№42
Писмо от д-р Хр. Татарчев до д-р Владимир Руменов с негови размишления за положението на народа ни и тежкото положение в Македония, за работата на Христо Матов над последните си две книги, за намеренията на Дамян Груев и Борис Сарафов да заминат за Македония.
София, 22 март 1906 г.
Драги докторе,
От г[оспо]жа Станкова се научих, че си заминал за Швейцария; по-късно пак зехме твоята карта от Leigsa с проспекта, изпратен от администрацията. Твоето решение бе навреме подир толкова труд и мъки. Това бе не един месец и два, ами цели години. Естествено, че най-силната натура би го почувствувала.
Аз просто се удивявам на вашата силна конструкция. Право да си кажа, че въпреки моята редовност и липса въобще на съществено неразположение, съм си все кекав и неустойчив на никакви страна си (Така е в оригинала.). Независимо, гдето ще си възстановиш съвършено здравето, ами ще дишаш в атмосфера, лишена от тая морална развала. Не е чудно, големия контраст да се отрази малко тъжно и ти навява мисли песимистични; но нека се утешаваме, че ние излизаме от вековно робство. Що би могло да се очаква от народ, както нашия, гдето е ставал и става още по инстинкт. Културата не е още метаморфозирала нашите нрави и обичаи. Както и да е поне тук може да се диша свободно, ами в оная клета татковина! Всичко е потеглило към разгром. Анархията се усилва, а не да се намалява. Досега полето на състезание бе България и сега вече агитационната борба става системна. Кой как да привлече повечко привърженици, и с каквито и да е средства. Просто може да се каже, че сме съвсем обезумяли, макар че се изповядва от всекиго, че спечеленото не е сергия за никого. Днеска са с тебе и утре в решителния момент могат да те изоставят без да се срамуват ни най-малко. Принципите са само за парадиране пред тогова и оногова, а не са плът и кръв и следователно всички наши подбуждения да произлизат от тях и да се стремят логично към гонимата задача. Комбинации, най-противоречащи на техните принципи са допустими, стига те да визират някои лични желания. Това поне преживяхме в последния конгрес. Друг е въпросът, ако туй става пред вид на положението и изключителните условия, в които сме поставени. И тогава можем открито да го изповядваме; но у нас няма такова нещо. Пропусна се годината в пълно бездействие и това защо, за да изляза аз и ти чисти, без да съзирам или следвам отзад, че туй падване е смъртоносно. Не беше никому неизвестно, че не може да се кара машината по ред, чудиш се защо не заявиха на време, че ние мислим нашето стоене за вредно на каузата при тия условия. А припнали са сега да се разбират, когато са на края на годината. И това е далновидност. Матов мисли да се прибере вече тук. Той е написал две книжки: Едната е, какви могат да бъдат нашите действия, другата - дали можем да правим репресалии. Те не са печатани понеже няма ни бодка - пари. Аз не съм ги чел, а нито могат да се четат в ръкопис. Както и да е, ще ги четем някога [14]. Браян [15] мисли наскоро да замине, а също и се говори за Бориса. Но както споменах по-горе с какво? Благодетелният съюз не оправда очакванията, нито пък може да се използува от нашите. Знаеш, щом не се чука желязото, догдето е топло, то тъй става. Въпросът с върховистите си е тъй открит, както и по-преди. Даде се от наша страна само една много скъпа жертва - Браяна, който с непознаването на нещата компрометира се пред нашите и туй помогна, за да го използуват другите. Виждаш какви хубави работи ти поднасям за Възкресение Христово; но от друга страна жената и аз ти благопожелаваме светли празници и добро здраве; също поздрави моля, от нас и г[осподи]на Станкова
Твой Христо Татарчев ЦДИА, ф. 1949, оп. 1, а.е. 25, л. 4-5. Оригинал. Ръкопис.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
14. Става дума за брошурите на Христо Матов: Въстанишки действия. С., 1906 г. и Репресалии против гръцката въоръжена пропаганда. С., 1907 г.