ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

ПОСЛЕДНАТА КОНСТИТУЦИОННА ИГРА НА КРАЛ АЛЕКСАНДЪР

Надежди и разочарования на народите в Югославия. - Диктатурата, сменена с една конституция, която въвежда средновековна деспотия. — Условията за легална борба унищожени. - Предстои нова упорита и продължителна борба.

Чистокръвните сърби, които управляват Югославия, с безумната си „политика на национално единство" разочароваха всички народи в своята държава и ги докараха до положението да идеализират миналото под бившите си господари. Тия народи, ако и да бяха векове под чужд режим, могли са да се развиват стопански и културно в духа на националната си индивидуалност.

Хървати, словени и пречански сърби в голямата война се бяха наредили под австро-унгарско знаме не само по необходимост, но още защото бяха ръководени от мисълта, да бъдат изравнени и права и блага с немците в Хабсбургската империя. Ако по-късно напуснаха боевите линии и минаха на сръбска страна, това те сториха, за да реализират по-лесно националните си стремления в триединното кралство. И македонските българи, които воюваха под българското знаме при Балкан Тореси, Мерхамли, при Шаркьой срещу Енвер паша и на Султан тепе срещу сърбите, а по-късно на Криволак и Беласица, въодушевяваха се пак от идеята за свободата на Македония.

Тия народи изпитаха през войната мистериите на живота, във всичките му трагични и героични фази и попаднаха, по една зловещо стечение на събитията, под властта на сръбското племе.

И още с първия момент на съжителство със сърбите, техният поглед от своята цветуща култура, в който се компрометираше народния гений, се натъкна на една странна цивилизация, където творческия дух е задушен, свободната мисъл и реч са забранени и всеки гражданин се дебне от полицай, пътникът по железниците се предава от детектив на детектив, като при туй бива често обиран, а и черепът му може да бъде пръснат от адска машина.

Тоя порядък е в техните очи отрицание на всяко индивидуално и държавно право.

Разочарованието почна още на 21 юни 1921 г., когато се прогласи конституцията на триединното кралство с изключително централистични пансрьбски тенденции.

Тая конституция бе наложена от Пашич [57], въпреки протестите на просветените хърватски представители.

Сръбската воля се наложи. Централизмът достигна до убийството на самия Степан Радич [58] на 20 юни 1928 г. в Скушцината и диктатурата на ген. Живкович, прогласена на 6 януари 1929 год.

Безразсъдството на диктатурата създаде паметните процеси, безбройните арести и разправията с бомби.

Под трясъка на адските машини се роди новата конституция, която кралят оповести на 3 септ. 1931 г. с изричното подчертаване, че той, кралят, е „блюстител на националното единство и на цялостта на държавата".

Каква е новата сръбска конституция?

Кралят назначава и уволнява министрите, скупщината и сената са законни, ако са санкционирани от краля; никой не може да бъде депутат без одобрението на двореца; забранено е да се съставят партии на религиозна, национална и областна почва; кралят мимо парламента, може да отваря война и да сключва мир.

Унищожен е гласът на народите в Югославия. Кралският авторитетен принцип е издигнат в божество. Кралската власт стои над всяко индивидуално и държавно право.

Дават се самодържавни права на един крал, при чието управление народностите са хвърлени в робство и отчаяна борба за национално самозапазване.

Не е ли светотатство срещу свещените принципи на английската революция, принципи изкупени с потоци кръв и грамади човешки жертви, да се посяга на суверенитета на народите, като се възкресява една система, която вече принадлежи на историята?

Последният акт от конституционните игри на крал Александър потвърди, че е изключена всяка възможност за народите в Югославия да извоюват националните си права и свободи по легален начин.

На ОН те не могат да се надяват. ОН може да се занимава с робството в Либерия, Китай, Индия..., но не и с това в Югославия и Гърция.

Протестът на македонското духовенство, поднесен в тая сесия на ОН, свърши, като всички досегашни петиции, - отиде в коша на главното секретарство.

Това анормално положение ще се измени само с упорита и продължителна борба. И колкото тая борба е по-колективна и по-целесъобразна, толкова по-скоро ще бъде поставен международния механизъм в движение, за да се тури край на потисничес-твото и тиранията в тоя кът на Европа.

Торино, септември.

В. Заря, г. Х, бр. 3021, С., 1 октомври 1931 г., с. 1.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


57. Никола Пашич - сръбски държавен и политически деец, лидер на Народно-радикалната партия, министър-председател.

58. Степан Радич - водач на хърватската опозиция в Югославската скупщина.