От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XXXIV
В СВОБОДНИЯ ЛЕРИН
 

Рано сутринта бай Богоя влезе да види огъня и ни каза:

— Излезте да видите какво става в града!

По уверенията на нашия домакин Лерин прекарал втората своя свободна нощ немного спокойно. Цялата нощ из чаршията се чупили врати и кепенци. Сам той, опасявайки се да не пострада и неговата бакалница, не мигнал и вардил до зори.

Един от съквартирантите ни гърци имаше нужда от чорапи.

— Излез в чаршията и си вземи колкото искаш, хем без пари! — посъветва го бай Богоя.

Аз допълних бележките си за вчерашния ден и не желаейки да ги прекъсвам, казах на другарите да излязат и да видят какво става.

Двама от моите съквартиранти гърци, хрисими, еснафи хора и решителни противници на грабежите, не искаха да напуснат топлата стая.

Аз оставих къщата си — каза ми единът, бакалин някъде в Месиния, Пелопонез, — за да служа на своето отечество, да дам и живота си за него, а не да плячкосвам. Взех от дома петстотин драхми и където отида, искам с парите си да си доставя необходимото и да се подкрепя.

Пандо и Юруков се завърнаха с по едно парче хасе. Чаршията била панаир, а войниците панаирджии. Пандо не можеше да се насмее на някои гръцки войници, които изправени върху денковете разхвърляна турска манифактурна стока, викали, колкото им глас държи:

— Шейсе пари аршина, шейсе!

„Продавачите” великодушно подарили на другарите ми по едно парче хасе, за да си чистят пушките.

— Но бързай, излез, защото са тръгнали вече по улиците патраули да възстановяват реда — предупреди ме Юруков.

И излязохме.

По християнските магазини бяха изписани с тебешир кръстове. Често се срещаха и надписи: елиникон ергостасион — гръцки магазин. Български надпис нито един: българите бяха се ограничили да означат дюкяните си само с тебеширени кръстове. Но ето и един сръбски надпис: Србин

503

из Лерина. Явно тенденциозен надпис. В Лерин и Леринско досега не се е чувало за сърби. Аз не помня дали сръбската пропаганда е правила дори опити за проникване тук. Кой ли продажник, който се е таил до днес, е намерил сега сгода и сметка да се рекламира като србин из Лерина?

Тук-там още се върдаляха турски стоки. Войници, събрани на групи по кьошетата, разпределяха помежду си разни ограбени вещи. Един войник носеше полусчупено гърне със сладко, поднасяше го на минуващите, които бъркаха с пръст и се подслаждаха, и това повидимому му доставяше голямо удоволствие.

Подир войниците вървяха селяни от околните села. На последните се предоставяше всичко, което войникът не можеше или не искаше да носи. Колкото за гражданите, гъркоманите главно, те бяха си взели пая още през нощта: по техни указания войниците нападали дюкяните и бастисвали турските къщи.

Селяните — те са пристигнали късно през нощта — бързаха да се измъкнат от града заедно с претоварените си добичета, понеже патраулът разпръсваше вече плячкаджиите, даже стреляше сегиз-тогиз във въздуха, за да възстанови по-скоро реда.

Масовото прииждане на селяни има между другото и тоя резултат, че покачи до неимоверност цената на празните чували. Бай Богоя разпродал на добра цена всичките си чували.

Моето любопитство не остана ненаказано: аз тоже станах жертва на гръцкия янкеседжилък. Заприказвах се с няколко войници за досегашните им сражения. Събеседниците ми полюбопитствуваха да разгледат моята къса манлихера. Докато другарите ми им обясняваха манипулацията, един проходящ войник се отби при нас, загледа се в револвера ми и ме попита каква система е. Аз отговорих. — Мога ли да го видя? — запита ме той. — Може, отвърнах му. Той посегна, взе го и почна да го разглежда. Аз продължих разговора си с другите. Едно българче, което стоеше при нас, извика: „Той избяга!” Докато погледнем, джебчията бе вече изгубен между тълпата войници, които гъмжеха по главните улици.

Напразно патраулите се мъчеха да освободят улицата от набралите се войници. Сегиз-тогиз се стреляше. Пръсна се даже слух, че някои по-упорити плячкаджии войници били измушкани.
 
 

Стр. 504.  я н к е с е д ж и л ъ к  (диал. от тур.) — кражба, джебчийство.

504

Един офицер на кон се опитваше да разпръсне войските и заявяваше с висок глас, че е забранено да се ходи из града с оръжие. Това вече се отнасяше и до нас: до всички слезли в града четници от Леринско.

Ненадейно засвири военна музика.

На главната улица се струпаха нови любопитни. Последните сръбски дружини напускаха Лерин и се връщаха в Битолско.

Множеството се любуваше на маршировката, на музиката, на войнишките им песни.

— Юнаци са тези сърби! — възхищаваха се и гръцките войници, до които бях застанал.

Заприказвах с тях.

— Нашата войска не е много, но е добре натъкмена. Нашият Венизелос се е погрижил с време за всичко...

Така се утешаваха нашите събеседници.

Наистина, гръцките униформи са по-нови. Гръцките войници са обути в чепици и гетри, имат фабрични удобни раници и алуминиеви манерки. Сърбите носят и чизми, и чепици, и цървули. Те нямат фабрични манерки, а раниците им са повечето обикновени селски торби.

— Ами българска войска виждал ли си?

— Как не, нали идем от Солун? Както тук се смесихме със сърбите, там бяхме се смесили с българите.

— А как са те облечени?

— И те като сърбите, даже по-лошо.

— А как прекарахте с българите?

— Много добре. Една вечер се наплюскахме здравата по кръчмите с една компания българи. Хубаво беше там. Голям град — всичко има. Но скоро ни извикаха насам, че имало още турци...

Към обяд срещнах Доктора. Той разбрал печалната истина и се прибрал в Лерин, вместо да отиде в Битоля.

*

Бързото заминаване на сръбската войска се приписваше на търкания между съюзниците около превземането на Лерин.

Завчера, на 7 того, следобед, гръцкият владика, за да изпревари сърбите, убедил турските първенци и българската

505

митрополия да изпратят обща депутация до гръцката армия, за която знаел, че се намира вече в леринското поле. Смесената депутация отишла при гърците и им съобщила, че градът се предава тям. През това време Лерин и шосето гъмжели от отстъпващи турски войски.

Привечер пристигнали най-напред трима гръцки кавалеристи, минали през самата турска войска и прекосили до края турския квартал. При вида на неприятеля турците нито се опитали да си послужат с оръжие: едни от тях ускорили хода, други се преоблекли в граждански дрехи, трети се изпокрили по къщите. Тримата гръцки кавалеристи, въоръжени и невъоръжени граждани подгонили изостаналите аскерлии, които се предавали вече всекиму, който им извиквал „теслим!” [*] Появяването на неприятелските ескадрони ги отчаяло съвсем.

Сръбската кавалерия пристигнала един час подир тримата гръцки кавалеристи: хитростта на владиката успяла.

До мръкнало се продължило прииждането на сръбските и гръцки войски: гръцки близо четири дивизии, а сръбски около една. И двете нощи градът бил натъпкан с войска: нямало ни една турска или християнска къща без войници. Сръбската войска цяла се настанила на лагер вън от града. Само отделни войници, като нашето сръбче, се прибрали скришом по квартири, на топло, а от гръцката само незначителна част, за която не останали свободни квартири, останала вън от града.

Общото мнение е, че сърбите не са взели участие в погромите. Тям се приписват подвизи от по-друг род: когато прекосвали турската махала, пострадали немалко млади туркини. По тоя начин рекорда за плячкаджилък са получили гърците, а за женолюбие — сърбите.
 

*. Колкото за турските войници-християни, те почнали да бягат в християнските къщи още в самото начало на отстъплението.

И българи, и гъркомани ги прибирали охотно: едни от патриотизъм и състрадание, други — за да се сдобият с маузерки.

По същия начин се опитвали да се спасят и множество помаци, които с чистия си български език успявали да минават за българи християни. Понякога обаче те се издавали във време на ядене: избягвали да се кръстят, или пък отказвали да пият вино.

Моят приятел Ильо Димушев ни разсмя с оригиналния начин, по който удостоверил религията на един дезертьор, за когото се съмнявал да не е помак. Извикал го насаме в стаята си, насочил револвера в гърдите му и го заставил да му докаже нагледно, че не е обрязан.

506

Същата нощ стигнал в Лерин и сръбският княз Арсен. Съвсем не случайно — сигурно поради създаденото охлаждение — князът отклонил предлаганото му от гърците гостоприемство и предпочел да пренощува в българската митрополия. И той, и офицерите от свитата му не скривали своята неприязън към гърците и се изказали съвсем не ласкаво за съюзнишката лоялност и за боевите качества на гърците. Сръбската сръдня до голяма степен се дължела и на това, че гърците със своето бавно настъпление откъм Солун дали възможност на разбитата битолска армия да се изтегли спокойно от полето и проходите и да се прибере в Албания.

С навлизането си гърците почнали да се разпореждат в Лерин като пълни и единствени господари: назначили веднага командант, околийски началник, чиновници. Още първата вечер те поискали от сърбите да признаят приоритета на гръцката окупация и да предоставят изцяло тям управлението на града.

Всички по-събудени лерински българи, посветени в тоя спор, са на страната на сърбите. Що се отнася до мен, аз се ядосвах на сърбите, че са отстъпили така лесно пред гръцките настоявания и са дръпнали войската си. Сръбската висша команда, кой знае защо — навярно защото е разчитала на настъпващата откъм изток гръцка войска, — не е пуснала веднага кавалерията да преследва и да доразстрои бягащата орда. И при все това, ако не беше хитростта на гръцкия владика, сърбите пак биха влезли първи в Лерин. Цялата тежест на борбата около Битоля легна върху сърбите и ако турската войска не беше ангажирана и победена от тях, гърците нямаше така спокойно да изходят цялото пространство от Солун до Лерин и да минат само с една нищожна престрелка при Горничево. И никакви владишки хитрости не биха могли да ги приближат към Лерин. Но по-важно от всичко това за гърците бе, че трима гръцки кавалеристи са пристигнали първи в Лерин.

Това надпреварване ми навя лоши мисли. Аз не се съмнявах, че същите и може би по-големи недоразумения са изникнали на източния фронт, където гръцката войска е дошла в съприкосновение с българската.

Сръбският княз Арсен казал пред нашите свещеници и първенци в митрополията и успокоителни неща. И той, и офицерите му заявявали:

— Сръбската войска само временно заема тези места.

507

Градовете Битоля, Ресен, Прилеп, Лерин и пр. принадлежат според съюзния договор на България и ней те ще се отстъпят, след като се сключи мирът.

Тия признания идеха да подкрепят нашите проповеди. Те подействуваха успокоително върху българските духове в Лерин. И аз сърдечно благодарях на княз Арсена.

И все пак княз Арсен като сърбин остава още верен на известни сръбски заблуждения.

— Има ли в Лерин сърби? — запитал той нашите първенци.

И когато му се отговорило, че няма ни един, князът обяснил тая липса така:

— То е, защото българите със своята пропаганда са успели навреме да побългарят всички местни сърби.

Най-после, побългарени сърби или българи от старо време, нали тукашните българи чуха от авторитетните уста на тоя сръбски княз, че Битоля и Лерин принадлежат на България? С това заявление на принца ние лесно ще се борим против гръцките хвалби, и ще крепим духа на българите, докато се сключи мирът.

Княз Арсен напуснал рано града, за да избегне, както се мълвеше, срещата с диадоха, чието пристигане се знаеше и очакваше още от снощи.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]