1. Състав на населението по националност, език,  религия, политическа ориентация

Основната маса на населението в Македония е съставена от бьлгари, чиято територия започва от старите политически граници на България, разширява се като взаимосвързана общност на запад до Преспа и Охридското езеро, на север до Шар планина, а на юг достига до морето при устието на река Вардар. Граничните крайбрежни ивици на изток и запад са принадлежали на гърците, които освен това населявали и градовете; в етнографски аспект впрочем се касае по-скоро за елинска култура,  отколкото за гръцка, тъй като в градовете и градчетата на българска територия тя е играла определена роля.

Редом с българите, турците са най-значителният по численост елемент. Към тях спадат татарите, които не само по религия, но и по етнографския си облик са били най-близки до същинските турци. Обаче по изложените по-горе съображения тук няма да се спираме на турския тип.

На трето място по брой идват гърците, на второ място са т.н. днес ”гьркомани", т. е. гърчеещи се, а в Южна Македония те заемат първото място. На четвърто място са албанците, на пето и шесто, приблизително равни по брой са аромъните и шпаньолите. Следват сърбите само в северна Македония около Скопие; впрочем северно от Шар планина, в Стара Сърбия, те са по-многобройни, но и тук са изместени доста от албанците. Не се наемам да кажа какви промени са настъпили през войната,  завършила с щастлив за сърбите изход, нито какви промени ще последват. Във всеки случай Сърбия ще положи големи усилия, въпреки значителните си човешки загуби, да получи надмощие над албанците в северните области на Македония. Това няма да й е трудно, тъй като тя е по-силната. Циганите също са твърде многобройни. На последно място бих споменал меглените и черкезите, а също и разпръснатите по градовете арменци.

Ето как се нареждат те по численост: 1. Българи, 2. Турци, 3. Гърци, 4. Албанци, 5. Аромъни, 6.  Шпаньоли, 7. Цигани, 8. Сърби, 9. Меглени, 10. Черкези, 11. Арменци, 12. Татари.

Тук се има предвид същинска Македония от Струма до Охридското езеро и от Шар планина до морето, тоест бившите вилаети Солун, Монастир (Битоля), Косово (Скопие). Иначе сърбите ще се изместят на четвърто мяста.

По езикови групи те са в следния ред:

И н д о е в р о п е й ц и: 1. Гърци, 2. Албанци, 3. Славяни: а) Българи, б) Сърби, 4. Романи: а) Аромъпи, б) Меглени, в) Шпаньоли, 5. Цигани, 6. Арменци.

Т ю р к о - т а т а р и: а) Турци, б) Татари

К а в к а з к и  п л ем е н а: черкези.

По религия се разпределят на:

И з т о ч н о - п р а в о с л а в н и: а) П а т р и а р ш и с т и: гърци, сърби, аромъни, българи (само малка част).
б) Е к з а р х и с т и: българи, цигани, аромъни (в Охрид).

М о х а м е д а н и: турци, татари, черкези; македонските албанци са мохамедани в голямата си част, също и циганите. Помаците (т.е българите-мохамедани), влахадите (това са гърците-мохамедани) южно от Костурското езеро; името им няма нищо общо с власите, а е прякор, образуван от често използваната турска дума "евалла", уж единствената турска дума, която употребявали. Меглените-мохамедани са жителите на Нънте във Влахомеглен. Има също шпаньоли-мохамедани в Солун, т.н. сефардим или дьонме, които обаче само формално са мохамедани.

Е в р е и: шпаньоли, само на отделни места в Македопия се срещат немски евреи.

Г р ъ ц к о - к а т о л и ч е с к и  християни (униати): българи, особено в окръг Гевгели, не много на брой.

Е в а н г е л и с т и  и  к а т о л и ц и  почти не се срещат, поне не сред местните жители. Най-голям успех имали американските мисионери сред албанците, по-специално в Монастир. Албанци-католици, които всъщност са най-многобройни в Горна Албания, аз лично не съм срещал в Македония. Католическата пропаганда сред аромъните е била безуспешна.

По време на турското робство религията била почти единственият фактор за разделяне на населението, което се състояло само от мохамедани и християни. Представител на християните бил патриархът в Константинопол. С пробудено национално самосъзнание и стремеж към национален суверенитет българите се освободили от гръцката опека и на дневен ред възникнала необходимостта да се създаде висше църковно духовенство, а именно Екзархията, чиито привърженици били наречени екзархисти. Не бива да се счита обаче, че веднага всички българи се наредили на страната на Екзарха. Напротив, много от тях, по-специално в Южна Македония, останали към Патриаршията; но с течение на времето екзархистите ставали все по-силни и все повече и днес обхващат цялото българско население, така че името екзархист придобива не само църковно, но и национално и политическо значение, докато патриархист има църковно и политическо (привържениците на елинизма), но не и национално значение, тъй като патриархисти могат да бъдат не само гърците, но и албанците, аромъните, меглените и българите. Едва след 1878 г. на сцената се явяват сърбите със своите политически амбиции към Македония, а албанците изявяват претенциите си едва по-късно. И едните и другите предявяват крайни изисквания, които не могат да намерят отклик сред самия народ, така че в същинска Македония, след като вече не си съперничат с турците, сърбите са противопоставени само на гърци и българи, докато в Северна Македония (Стара Сърбия) за надмощие сред народа се борят сърбите и албанците. Преди време се е считало, че в тези области няма албанци. Сега обаче, когато е създадена албанска държава и нейното съществуване е гарантирано от Англия, Франция, Италия и Япония, многобройното албанско население в Северна Македония няма да позволи да бъде изместено, а ще се опита да се наложи със своята многочисленост.

Румънската пропаганда, както би могъл да разбере всеки обективен наблюдател, не успяла да намери особен отзвук сред аромъните, въпреки че в продьлжение на години румънската държава е пръснала милиони за целта. Аз специално бях много лошо приет в Румъния, когато преди години посочвах нецелесъобразността на всички подобни усилия, но Балканската война показа твърде ясно колко незначителен е аромънският елемент за постигането на румънските политически цели. Така се доказа, че съм бил напълно прав тогава. Установих, че в предговора на публикуваната в 1922 г. в Букурещ “Антолоджиа аромъняска" Таке Папахаджи, който е аромън, със съжаление, което е напълно обяснимо, потвърждава това, което предрекох 30 години по-рано.

[Previous] [Next]
[Back to Index]