ФАТАЛНА ПОЛИТИКА

Югославия под скиптъра на крал Александър, от създаването й и до днес, е обект на трагични експерименти, целящи едно хомогенно национално единство в държавата. Така, Видовденската конституция, плод на тая пансръбска тенденция, игнорира съвършено съществените нужди на оня конгломерат от народи в страната, различни по манталитет, култура и история. Нейните постановления даваха възможност на сръбските политически мъже да подемат една бясна гонитба против всяка несръбска реч, вяра и култура, така че това не можеше да не предизвика отчаяна, но легитимна реакция от страна на инородните народи в държавата. Убийството на бележития хърватски политически водач Степан Радич, на 20 юни 1928 г. бе апогеята и финалът на тая конституция. Обществената съвест в Югославия, както вън от нея, остана покрусена от нечувания вандализъм, извършен сред законодателната зала. Крал Александър, за да внесе успокоение в страната и във външния свят, суспендира на 6 януари 1929 г. конституцията и взе върху себе си отговорността по управлението на кралството, като за тая цел постави начело на управлението генерал Живкович, автор на трагичната сцена в белградския конак с последния член от династията на Обреновичите, като и на стъпването на сръбския престол на новата династия на Карагеоргивичите.

Безспорно, крал Александър намери в лицето на генерал Живкович не само нему преданно оръдие, но още и опитен за действия по възложената нему кралска задача. Тоя личен режим, който се инсперира изключително от идеята за национално единство в Югославия, представлява една от най-черните страници в историята на триединното кралство по своята бруталност, жестокост и беззаконие: побоища, затвори, процеси, убийства. Това е предприетата система, за да се задуши националното съзнание на чуждите етнически единици в държавата. Всички тия похвати и действия на личния режим постигнаха негативния резултат в смисъл, че кралското обаяние и авторитет се погребаха завинагивсред широките маси и, че последните разбраха вече, за да запазят съществуването си като нации със собствени културни потребности, трябва да вземат каузата си в ръцете, като очакват на своите мишци и на ония сюблимни права, които са присъщи на човека и логическо последствие от което следва, оная крайна борба, която разклаща основите на Югославия. Най-сетне крал Александър се виде принуден да прибегне до нов фокус - последната конституция, оповестена на 3 септември т.г., като и в нея се премахна съвършено принципа на индивидуалността на народите в страната и се издигна още по-театрално принципът на националното единство, като абсолютна цел в държавата. Сега крал Александър концентрира в себе си всички държавни функции: парламент, сенат, министри и пр. са освободени от всякаква отговорност пред народа и са прямо нему подчинени и отговорни.

Изборната система бе тоже така нагласена, щото тя да бъде израз не на волята и желанията на народите в страната, а лично на кралското благоволение и воля. Участието им в изборите е в тоя случай не само несъстоятелно, но още и безцелно. И на това обстоятелство се дължи главно обструкцията им пред изборните урни, проявена на 8 ноември т.г. За размера, въобще, на тая обструкция може да се съди от проявения контрол и страшен тормоз при изборите в Хърватско. Числото на избирателите варира в разните изборни колегии между 2-17 на сто, въпреки усилията на властите, за да накарат населението да вземе участие в изборите, за която цел бе поставен в движение целия държавен апарат, като околийски началници, свещеници, учители, полицаи, за другите провинции не е могло да се следят изборите поради големите спънки от страна на властите; знае се обаче, че терорът в Македония е бил нещо изключителен, което се вижда и от това,че избраните представители не принадлежат към мнозинството на страната. Значението на тия избори се състои собствено в това, че те посочиха от една страна, какво пансръбската политика, на която се дължи главно актуалното хаотично политико-икономично състояние на страната, е осъдена от всички народи в Югославия, а от друга страна, подчерта се наново, че крал Александър и сръбските политически мъже не са израснали над себе си, за да погледнат с бистър и здрав политически разсъдък върху съществените нужди на народите в държавата.

Наистина, политико-социалното единство е едно от необходимите условия за напредък, градско съзнание и култура, ала то е мислимо само, когато обгръща еднородна нация, когато пък Югославия представлява една мозайка от народи, в която всеки се стреми да запази собствените си традиции, писменост, психология и култура. Реализирането, следователно, на такова политико-социално единство може да се постигне не с лични режими и декрети, а главно върху базата на свободата, като политико-юридическият порядък ще трябва да черпи своите предпоставки в автономията за всяка отделна нация, за да може да се развива в своите национални институти и тогава, само един едничък импулс и дух би господствувал във всички отрасли на политико-социалния живот в страната. Експериментите въобще, практикувани в Югославия да се забранява на децата да говорят майчиния си език да се молят на вярата на родителите си, както и да затриват историческите културни паметници на инородните нации, са не само осъдителни от гледище на индивидуалното, както и от държавно право, но оправдават напълно още и тяхната крайна реакция. Тия експерименти, изобщо, убиха чувството на народите за законност и правда в държавата и ги поставиха в положение да гледат на тая държава, като извор назло, бедствия и страдания. Държава, в която се игнорират най-елементарните принципи на човека, както и на един народ, не може да не бъде обект на вътрешни и външни сътресения. Днес, когато на отделната личност и на народите предстоят толкова тежки проблеми за разрешаване и се апелира на всякъде за сговор и взаимно сътрудничество, Югославия представлява, напротив, зрелища на разединение и жестоки борби между официалните власти и чуждите нации в страната - поради стремежа на денационализацията. Голямо е изобщо заблуждението у краля и сръбските поли- тически мъже, че потисническият безправен режим ще може някога да прекъсне връзката на потиснатите и онеправдани народи с миналото им и ще унищожи завинаги техния копнеж за свобода и национално развитие. Те забравят, при това, оная историческа истина, какво безправния режим подхранва всякога аспирациите за независимост и създава великани в борбата за свобода и правда. Известно е, така също на угнетените народи, че пътят на свободата е минавал и минава през грамада от човешки трупове и през развалини от пожарища, но свободата следва неуклонно пътя на необходимостта, докато най-сетне бъде сломен тираническият режим под тежестта на собствените си престъпни акции. На македонския народ се пада най-голямата заслуга, задето изнесе със своите геройски, епични подвизи пред културния свят делата на пансръбската политика. Той е пръв между всички инородни нации в Югославия, който откри борба против политиката на дена-ционализация и я води сам ред години с рядко себеотрицание, постоянство и енергия, като с това върши и едно велико дело в полето на свободата, закона и човещината. По-късно обаче към неговата борба се присъединиха хървати, черногорци и албанци, след като се убедиха, че по мирен и легален начин не е мислима промяна в пансръбската политика; така щото борбата се яви в случая и за тях като една необходимост за запазване националната им цялост и култура и тя се води неотдавна наред с македонския народ с еднакъв ентусиазъм и еднаква самоотверженост. Борбата, изобщо, за свобода не познава време и пространство; добре е познато на угнетените народи, че времето работи в нейна полза - то е носител на свободолюбивите идеи, които въпреки телени мрежи, окопи и редица войски, които заобикалят Югославия и въпреки полицаите, които стоят зад всеки един гражданин, ще проникват безпрепятствено и в последната колиба на борещите се народи и ще ги инсперират в борбата, дорде тиранията отстъпи място на свободата, реда и закона, под закрилата на които всеки народ ще може да се развива в своята национална култура.

Торино, 15 декември 1931 г.

Д-р Хр. Татарчев

В. Македония, г. VI, бр. 1557, София, 24 декември 1931 г., с. 1-2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]