№41

Писмо от д-р Хр. Татарчев до д-р Владимир Руменов за състоянието на ВМОРО, за пренасянето му в нова къща и др.

София, 30 декември 1905 г.

Драги Руменов,

Благодаря от страна на жената и моя за любезността, да ни сюрпризираш с редкия за тука подарък - риба, а още повече за вниманието, което у нас за голяма жалост, липсува съвсем. Ние, всички, се надявахме да те видим между нас за празниците, а останахме поразени, когато получихме писмото, да не кажа наскърбени от вестта, че твоето здраве е било пак малко разклатено. Надяваме се обаче, с настъпването Новата 1906 година, да настане по-благоприятен обрат във всяко отношение.

И ти не си сторил добре, дето толкова занемаряваш здравето си. Наистина дългът заставя човека в някои случаи да пренебрегва себе си, но и това би трябвало до известна граница. Тъй и с тебе не би трябвало да отива до самоубийство. И ако се усещаш зле, направи нужните постъпки, за да те облекчат и за да можеш да идеш най-после - в странство - за 2-3 месеца. Последното би могло да се издействува чрез Вашите, които имат роднина - Панайотов - министър на правосъдието и от нас би могло нещо да се стори тоже. Аз не съм ти писал; понеже знаех, че Матов ти е писал на два-три пъти и мислех, за излишно да се приповтарят. От друга страна при моята немарливост дойде и туй обстоятелство, че трябваше да си бъхтя очите с дирене къща и пренасяне в нова къща, ул. Пирот № 79, и при туй моята лекарска практика, която ме скова съвършено. Хората, привикнали да гледат в нас хора разпасани, обзети с други мисли, претендират на по-голяма акуратност, следствие, което аз неможах да игнорирам туй схващане. Аз за сега съм доволен от работата си, но дали ще мога да удържа туй положение, ако не го увелича; това е въпрос на бъдещето. С нашите другари се виждам твърде рядко. Дали ще може да се създаде нещо по-солидно и целесъобразно, трудно е да се предскаже. Факт е, че всички се движим от разни мотиви под булото на освободителното дело и от там произлизат днешните разногласия и стремежи. Всякой се мъчи да надхитри другаря си. Кой с притворство, кой с интриги, кой с лукавство. В конце-концов сами ще си изядем главите, а най-жалкото е, че народът е оставен на кръстопътя и не знае, къде .да потегли.

Всички наше институти: централни, окръжни, околийски и селски управителни тела, четнишкия институт и представителство са компрометирани в очите на населението. И всичко, което се крепи днеска отвъд е благодарение на силата; но и последната е вече безсилна; защото на хората е претъмняло. Не може да се откаже и тоя факт, че борческият дух е по-голям и от по-преди, но пак и условията са сега най-тежки. При липсата на по-ближна цел и лошата външна установка на въпроса, аз мисля, изграждането ще крачи [с] по-голямо темпо (tempo). Ето защо има се нужда не от докторинство, а посочване към практична работа. За жалост по идеи и схващане сме толкова много колкото и души. Най-сетне пак Провидението, може би, неусетно да ни покаже пътя към по-целесъобразна дейност. Жена ми е ходила при Вашите след дохождането от Женева; но те не са се явили у нас, може би защото щяхме да се пренасяме. Аз мисля да ги посетя на Нова година. Г[оспо]жа Карита, както и Груев зеха си кутиите. Като те поздравявам с Новата година, желаем ти щастие и здраве

Христо Татарчев

Cher Monsienr, Je vois remerce inginement pour les poissons et je vois souhoite aussi une bonne et geureuse anne! Bien vous: Sophie

ЦДИА, ф. 1949, оп. 1, а.е. 25, л. 6-7. Оригинал. Ръкопис.

[Previous] [Next]
[Back to Index]