Колкото и странно да изглежда, непосредствено след голямата си победа при Черномен османските завоеватели нямали трайни териториални придобивки на запад от р. Места. От поражението на крал Вълкашин и деспот Углеша се възползуват главно византийците. Около месец след злополучната за християните битка — през ноември 1371 г., деспот Мануил Палеолог (бъдещият византийски император Мануил II Палеолог) завзема Сяр и значителна част от територията на бившото Сярско княжество. Тези земи му били дадени като доживотно владение от император Йоан V Палеолог със специален хрисовул, написан от Димитър Кидон [1]. Успешното византийско настъпление в Сярско слага край на политическата изолация на княжеството на Радослав Хлапен в Южна Македония, което до този момент съществувало, обградено от север и североизток от владенията на Мърнявчевичи. Това се оказва решаващо за неговата съдба през следващите няколко години, тъй като всяко самостоятелно действие на неговия владетел криело в себе си опасност от византийска намеса. Така и става на практика, когато, използувайки политическите промени в Тесалия по същото време, Радослав Хлапен се опитал да реализира старите си претенции върху тесалийския престол (виж карта № 5)
Най-късно до ноември 1372 г. в Тесалия управлявал вече не цар Симеон Урош, а неговият наследник цар Йоан Урош [2]. Неговото управление било съвсем краткотрайно. През юни 1373 г. като владетел на Тесалия изворите споменават вече кесаря Алекси Ангел Филантропия [3]. Сведенията, чрез които се проследява тази династическа промяна, са крайно оскъдни, но все пак дават възможност да се твърди, че в нея немалка роля играе и Радослав Хлапен.
Според Мавро Орбини наследникът на цар Симеон Урош — цар Йоан Урош (у Орбини — Дука) бил женен за дъщерята на Радослав Хлапен. Последният обаче (според доста наивното обяснение на Орбини) завидял на популярността на Дука, примамил го в Костур и го ослепил с измама [4]. Тези сведения обикновено не
102
се приемат с доверие от учените, макар и да е очевидно, че в същия този пасаж има податки със солидна изворова основа [5]. Всъщност английският византинист Доналд Никъл още преди повече от двадесет години предлага едно оригинално, но позабравено от изследователите обяснение за „ослепяването” на Дука от Радослав Хлапен. Според него това събитие има символично значение и съгласно средновековните разбирания означава отстраняване от власт [6]. Погледнати по този начин, сведенията на Орбини придобиват по-конкретен смисъл. От тях може да се направи изводът, че цар Йоан Урош е бил отстранен от власт и че главен виновник за това бил Хлапен [7]. Установяването на този факт дава ключ за тълкуването и на други сведения от това време, които имат отношение към историята на княжеството на Радослав Хлапен. Известно е, че той още от края на 50-те години на XIV век предявявал претенции за властта в Тесалия. След гибелта на братя Мърнявчевичи и смъртта на цар Симеон Урош за тяхното осъществяване се открива благоприятна възможност. Може да се предположи, че след интронизацията на цар Йоан Урош в Трикала Радослав Хлапен повтаря опита си да завладее Тесалия и, изглежда, постига известни първоначални успехи. Новият тесалийски владетел бил отстранен от власт, което събитие е отразено от Орбини в пасажа за ослепяването на цар Йоан Урош в Костур. Изглежда, че за кратко време владетелят на Бер, Воден и Костур осъществява значително териториално разширение в плодородната тесалийска равнина. В „Янинската хроника” има сведения, които показват, че в определен период след септември 1371 г. под негова власт била тесалийската крепост Сегвия [8]. Завладяването на част от Тесалия от Хлапен несъмнено трябва да се свърже именно с намесата му в събитията на юг и отстраняването на цар Йоан Урош от тесалийския престол [9]. Но този път действията му не завършват така успешно, както през 1359—1360 г. Той подценява нарасналите възможности на Византия, която чрез апанажа на деспот Мануил Палеолог в Сярско и Солунско получила възможност активно да се намесва в събитията в Тесалия. От една по-късна грамота на тесалийския владетел Алекси Ангел Филантропия (ноември 1381 г.) става ясно, че той бил издигнат на тесалийския престол до юни 1373 г. с византийска помощ [10]. Следователно Византийската империя посредством деспот Мануил Палеолог не остава безучастна към действията на Радослав Хлапен и предприема бърза и успешна контраофанзива. На тесалийския престол бил издигнат представител на тесалийската аристокрация, който признал върховната власт на империята. Най-късно до юни 1375 г. във византийски ръце пада и основната твърдина на Хлапен — Бер [11], а вероятно и Воден, като по този начин деспот Мануил Палеолог разширява значително своя апанаж до склоновете на планината Вермион. Слез тези събития следите на Радослав Хлапен се губят. Не е изключено той да е получил известна компенсация: задържа-
103
Карта 5. Югозападните български земи след Черноменската битка
104
нето на крепостта Сервия и женитбата на дъщеря му Мария Радослава за кесаря Алекси Ангел Филантропия [12]. Независимо от това събитията от първата половина на 70-те години на XIV век бележат края на княжеството на Хлапен, значителна част от което преди османското настаняване се оказва под византийска власт. Радослав Хлапен умира вероятно преди декември 1379 г., тъй като именно тогава се е обсъждал въпросът за подялбата на неговото наследство. Не е изключено последните години от живота си да е прекарал в Костур, където се намирал и неговият зет Никола Балдовин Багаш. Така, след като просъществувало по-малко от две десетилетия, княжеството на Радослав Хлапен било заличено от политическата карта на югозападните български земи някъде около средата или втората половина на 70-те години на XIV век. Неговото изчезване не е свързано пряко с османското настъпление в Македония, а по-скоро с политическите размествания, станали след Черноменската битка. Това фактически е единственият случай, когато едно княжество е унищожено, без да изживее периода на васална зависимост от азиатските пришълци. Всички останали под една или друга форма и за сравнително продължително време били принудени да се примирят със сюзеренитета на османския владетел.
.
. ., 
90, 22.
Тук се казва, че на 18 декември 1379 г. при Янинския деспот Тома Прелюбович
идват пратеници от Костур е предложение да поеме властта над град Сервия.
Това събитие вероятно трябва да се свърже с уреждането на “наследството”
на Хлапен след неговата смърт.
