: ut si unum ovile.... вм. ut unum sit ovile в оригинала; изразът inter ceteros capellanos nostros ... е предаден c пропуск: inter capellanos; specialis in domino brachiis dilectionis, y Th.: specialis dilectionis in domino; ei iuxta formam, y Th.: et iuxta, което изменя смисъла ; оригиналът : recipi faciens servari . . ., y Th.: recipi faciens et servari.
В писмо 28 y Theiner, ib., I, 17 ( = Reg. Vat. 5, anno V f. 34, ep. 117), надписът: Honorantissimo ..., в оригинала,
264
е изменен в honoratissimo; неточно е разчетено съкращението в израза: tamquam patri nostro spirituali, като е предадено: ... patri nostro speciali ... ; изменен е смисълът на думите : ... ab imperatore disсеntеs, предадени : ... dicentes. В писмото на княз Bellota (Reg. Vat. 5, anno V, f. 34, ep. 118 — Th., ib., I, 18, ep. 30; вж. Potthast n° 1775), което е свързано c отношенията между папата и българите, думите : valde grаtum habuimus... неточно са предадени: valde grata ..., което изменя смисъла.
В писмото на папата до архиеп. Василий (Reg. Vat. ib., f. 34vo, ep. 119; Th., ib., I, 17/8, ep. 29; вж. Pott hast, n° 1776) в интитулацията са добавки на Th. думите: Innocentius etc., и след адреса думата etc.: ... Archiepiscopo de Zagora etc. Думите: unum sit ecclesie sancte corpus, ca предадени c пропуск : ecclesie corpus, както и изразът : ut supra in litteris, y T h.: . . . ut in litteris.
Оригиналът:
. . . commisimus vices nostras ut in tota terra eiusdem Nobilis corrigat etc. usque per ipsum quoque fraternitati tue palleum etc. in eundem fere modum usque conferendum. Monemus ...
Theiner:
. . . commisimus vices etc. conferendum. Monemus ...
В писмото значи до архиеп. Василий е била повторена тази част от писмото на папата до цар Калоян, от думите corrigat ... до ... per ipsum ..., от palleum... до conferendum, почти без всякакво изменение (in eundem fere modum), което не може да се схване от изложението у Theiner. С пропуск са предадени думите: per apostolica tibi scripta..., у Th.: per apostolica scripta. Неточно са указани и другите съкращения в писмото, именно :... recipias etc. in eundem fere modum usque servari, y Th.: recipias etc. servari, при което в регистъра е указано, че в писмото до архиеп. Василий са били повторени из писмото до цар Калоян думите от recipias... до servari почти без изменение. Подобното указание на регистъра :... in provincia tua etc. in eundem fere modum usque procedamus..., е зле предадено y Theiner: tua etc. procedamus, без да се разбира, че се отнася за повторение
265
на точно определени изрази из писмото до цар Калоян. Регистраторът обаче не е преписвал буквално тези повторени из писмото до цар Калоян изрази. Там на това съкращение съответствуват думите : ut si qui forsan in terra tua . . . prout procedendum fuerit procedamus. Явно е, че в съдържанието са изменени известни изрази според положението на адресата. В оригиналните писма тези пасажи са били предадени изцяло, докато в регистъра са предадени с такива съкращения, за да се спечели време и място при писането.
В писмото на папа Инокентий III до княз Bellota (Reg. Vat., ib., f. 34vo, ep. 120 — Theiner, ib., I, 18, ep. 31; вж. Potthast, n° 1777), интитулацията: Innocentius episcopus etc., и думата etc. след израза : uxori ас filiis eius etc. липсват в регистъра. В самия регистър е отбелязано : Nobili viro Bellete . . ., което име Th. е поправил : Bellote, очевидно въз основа на ер. 118, Reg. Vat. 5. (Theiner, ib., n° 30: Bellota в Reg.) Датата е обозначена : Datum Laterani ut supra (разбира се : Reg. Vat., ib., ep. 119. — Th., ep. 29), докато y Theiner е обозначено : Datum Laterani V. Kal. Decembris.
В писмото на цар Калоян до папата (Reg. Vat., ib., f. 81, ep. 142. — Th., ib., I, 20/21, ep. 36) изразът: per orationes sanctorum apostolorum Petri et Pauli ... е предаден y Th.: ... sanctorum Petrum et Pauli apostolorum... Неточно граматически е предаден изразът : ... habes potestatem ..., y Th.: habes potestas. Изменен е основно смисълът на израза: miserunt mihi patriarcha et Imperator, като е предаден y Th.: miserunt michi Patriarcham, et Imperator. Едно от най-важните места из писмото на цар Калоян, именно искането му да бъдат изпратени от папата кардинали, които да го коронясат за император, е пропуснато y Th. и съответният израз е станал безсмислен :
В регистъра:
... Et rogo per orationes beati apostoli Petri et per sanctas orationes tuas, ut tu mittas cardinales qui bus ргеcipiat sanctitas tua, ut me coronent in imperatorem .. .
У Theiner:
. . . orationes tuas, ut me coronent in imperatorem ; . . . изразът е без съответен подлог на глаголите соronent, faciant.
266
Интитулация липсва и в писмото на папата до архиеп. Василий (Reg. Vat., ib., f. 81, ep. 143. — Th., ib., I, 21/22, ep. 37 ; вж. Potthast, n° 1994) и думите : Innocentius episcopus etc. са добаЕка на Theiner, както и думата etc. след de Zagora еtс. Неточно е предадено : ab ecclesia R. сοllata. . ., y Th.: concessa ...; изменен е донякъде смисълът на думите: inquireret diligentius varitatem . .., y Th.: inquiret diligenter ... Името на маджарския крал не е указано в израза : ... ad karissimum in Christo filium nostrum . .. Illustrem Regem Ungarie ..., докато y Th. е добавено : filium nostrum H. Illustrem Regem Ungarie . . . C пропуск са предадени думите : et per apostolica tibi scripta . .. , y Th.: per apostolica scripta ... Добавка на Theiner са думите : Pontificatus nostri Anno Sexto.
[[ продължение на текста, стр. 267—271 в .djvu файла ]]
. . .
III. Преписката на Григорий IX, Инокентий IV, Николай IV и Бенедикт XII
A. Theiner е публикувал също и другите отнасящи се до българската история папски документи от времето на папа Григорий IX (1227—1241), Инокентий IV (1243—1254), Николай IV (1288—1292) и Бенедикт XII (1334—1342) било в своите Monum. Slavor. merid., било във Vetera monum. historica Hung. sacr. illustrantia (т. I, Romae 1859). Също и публикацията на тези документи обаче не отговаря напълно на изискванията на днешната научна критика. Всички тези документи са запазени само в препис — в папските регистри; изключение са двете були на маджарския крал Бела IV, запазени във Ватиканския архив под обозначение А А Arm. I—XVIII, 604 и 605. В регистрите документите са предадени по-съкратено : липсват интитулацията, поздравът; адресът е съкратен; липсват части и от есхатокола. Theiner произволно е допълнил тези части и с това публикуваните от него документи са загубили от своята цена от дипломатическо гледище. Почти всички тези документи по неговото издание не са напълно сигурен материал за исторически градеж : в съдържанието на всичките са допуснати повече или по-малко грешки. Като още един пример са няколкото неточности в писмата на папа Николай IV до сръбската кралица Елена, цар Георги Тертер и българския архиепископ
271
(Reg. Vat. 46, anno 4), напечатани y A. Theiner Vetera mon. historica Hungariam sacram illustrantia, I, Romae 1859.
В писмото до кралица Елена (Reg. Vat. 46, f. 166re, ep. XX (= 793); Theiner, ib., I, 375/6, ep. 607; за това писмо вж. Potthast, n° 23618; E. Langlois, Les registres de Nicolas IV, Lettres curiales, n° 6711) липсва в интитулацията : Nicolaus episc etc. Carissime ... etc.; надписът е само: Eidem, сиреч, към същата, както е в ep. XIX (y Th., ib., I, 375, n° 606); трябва да се чете : ex parte tue celsitudinis duxerit supplicandum, вм.: dixerit; в датата добавка на Th. е: Pontificatus nostri... В интитулацията на ep. XXI (= 794, Reg. Vat. 46, f. 166re-vo; — Th., ib., I, 376, ep. 608; вж. за него Potthast n° 23619; Langlois ib., Lettres cur., n° 6711) добавка на Th. са думите: Nicolaus épis, etc.; filio... В регистъра се чете : principuum optinet principatum ad salutem haberi, вм. c пропуск y Th.: principatum haberi; на края на писмото: credimus... spiritum sanctum etc. ut in Regesto curie primi anni eiusdem domini Nicolai. Capitulo XIII ° usque... bm.: — etc. ut supra in № DLXXXI; в датата: Datum... X Kalendas Aprilis, Th. е изпуснал думата Kalendas което изменя датирането.
В ep. XXII ( 795, Reg. Vat. 46, f. 166vo; Th., ib., I, 376/7, n° 609; вж. още Potthast n° 23620; Langlois, ib., Lettres cur. 6712) добавка на Th. е: Nicolaus episc. etc.; в оригинала се чете: cui licet immeriti..., вм. licet et immeriti...; nostras litteras exhortatorias..., Th. е пропуснал думата litteras ; ipsius ditioni subiectos [5] вм. subditos; in palatio de Blachauria вм. Blachavia ; credimus ... usque in finem вм. usque n° DLXXXI, което е безсмислено. За допълнение на текста Theiner препраща и при двете писма към публикуваното от него в същото съчинение писмо n° 581, рр. 360/361. В регистъра обаче на папа Николай се указва: ut in Regesto Curie primi anni eiusdem dom. Nic., capitulo XIII°, сиреч в Reg. Vat. 44, ff. 88-vo—89-vo, litt, de curia, n° 13, насловено: Venerabili fratri Jaulahe episcopo in partibus Orientis..., срв. Potthast, n° 22644. — Langlois, Registres de Nicolas IV, n° 572. Препратката на Theiner не е точна, защото съдържанието на двете
5. В регистра се чете : subitos, с малък знак над i за съкращение.
272
писма в тази част, гдето излагат католическата вяра, не е тъждествено; писмо n° 581 y Theiner, 1. с., предава това credo по-съкратено.
Последните две писма изглежда, че ще бъдат загубени поне отчасти, защото, бидейки написани на негладката страна на пергамента, мастилото на някои места е започнало да се олющва и текстът почти не се чете ; при това тези документи са запазени само по преписа във ватиканския регистър.
Между обнародваните от Theiner папски документи се намират покрай другото и двете златни були на маджарския крал Бела IV до папа Григорий IX. Едната от тези були, обозначена във Ватиканския архив със сигнатура А А Arm. I—XVIII, n° 604 (у Theiner, Vet. monum. Hung., I, pp. 170/171, n° 308), е датирана ясно : datum in Zolum septimo idus Junii anno gratie millesimo ducentesimo trecesimo octavo; y Theiner обаче тази була е отнесена към 1239 г. очевидно погрешно; точната дата е 9 юни 1238 г. [6] В издадените документи от времето на папа Григорий IX (1227—1241) трябва да се направят следните поправки.
В писмото до Зенадиенския епископ (Reg. Vat. 16, f. 1re, a. VI, n° 2) y Theiner (ib., I, 103/104, n° 179) са добавки: Gregorius episcopus etc. Venerabili fratri..., после salutem etc.; в регистъра стои :... episcopo Çenadiensi, a y Th. : Cenadiensi. В текста се чете: illius igitur vicarii... вм. y Th.: illius ergo; думата dragmam (ut dragmam perditam) е поправена y Th.: drachmam; чете се: precipimus, quatenus predictos episcopos..., moneas et inducas, вм. y T h.: predicti episcopi, неправилно
6. Изобщо за неточности в издадените от A. Theiner документи срв. и Η. П. Лихачев, Важная опечатка, СПб. 1902 (отд. отпечатък), за публикуван документ във връзка с руската история („В этом тексте нас поражает количество ошибок . . ."). Допуснатите от Тайнер грешки при датирането на издадените от него документи са породили след себе си редица недоразумения при разглеждането на българската история. — Особено ярък е примерът именно с тази була на маджарския крал Бела IV от 1238 г., при която погрешното датиране на Тайнер е подвело К. Hopf, Geschichte Griechenlands (в Ersch u. Gruber’s Encycl.), 255, Anm. 87, по-късно и самия К. Иречек в неговата „История болгар“ (Одесса 1878), с. 347 сл. Вж. по това и П. Нинов, Изправки към българската история. Изв. Истор. д-во V (1922), с. 61—68.
273
граматически; датата е отбелязана: XII Kalendas Арrilis, anno sexto, a y Th. погрешно: XII. Aprilis. Potthast, n° 8901, поправя опущението на Тайнер; срв. още L. Auray, Les registres de Grégoire IX, I (Paris 1896), n° 785. В рубриката към регистъра това писмо е отбелязано:... Episcopo Çenadiensi, ut nisi... Albe et.. Brandusii Bulgarorum episcopi ad unitatem ecclesie redierint, subdant episcopatus eorum... Episcopo Syrmiensi.
[[ продължение на текста, стр. 274—284 в .djvu файла ]]
. . .
В Monumenta Hungariae historica, Diplomataria VII (Pest 1861), pp. 238/240, n° 158, е обнародвана була на папа Инокентий IV до франческаннте : Innocentius episc. etc. Dilectis filiis fratribus de ordine fratrum Minorum in terras Sarracenorum, Paganorum. .., от Asisii, X Kal. Aug., a. XI. Издателят указва (ib., 240), че е заел булата от Theiner, ib., I, 223 ; действително при съпоставка на съдържанието се оказва, че това е същата була,
284
публикувана y Theiner, ib., I, 223/224, n° 425, [12] но там тя е отправена не до франческаните (... de ordine fr. Minorum), a до доминиканите (de ordine Predicatorum). Явно е, че издателят на Mon. Hung. hist., Diplom. VII, при преписването от Theiner е заменил произволно или по недоглеждане името „доминикани“ (de ordine Predicatorum) с „франческани“ (de ordine Minorum). Potthast, n° 15065, като се е водил по Mon. Hung. hist., Dipl. VII, е отбелязал тази була до франческаните, която в действителност не съществува, а под n° 15066 действителната була до доминиканите. Двете негови препратки за тази несъществуваща була към съчинението на Ripolli и Theiner, Vet. mon. Hung., I, 223, трябва да се отнесат към n° 15066, сиреч към нашата була на Инокентий IV до доминиканите. Общо, указанието на Potthast за документ n° 15065 е основно невярно: такава була не съществува, а нейното вписване в регистрите на Potthast се дължи на една груба грешка.
Булата на папа Бенедикт XII (Reg. Vat. 123, а. III, ep. 369 f. 156: litt. communes) е публикувана у Theiner, Vet. mon. Hung., I, 617/618, n° 927, c няколко изменения. Думите в интитулацията: Benedictus episcopus servus servorum Dei са добавки на Theiner. В поздрава се чете : que perducat..., вм y Th. : perducit ; в началото се чете : hoc votis zelamur ехimiisut..., при което Th. е пропуснал думата eximiis; по-долу: illucescat, et salus... , поправено y Th.: illuscescat. Ha края думите Pontificatus nostri са добавка на Theiner. В рубриката към същия Reg. Vat. 123, fol. 8re, към n° 369, се чете: Exhortatur Alexander Rex Bulgarie ad agnitionem fidei Christiane, J.-M. Vidal, в книгата си Benoît XII (1334—1342). Lettres Communes, I (Paris 1903), p. 475, n° 5067, датира това писмо към 15 юли 1337 г.
В писмото на папа Урбан V до Клара, вдовица на влашкия воевода Александър (Reg. Vat. 250, f. 20vo, a. VIII. Littere secrete m. januarii), y Theiner (Vet. mon. Hung., II, 95, n° 184) е добавено: Urbanus episcopus etc. В рубриката към peгистъра
12. При препечатваието на тази була са допуснати няколко грешки в адреса, напр. е изпуснато името Bulgarorum.
285
това писмо е записано: Clare relicte quondam Alexandri Way(vo)da(!) in Valachia commendatur quia natam suam Imperatricem Bulgarie ab errorem et scismate retraxit hortatur ut aliam natam Reginam Servie et multos alios lucrifaciat, et de calicibus et ornamentis sancto Petro missis regratiatur (ib., f. 3vo).
През 1254 г., на Лионския събор, папа Инокентий IV, за да предпази някои особено ценни документи из папския архив от случайно разрушение, наредил да се направят преписи на някои от тях и тези преписи били заверени с печатите на самия папа и на присъствуващите на събора висши духовници. В една от тези були, съставени от приготвените там преписи, запазена сега във Ватиканския архив под обозначение АА Arm. I—XV III, n° 97, се съдържа и писмото на крал Бела IV до папа Григорий IX (срв. А. Theiner, Vetera monum. Hung., Ι 190, n° 353). Въпреки обаче предупреждението в преписа на папа Инокентий: facientes de verbo ad verbum nichil addito mutato vel dempto transcribi..., в този препис се съдържат редица разночетения спрямо запазения оригинал. Така името Zeuren е променено в Zenren, а пък изразът: Item petimus ut nulli regnum Bulgarie invadendum vel occupandum concedatur, etc. e съвсем извратен и е станал безсмислен с промяната :... ut nulli regnum Ungarie invadendum ..... concedatur! Името на пренестинския епископ (Prenestini episcopi) е предадено: Penestrini episcopi. Най-сетне, докато името на българския цар Иван Асен е дадено в оригиналната грамота навсякъде Assceni, то в преписа навсякъде стои Assoeni. Тези отклонения са твърде поучителни и могат да ни покажат неточността на направените в 1254 г. преписи.
За нещастие предчувствията на папа Инокентий IV се сбъднали в някои случаи : някои ценни документи днес са загубени или унищожени и са известни само по направените на Лионския събор преписи. Един екземпляр от тези лионски преписи е попаднал в известния манастир Cluny, във Франция, а покъсно, 1773 г., от него е бил направен нов препис от Lambert de Barive, адвокат, от дижонския парламент, когато е бил натоварен от тогавашния министър Bartin да прегледа клюнийския архив, за да събира документи, отнасящи се до френската история. Най-пълно описание на тоя нов препис от 17-те
286
клюнийски свитъка, заедно с обнародването на множеството неиздадени дотогава документи, е дадено от Huillard-Bréholles, Examen des chartes de l’église Romaine, contenues dans les rouleaux dits rouleaux de Cluny (в Notices et extraits des Manuscrits de la Bibliothèque Impériale et autres bibliothèques, t. XXI, Paris 1865, pp. 267—363). [13] Между запазените преписи се намира и препис от едно ново писмо на маджарския крал Бела IV до папа Григорий IX, с което той изказва съгласието си да се заеме с борба против българите, за която папата го е увещавал чрез legationem... per venerabiles in Christo patres J episcopum quondam Boçriensem et G. Priorem Pestiensem. . . Въпреки че съзнава мъчнотиите на това дело, той е съгласен да се залсви с изпълнението му pro religione fidei Christiane ас honore sancte matris Romane ecclesie. За тази цел той изпраща при папата venerabilem patrem G. episcopum Jauriensem. [14] Това писмо е датирано само: datum apud Beie, idus januarii: издателят го отнася към 13 януари 1239 г.
Оригиналът на това писмо е загубен. То е останало неизвестно на Theiner дори по преписа от 1254 г. К. Иречек в своята „История на българите“ също не е използувал този документ.
Примерът с булата на крал Бела IV от 1238 г., обозначена АА Arm. I—XVIII, n°604, и с преписан от 1254 г. под обозначение АА Arm. I—XVIII, n° 97, показва общо каква е цената на преписите от 1254 г. и още повече предупреждава за преписа от втора ръка на Lambert de Barive. Ако още в преписите на Лионския събор са били допуснати грешки, то такива са възможни и в този препис от втора ръка; установяването на тези вероятни грешки и тяхната поправка обаче са невъзможни засега при липсата на друг документ, препис или оригинал.
Изобщо всички тези съпоставки на оригиналите на папските документи, които засягат нашето минало, с техните издания,
13. За тези клюнийски свитъци вж. още Elie Berger, Les registres d'Innocent IV, t. I, Paris 1884, Introduction, pp. XLII—XLVIII.
14. За същия пратеник очевидно става дума и в булата на Бела IV до папа Григорий IX от 9 юни 1238 г., запазена под обозначение А А Arm. I— XVIII, n° 604; срв. A. Theiner, Vet. mon. Hung., I, 170/171, n° 308.
287
предимно изданието на A. Theiner, подчертават убеждението на мнозина по-нови учени, които са работили с документите, издадени в тях, че, общо взето, тези издания днес съвсем не са задоволителни и са лош източник за исторически градеж. И това убеждение като че ли е еднакво силно за българските учени, както и за някои чужди учени, които се ползувгг от издадените y Theineг документи за своята история. Сбщият брой на документите из папския архив, пък и изобщо отнасящи се до връзките между България и папската курия, но намирани се другаде, за целия период от XII до XIV в. не е твърде голям. Затова не би представяло особена трудност да се подготви наше, и то научно, издание на всички тези документи. С това те ще бъдат и по-достъпни нам и по-годни като историческо градиво.
Рим, 1933 г.