АБСУРДНОСТ НА ИНСТИТУТА ОН

Обществото на народите не можеше да не свърши рано или късно с разгром, както отдавна това се предвиждаше от просветения свят. Неговото съществуване, при наличността на Версайлските договори, беше аномалия, да не речем, краен абсурд. То изравнява юридически еднакво народите, участвуващи в него, когато пък Версайлските договори делят народите на победители и победени, като на последните суспендира всеки суверенитет. Тоя антагонизъм обаче не биеше толкова в очи, докато в ОН участвуваха авторите на Локарно: Бриян, Стреземан и Чембърлейн, понеже дискусиите се водеха още в метафизическата форма на мир и обща солидарност. Така идеологията на Стреземан се движеше главно в духа на Гьотевия космополитизъм и затова беше несъкрушима по логичност на требванията на съвременният живот на човечеството. Тая на Бриян, действително, беше богата и твърде цветиста по изрази, но куха по съдържание, по-скоро предназначена за широките маси, и имаше за цел да прикрива тенденцията на французкия военен щаб на милитаристична хегемония в Европа както и ония на финансовия французки свят за завладяване политикостопанския живот в европейския континент. Чембърлейн пък, със своя монокъл следеше зорко тия идеологии, толкова различни по същност и тенденция помежду им и гледаше да ги използува умело за чисто английски сметки и интереси. А в това време лорд Сесил [67] духом и тялом се възнасяше в женевската абстрактна утопия за мир и правда в света.

Английската дипломация, както и французката се различаваха помежду само в такта, а интимната им мисъл е била винаги една и съща - да се избягва разрешението на въпроси, които биха засегнали същността на версайлските трактати. Тая тенденция обаче Стреземан се опита да разтрогне със своя авторитет и необорима аргументация. Неговият юмрук на масата в Лозанската конференция по въпроса за малцинствата бе една алюзия към силите победители, че Германия не е вече оная от 1919 год. И от влизането на Германия в ОН и до днес, тя не престава да пледира каузата за еднакви права с бившите си противници и за възстановяване на нейния суверенитет, т.е. за освобождението й от III и V глави на Версайлските договори, а това ще рече окончателното унищожение на тия договори. Но това нейно искане среща яростна опозиция от страна на Франция и нейните сателити. Френската дипломация не счита гаранцията на Локарно за достатъчна и поставя затуй сигурността като условие, като и Америка участвува в един пакт по тоя повод. Тя черпи при туй аргументи още и от проекта, работен в 1924 год. от Макдоналд и Ерио [68] по въпроса за сигурността и арбитъра. Френската доктрина, в тоя случай, е една абстракция, противна на реалността и живота. Понятията за международното право - се подвеждат от тая доктрина под формулата на количествата. Така, който е богат или силен, той има по-големи права, а на бедния или слабия, това право се отрича. Никое гражданско или международно право не би санкционирало някога тая абсурдна французка количествена доктрина по сигурността. Богати и бедни, силни и слаби, трябва да бъдат еднакво гарантирани. Днес за жалост доминира тая френска доктрина в ОН и намери главно подкрепа в някои малки държави, не поради правови и морални принципи, а поради чисто материални интереси, които ги свързват с Франция. И по тая причина Обществото на народите изгуби своето политическо и морално значение до там, щото всемирният чехословашки псевдо-демократ Г. Бенеш и гръцкият Ипокрит Политис, кръстени от английското обществено мнение, педагози на ОН да дават тон на дискусиите и резолюциите в тоя международен трибунал. Най-сетне, резолюцията на известния чехословашки идеолог и дипломат г. Бенеш, потомък на Метерних, по обезоръжаването нанесе последния удар върху авторитета и престижа на ОН, като го раздвои. Банкрутът му беше ясно подчертан в торинската реч на г. Бенито Мусолини, като заяви, че четирите велики сили ще могат само да оправят настоящето тежко международно положение, а не женевската универсалност.

Отказването на Германия да участвува в ОН, дорде не бъдат напълно удовлетворени нейните изисквания, произведе голямо смущение и уплаха във всички обществени слоеве от международни компликации. Английското общество обвинява своята дипломация за пасивността й по съдбоносните въпроси. Кентърберийският архиепископ поднесе на г. Макдоналд молба, подписана от видни английски общественици по въпроса за удовлетворението на Германия и за обезоръжаването. В това време германското правителство не счете даже за нужно да отговори на поканата на Хендерсон, председател на комисията по обезоръжаването, за да вземе и тя участие в септемврийската сесия. То отхвърли тоже адвокатския проект на английския м[инистъ]р на външните работи, г[осподн]н Саймон, който се помъчи да примири германо-френските тези и напоследък се отмина с мълчание предложението на французкия делегат Г. Масили, направено на 3 того в комисията по обезоръжаването, за да се продължи още с 4 месеца срока за спирането на всякакво въоръжение. Напразно, въобще се опира г. Макдоналд да уреди една среща от четирите велики сили по въпроса за германското искане. Тая среща обаче не можа да се осъществи понеже германското правителство не се съгласяваше по никакъв начин да стане тя в Женева, за където се настояваше от французка страна. Между туй френското правителство побърза пак да поднесе на света един нов конструктивен проект; новото в него впрочем е, че не се подчертава сега незасегаемостта на Версайлските договори, ала неговата съществена тенденция е, да заякне военната система на съюзниците, които Франция има, и да се рационализира под егидата на ОН военната им структура и редукцията на военните сили на държавите със слабо население да стане с оглед на военните сили на държавите с многочислено население; игурността взима и в тоя проект първо място, като за тая цел се използуват доста софистично лактите: Локарно и Келог и пр. Английската преса го посрещна с резервност, като съобщава, че английският м[инистъ]р Саймон ще внесе в ОН британски проект, а германската преса изтъкна само противоречията в проекта, като казва, че Reichswehr - сегашната германска война, върху която посвети толкова място, е творба на Версайлския конвент, но не на Германия. Тоя исторически развой на обезоръжителната проблема има тази ценна реалност, че доведе до окончателно разрушение на Версайлската сграда и същевременно с туй се откриват нови перспективи за победените народи. Историята на народите, изобщо, е една непреривна верига, континуитет на усилия, труд и борби, така щото най-малката придобивка в полето на свободата, прогреса и културата е била винаги изкупена със скъпи морални и материални жертви, а на тая историческа истина, която е легнала в душата и мисълта на германския народ, се осланя днес смелата, непоколебима акция и воля на германското правителство да стои далеч от ОН по обезоръжаването, въпреки многократните внушения от много страни, дорде не се признаят предварително правата на Германия, изложени в промеморията до силите-победителки. И след въпроса за обезоръжаването ще се наложи, по силата на нещата, проблемите за модификация на днешната географическа структура на Европа, както и за малцинствата, понеже икономическият въпрос, който предстои наскоро за разглеждане, не може да отмине тъй леко настоящето политико-географско положение на Европа. Мир и солидарност между народите са илюзия, дорде съществуват въпросите: Силезия, Данциг, Мемел, Македония, България и Унгария... Затова, време е вече българският народ да престане с партийните си борби, да се замисли за утрешния ден на България, а на македонския народ предстои в тоя съдбоносен момент да концентрира всичката си енергия, воля и интелект в освободителната акция на родината си.

Торино, 6 ноември 1932 г.

В. Македония, г. VII, бр. 1843 и 1844, С., 12 и 13 декември 1932 г., с. З и с. 2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

67. Лорд Роберт Сесил - английски представител на заседанията на Върховния военен съвет на съюзниците в Париж през 1918 г.

68. Едуард Ерио - министър-председател на Франция и лидер на френските радикали.