ФАШИЗМЪТ И НЕГОВОТО ВЛИЯНИЕ

Не напразно италианският народ боготвори сега Дучето и го уподобява на Юлий Цезар и Наполеон. Той видя вече мечтата на Данте - реставрацията на славното историческо римско минало, империята на римските императори, реализирана от гения на Дучето. Италия взе вече подобающото й се място всред великите държави, както и в световния прогрес и цивилизация. Това крупно дело се дължи изключително на вожда и идеолога на революцията, г. Бенито Мусолини. И, ако успехът на революцията при събарянето на държавния режим зависеше главно от смелостта, упоритостта и саможертвата, с които тя се води, издигането на новия политико-социален строй върху развалините му, неговата стабилност, процъфтяване изискваха напротив дълбок ум, силна логика, желязна воля и последователност на мисълта и акциите, качества присъщи на Мусолини. Фашисткия режим, изобщо, бе наложен от латентни, но иманентни исторически сили на едно идеално съдържание, дебняще момента и мястото за проява в конкретна форма на истина и реалност Мусолини трябваше обаче да го създаде и да му даде смисъл и значение в живота на страната. Тоя режим би стоял на вулканически основи при съществуването на партии, взаимната им борба и съсловните по между им враждебни синдикати и затова Мусолини трябваше на първо време да срази от основа социалдемокрацията с нейната брънка комунизма и съществуващите разни партии, след който той даде нова насока на аспирациите на италианския народ в разбиранията и живота му, като същевременно изгради държавната структура на съвършено нови принципи. Държавата е едно юридическо въплатяване на нацията; нейния политически порядък е дотолкова активна норма, доколкото националните ценности намират в него израз и гаранция. Човекът за фашизма е народ, отечество и морален закон сварващ отделните индивиди в една традиция и мисия, която като унищожава личния егоистичен инстинкт, издига индивида посредством абнегация, самопожертувание и смърт в спиритуален живот, в който главно се състои смисъла и цената на човека. И затова индивидът доколкото съвпада с целите и стремежите на държавата, е съзнание, мисъл, универсална воля и акция в историческото си съществуване. Държавата е въобще едно етично, вечно същество, на което трябва да бъдат подчинени отделните индивиди в интереса на колективитета. Нацията за фашизма, както и държавата, е една етична реалност, която съществува и живее докато се развива физически и спиритуално в едно съзнание, воля и идея; тя е мъртва, щом се спре това нейно развитие. Затова държавата е не само единство, която упражнява и дава форма на закона и ценност на спиритуалния живот на едничката воля, но още и сила, която прави да се респектира неговата воля навън. При тая концепция на фашизма за функциите на държавата и народа се яви йерархическия принцип като съществена база в управлението на страната. Парламентът стана вече невъзможен и се замести с висшия национален съвет, в който влизат хора по способност и достойнство. Стопанският живот пък на държавата се постави на рационални кооперативни начала, собствено, не в инкорпориране на синдикатите в държавата, а в йерархичното им сливане посредством държавата, която е също едно корпоративно същество. Синдикатите, напротив, са икономически институт, функциониращи под контрола на държавата. Отношенията между работника и работодателя са тоже рационално регулирани, като се полагат най-големи грижи чрез социално създадения работнически институт „Dopo lavoro" за интелектуално-моралното му издигане посредством театри, кино, сказки и пътешествия и пр., както и за купуването на нужните за живота му предмети при намалени цени от търговския свят. Така също всичко се прави за насърчение и подпомагане на културно-научните и технически начинания, а особено внимание, обаче, се е обърнало върху Балилата, спорта и учащата се младеж. Тенденцията е тук не само закрепване здравето и развитието на организма, а главно да се създаде у младежта висок дух, другарство, кураж, любов, преданост и самопожертвуване на отечеството. Фашизмът, изобщо, с мъдрата си политика и градуалните мероприятия в политико-социалния живот на страната се приближава не малко до държавния социализъм, без да дразни обаче чувството и мисълта на обществото; но, напротив, той добива все повече симпатия, привързаност и доверие от страна на народа, което се илюстрира най-релефно от честите заеми, които се сключват в страната.

Всичко това не можеше да [не?] заинтригува чуждия свят, фашизмът, който беше специфична италианска стока, но не за износ навън, премина италианските граници и намери приложение в Германия, както и напоследък в Австрия. Фашисткият бацил почва да заразява постепенно държавите, откриващ нови перспективи в политико-социалния живот на народите им. :

По международната политика Мусолини остана отначало до край непоколебим и смел борец срещу светостта на следвоенните трактати и горещ пионер за ревизията им. Той е тоже пръв, който дигна булото на женевската трагикомедия и наложи пакта на четирите велики сили, въпреки обструкциите на Франция с нейните васали от Малкото съглашение и Полша. Той е пак, който смекчи смисъла и значението на ориенталския пакт, сключен по внушението на французката дипломация със съществените изменения, които внесе в сключения напоследък със Съветска Русия пакт, а с това не намалява нейната неприязън спрямо Италия и Германия. На поробените страни въобще не остава друго, освен да държат за пакта на четирите велики сили и ОН, като постоянствуват с повече кураж и такт за ревизия на трактатите. Всяка друга комбинация за тях е погром на тяхната кауза, равносилно със самоубийство като свободни и независими държави и народи.

Торино, 12 септември 1933. В. Македония, г. VII, бр. 2077, С., 23 септември 1933 г., с. 3.

[Previous] [Next]
[Back to Index]