XXXII
Бач,
12 май
Намираме се под впечатлението на първата въоръжена схватка в Леринско. Най-после царският аскер, който от две години насам дири усърдно и навсякъде Марко паша, е имал случай да се срещне лице с лице с него. Срещата се налагаше с неумолимостта на орис. Чудно е само, че тя тъй дълго се забави.
Вчера събитието се разнасяше от мълвата, украсено с всякакви прибавки. Народната фантазия постла бойното поле около село Търсье с неприятелски трупове. Късата манлихерка на Марко направила страшни опустошения в неприятелските редове. Царските низами, ужасени от виковете и брадите на комитите, се пръснали като пилци низ балкана. Страх и трепет обхванал турците в Лерин, където били отнесени ранените и убитите. Каймакаминът поискал бърза помощ от Битоля...
Последица от мръсно предателство или наложено от сле-
161
пия случай, сблъскването в Търсье бе за мене едно нежелано събитие. Аз се стараех да скрия страховете и тревогата си, защото ми беше свидно да помрача народния възторг. Марко не е търсил срещата, а е бил открит и заставен да се отбранява, стараейки се да измъкне дружината си невредима: такава е и такава ще остане нашата роля до деня, когато сами начело на въоръжения народ ще подирим врага и ще премерим силата си с него. Засега ние можем да се считаме победители, когато четата прояви самоотверженост и ловкост и успее да се спаси без или с твърде малко — в сравнение с неприятелските — жертви. Но дори и в такива случаи сблъскванията все остават нежелани: те всяват разстройство в организацията и докарват много беди на населението. Марко сигурно не е покрил земята с неприятелски трупове, керванът на ранените и убитите не е бил тъй дълъг...
Аз не споделих с никого мислите си, очаквайки с трепет точни сведения, които получих днес. Марко е бил случайно открит в Търсье от сравнително малоброен аскер, осемдесет до сто души. Четата се сражавала няколко часа, докато едната й половина се измъкнала във висотите над селото, ударила неприятеля в гърба и дала възможност на останалите да се изтеглят. От турците убити осем души, ранени двама или трима, а от четата никакви жертви. Ранен бил в ръката само костурският началник Чекаларов. Броят на убитите турци далеч не удовлетвори, той дори разочарова селяните. Все пак сблъскването в Търсье остана в очите на народа като наша победа, мъничка победа, която отразява мечтаната велика победа.
Аз още не съм ходил в Търсье, но съм слушал много за него. То е високо планинско село, гранично с Костурско. Селяните са бедни и отиват на печалба в Гърция. Марко обича много това село, защото е едно от най-добре организираните и безспорно най-въоръженото в Леринско — брои около 200 пушки, които търсяни са купили в Тесалия и донесли сами на гръб при невъобразими рискове и мъки. В Търсье няма непокръстени хора, жените и децата не са по-малко предани и усърдни, отколкото мъжете, затова четниците там могат да се движат по улиците и посред бял ден. Слушал съм от Марковите другари не една романтична история в Търсье, гдето нравите били малко по-леки и жените доста любвеобилни към народните хора.
На Търсье е било писано да свърже името си с първото
| Стр. 162. ... с б л ъ с к в а н и я т а в с е о с т а в
а т н е ж е л а н и: т е в с я в а т р а з с т
р о й с т в о в о р г а н и з а ц и я т а и д о
к а р в а т м н о г о б е л и н а н а с е л е н
и е т о — този пасаж ни насочва към същината на революционната тактика
на „държава в държавата”. Шаблонното мислене предполага, че след като има
революционни чети — основното тяхно задължение е стълкновението с поробителя.
Но революционната работа на районните и местните чети е преди всичко организаторска
и агитаторска; всичко е в цялостното обхващане на населението, а не в евтини
подвизи.
Ч е т а т а с е с р а ж а в а л а н я к о л к о ч а с а, д о к а т о е д н а т а п о л о в и н а с е и з м ъ к н а л а в ъ в в и с о т и т е н а д с е л о т о, у д а р и л а н е п р и я т е л я ... — за щастливото избавление на Марко и четниците му при село Търсье Силянов разказва и друга версия. В бележка в края на книгата „Стихове” четем: „При сблъсването в с. Търсье (Леринско) през м. май 1902 г. Марко войвода, обграден от всички страни — след няколкочасово сражение, — успя да се измъкне здрав и читав без ни една жертва, благодарение само на храбростта и херойското самопожертвуване на жените. В най-критичния момент една редица от жени застанаха една до друга, обърнати с гърдите си срещу турската засада, дигнаха същевременно голям шум и четата зад тях сполучи незабелязано да се измъкне и отстъпи в планината.” Именно тази версия се разработва в стихотворната творба „Спасителки” — своеобразна лирическа поема, в която са втъкани и съчинения от Силянов марш на четата на Марко „Ний царе сме без хомот, мъченици без имот”, и жанрови сцени от срещите на войводата със селяни от различни възрасти, и разказа за героическия подвиг на жените. |
162
сражение в нашия район. Дано бурята мине без опустошения в него.
Кице има също своите хубави спомени от Търсье, но не за тях ми говори той сега. Той преживява по-силно от другите търсьенското събитие и е пълен с догадки върху подробностите. Той искрено завижда на Марковите другари, които са получили своето кръщение в огъня. Напразно аз му обяснявах, че сблъскванията са още ранни и не трябва да ги желаем.
*
Предстои ни да устроим засада на най-върлия от кехаите арнаути на село Пътеле. Той узнал кое-що за нашите отивания там, правил разследвания и люто се заканвал. Пътелейци са разтревожени. На селото им, за което положихме толкова труд, просто не върви.
В Лерин възприеха мнението ми, че кехаята трябва да се убие не само за да се предотвратят разкрития, но и за да се постреснат всички други пръснати по селата кехаи и пъдари.
Околността на Пътеле прави неудобно участието на цялата чета, което е впрочем и ненужно. А убийството може да се извърши само на пътя между Суровичево и Пътеле. Кице знае на пръсти тия родни места и иска да се нагърби сам с акцията. Търсьенската слава на Марковите другари възбуди самолюбието му. Днес той бе особено настойчив и аз реших да не отлагам повече една работа, която е решена.
Още тая вечер Кице се отделя от четата и се настанява в пътелейските
лозя. край суровишкия път. И там ще причака кехаята. Той иска само един
другар — Стефо. Четата ще се навърта наблизо низ планината, гдето ще дочака
убийството и ще прибере двамата другари.
[Previous] [Next]
[Back to Index]