ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

АТЕНТАТИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ

Югославянското правителство, съставено от ортодоксални сърби, в безразсъдния си стремеж да постигне пансрьбска хомогенна държава, подигна срещу себе си не само инородните племена в държавата, но еднородните си пречански сърби, хърватите и черногорците. То по начин, безпримерен по бруталността си, посегна върху националната им същност. То суспендира просветителните им културни институти и хвърли в затворите елита на интелектуалните им сили, които съди чрез закона за защита на държавата, въз основа на нагласели от властите лъжливи досиета.

По този начин на народите в кралството се отне не само свободата на мисълта и правото на национално и културно развитие, но се напада най-болезнено националността им и културните им институти.

Тия действия на югославянското правителство предизвикаха преврат в душите и разбиранията на народите и убиха у тях всяка надежда и всяка вяра, че ще могат със законни средства да запазят своите народностни и културни ценности, придобити в течение на векове, пълни с големи усилия и скъпи жертви.

Нямаше вече друг изход освен борба на живот и смърт. Израз на тая отчаяна борба са зачестилите днес атентати, които разклащат основите на югославянската държава.

Атентатите са жив протест на тежко наранената народна душа, изблик на несъкрушимата им воля да устоят на всяка цена правотата на каузата си. Те са и присъда на тираническия режим и предвестник на свободите, законността и морала.

Явно е, че управляющите югославянски кръгове нямат държавнически усет и здравия политически разсъдък, за да турят навреме край на вредното за самата тяхна държава позорно безп-равие.

Безпомощното и трагично положение на югославянското правителство се отразява ясно в югославянския печат.

Напразно югославянското правителство се помъчи да намери първоизточника на атентатите вън от Югославия. Сега се спира изключително на Австрия, докато недавна се нахвърляше на България, сетне на Унгария, Германия и др.

Ще излезе, че от всички страни се отправят адски машини в Югославия.

Спирането на преките вагони, претърсването на вагоните, всички тия мерки с нищо не могат да подобрят положението, тъй като центърът на субверивните вещества се намира в самата Югославия - в общото недоволство и в отчаянието на народите й.

Въпреки туй крал Александър оповести напоследък, чрез агенция Хавас, че „югославянската национална политика е вече окончателна и е изключено повръщането към стария режим".

Това изявление не учуди никого. Упоритостта е свойствена на тираните. Но тя ще бъде сломена рано или късно, по ония закони и пътища, които се налагат от самия живот.

Голямо е самообьлщението на краля и на сръбските държавни мъже, които си мислят, че докато дипломацията и просветеното общество са погълнати от проблемите на международната стопанска криза и обезорьжението, те ще успеят да реализират мечтаната от тях пансрьбска държава.

Тежкото международно икономическо положение се намира в тясна връзка с днешната анфиална структура на Европа, създадено по абсурден начин във Версайл. Подобрението на положението, следователно, е немислимо без една справедлива модификация на картата на Европа в духа на самоопределението на народите в новосъздадените от великата война държави.

Колкото и да мъчат дипломатите да отбягват парливите политически въпроси и да не дават ход на оплакванията на 40-милионните малцинства, изнудвани в най-светлите им народностни чувства и съвест, въпросът за малцинствата не ще може за дълго да се игнорира, защото е от най-болезнените и в съществена пречка за солидарността и сътрудничеството на отделните народи в полето на науката, икономията и културата.

Наистина, динамитните атентати не се одобряват и не могат да бъдат одобрени от някое официално място. Но в края на краищата, като протест и акция на известен народ, поставен в положение на черно робство, в края на краищата атентатите ще на-тегнат на везните при разрешаване на проблемите за малцинствата.

Ония народи, които са били пасивни и са се държали като покорни овци, водени на заколение, могат да бъдат и забравени.

Това е човешката психология. Силният, смелият борец, бил той отделен индивид или народ, е предмет на почит и възторг, а малодушния остава презрян...

Македонският народ отдавна схвана тая истина и за това води борбата си непрекъснато, с голяма енергия и желязна воля и не се спира пред никакви жертви, за да постигне успех на делото си.

Македонският борец, който написа с епичните си подвизи такива светли страници в освободителната история на Македония, каквито не се срещат в никоя друга, ще издействува със същия жар и себеотрицание, в задружна борба с хървати, пречански сърби и черногорци, събарянето на диктаторския режим и създаването на правни и морални условия за развитие на всеки народ в неговата национална индивидуалност и култура.

Торино, август 1931 г.

В. Заря, г. IX, бр. 2991, CV, 26 август 1931 г., с. 1.

[Previous] [Next]
[Back to Index]