ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

ТОДОР ЛАЗАРОВ - МИСЪЛ И ВОЛЯ

Идеите и волята са изобщо, които определят величината и характера на личността в историята на един народ, доколкото в нея са изразени неговите аспирации и требвания на живота му. За това идеите са толкова по-сюблимни, колкото съдържанието им е по-универсално и по-близо до живота и самата му реалност. Те би били абстрактни, висящи във въздуха, без наличността на една воля, на една сила и активност, която да ги облече в конкретна форма в живота. Тодор Лазаров [66] е именно оная личност, която въплоти в себе си идеята за свободата на Македония и волята за нейното реализиране. Неговото значение и смисъл са вече отдавна предмет на историята на македонското освободително движение. Силната и съзнателна личност, въобще, е творила винаги историята на един народ, понеже тя разбира и чувствува копнежите му и има кураж и воля да скъса с миналото, за да отвори пътя към ново и свободно развитие на духовните и физическите му сили в живота, като за туй се надява изключително на собствената си мощ и воля.

Македонската действителност на безправно и мизерия на народа не можеше да отмине острия и проницателен поглед на Тодор Лазаров и да не покруси впечатлителната му душа. Търговската професия, на която бе се отдал с оня младежки жар и самонадеяност, му се видя скоро безсмислена при господствуващите политико-социални условия. Животът обаче се е очертавал вече пред неговите очи не в оная съблазън за охолно преживяване и богатства, а във възвишен копнеж за правен и морален ред, където полетът на духа, мисълта и акцията би могли да се проявяват безпрепятствено в живота. И заради това инертният живот, който топеше дълго време неговите мисли и желания само във вътрешността на неговото същество - субект, не подхождаше ни най-малко на неговата натура и душа. Многовековната историческа пасивност на миналото беше отдавна в неговото лице осъдена, инак робството на народа ни би било вечно. Тоя ред от мисли, въобще, предизвика у него борба със себе си, дорде най сетне се илюминира неговия дух, за да налучка по интуиция идеята за свободата на Македония. Тая идея за Т. Лазаров бе колкото една социална необходимост, толкова и една финалност за ред и морал в страната и само така историческото развитие на народа би могло да бъде надсмогнато. Изобщо идеята за свободата на Македония легна не толкова в диалектиката му, колкото в оная силна и несъкрушима негова воля, която създава у човека убеждението, че в света доминира не една външна, сляпа механическа необходимост на една иманентност (Вътрешна присъщност (лат.).) един целесъобразен динамизъм, който инспирира и поддържа духа и волята на народите в ревендикацията на свободите и правата им. Тая несъкрушима, желязна воля на Т. Лазаров имаше нейната естествена подкладка в съзнанието му към дълга и безграничната му любов към татковината си и нейната свобода. Тя потискаше у него всякакви егоистични инстинкти и заради това неговата съвест е била винаги чиста при преценката на фактите и избора им пред каквато и да е била акция. Идеята за свободата на Македония, която животвореше неговата натура и душа, илюминираше пътя на дейността му, се олицетворяваше винаги в неговото същество с блясъка на един истински възвишен култ. Тодор Лазаров бе не само едно рядко съчетание на идея и воля, но също така и необикновена съвокупност на добродетели: доброта, скромност и отзивчивост еднакво към ратници и сънародници. Това му спечели не само симпатии, а и респект във всички среди и не малко е улеснявал неговата революционна дейност. През всичките перипетии на живота и на революционната му борба не се разколеба никога неговата воля и той запази до край последователност в дейността си по освободителната кауза. Още в първите години на революционната си борба той бе заточен в Прищина и по-късно в Африка - Фезан, ала излезе от там още по-силен в своята вяра за продължение на борбата. Неговият ентусиазъм и самонадеяност в успеха на делото са се подклаждали от оная струя на живота и на историческата реалност, че всичко в света, което е било постигнато по отношение на свободата и правото на индивида и народите, е извоювана чрез дълги упорити борби и жертви. Тази мисъл бе ръководният мотив и цел в живота му и укрепваше главно вярата и волята в неговия, от туберкулозния бацил съвършено прояден, организъм, - туберкулоза, придобита през време на прекомерните морални и физически усилия в революционната му дейност, както и през време на заточенията му вследствие дълги лишения и страдания. Така щото нищо не бе останало от оня челичен организъм, освен една малка светулка на живот при една несъкрушима воля, за да бъде до последния момент полезен на освободителната акция. За тая цел, именно по наше настояване, той замина в Лейзин - Швейцария, за да лекува болестта си. Често той подчертаваше в писмата си до нас лично безнадеждното си състояние, ала не искаше да мре, защото чувствуваше в себе си енергия и воля, за да се бори още за свободата на Македония. Най-сетне физическите сили му изневериха съвършено и от леглото трябваше вече да се разпорежда и да върши толкова деликатната и с толкова голяма отговорност революционна дейност. Оня исторически момент обаче, в който българският народ постави своето съществуване на карта за освобождението на българското племе от многовековното турско иго, сломи окончателно неговия дух и воля, че той не може да се вреди заедно с другите си сънародници в тая съдбоносна борба за свободата на целокупния български народ.

Нашата раздяла с Т. Лазаров, когато трябваше да влезем и ние в редовете на армията, остави у нас най-покъртителен, дори и понастоящем още жив спомен на съзнателно, но сюблимно негово крайно решение: „Моята мисия е вече приключена; освободителното дело е сега в сигурни ръце; то няма вече да остане недовършено; аз слизам спокойно в гроба". Тая трогателна изповед на големия македонски борец пред нас, която и днес вълнува нашата душа от респект и адмирация, подсказваше ясно на нас замислената от него трагична кончина на живота си със собствен куршум. Тодор Лазаров, идеалист и голям реалист по разбиранията, и изобщо, на живота и на нуждите му, прогледна и тук по интуиция, че освободителната кауза на Македония не може никога да замре и ще пребъде винаги в сигурни ръце, дорде свободата на Македония не бъде реализирана. Това негово предсказване, което е същевременно и завет за продължаване борбата до край, е понастоящем символ на македонския народ. Борбата, ето вече 20 години от трагичната му кончина, се води със същата упоритост, постоянство и енергия и тя ще продължава да се води до тогава, докато не изгрее свободата над нашия роден край.

Торино, 18 октомври 1932 г.

В. Македония, г. VII, бр. 1813, София, 12 ноември 1932, с. 6.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


66. Тодор Лазаров (1869, Щип - 1912, София) - виден деец на ВМОРО, ръководител на Щипският революционен комитет и задграничен представител на ВМОРО в София. За него ни е оставил неповторими спомени ученикът му проф. Александър Балабанов. Вж. Ал. Балабанов. И аз на тоя свят. С., 1979, 36-37.