ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

ФРЕНСКОТО ЗЛАТО И СРЪБСКАТА ПОЛИТИКА

На югославянското небе се появи вече звездата на Маринкович, която до преди малко бе засенчена от оная на ген. Живкович. Тя блещукаше в Югославия и вън от нея с акробатска фразеология в защита на тезата за национално единство в оная мозайка от чужди народи в Югославия и за хегемонията на сърбизма над тия народи в страната. Маринкович се появи по-войнствен от самия Живкович и непрестанно се е заканвал ту с военни нашествия, ту с ОН и др. против берящите се народи за националната им кауза. Той дойде начело на управлението не от страна на парламента и сената, а по милостта и волята на крал Александър. И не малко дължи Маринкович на застъпничеството на французката дипломация, която в него вижда най-верния porte-parleur на френската теза в международните срещи, както и най-подходящ за запълване желаната последователност в политиката между двете държави. Френската дипломация в миналото, както и понастоящем, за да прокара своята империалистична и хегемонна политика в света, служила си е винаги с мощното средство - златото, като игнорирала всякакви правови и морални принципи и то под етикета на свободата, равенството и солидарността. Френското злато е донасяло често на народите и държавните глави, които са се поддавали на него, нещастия и разорения.

Така, шведският крал Густав Адолф през тридесето годишната война остави костите си на бойното поле под ударите на Валенщайн; цар Николай II изгуби своята политика и военна мощ в мазурските блата и по-късно - главата си, а и крал Александър днес не се намира в по-малко трагично положение. Всички народи са вече в настоящ бунт против личния му режим на потисничество и денационализация. Безправната и неморална кауза, която сега се поддържа от краля и сръбските политически мъже, не може да не свърши рано или късно с погром на държавата, колкото тя да се опира и на френското злато и морална помощ за удушване на чуждите нации в страната; така щото могат да се изреждат екземпляри от типа на Маринкович и Живкович начело на управлението, резултатът от това обаче ще бъде винаги отрицателен, дорде не престане хегемонията на сърбизма над чуждите народи и дорде не се признае правото им на свободно национално и културно развитие. Сърбизмът би могъл да вземе връх над тях само с интелектуални и морални предимства, но не с изнасилване на националната им съвест, мисъл и воля, нито с унищожаване книгата им и културните институции. Величието на една нация и нейното световно значение се мери, въобще, с ценностите, които тя остава в полето на науката, културата и морала и които продължава да дава на човечеството за облагородяване и усъвършенствуване на неговата природа и душа. Тая възвишена тенденция е именно, която, като внася нещо ново, несъществуващо по-преди в пространството и времето и то, не като преходно явление, а като вечен източник, служащ за импулс и насока в живота, открива с туй на нацията бележито място в световната история и я прави същевременно безсмъртна. И днес се адмириравеликата концепция на античния Рим по правото, което той измъдри и въведе в наследената от него империя на Александър Велики, като изравни многобройните народи по права с римляните, без оглед на техните религии и на понятието им за морала. А пък на романо-германския дух и сътрудничество светът дължи днес разпространението на християнството и на английската култура, както дължи за образуване на народността в собствена държава със своя книжнина. Така също, в тоя исторически процес, участвува и македонският народ чрез братята Св. Кирил и Методий, като са съдействували за оформяне на славянството в национални държави с народностна писменост, а пък чрез богомилството, изникнало във Велешко, тоя народ се застъпи пръв за толериране на свободната мисъл. Днешният политико-социален и стопански строй се базира тоже върху народността. Комунизмът, даже който посегна върху личната свобода на индивида и неговата воля, не се осмели да докосне народността. Всичко това не показва ли, че народността не е един прагматичен формализъм, а една прагматична реалност, - продукт на комплициран процес от историческо развитие в течение на който са се циментирали ония физико-психични и културни предпоставки в народността, необходими за плодотворна активност в областта на напредъка на цивилизацията. И когато съществуването на народността се явява като насъщна необходимост и реалност за прогреса и благото на индивида, като и на самото човечество, сърбизмът обаче се стреми да унищожи чуждите етнически единици в Югославия, а някои български среди пък, в своето умопомрачение, подронват отдавна народността си с безумната мисъл на компенсации. Сърбизмът в тоя случай върши престъпно дело спрямо всяко индивидуално и международно право и морал, когато тия българи напротив извършват не само предателство спрямо народа си, но още и престъпление спрямо природата и човещината. Гръцко-сръбското нашествие в Македония трябва да се счита сега подобно на онова на хуните, под водителството на Атила и на монголите, под шефството на Чингис хан, които причиниха грозни опустошения в Европа, както и немалко страдания, мизерия и глад на народите й, ала въпреки това излязоха тия народи непокътнати в националната си физиономия, мисъл и воля.

Изобщо оформените нации не изгасват; те както всякой обект в природата, имат известно предназначение и затова всякога се е символизирала народността, като сила и акция, подчинена на същите природни закони, които командуват във вселената и в живота. Всяко нейно посегателство се придружава с превръщане на силата й в акция. Реакцията е тук, колкото естествена, толкова и легитимна. Народността, като жив организъм, не може да се оставя на заколение без нужното за туй противодействие срещу посегателите й. Правото на резистенция, на самозащита е санкционирано не само от живота, но и от всички актуални законодателства. За това македонската борба против гръцко-сръбския режим на потисничество и денационализация, който изпитва днес македонския народ, е в тоя случай не само законна и морална, но и естествена необходимост на самия живот. Гръцко-сръбският режим, който вилнее сега в Македония, е въобще вън от всяко понятие на право и човещина; той е следователно, който оправдава напълно всички възможни, най-крайни акции от страна на македонския народ в своята защита. Гръцко-сръбските репресалии не могат ни най-малко да го сплашат, а напротив, закрепват неговия дух и вяра в освободителната му акция. Той знае много добре, че историята на свободата е била винаги прошарена с най-ужасни мъки; така щото поуката от нея може да бъде колкото и полезна, толкова и вредна при третиране на националните проблеми, на според това, какви аргументи се черпят от нея и как се схваща при това и самата реалност на живота. Исторически факт е обаче, че националните каузи се били често проигравани от слаби и малодушни натури, които изгубили веднъж вярата в себе си, те са били готови на всякакви компенсации;даже на ампутиране на народностния си организъм, стига да запазят спокойствието си и своето лично благо. Песимизмът е бил изобщо винаги лош спътник у такива ръководни сили на една нация, които в своята оскъдност на национално чувство и на воля, са пренебрегвали оная емпирическа истина, какво никога не бива да се убива илюзията в един народ, може да се подчертае с гордост, че той както в миналото, такасъщо и днес, заимствува най-прозорливо ония исторически аргументи, които са конкретизирани в аксиомата „опознай себе си и бъде мъж", при преследване на националната си кауза, така щото той няма никога да изпадне в песимизъм при всички перипетии и на борбата за свобода на своето отечество, като гледа на всяка временна неудача, като залог на сигурен бъдещ успех. Старата македонска генерация, както и новите генерации, стегнати в крепка организация в мощна дисциплина, имащи предвид грубата действителност и нуждите на времето, ще вървят безстрашно, с висок полет на духа, с несъкрушима енергия и желязна воля, в борба срещу актуалните владетели на родната им татковина, дордето не премахнат там тоя варварски режим и създадат условия за спокоен и мирен живот.

Торино

Д-р Хр. Татарчев

В. Македония, г. VI, бр. 1678, 26 май 1932 г., с. 1-2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]