2. Характер на населението на Македония
а) Общ поглед
За характера на едно население човек може да говори тогава когато по-продължително време е живял и общувал с него, когато познава неговия език и начин на мислене, а би било още по-добре, ако освен това познава литературата и миналото му. Но дори и тогава е изправен пред опасността да се поддаде на симпатия или антипатия, или да повтори вече правени, но не по-малко погрешни преценки за страната. Не вярвам да има друг пътешественик, който да познава толкова добре народностния дух и езиците на балканските народи, колкото ми бе съдено да ги познавам аз, защото характерът и видът на моите студии върху фолклора и езика ме задължаваха да влизам в най-тясна връзка с хората. Така опознах румънци, аромъни, меглени, българи, албанци и гърци, в най-малка степен – сърби. От турците познавам само чиновничеството и войската, с които пътувах много пъти, но истинският народ ми остана чужд и преценката ми следователно ще е едностранчива.
Да чуем най-напред какво говорят народите един за друг. При продължаващо столетия съвместно съществуване недостатъците на даден народ се набиват силно в съзнанието на съседите и се превръщат в неделими черти на неговата природа. Много често те са обект на подигравки.
б) Гъркът
Да започнем с гърците, най-културния народ в Югоизточна Европа. Българите, аромъните и албанците изтъкват като най-важна характерна черта на гърците, че са високомерни и горди със своята националност. Българите и албанците ги наричат с една турска дума фудул [1], аромъните им казват Gretslij, pirifanlji – гърци-горделивци. Изобщо не се поставя под съмнение, че съществува национално високомерие, щом като децата израстват още от ученическата скамейка със самочувствието, че не-гърците трябва да подражават на гърците, които имат толкова славно минало и са дали най-великите умове на човечеството. От гордост за миналото новогръцкият език тьрси възможно най-тясно сближение със старогръцкия, а народният език се счита за недостоен да служи като литературен. Това обстоятелство е спасило българското и аромънското население на Македония от гърцизиране. Именно поради трудното изучаване на писмовния гръцки, напълно различен от разпространения в Македония простонароден език, създадените по градове и села гръцки училища не били в състояние да изпълняват роля на асимилиращ фактор. Ако гръцкият простонароден език беше писмовен, той щеше да служи на всички християнски народи в Македония.
На второ място на гърците се приписва голямо лукавство, проявяващо се особено силно в търговията. И това е наистина така. Гъркът е хитър и много предприемчив като търговец. Още от древни времена той се е насочвал към търговията. Висок процент гърци са потомствени търговци, затова са извънредно обиграни. Египет, Палестина, Мала Азия, Южна Русия, Румъния са предоставяли широки пазари на големите гръцки търговци. Направи ми особено силно впечатление щедростта на гърците, впрочем и на гръкоманите, в полза иа националните цели. Те даряват огромни суми за строеж на църкви и училища. Гъркът положително не е скъперник; той печели много, но е и разточителен. С радост оказва гостоприемство, и то не само на богатите, но и на бедните селяни и пастири. Той е много общителен и разговорлив, охотно говори за политика, тази тема вълнува гърците от всички слоеве. Кафенетата в градовете и хановете по селата всекидневно се пълнят с посетители, които се задържат по-дълго, отколкото е полезио за работата им, за да си говорят за политика. Консумират малко, не са пристрастени към алкохола, но се забавляват много и с голямо увлечение.
Гъркът не е войнствен, по-скоро го смятат за страхлив; по тази причина албанецът и аромънът го гледат с пренебрежение. Дали това е справедливо или не, не се наемам да твърдя; във всеки случай героичните битки в освободителните войни, както и тези на прочутите сулиоти [2], са водени повече от албанци и аромъни отколкото от същински гърци.
От личен опит мога да кажа най-общо, че се познавам с много гърци, които със светските си обноски, с любезността и сърдечността си бързо печелят симпатии, но не бива да се говори с тях много за политика, особено пред събеседници псевдогърци. Големеенето и самохвалството на такива патриоти често са непоносими.
Като доказателство за демократичния дух на гърците, който е характерен за всички съсловия, искам да приведа само един пример от мои лични впечатления. Веднъж пътувах с гръцки параход от Волос за Атина. Освен мен в 1 класа имаше само още един пасажер, гръцки полковник, така че обядвахме трима (заедно с капитана). Случи се така, че келнерът, който ни поднасяше, мъж най-много на трийсет години, с приборите в ръка без церемонии се намесваше в нашия разговор и свободно изразяваше мнението си по политиката, без това да предизвика и най-малко възмущение у капитана и полковника. Бих искал да видя как ще се изуми един немски полковник в подобен случай!
в) Българинът
По мнението на съседните народи българинът е глуповат. "Българска глава”, "българска кратуна" са изрази, които сърбите и аромъните използват като равнозначни на глупав. Ако донякъде това може да се обясни с обстоятелството, че българският селянин израства без каквото и да било училищно образование и без познания за света, то не може да се отрече също, че при българите схватливостта е значително по-бавна. В това отношение българинът прилича на германеца, чиято възприемчивост е значително по-мудна от тази на романите. Но за глупост или тъпота въобще не може да става дума, особено за македонския българин, който по характер е много по-жизнен, по-подвижен от събрата си в царството. Няма съмнение, че както между северния и южния германец, между румънеца от Седмоградско (Трансилвания) и този от Влахия, така и между българите от едната и другата страна на Родопите се усеща разлика в характера и тя се дължи вероятно на съвсем различните етнографски особености. Именно българинът от Дунавската равнина има някои характерни черти, които го приближават до германеца, например гореспоменатия му недостатък да схваща по-бавно, но и упорито и прилежно да работи, неотстъпно да преследва целите си, вироглаво да защитава предубежденията си, да обмисля и преценява дълго важните си начинания, скъперник и дребнав, смел до дързост, когато се ядоса понякога. Всички тези а и други черти се срещат и при македонците, но изразени в по-слаба степен. Трезвият усет за реалност при македонеца се засенчва от въображението му. Той е по-жизнен, по-пламенен в разговорите, обича да преувеличава, когато разказва, макар и не така безогледно като аромъните и гърците, измисля без да се замисли, защото суровите условия на живот така са го научили. Той е страстен, фанатичен в политическите борби и дори жесток както гъркът, но въпреки това е нежен и с невероятно търпение понася несправедливостта по време на мир. Свикнал е да изтьрпява и най-големите несгоди, без да се оплаква, заключва мъката в сърцето си и я излива, само когато е сигурен, че срещу себе си има добронамерен приятел. Подозрителността и сдържаността към непознатите е характерна особеност на всички българи, както и любовта към семейството. Между членовете на семейството съществува много тясна спойка и е трогателно да се види как след смъртта на бащата първородният син се грижи за братята и сестрите си, докато всички се уредят; догдето не се омъжи и най-малката сестра, той изобщо не помисля да се задоми.
За българина гостоприемстството е нещо свещено, той предлага и последния си залък, за да нагости своя посетител. С това си качество е станал пословичен.
Ако чужденецът дава неблагоприятпа оценка за македонеца, каквато често съм чувал, то е защото не го познава достатъчно. Той няма светски маниери, както изисква европеецът, но е не по-малко учтив и разговорлив с чужденеца, думите му не винаги са достоверни, но е напълно благодушен и верен на сънародниците си и особено на борците за свобода: никой не се страхува от предателство дори от страна на най-бедния селянин. Предан на своята нация, готов на саможертва за свободата, безстрашен пред смъртта в борбата за постигане на националните цели: такьв опознах македонеца и се научих да го ценя.
г) Аромънът
Балканските народи не обичат аромъна, но в македонските градове той все още играе някаква роля на почтен гражданин, а в Средна Албания, където е познат като беден кираджия (наемен превозвач) и пастир, към него се отнасят с презрение. Тоските [3] пастири и паликарите обаче гледат на аромъна като на равноправен брат. Гъркът му натяква, че е мръсен, че без свян нагъва отвратителни храни и че е кресльо; има и една албанска поговорка, която гласи: двама аромъни – цяло пазарище!
Българинът счита, че аромънът е пинтия, жаден за печалба търговец, така че името "цинцар" е добило значение на циция. Българинът също е скъперник, но има състрадателно сърце и с удоволствие дава милостиня на просяка. Немските скитници, които съм срещал не само в Македония, но даже и в най-отдалечените области на Албания, ме уверяваха, че никога не им се е случвало да потропат напразно на вратата на беден албански, гръцки или български селянин, но в аромънските села ги гонели със закани.
Лично аз не бива да критикувам аромъните за негостоприемство, тъй като при аромъните-националисти винаги съм бил приеман сърдечно, дори възторжено, а от гръкоманите съм бил преследаан; например никой от голямото село Лаиста не искаше да ми даде подслон, защото ме смятаха за румънски подстрекател.
Ако трябва да дам обаче оценка за интелектуалните качества на аромъните, трябва да кажа, че сред тях има много интелигентии хора. Освен това аромъните са разсъдливи, усърдни и енергични. Ето защо немалко от тях са се сдобили с крупно богатство. Обаче в дълбоката си същност те не са тъй щедри като гърците, не отпускат лесно големи суми, вероятно защото са скъперници и това им качество ги прави нерешителни.
Аромънските пастири и фаршериотите са изключително скромни хора; те лесно издържат на голямо напрежение и недоимък, живеят седмици наред на открито, без да се преобличат. Но в къщите на занаятчиите и търговците цари педантична чистота. Докато в Македония търпят дори и паразити от всякакъв вид, красивите аромънски планински села блестят от чистота. Тук по-силно отколкото при другите балкански народи е развито усещането за красива природа, за чист въздух и бистра студена вода.
Като похвала за аромъните може да се изтъкне, че са извънредно разсъдливи хора. При власите-пастири съществуна обичай, според който до женитбата си младежите не пият нито капка алкохол; занаятчията с удоволствие си позволява чашка ракия, но сред тях пиян човек едва ли може да се срещне. При специални поводи и търговците пийват доста вино, но обикновено се пие кафе или се яде само нещо сладко. Аромъните не са никак взискателни към качеството на храната, обичат обаче богатата топла вечеря. Хляб и сирене и глътка вода са напълно достатъчни за аромънския пътник. Веднъж в седмицата парче месо, печено на шиш, за него е върховно удоволствие.
д) Албанецът
Между албанците в Македония преобладават мохамеданите-геги. По-малко са християните-тоски, защото турското правителство е изпращало и заселвало в Македония голям брой геги за подсилване на мохамеданския елемент. Но като етническа общност те са маловажни в сравнение с турците.
По нрави и обичаи, които при мохамеданите са тясно свързани с религията, те са се присъединили към едноверците си така че различията остават незначителни. Едно е сигурно обаче, че християните в Македония предпочитали да имат работа с турските чиновници, отколкото с албанските. Последните се считат за жестоки, безсърдечни и алчни. Обаче са по-интелигентни, по-усърдни и преди всичко по-енергични. Не само в миналото, но и в най-ново време Турция дължи много на енергичността на албанците-геги, на интелигентността и подвижността на албанците-тоски. В рамките на тази книга обаче не е предвидево да се спираме по-подробно на този въпрос, а да разгледаме по-отблизо народностния характер на тоските и гегите. Във всеки случай не само по език, обичаи, носии, физически качества, но и по характер тоските и гегите са доста различни. Самите албанци казват за различните племена: “Гег с разум, лябер с обувки и тоск без брада няма". Под ляби се разбират албанците-тоски от областта Берат, които живеят изключително бедно и обикновено ходят боси. Вярно е също че бавният, муден гег, сравнен с пъргавия, буден тоск прави впечатление на възглупав, особено ако човек го види как се поклаща безмълно сред върволица парцаливи, помръкнали свои събратя.
Обикновено албанците се славят като смелчаци; вярно е, че те гледат смъртта в очите, без да трепнат. Затова не смятам че е справедливо да бъдат обявявани за страхливци, само защото от незапомнени времена при кръвно отмъцение те нападат противника си от засада. Този толкова противен за нашите разбирания обичай за тях не означава нищо, което да заслужава презрение. Същият мъж, който при изпълнение на кръвното отмъщение ще изстреля куршума, притаен в тъмнината, при други обстоятелства показва чудеса от храброст. В Македония албанците-мохамедани са предпочитани както от християните, така и от турците като полски и дворни пазачи заради тяхната благонадеждност – качество, което не притежават останалите балкански народи. Когато албанецът е дал беза (един вид честна дума) на своя господар, на него може да се разчита безусловно. Верността и смелостта са качества които сякаш са осигурили на албанеца монопол в професията гавазин.
Що се отнася до прехраната, албанецът е много непридирчив. Той е свикнал да живее в най-голяма оскъдица. Всъщност гегите в планините са в постоянна борба за препитанието си. По техните изпити кокалести лица ясно личи, че системно гладуват. Ако малкото царевица, която отглеждат по планинските склонове, не даде добра реколта, очаква ги гладна година. Скромността и разсъдливостта не са само добродетели, а и неизбежност, инстинкт за самосъхранение. Тоските са по-жизнерадостни и по-задоволени. Най-разкошно живее беят, който има всичко в изобилие, винаги е доста охранен и произхожда от средите на едрите албански земевладелци.
Благодарение на интелигентността и общителността си много тоски са успели да забогатеят от търговия; в Египет, Румъния, Англия, Америка доста албанци са били отлични търговци, които са се прочули с благодеянията си в полза на гърците и на собствения си народ.
е) Турчиньт (татаринът, черкезинът)
Турчинът като личност, сравнен с останалите балкански народи, е много симпатичен. Той запазва спокойствие при всякакви обстоятелства, изключително гостоприемен и любезен е дори с непознати, има открит поглед. Тези му качества го правят много приятен. Той е любезен, щедър, дава големи обещания, без да мисли да ги изпълнява. Ленив е и с най-голямо удоволствие прехвърля другиму цялата си работа, особено ако е мисловна. Смятам, че не му липсва интелигентност, но няма желание нито търпение да се занимава с умствен труд.
Многобройните шеги и анекдоти, в които се осмива турчинът, се основават върху несъответствието между неговото външно достолепие и привидна компетентност и действителното му невежество, което той се старае да прикрие комично и безпомощно.
Турчинът, особено когато е сит и богат, се държи добросърдечно и снизходително дори към злосторници и длъжници. Този факт често са ми потвърждавали самите селяни. Но турският чиновник е безогледно користен и безчовечно хищен. За него законът не означава нищо и с леко сърце е способен да погуби християнски живот. Невъобразими страдания е изтърпяло местното население на Македония от жестоките и похотливи турски чиновниди и войници. Човек може да добие приблизителна представа, ако прочете известния роман на Вазов "Под игото" [4].
Веднъж загубили своята власт, както например в България, турците проявяват добрите си качества, но обикновено предпочитат да се преселят в Мала Азия, зшиото националната им чест не допуска да живеят под господството на гяурите. По тази причина много от тях са се изселили от Македония.
По-лоша е славата на татарите, а най-зле се гледа на черкезите, които всяват страх и ужас навсякъде, където се появят. След Кримската война турците заселват на Балканите около 100 000 татари и 500 000 черкези, от които впрочем само малка част достига до Македония. Като мохамедани те гледат с презрение и високомерие на малоценните християни. Те считат, че им е разрешено да плячкосват и изнасилват.
За меглените искам да отбележа само, че по характер приличат не на аромъните, с които говорят сродни езици, а на българите, които живеят около тях.
Характеристика на шпаньолите се дава в Глава III, раздел Езикови образци, вж. също Глава II, 3-з.
За циганите вж. Глава III – Езикови острови, 3-ж.
ж) Обща характеристика
Отделни черти от характера са присъщи на всички балкански народи, макар да се проявяват в различна степен. Преди всичко те преувеличават ужасно и то не само в народното литературно творчество, когато например възвеличават подвизите на своите герои (вж. също старофренската "Песен за Роланд”, която в никакъв случай не отстъпва на сръбския народен епос), но и в обикновения живот.
Прави неприятно впечатление, че не се спазват и най-твърдите обещания, не се изпълнява дадената дума, а на последвалите упреци се отговаря само с дружелюбна усмивка или с несъстоятелни оправдания.
Една черта, която може да послужи за пример на чужденеца е, че те се стараят да не прибързват никога. При пътувания в Турция човек се учи на тьрпение. Турската дума “яваш, яваш” (полека, спокойно) е преминала във всички балкански народи; “лека, полека", казва българинът, dalj-ngadjl – албанецът, ngadalja-ngadalja аромънът, aghali-aghalia – гъркът. Разбира се, пренесен в областта на политиката или икономиката, този принцип действа отрицателно.
Лъжата при македонците е нещо обичайно, тя не се счита за порок, а по-скоро за хитрост. Разобличеният автор на лъжата не се чувства засрамен, а само се ядосва, че не е излязъл достатъчно хитър.
Честността е рядко срещано качество, краде се всичко преносимо. А що се отнася до плодовете и зърното, никой не изпитва угризения, ако си вземе, без да пита, това, което "Господ е дал за всички хора". От всички балкански народи само турчинът се смята за честен търговец, но се приема като естествено, даже достойно за похвала, че той превъзнася качеството на стоката си, защото това е белег на търговска похватност.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Фудул на бълг. конте - бел. ред.
2. Сулиоти - жители на областта Сули в Южен Епир. Сулиотите са от албанско потекло.