ПРЕДГОВОР
Моите „Спомени от Странджа” са обнародвани на части през годините 1905—1907
в списанието на покойния Никола Наумов „Македоно-одрински преглед”. Обнародването
им тогава се почна със следната бележка:
Настоящите бележки нямат за цел да дадат едно пълно изложение на въстанишките действия в Странджа през 1903 г. Подобно изложение читателят може да намери в специално за тая цел написани книги, каквато е напр. Мемоара на Вътрешната организация, 1893—1903 г. Тук ще се огранича да предам моите лични впечатления и наблюдения и ще се спра по-нашироко само върху ония акции и събития, в които взех непосредствено участие или на които бях свидетел. Като такива, тия ми бележки могат да послужат само за принос към досега обнародваните вече материали, от които ще се възползуват бъдещите историци на паметните събития от 1903 година.
Към тая бележка имам сега да добавя, че акциите и събитията, в които
не съм участвувал, са описани по разказите на тогавашни другари, непосредствени
свидетели; или по писма от Одринската революционна архива. Решенията на
конгреса на „Петрова нива” например са предадени по самите конгресни протоколи.
Не винаги обаче съм разполагал с автентични източници. Ето защо на много
произшествия, не по-малко важни от тия, които са подробно описани, не е
отделено в „Спомените” мястото, което заслужават. Това се отнася и до делата
на личности, които са действували в по-далечните участъци и с които не
съм имал възможност да другарувам до или след въстанието. Смятам за неизлишно
да подчертая тая непълнота, макар че тя не може да ми се вмени в грях,
щом не пиша история на Преображенското въстание.
Като чета сега, подир повече от четвърт век, собствените си спомени,
не мога да не призная още, че разсъжденията и преценките ми за отделни
събития и лица носят отпечатъка на голям субективизъм. Виновна за това
е само младостта, която по-силно чувствува и която гледа на нещата през
увеличителното стъкло на своя абсолютен критерий. От такъв субектиг визъм
страдат може би някои мои сурови присъди за действията на отделни личности
или групи. И тук обаче не се реших да изменям или коригирам
| Бележки на Михаил Неделчев:
Стр. 215. М е м о а р н а В ъ т р е ш н а т а о р г а н и з а ц и я, 1893—1903 г. — става дума за книгата: Македония и Одринско (1893—1903). С две карти. Мемоар на Вътрешната организация (София), 1904 — има издание и на френски език. Този голям труд е бил подготвен от ВМОРО след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и е бил основа и за множество публикации на чужд език. Той представлява цялостен разказ за историческата съдба на българското население от Македония и Одринско след Берлинския договор, за разгръщането на национално-революционното движение в тези две български области, както и за хода и потушаването на въстанието. Книгата съдържа и обширна етнографска част. Тя спомага за осветляването на събитията от двете области всред най-широки кръгове в Княжество България и Европа. |
215
онова, което тогава съм чувствувал и мислил, понеже сметнах, че с това бих накърнил интереса и значението на книгата като илюстрация на тогавашни настроения и разбирания.
Тези са съображенията, по които „Спомени от Странджа” са предадени в тая книга без съществени изменения — само със стилни и други маловажни поправки.
За по-голямо осветление на някои факти и за характеристика на някои от действуващите лица направих тук добавки, главно от изданията на Тракийския върховен изпълнителен комитет. Тези добавки и цитати са дадени в забележки, означени с цифри, за разлика от старите забележки, означени със звездици.
Изпуснах, от друга страна, отделни пасажи, съдържащи мисли и описания, предадени вече в книгата „Писма и изповеди на един четник”.
Хр. Силянов
София, 14 февруари 1934 година
[Previous] [Next]
[Back to Index]