ТРЕТА ПРИТУРКА
Забѣлѣжки къмъ картата.
1. Поправки на топографическата и физическата география 298
2. Етнографически забѣлѣжки и езиковна граница 301
1. Поправки на топографическата и физическа география
Като неупражненъ въ картографическа работа, костувало ми е много трудъ и врѣме, додѣто довърша тукъ придадената варта. Азъ не искахъ да направя раздѣление на националноститѣ въ една отъ сѫществующитѣ карти, защото щѣха да се изгубятъ много поправки въ топографическо и физическо отношение. Затова се рѣшихъ цѣлата карта изново да я прѣработя. Че и тази карта има още неточности и погрѣшки, зная твърдѣ добрѣ, но спрямо австрийската, Кипертовата (Епиръ и Тесалия) и българската варта отъ Кривошиевъ, моята съдържа много поправки, особенно за обходенитѣ отъ мене мѣстности; така че, като етнографическа или по-право езиковна карта, мисля, ще се посрѣщни добрѣ.
Етнографическата карта на Гопчевичъ, трѣбва да признаемъ, че е била справедлива спрямо аромѫнския елементъ на сѣверъ, отъ отдѣлнитѣ групи е изпустналъ онѣзи изъ пл. Нягушъ и Морава; но неговитѣ прѣувеличения относително сръбската националность сѫ просто смѣшни. Така напр., на западъ отъ Сервиа лежатъ тритѣ села Ваница, Велиста и Ровиста. На основание славянското имъ название указва, че сѫ населени отъ сърби, макаръ, че тамъ живѣятъ само гърци. При Вериа има едно Туркохори и затова неговитѣ жители сѫ за него турци, когато въ дѣйствителность селото има смѣсено население, състояще се отъ българе и гърци. Въ околностьта на Елбасанъ, на основание съобщението на кираджията, той указва на сръбска область, макаръ че тамъ никакъвъ славянинъ не се срѣща. Неговата карта не ни прѣдставлява друго нѣщо, освѣнъ повърхность и безочливость.
299
Употрѣбеното отъ мене наименование е повечето фонетическо, до колкото ми е било възможно и съотвѣтствува на мѣстното наименование, но при познати имена съмъ се придържалъ къмъ обикновеното имъ писание, ако не се е отклонявало много.
Ще почва съ поправкитѣ на изтокъ. Че областьта на власитѣ въ пл. Караджова и онази на мегленититѣ съдържа много промѣнения, е казано въ стр. 251. Една точна топографичесва скица на тамошната мѣстность въ мащабъ 1:560 000 съдържа Влахо-Мегленъ. Съмнително е още положението на аромѫнското село Ливади и устието на съединенитѣ води въ Вардаръ. Главната рѣка въ Българо-Мегленъ носи названието Мегленица или Караджова-Су. Притоци сѫ: Голѣма Рѣка (при Суботско), Северенска рѣка или Котеръ, Мъртвица, Бѣлица и Слатина.
Водата отъ Водена се нарича Крему, а отъ турцитѣ се нарича Водена-Су. За областьта покрай желѣзницата отъ Солунъ до Битоля посочвамъ на отличната карта, която е придадена къмъ книгата „Ein Ausflug nach Makedonien." Само това не струва, защото названията сѫ повече споредъ офиц. турски езикъ или пъкъ споредъ развалени турски изговаряния, така че нѣкои названия не могатъ и да се познаятъ. Напр. въ околностьта на Флорина (Леринъ) Забреденъ вмѣсто Забърденъ, Возена вмѣсто Росна, Лиани вмѣсто Ложани, Пешвесница вмѣсто Песошница, въ околностьта на Битоля Дяндополъ, вмѣсто Низополе, въ Мегленъ Себиска вмѣсто Суботско и др. подобни.
Азъ указвамъ на аром. села изъ пл. Нягушъ, и повечето отъ тѣхъ се намиратъ и въ картата на Голцъ. Селя се срѣща два пѫти, едното е населено отъ Карагуни и се намира на изтокъ, а другото на западъ отъ пл. Докса и е населено отъ фарсериоти. Въ сѫщата планина на западъ има едно турско-българско Граматиково, което лежи въ долина, и едно високо разположено, което е населено отъ фарсериоти. Сѫщо и на сѣверъ отъ Островското езеро има едно фарсериотско поселение Папади,
300
. . .
[[ стр. 300-301 липсват ]]
302
Албания (Опара, Томара) и относително границитѣ на центра къмъ югъ сѫ твърдѣ голѣми, а пъкъ къмъ сѣвероизтокъ и сѣверо-западъ твърдѣ малко. Да се спущамъ повече въ това е излишно, защото въ втората притурка указахъ по-точно разширението на аромѫнетѣ.
Сѣверо източната гръцка езиковна граница все постоянно отстѫпва, тъй като причисляванитѣ българе къмъ гръцката партиа сѫ ги считали и за сѫщи гърци. Даже и Гопчевичъ, който е опрѣдѣлилъ границитѣ горѣ-долѣ по-вѣрно и той пъкъ е придалъ повече на гърцитѣ. Показанията си черпихъ въ Вериа, въ срѣдата на въпросната область и сѫ черпени отъ хора, които познаваха много добрѣ селата, така че никакво съмнѣние не може да сѫществува върху това.
Голѣми промѣни сѫ ставали и въ Тесалия, отдѣто турското население почти съвсѣмъ е изчезнало като се оттѣглило на сѣверъ въ Македония и въ Мала Азия. Въ всѣкой случай мухамеданитѣ много по-скоро сѫ се изселили отъ гръцката область, отколкото отъ българската или пъкъ отъ Австрия. Изоставенитѣ села сѫ захванати отъ гърци, аромѫне, христ.-албанци и даже отъ българе. По градоветѣ Трикала и Лариса едвамъ има по 20 мухамедански фамилии, а въ цѣла Тесалия турцитѣ не броятъ вече хиляди, а само стотини.
Едно второ явление, което промѣнява изгледа на картата, е натиска отъ къмъ сѣверъ на алб. елементъ. Пелагониската долина е почти цѣла населена съ алб. (и турска) елементъ. На западъ отъ Битоля българскитѣ села Ролина, Лера, Доленци, Кажани сѫ почти албанизирани, а алб.-мух. елементи въ Охридъ, Ресенъ и въ селата около Прѣспанското и Венрокското езера се е доста уголѣмилъ.
До колко е смѣсено населението въ градоветѣ, това не се познава отъ моята карта, азъ искахъ повече да узная селското население, затова положихъ особенно старание за означението на езиковната граница и то за основа взехъ кѫщния езикъ, безъ внимание остана владението
303
на два езика, както и религията: значи жителитѣ отъ Мегленъ сѫ означени като българе, макаръ че тѣ сѫ мухамедани (помаци), сащо тъй мух. валахадесъ за гърци. Тука се отнася работата до 3-тѣ националности: българе, албанци и гърци. Турцитѣ, аромѫнетѣ, циганитѣ, исп. евреи, черкези, татари, юруци и т. н. не образуватъ голѣми маси, както тритѣ първи националности.
А. Гръцка езиковна граница къмъ сѣверъ
Като почнемъ отъ сѣверо-изгокъ за граница служи Вардаръ до притока ѝ Карашмакъ, слѣдъ това случайно по новонаправения пѫть, но не по старото шосе близо до Вериа до селата Микросъ и Туркохори, едното отъ тѣхъ има смѣсено население отъ българе и гърци, слѣдъ това покрай желѣзнив пѫть до Ниауста, който макаръ че е български градъ, но на пѫть е къмъ пълно погръчвание, защото голѣма часть отъ населението говори въ кѫщи на гръцки езикъ. Селата Тарманъ и Св. Марина сѫ български. Гръцки погранични села значи сѫ: Плати, Пальохори, чиито жители сѫ дошли отъ Кулаки, Гида, Ресна, Пископи, (има доста български фамилии), Кавашла, Ставросъ, Микросъ или Микровуци, Туркохори (българе и гърци), Яворница, Рупанъ, Ниауста. Отвъдъ Вардаръ само селото Кулакя е гръцко; Валмаза е българско (Гопчевичъ казва, че е гръцко), така сѫщо и Ионджида, което Гопчевичъ забравилъ.
На югъ отъ Бистрица само селата Либаново и Милово иматъ покрай гърцко и българско население, а първото има и турци. Чисто българско е селото Ниселъ, но трѣбва да се забѣлѣжи, че това не сѫ остатъци отъ нѣкогашно българско население, а сѫ се прѣселили въ послѣднитѣ десетки години. Гопчевичъ съобщава за още едно българсво село Лонджоносъ, което за сега е напустнато, а прѣзъ зимата зимуватъ въ него аромѫнски овчари.
Планината Нягушъ е изключително отъ аромѫне населена; Егрибуджакската равнина е населена изключително съ турци, а Кайларската повече съ турци, слѣдъ това
304
българе, албанци, и двѣ черкески села: Свѣти Тодоръ и Новосело.
На западъ отъ Сервия е гръцка езиковна область съ граница рѣката Бистрица, а най-голѣмото ѝ сѣверно мѣсто е Кожани, слѣдъ това високия гребенъ, населенъ изключително съ аромѫне, който се простира отъ Влахо-Клисура къмъ югъ, образува границата между българе и гърци.
Костурската кутловива е българска, но Костуръ, както и Маврово сѫ гръцки или повечето погърчени; въ Хрупища гръцката партия е много силна, но за погърчвание не може да става нито дума. Езиковната граница се простира отъ Гощерацъ къмъ моста при Смикси, на сѣверъ лежащето Пишакъ е българско, а Вицани и Бубуща сѫ гръцки. Долината на Бѣлица, която иде отъ Грамости, е българска до Хамотско, слѣдующето Линотопи е албанско, а по-нататъшното Грамости — аромѫнско. Планинския гребенъ при Грамости е билъ прѣди чисто аромѫнски, но сега отчасти е албански, а какъ се простира езиковната граница между пл. Грамосъ и пл. Смолика, не можахъ да се науча. Овчари отъ Грамости ми казахѫ, че въ Раздолъ и Пальомаери нѣма никакви села и че прѣзъ лѣтото тамъ пасятъ стадата си албански и фарсериотски овчари. Сѫщо и за албано-гръцката езиковна граница въ Епиръ мога само на основание слушаното да укажа. Сигурно е само това, че първото гръцко село отвъдъ пл. Смолика, наблизо до р. Вовуса е Грижбани. Въ Коница населението знае два езика, а гл. езикъ е албанския. Сѫщинския Епиръ е гръцки до мѣстностьта на юго-западъ отъ Янина — Чамури, която повечето е албанска. Навѣрно албанската езиковна граница се спуща още по на югъ, отколкото я означихъ азъ и то на основание показанията на албанци, които запитахъ въ Янина, но отъ друга страна трѣбва да забѣлѣжимъ, че гръцкия езикъ е разпространенъ и доста на сѣверъ до областьта на Аргирокастро, Преметъ и въ мѣстностьта Колоня.
305
Б. Езиковна граница между българе и албанци
Грамоската планина е мѣстностьта, дѣто се досегатъ езиковнитѣ граници на гръцкия, албанския и българския езици. Деволъ е съвсѣмъ въ албанска страна, която область се извива доста на изтокъ прѣзъ Дарда, близо до Костуръ, дѣто и отвъдъ разположеното село на Бистрица — Сливенъ е албанско, слѣдъ това идатъ нѣколко малки села: Коциратъ, Терстеникъ, Рашпища, Курила, Визочища, Капешица, Биглища (Билища, дѣто има и бъл. и аром. фамилии) Битинскѫ, Тренъ (Търнъ), Ракицка, Шуецъ, Прогонъ, Мочурища, Голо-бърдѫ, Дзвѣзда оттукъ въ извита линия къмъ манастира Св. Наумъ на Охр. езеро. Има само двѣ села на югъ отъ изказаната линия, тѣ сѫ селата Дрѣново и Бобошица на югъ отъ Корча. Южния брѣгъ на Охр. езеро е албански до п-ва Линъ. Отъ тукъ нататъкъ разположенитѣ по ниско мѣста сѫ български, а по височинитѣ сѫ албански, това се отнася и за равнината на сѣверъ отъ Струга. Албанскитѣ погранични села сѫ: Пискупатъ, Фъргово, Радолища, Заграчани, Октиси (има и българе), слѣдъ това смѣсенитѣ села: Подгорци, Велешча, Боровецъ; разположеното при моста на Дринъ Дѫбовиани е чисто албанско село, сѫщо тъй, както и разположенитѣ по височината Татешъ, Далагошчи, Боговица, Пезочанъ. Въ мѣстностьта около Дебъръ албанския елементъ бързо успѣва и изтиква българския назадъ.