XXV
КОСТОЛАТА
 

Очакваното от капстан Рувас разпореждане за поход против Костур не идеше и ние решихме да се поотдалечим от Апоскеп, където стоенето ни се продължи много.

На тридесети октомври по мръкнало се простихме с апоскепени. По пътя ни пресрещнаха куриери от Габреш, за да ни известят, че в селото им пристигнали двадесетина аскерлии и заръчали да се приготвят в селата Габреш, Дреновени, Поздивища и Черновища квартири за цял табур войска.

Читашка хитрост! — помислихме ние. Двадесетина аскерлии искат на спокойствие да се нахранят и напият. Ще пренощуваме в местността Берик и сутринта ще им турим засада.

Сутринта всичко беше готово. Чукарите над теснината, по която минава пътят за Костур, бяха заети. Остървението растеше. Чакането взе да озлобява момчетата, когато селяни от Дреновени дойдоха да ни кажат, че турският табур пристигнал в селото им.

Всичко пропадна. Дигнахме засадата, решени да прехвърлим Костолата. Току-що минахме дъмбенския мост, по шосето, откъм Костур — на същото място, дето самичък караулех допреди половин час, се показа турският патраул. Известен, види се, за изпратеното откъм Лерин подкрепление, костурският аскер бе се престрашил да излезе да го посрещне.

Ние бяхме вече доста високо в планината, когато табурът с обоза и с горската си артилерия запъпли по шосето откъм Габреш и стигна нашата „засада”. Известно време наблюдавахме аскерлиите, които се движеха като мравки. Виждаха ни сигурно и те, но не бяха, види се, разположени да изменят маршрута си, щом и ние не ги безпокоехме. Нови куриери ни застигнаха от Габреш, за да ни обадят, че и друг аскер от един-два табура пристигнал в селото.

Хубава „засада” щяхме да устроим на турците, ако нашите селяни не бяха тъй съобразителни и предпазливи...

458

Вървим към Локвата и Винярите, най-високите върхове на хребета, който костурчани наричат Костолата.

Аз помня отпреди десет години тая каменлива н безводна планина. Полузарити в снега са разхвърляни, сякаш нарочно, огромни каменни блокове, между които потъваме до пояса в мекия сняг.

Тук-там между канарите, из по-заветните месга, зеят дупки с утаена вода, които моите другари от Костурско наричат локвачки. Към тия локвачки търчат всички, за да наквасят засъхналите си уста.

Колко скъпи спомени възбуждат тия пустинни места! Тук-там още се срещали гилзи, почернели от времето: остатъци от големите сражения, в които някои другари са били участници. Години наред децата са събирали гилзи от всякакви патрони, с които била осеяна околността.

Когато прехвърлихме зъберите, пред нас се откриха широки хоризонти. Картината бе величествена. Виждахме цялото Деволско поле, служещо за подножие на снежната верига Грамос. На изток — Костурското езеро, Хрупища, Населицата, Лепчища, Бистрица. На юг окото се спира в планините, по които минаваше изличената вече турско-гръцка граница. Над чифлика Слимица, дето бяха концентрирани значителни андартски сили, се издигаха пушеци: още един лош знак...

Със своя мощно издигнат масив и с хаоса от върхове, забулени в сняг и черни мъгли Грамос има мрачен и суров вид, като албанщината, която се крие зад него. Предназначена за гранична линия между българи и албанци, тая колосална преграда е бивала в разни времена прехвърляна ту от едните, ту от другите: около и оттатък Грамос много села и местности носят още славянски названия. Но днес българщината е вече почти изтикана насам, дори Деволското поле поалбанчено. Хубавите думи Папратско, Гърлени, Зеленград. Божиград и пр. са имена на села, обитавани днес от турци, албанци или българи-помаци. Българщината се е свила между планините и при полите им.

Какво ще стане с Албания подир погребението на Турция? На тоя въпрос ни навежда Грамос. И го разрешаваме така: Деволското поле, тъй необходимо за нашите планински села, ще се присъедини заедно с безспорната зона към България. А всичко останало оттатък Грамос, Охридското

459

езеро и Дрин или ще образува отделна държава, или ще бъде разделено между България, Гърция и Сърбия.

Съдбата на Албания решена, загрижихме се за поминъка на Костурско при новата ера: в Деволското поле ще се смъкне част от населението на каменистата Кореща и те си осигури добър поминък. За скотовъдството и разните му отрасли има добри условия за развитие. В Костурско не липсват и минерални богатства. Около нас се срещат изкопани дупки: една чужда компания изучавала почвата, за която се знае, че изобилствува с мед и сребро.

— Да е жив пак гурбетлъкът! — извика някой.

И той бе прав. И при новото управление костурчанинът ще прекарва по-голямата част от живота си далеко от своя роден край, към който инак е тъй силно привързан.

— Кой ти гледа това? Нека дойде само свободата, всичко друго е лесно! — съгласиха се всички.

— Но тя вече дойде! Кой може да се съмнява в това? — извиках аз.

И — боже мой — защо моите думи се посрещнаха със студено мълчание.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]