ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

ЕРИО И НЕГОВАТА ИСТИНСКА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Малката България, която бе така унизена и ампутирана от страна на най-културните и демократични държави, без обаче да бъде покрусена обществената съвест, с изключение на някои отделни личности, засегнати от това неморално дело, нито пък да се протестира за тая неправда - трябваше днес да даде гостоприемство на радикал-демократичната антанта в най-тежкия момент и декаданса на радикалдемокрацията в света [73]. Каква ирония на съдбата! От тая малка България, на която Клемансо не е подозирал съществуването й на карта и за която Тардьо изкова най-безразсъдни и безчовечни диктати, - от нейното наранено сърце от представителите на тая радикал-демокрация трябваше да се излъчи - апел към широките маси за спасение и реставрация на престижа и авторитета на радикалдемократичните принципи в тяхната същност като нормативна и прагматична необходимост за мир и справедливост в света. Безспорно, ако тоя акт за авторите на конгреса да стане той в България, е едно свидетелство на пробудената вече в тях и радикал-демократичния свят съвест и съзнание за великата неправда, извършена спрямо българския народ от страна на силите-победители и е вече една сериозна и добре обмислена стъпка от страна на международната радикал-демокрация към акции за едно реално сближаване на народите върху почвата на еднакви права и на пълно зачитане на политико-културните и социално-стопанските им интереси, - това не може да не радва всяко българско сърце, както и културния човек. И в името на тая обща - универсална концепция българския народ посреща и изпраща с такъв ентусиазъм скъпите гости, понеже той цени високо свободата и суверенитета на народите легнали в радикал-демократическата доктрина, за които бяха си дали ръка Русо, якобинеца Робеспиер и философа Кант, без да си прави каквато и да е илюзия за някакъв прям реален ефект, вън от моралното удовлетворение, дадено на България. Суверенитетът и свободата на народите, за жалост, бяха по един най-вулгарен начин погребани във Версайл, Ньой, Сен Жермен и Трианон, като милиони човешки същества бяха подхвърлени в нечувано робство и денационалистично унищожение, както и на системно изсмукване ресурсите на респективните им народи-държави, под форма на репарации и пр. и суспендиране на политическите им права на независими народи. Резултатът от това бе настоящата крайност на младите генерации на интелигенцията в различните народи въобще, да търсят изход от създадения следвоенен международен хаос на фашизма и хитлеризма. Това не можеше да стресне социалдемокрацията, а най-много засегна Франция с нейните сателити от Малкото съглашение в хегемонията и военната й мощ в Европа, като същевременно й отнема още онова мощно средство: свобода, равенство и справедливост, с което тя залъгваше дълго време широките маси при третирането на международните кардинални въпроси по обезоръжаване-то, ревизията на нерационалните граници, малцинствата и пр., когато тая Франция всъщност е единствената пречка за справедливото им разрешение. Френската дипломация се видя недостатъчно обезпечена с военните си съюзи при това ново положение и веднага, със свойствената си ловкост, създаде ориенталския пакт, в който влизат, освен васалите й от Малкото съглашение, Полша, Съветска Русия и Турция. Тоя пакт обаче губи всякаква смисъл и значение без България; ето защо, Ерио, в сърцето на лятото, странствува от столица в столица, ала същественият му обект остава пак България; конгресът на радикалдемократичната антанта беше само претекст. Ерио не можеше да не чувствува комичното си положение в тоя конгрес, понеже, ако би говорил върху радикал-демократичните принципи, би трябвало да изобличи себе си и отечеството си, а пък да мълчи съвсем, това щеше да бъде много неудобно и заради това, той, по един много дипломатичен начин, се измъкна от това деликатно положение, като забавляваше българското общество с Бетховеновото творчество. Французката дипломация успя да подкупи австрийското правителство с 300 000 000 шилинга и го тикна в братска борба с германския народ, като му внуши при това да не повдига въпроса за ревизия на договорите. Несъмнено същата политика ще се приложи сега и спрямо България: ще й се обещае, по всяка вероятност, смекчаване на претенциите на французките портьори по титрите от българските заеми, даже заем и икономически изгоди, стига само тя да влезе в ориенталския пакт; а колкото за ревизия на договора „Ньой", това ще бъде предмет на бъдещето, но България да гледа да се разбере главно със съседите си, като при туй се старае да задуши вълненията на македонците и българите от Западните покрайнини и Добруджа... И в тоя платонически дух се опитва отдавна югославянското правителство със съдействието на българските интегралисти, за която цел изпрати охридския и скопския митрополити в България и сега пак кани българските владици да повърнат визитата на колегите си, а българската интелигенция кани на панаири и пр.

Ориенталският пакт, в който е на преден план славянството, не може да не вдъхва опасения в някои велики държави от едно негово фактическо настаняване и владение на Черното море, теснините и Егейското море. България, която е ключът на тия морета и, ако влезе в такъв един пакт, ще бъде при един конфликт относно въпросните морета първата жертва и ще трябва да къса части от своя труп за авантюрата си, когато Чехословашко, Полша, Югославия ще понесат по-лесно всяка една жертва, защото последната ще стане за сметка на чуждите народи и земи, с които те са преситени. После, може ли тя да вярва на славянството и да разчита на него, когато в неговата политика доминират макиавелизъм, неморалност и ненаситен егоизъм за заграбване на чужди земи, да не говорим за Съветска Русия, която държи рекорд в това отношение? Вън от това, проблемата на Дунавския басейн, която днес е в разгара на дискусии и борби, и която е една брънка от балканската политика, не се знае какъв край ще вземе. Това е още един плюс, който диктува на българските държавници една зорка бдителност и мъдрост при взимане становище по тия толкова комплицирани международни въпроси. Историята, въобще, не познава хуманност и, ако проблески от тоя род е имал в началото на XIX век, то е било една случайност, истинският нейни двигател са били винаги интересите. И тук са играли съществена роля високият дух - мощната организация и дисциплина на един народ, но не неговото количество и необятно пространство. Интересите му ще бъдат само тогава запазени, когато гой се явява в международното политико-икономическо състезание с единни сили по разбирания, мисъл, воля и акции. Това подсказва настоящия критичен момент на българския народ и държава, но не по-малко и на македонския народ, за да бъде последният единно групиран около ВМРО и националните институти, за да може да изнесе освободителната акция до успешен край.

Торино, 21 август 1933.

В. Македония, г. VII, бр. 2059, С., 2 септември 1933, с. 3.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


73. Става дума за IX конгрес на радикалдемократическите и демократически партии, който заседава в София. Вж. Гр. Василев. Конгресът на европейската демокрация в София. Създаването на демократическият интернационал. Досегашните осем конгреса. Значението на деветият конгрес в София. Сп. „Нация и земя", г. I, бр. 22-23. С., 12 август 1933, 281-283.