ВТОРА ПРИБАВКА
2. Имена и плѣмена измежду аромѫнетѣ 259
3. Прѣдишни показания върху разпространението и числото на аромѫнетѣ 264
4. Статистика 267—283
III. „ „ Албания 275
IV. „ „ Епиръ 278
V. „ „ Акарнания 279
VI. „ „ Тесалия 279
5. Прѣдишно число, назадъкъ на населението и неговитѣ причини 283
1. Прѣдварителни бѣлѣжки
Езика не е единственното и сигурно срѣдство за да се опрѣдѣли етнографическото мѣсто на единъ народъ. Ако ний изслѣдваме днешнитѣ романи относително произхождението имъ, ще видимъ, че тѣ сѫ се образували отъ най-различни елементи. Ний можемъ да говоримъ върху романи само въ езиковно отношение, но не и въ етнографическо. Сѫщото е и съ ромѫнското плѣме, отъ което плѣме образуватъ единъ клонъ и нашитѣ аромѫне. Чрѣзъ езика се свързватъ най-тѣсно четиртѣхъ ромѫнски плѣмена: Дако-ромѫне, аромѫне, мегленити и истриици; но езика не показва повече освѣнъ това, че тѣзи раздѣлени за сега плѣмена нѣкога сѫ били заедно и сѫ населявали едно пространство. Но който иска да заключи отъ сѫщественно въ езика, че тѣзи ромѫнски плѣмена сѫ потомци на римскитѣ колонии, той ще се излъжи. Кои сѫ били образушщитѣ елементи, кои сѫ първоначалнитѣ, кои сѫ онѣзи, които сѫ се прибавили съ течение на врѣмето, това сѫ въпроси, които не разрѣшава историята, както е случая съ ромѫнитѣ, но, разбира се, дава ни най-важното срѣдство въ рѫцѣтѣ, а сама не може да разрѣши въпроса. Историята, Етнографията и Филологията трѣбва да си спомагатъ една на друга, да си даватъ материалъ и така по този начинъ да припалятъ свѣтлина въ тъмнотата. Ако азъ се ползувамъ особенно отъ езика, за да докажа тѣхната принадлѣжность, това правя на основание, че аромѫнетѣ въ послѣднитѣ
259
столѣтия сигурно само малко чужди елементи сѫ взели въ себе си, защото тѣхното число е станало по-малко, отколкото онова на тѣхнитѣ съсѣди и второ, защо не е имало аромѫнска култура, та да могатъ да подѣйствуватъ върху другитѣ. Случаитѣ, гдѣто хора, принадлѣжащи къмъ друга националностъ, да сѫ прнели аромѫнския езикъ, сѫ единични случаи и се срѣщатъ само тамъ, дѣто аромѫнетѣ живѣятъ на голѣма маса съ други националности. Тѣзи послѣднитѣ нзучватъ езика на аромѫнетѣ; но безъ да изгубватъ националностъта си, на пр. много българе и евреи въ Битоля разбиратъ аромѫнски, а въ случаи на нужда и говорятъ, сѫщото е и съ гърцитѣ въ Вериа. Аромѫнетѣ пъкъ напротивъ изучватъ и говорятъ езицитѣ на другитѣ народи, азъ не съмъ намѣрилъ нѣкой аромѫнинъ, който да не знае освѣнъ майчиния си езикъ поне и единъ чуждъ езикъ. Даже и женитѣ знаятъ да говорятъ и на оня езикъ, изъ между който народъ живѣятъ. Само нѣколко голѣми затворени общини правятъ изключение като на пр. Лака (Лаища) въ Загори, Писодери, Мецово, Сираву и нѣкои други, гдѣто старитѣ жени се забавляватъ само на аромѫнския езикъ. Мѫжетѣ сѫ много напрѣдничави въ изучванието на чуждъ езикъ. Повечето отъ тѣхъ знаятъ гръцки, послѣ български или албански, а доста и турски. Отъ културнитѣ езици французкия е познатъ повечето между учителитѣ, а нѣмския повечето между търговцитѣ.
2. Имена и плѣмена измежду аромѫнетѣ
Както споменахъ въ прѣговора на това си съчинеиие името аромунъ (аръмѫнъ, армѫнъ, арменъ) е единственото, което може да се даде еднакво на всичкитѣ клонове на този народъ. Жителитѣ на Мегленъ, които и въ други отношения се отклоняватъ отъ аромѫнетѣ, сѫ замѣнили това име съ онова, което имъ дали славянитѣ, именно съ „влахъ."
„Власи" се наричатъ въ Босна и Далмация източноправославнитѣ славяни, въ Истрия сѫщо тъй се нарича
260
една група славяни, които живѣятъ на югъ отъ Monte Maggiore въ направление къмъ antignano и Corridoco и се различаватъ отъ другитѣ славяни по това, че панталонитѣ имъ сѫ много прилѣпнали. Живущитѣ тука непосрѣдствено истриски ромѫне се наричатъ чирибири, а на своя езикъ се наричатъ чирибирски и влашки. Въ Гърция, особенно въ Атина и Беоция разбиратъ подъ думата „Власи" въобще селвни, все едно да ли сѫ тѣ албанци или аромѫне, даже и думата „влахипименесъ" се отнася къмъ двѣтѣ националности, едвамъ въ послѣдно врѣме образованитѣ гърци употрѣбяватъ това название само за аромѫнетѣ. Ако ли пъкъ нѣкой иска да говори направо за аромѫнетѣ, то той си служи съ прѣкора „Куцовласи" (куци власи).
Цинцаре е прѣкоръ, даденъ тѣмъ отъ сърбетѣ, въ чиято страна тѣ отиватъ и особено имъ се виждало изговарянието на съгласната ц, както въ думата „цинцъ" петь, вмѣсто дакийското „чинчъ." Това се видѣ особенно на сърбетѣ, защото дохождатъ въ съприкосновение съ дако-ромѫнитѣ, които живѣятъ на сѣверо-изтокъ отъ тѣхъ и изговарятъ „чинчъ." Слѣдъ това названието цинцата се е прѣдало и въ Унгария, Ромѫния даже, но по-малко се е разпространило на югъ. И въ Епиръ се чува тукъ-тамѣ, но се употрѣбява само на присмѣхъ.
Ако човѣкъ повѣрва на пѫтницитѣ като Leake, Pouqueville, Heusey и Болинтинеану, то аромѫнетѣ се раздѣлятъ на много клонове и се остро различаватъ.
Болинтинеану е докаралъ този ся фокусъ до края, като е характеризиралъ всичкитѣ указани отъ него клонове на пр. Линтопенитѣ сѫ най-рѣшителнитѣ и устойчивитѣ човѣци. Тѣхната твърдоглавость е пословична н т. н. Никулченитѣ се отличаватъ чрѣзъ наклоностьта ся къмъ красивостьта и т. н. Гобишецитѣ или Писодеренитѣ сѫ най-войнственитѣ и т. н. По такъвъ начинъ описва той своитѣ различни клонове, които сѫщо тъй сѫ измислени отъ него, както цѣлата характеристика. Разбира се, че има Линотопени, което ще рече потомци на
261
жителитѣ отъ развалении градъ Линотопи, Никулчени — потомци на жителитѣ отъ съсипании градъ Ниволица; но тѣзи градове не сѫ се населввали отъ различни аромѫне, при това тѣ не сѫ много отдалечени единъ отъ други, а сѫ имали сѫщо такива жители, както и ближния тѣмъ градъ Мускополе. Той смѣта жителитѣ на Гопешъ за еднакви съ онѣзи на Писодери, макаръ че сѫ раздалечени на дванадесеть часа едно отъ друго и макаръ, че не може да става нито дума за войнственость. Менѣ ми се струва и такова впечатление ми нрави, че Болинтинеану не е навлизалъ никакъ въ вѫтрѣшностьта на страната, а е стоялъ въ Солунъ и Битоля, дѣто е събиралъ материалъ и го прѣработилъ по „поетически" начинъ. Другитѣ пѫтници като Leake и Pouqueville сигурно сѫ постѫпили съвѣстно, но понеже не сѫ знаели езика, затова не сѫ се запознали направо съ народа, а пъкъ гръцкия езикъ по това врѣме е билъ още по-малко разширенъ, отколкото сега. Слѣдствието само това е, че Леаке не е можалъ да научи и имената на аромѫнскитѣ села, напримѣръ той пише: Каларитесъ или Акаларритесъ вмѣсто Къларлии и т. н.
Ще се отвлѣка много, па ще бѫде и безполезно, ако взема да навеждамъ всичко, което моитѣ прѣдшественици сѫ направили по раздѣлението аромѫнетѣ на клонове. Като разгледаме цѣлата маса народи, ще можемъ да говоримъ само за два ясно различашщн се клонове, които сами се наричатъ „аромѫне" но едни други се наричатъ „Карагуни" (т. е. такива съ черни дрехи) и фаршериоти [*].
Първитѣ (съ чернитѣ дрехи) сѫ болшинството отъ аромѫнетѣ, тѣ сѫ търговци, занаятчии, ханджии и овчари; послѣднитѣ, които всѣкога почти носятъ бѣло облѣкло, се занимаватъ повечето съ овчарството. Тѣ живѣятъ скитнически и се установяватъ тамъ, кѫдѣто имъ понася и откупуватъ правото за паша, а пъкъ карагунитѣ
*. Това име произхожда навѣрно отъ фрашери, главно мѣсто на всички фаршериоти отъ Албания; сега тази страна е завзета повече отъ албанцитѣ.
262
иматъ камънни кѫщи изъ лѣтнитѣ села и свои планини. Споредъ традицията на аромѫнетѣ лѣтните села на карагунитѣ сѫ били първоначално свърталище на фарсериотите, отъ които една часть сѫ напустнали номадството и сѫ се поселили между другитѣ аромѫне. Онѣзи аромѫне, които притежаватъ свои планини, опрѣдѣлени летни и зимни жилища, не могатъ да се наричатъ номади.
Макаръ че двата тѣзи клона често пѫти сѫ въ тѣсно сношения, но бракове не ставатъ помежду имъ. Всѣка сяпе [*] (община) се управлява отъ челника, който на сѣверъ се нарича кехая. Нѣколко общини образуватъ единъ родъ (фарѫ), измежду които ставатъ бракове. Имената, които се чуватъ измежду фарсериотитѣ, като Костачани, Караколчани, не означаватъ друго нищо, освѣнъ че рода на челника при тѣхъ е Коста или пъкък кара-Никола и т.н. По какво се отличаватъ въ носията карагунитѣ отъ ферсериотитѣ погорѣ описахъ, но освѣнъ това тѣ се познаватъ лесно и по езика. (Вижъ Аромѫне ΙΙ стр. 184).
Гърцитѣ наричатъ фарсериотитѣ „Арванитовлахи," защото идатъ отъ албания и знаятъ албанския езикъ. Тѣ се наричатъ още о „Дотенъ," което произлиза отъ честото употрѣбление на албанската думичка „дотъ" (не, никакъ не), а пъкъ на нейно мѣсто карагунитѣ употрѣбяватъ думата „хючъ" (хичъ) или „дипъ" (вижъ Аромѫне II, стр. 346). Аспропотамскитѣ аромѫне се наричатъ „Амунени," защото употрѣбяватъ думата „аму" (сега) вмѣсто гръцката „тора" и то безразлично дали сѫ карагуни или пъкък фарсериоти.
Отъ аромѫнското значение „карагуни" гърците произвождатъ „мавровуни" и съ това означаватъ гърцитѣ отъ сѣверна Тесалия около Кардица, дѣто сѫ промешени гърцитѣ доста съ аромѫнски елементъ. Гърцитѣ въ акарнания разбиратъ подъ названието карагунидесъ живущитѣ аромѫне по Маняна, които сѫ по-близо до фарсериотитѣ, отколкото до карагунитѣ.
*. Вижъ и стр. 156.
263
Къчѫуни (къчуни) и Бои се отнасятъ къмъ клона фаршериоти и сѫ овчари — власи изъ Тесалия, а пъкъ онѣзи, които се занимаватъ съ земледѣлие се наричатъ „Моцени," което название е произлѣзло вслѣдствие на единъ трансилвански клонъ власи. Pouqueville , томъ II стр. 152, 158, 215, 222 говори за единъ клонъ Дасаретенъ (Масаретенъ) изъ Мускополе, Периволи, Авдела, Самарина. Никой човѣкъ изъ тѣзи мѣстности не знае името Дасарети или Масарети.
Малкото число още пистики въ Акарнания сѫ навѣрно послѣднитѣ остатъци отъ онѣзи аромѫне на Етолия и Акарнания, които въ срѣднитѣ вѣвове сѫ образували населението на малка Влахия. Сѫщото това име се срѣща и въ Мала Азия при прѣселенитѣ тамъ аромѫне, за което съобщава Бурада [*]. Пистикитѣ сѫ почти съвършено погърчени, както и споменатитѣ отъ Pouqueville Боми (едни и сѫщи съ по-горѣ споменатитѣ Бои), аромѫне отъ Беоция, отъ които се срѣщатъ още двѣ села Имербей и колибитѣ алъ Гога въ околностьта на Ламия. Останалитѣ, които отъ Pouqueville се наброяватъ на 10,000 души сѫ погълнали отъ гръцкото и албанското население. Philippson е обходилъ тази мѣстность и казва относително планината Отрисъ, че не е намѣрилъ тамъ никакви аромѫнски села, но не отказва възможностьта, че нѣкога сѫ сѫществували. (Списание на Геогр. дружество въ Берлинъ томъ XXX, стр. 224). Азъ прѣдполагамъ, че двѣтѣ села Фурка и Гура споредъ имената си иматъ аромѫнско население или пъкъ сѫ имали, това е толкова по за вѣрване, че отъ послѣдното село е и прочутия разбойникъ Чули (Philippson съобщава неговата историв въ стр. 179 на горното списание и го нарича Чурлисъ), за когото сигурно се научихъ, че е аромѫнинъ и то фаршериотинъ.
Чипъни се наричатъ онѣзи аромѫни, женитѣ на които оставятъ да имъ виси върпата на надолу по рамото, което се срѣща и при аромѫнетѣ въ Маняна, а сѫщо
*. Archiva, Organyl societatii etc. Jassy IV година стр. 53—84.
264
и съвсѣмъ на сѣверъ измежду нѣкои фарсериотски общини; но за отдѣленъ клонъ не може да става нито дума.
Подъ названието Копачаръ (Купъчаръ) разбиратъ аромѫне, които сѫ запазили обичаитѣ и носията си, но сѫ заменили езика си съ гърцкия. (Повече върху това вижъ стр. 137). Нѣкои аромѫне мислятъ, че „Саракачанитѣ" (или Каракачани), които живѣятъ на открито по Тесалия и Македония, говорятъ гръцки и носятъ облѣкло подобно на фарсериотитѣ, че сѫ аромѫнско произхождение.
По причина на тѣхния типъ и начина на живота имъ считамъ ги за чисти гърци, макаръ че и при тѣхъ водача, подобно на аромѫнетѣ, се нарича Челингасъ (челникъ), но въжможно е да се лъжа, защото не съмъ ги изучилъ достатъчно. Бракове не ставатъ между каракачаии и аромѫне и сѫ неприятелски настроени спрямо аромѫнетѣ и албанцитѣ, когато пъкъ между послѣднитѣ два народи особенно между овчаритѣ сѫществува най-добро съгласие.
„Комбиси" се наричатъ фарсериотитѣ въ южния Епиръ, защото прѣкарватъ зимата на западъ отъ Арта въ Кампосъ (Камбосъ). Бруцо-власи е сѫщо тъй название за присмѣхъ, което се дава отъ страна на гърцитѣ на аспропотамскитѣ аромѫне.
Щѣше да бѫде напразенъ трудъ, ако се опитахъ да дамъ числото на онѣзи, които носятъ тѣзи названия, защото тѣ не живѣятъ отдѣлно, пъкъ и дѣйствително различие сѫществува само между карагунитѣ и фаршериотитѣ.
3. Прѣдишни показания върху разпространението и числото на аромѫнетѣ
Върху никой другъ народъ въ Бал. П-овъ съобщенията не сѫ били толкова различни, колкото върху аромѫнетѣ. Pouqueville указва тѣхното число на 74,450 души, Болинтинеану на 1,200,000, а максимума достига Гр. Грандеа въ прѣдговора на аромѫнската читанка отъ Ан. Багавъ (Букурещъ 1887 год.) на 3,134,450 души, въ което число влизатъ и ромѫнитѣ въ Сърбия и България.
265
Лесно е за всѣкого да указва, каквато ще сума, но такива указвания нѣматъ никаква стойность. Въ II томъ отъ II серия на аналитѣ отъ ромѫнската академия (1879—80) се намира въ стр. 67—70 една статистика, съобщена отъ водителя на аромѫнетѣ, Г-нъ Апостолъ Маргарити.
За 69 аромѫнски мѣста той дава крѫглата сумма 100,000 жители, значи едно твърдѣ малко число, макаръ, че той често удвоява и утроява жителитѣ на селата. Тази листа не е съвършена и Г-нъ Маргарити макаръ че е аромѫнинъ, самъ не е знаялъ всичкитѣ села. De Gunernatis е обходилъ Албания прѣзъ 1869—1875 год. и съобщава въ Bulletino della Societa ит. географическо дружество прѣзъ ноември 1879 год. числото на онѣзи, които говорятъ влашки и гръцки на 45,000 души, а онѣзя, които говорятъ влашки и албански, на 25,000 души, значи всичко 70,000 души власи, които могли да говорятъ на два езика. Мавроматисъ е пѫтувалъ прѣзъ 1876—1881 год. съобщава Petermann-овитѣ съобщения 1884 год. 367 стр., че въ Долна Албания има 10,500, въ Срѣдна Албания 1,700, въ Горна Албания 12,200 власи, значи всичко 24,000 души. Господинъ Picot въ своята „Les Roumains de la Macédoine." (Paris 1875 год.) ни съобщава нѣкои нѣща, но нѣма да ги разгледвамъ, пъкъ и не сѫ особенни.
По различни причини е мѫчно да се даде една точна статистика:
1) Не сѫществува никаква официална статистика за числото на жителитѣ, а само се броятъ нуфузитѣ, т. е. мѫжкия полъ, мухамеданитѣ се записватъ за да изслужватъ военната си повиность, а друговѣрцитѣ, понеже се освобождаватъ отъ служба, то затова трѣбва да плащатъ данъкъ, отъ който се освобождаватъ само онѣзи, които не притежаватъ нищо. За да се избѣгне данъка често пѫти числото на дѣцата се показва по-долу, това се случва особенно въ такива мѣстности, които остаятъ на страна или пъкъ нѣматъ опрѣдѣлено мѣстожителство, а по нѣкой пѫть, ако имъ се удаде, подкупватъ и чиновннци,
266
за да укажатъ по-долно число. Така че, за да се получи сѫщинското число на жителитѣ, трѣбва изъ равнината числото на нифуза да се увеличи 2 1/2 пѫти, а изъ планинитѣ най-малко да се утрои.
При аромѫнетѣ има тази опасность, че жителитѣ могатъ да се броятъ два пѫти: единъ пѫть въ лѣтнитѣ имъ жилища, а другъ пѫть въ зимнитѣ. Ще бѫде погрѣшно на пр. ако се брои аромѫнското население изъ Царичена, Вериа, Трикала и много други още, защото тѣзи жители тука живѣятъ и изъ планината Смолика, Негушъ и по Аспропотамосъ. Статистиката трѣбва да се прави прѣзъ лѣтото, когато хората живѣятъ всички заедно, а прѣзъ зимата живѣятъ разпръснати и неможе да се установи точно числото имъ.
Аромѫнетѣ, които сѫ заняти въ странство като търговци, занаятчии и ханджии по много мѣста, не трѣбва да се броятъ, защото сѫ турени при тѣхнитѣ фамилии въ Крушево, Клисура, Невеска, въ селата изъ Загори и т. н.
Обстоятелството, че тѣ странствуватъ като овчари, кираджии, продавачи, златари и пр. увеличава числото имъ, понѣ така ни се чини.
Но и противното може да се случи, именно да се изпустнатъ, защото повечето отъ тѣхъ се казватъ че сѫ гърци, а това може да се случи, когато той не е опитенъ и не е запознатъ съ езика имъ. Напр. повидимому гръцкото население въ Трикала въ сѫщность е повечето аромѫнско, а добрата часть отъ „чиститѣ еллини" въ Тива, Сересъ или Солунъ са чисти аромѫне:
Колко сѫ пъкъ съвършено погърчени може да се укаже само приблизително. Азъ се стараяхъ най-главно да укажа на числото, които по настоящемъ още сѫ си запазили майчиния езикъ. Това е било лесно за чисто ромѫнскитѣ мѣста или пъкъ за такива, дѣто живѣятъ (на) голѣма маса, а мѫчно е тамъ, дѣто сѫ се прѣселили по-отдавна и сега само по-старитѣ сѫ запазили майчиния си езикъ.
267
Вслѣдствие на това имахъ за цѣлъ да установя сегашното положение и приблизително онова прѣди 100 години.
Указанията за числото на населението сѫ слѣдствие на личното ми посѣщение на повечето мѣста или най-малко съмъ ги виждалъ, дѣто това не е изпълнено отбѣлѣзалъ съмъ ги съ една звѣздичка. Въ селата съмъ броилъ самъ кѫщитѣ, дѣто живѣятъ хора, изисквалъ съмъ отъ хората да ми укажатъ числото на фамилиитѣ, а отъ коджабашията, какъвто иматъ всѣка часть отъ мѣстата, съмъ изисквалъ да ми даде числото на нуфуза, а отъ челницитѣ голѣмината на общината имъ. Въ много кѫщи живѣятъ само по една фамилия и за да получа числото на всички, увеличавалъ съмъ го петь пѫти, а по нѣкѫдѣ, като напр. въ Грамости, по селата на югъ отъ Смолика живѣятъ повечето по много фамилии въ една кѫща. Всичкитѣ тѣзи обстоятелства съмъ ги ималъ прѣдъ видъ и ги съблюдавахъ, за да дамъ по възможность едно точно число, така че смѣя да подържамъ, че числото, указано отъ мене, е твърдѣ близо до дѣйствителностьта. За аромѫнскитѣ села по пл. Нягушъ, които не съмъ посѣтилъ, прѣдавамъ официално познато число на нуфуза, за другитѣ пъкъ съмъ указвалъ числото на основание различнитѣ изпитвания; на нѣкои прѣдавамъ и числото на кѫщитѣ, ако се различава твърдѣ отъ прѣдишни указания.
4. Статистика
I. Голѣмата маса въ центра.
Тази область се простира отъ планината Смолика въ юго-източно направление, прѣзъ планината Василица, къмъ Мецовския планински гребенъ, оттука надолу навлиза въ гръцка область и взема течението на Саламврия и Аспропотамосъ.
Забѣлѣжка: туреното въ скоби название е аромѫнско.
268
1) По склоноветѣ на планината Смолика сѫ разположени слѣдующитѣ села:
Число на жителитѣ
*Фурка на сѣверъ отъ планината. 80 кѫщи 500
Самарина на сѣверо-изтовъ отъ планината 3000
Бреаца въ ншния наклонъ на планината 480
Арматовонъ (Армата) 1 часъ отдалечено отъ прѣдидущето 180
Пѫцъ (Пѫдцли) 1/2 часъ отдалечено отъ прѣдидущето 800
Пальосели 1/2 часъ отдалечено отъ прѣдидущето 890
2) Отъ високия гребенъ на Смолика къмъ юго-западъ прѣзъ Василица, Кулео, Оу, Мавровуни до Мецовския планински гребенъ;
Смикси на източния наклокъ на Василица (Pouqueville 250 фамилии) 800
Авдела (Авела) на източния наклонъ на планината Кулео, 2 1/2 часа на пѫтъ отъ прѣдидущето село съ 200 кѫщи, 300 фамилии 1500
Периволи (Пирволи) 400 фамилии, Pouqueville показва 305 фам., лежи единъ часъ на пѫтъ отъ прѣдидущето село 2000
*Краня (Туриа) 4 часа на юго-изтокъ отъ прѣдидущето 1500
*Лѫбъница, близо при прѣдидущето, 40 кѫщи 200
*Миля (Амеру) 750
*Болтинонъ (Пълтинъ) 1 1/2 часа на изтокъ отъ Краня въ сѣверния наклонъ на Мавровуня 100
*Бозовонъ 1 1/2 часа на изтокъ отъ Мила на сѣверния наклонъ на планината Зигосъ 150
3) Загори въ долинитѣ на Вовоса, Рашипитъ и Загоритикосъ, която се влива въ Арта.
а) Сѣверното Загори:
Вовуса (Бъясѫ) на Войуса, 2 1/2 часа на юго-западъ отъ Периволя 700
Лайща (Лава, 3 1/2 часа отдалечено отъ прѣдидущето, 450 кѫщи 2250
269
Добриново 1 1/4 часа на западъ отъ прѣдидущето, 175 кѫщи 875
Лешница 1 часъ на сѣверо-западъ отъ прѣдидущето, 230 кѫщи 1150
Пальохори 2 часа на изтокъ отъ прѣдидущето, 100 кѫщи 500
б) Южното Загори е отдѣлено отъ сѣверното чрѣзь единъ високъ гребенъ. Този окрѫгъ се нарича отъ гърцитѣ „Пальо-Влахия:"
Чернеши 4 1/2 часа на югъ отъ Лаища, 120 кѫщи 600
Макрини, намира се на западъ срѣщу прѣдидущето, 60 кѫщи 300
Фламбурари (Флоро) 1 часъ на югъ отъ Чернеши, 100 кѫщи 500
Гребенити (Гребенишь) 2 часа на югъ отъ прѣдидущето, 20о кѫщи 1000
*Търстеникъ, Дръстеникъ 1 часъ на изтокъ отъ прѣдидущето 800?
Драгари, *Доляни, *Лясковицъ се намиратъ въ сѫщата долина и сѫ погърчени 500
Отъ планинския свързвателенъ пунктъ при Мецово именно отъ планината Загосъ се простира една планинска верига прѣзъ Перистери до планината Чумерка и образува водораздѣла между Арта и Аспропотамосъ. Една втора верига минава прѣзъ Докими, Баба, Нерайда къмъ планината Буджикаки и образува водораздѣлъ между Аспропотамосъ и Саламврия. Една трета верига, която прѣминава въ издигната область Хасия отива къмъ изтокъ и образува водораздѣлъ между Саламврия и Бистрица. Горното течение на рѣкитѣ Арта, Аспросъ и Саламврия и тѣхнитѣ притоци обхващатъ сѫщинската область на аромѫнетѣ. За да бѫде по-ясно, ще ги указвамъ по коритата на рѣкитѣ, покрай които лежатъ.
4) Коритото на рѣката Арта (безъ южното Загори):
Мецово (Минчу) 3500
Анильонъ (Кярѫ) срѣщу прѣдидущето 400
270
Вутуноси, 2 часа юго-западно отъ Мецово на стръмна височина 150
Пальохори въ южния наклонъ на планината Спаносъ, 6 часа на юго-изтокъ отъ Янина 400
Сираку (Съраку) въ една странична долина на Арта, 500 кѫщи 3000
Каларитесъ [*] (Къларлии) 1/2 часъ отъ прѣдидущето и е въ гръцката область 1500.
5) Коритото на рѣката Аспропотамосъ. Всичкитѣ села сѫ въ гръцка територия.
Въ главната долина сѫ разположени:
*Халики при изворитѣ на рѣката. Pouqueville указва 300 фамили Маргаритъ 200 фамилии 1000
Лепеница 1 1/2 часа южно отъ прѣдидущето (Pouqueville 100 фам.) 300
Котури 3 часа юго-източното отъ прѣдидущето 300
Виличани 2 часа юго източно отъ прѣдидущето 250
Въ една страннчна долина, 2 часа на изтокъ отъ прѣдидущето село сѫ разположени двѣтѣ села:
Краня (Корну) 2500
Доляни (Доленъ) 150
Въ главната долина надолу [**]:
*Миля 2 1/2 часа на югъ отъ Котури, като се придържа човѣкъ на западния брѣгъ 250
*Драговища (Драуща) 1 часъ на югъ отъ прѣдидущето 300
*Джурджа 3 часа на югъ отъ Котури въ гл. долина 500
*Гардики (Гардища) 1 1/2 часа на югъ отъ прѣдидущето 1500
*Мучара 1/2 часъ на югъ отъ прѣдидущето (то е почти погърчено) 250
*. Каларитесь е имало кѫдѣ края на минѫлото столѣтие 1200 кѫщи. Pouqueville съобщава само 180 фамилии. Лежащето на сѫщата долина Мацуки има гръцко население, а нѣкои, както и Апостолъ Маргарититъ го считали за аромѫнско. Дали е било прѣди аромѫнско, не можахъ да се науча.
**. По причина на студеното врѣме не можахъ да посѣтя тѣзи села, показанията длъжа на хора изъ сѫщитѣ села, които намѣрихъ въ Трикала.
271
Въ страничнитѣ долини изъ които текатъ водитѣ отъ Нерайда планина въ юго-западно направление, се намиратъ слѣдующитѣ села:
*Пертули, Петрули най-високо разположено 500
*Ветернико 1 часъ на юго-западъ отъ прѣдидущето 350
*Пира 1 часъ на сѣверо-западъ отъ прѣдидущето, на сѣверния брѣгъ на рѣката 500
Камя 1 1/2 часа на западъ отъ прѣдидущето 200
*Тифлосели (Оргили) лежи 1/2 часъ на югъ отъ Бамя въ южния брѣгъ на рѣката, по правъ пѫть отъ Ветернико има 3 часа 150
*Ндеси (Ндесли) лежи въ една странична долина 2 1/2 часа отъ Гардики къмъ сѣверо-изтокъ. Pouqueville 80 фамилии 250
6) Въ коритото на Саламвриа и то въ гл. долина:
*Малакася (Малакашъ) въ източната страна на пл. Зигосъ, 3 1/2 часа отъ Мецово. Pouqueville 500 фамилии 1000
*Бруикъ или Бурикъ 1 часъ на юго-изтокъ отъ прѣдидущето 150
*Лябовонъ 1 часъ на югъ отъ Малакаси 100
*Кокли 3/4 часа на изтокъ отъ Бруикъ 150
*Глицадесъ 2 часа на изтокъ отъ Кокли 150
*Гудовази 1 часъ на юго-изтокъ отъ Кокли 350
На дѣсно въ първата по-голѣма странична долина сѫ разположени:
Бендища (Неводенъ) 3 1/4 часа отъ хана Кастаня, отдалечено отъ брѣга на рѣката 800
Кастаня (Кустеана) 1/2 часъ на западъ отъ прѣдидущето 1250
Въ втората голѣма отъ къмъ югъ странична долина въ дѣсно сѫ разположени:
*Котеана въ источния наклонъ на планината Нерайда, 2 часа отъ отвъдъ разположеното Пертули 350
*Перняко (Пърлеанго) и то едно горно и едно долно заедно 500
272
*Клиново 1 часъ на сѣверо-западъ отъ прѣдидущето 1000
*Аиванъ въ една странична долина, 1 часъ на западъ отъ прѣдидущето 400
*Шклинеаса въ една странична долина 2 часа къмъ ього-изтокъ отъ Вендища 500
*Лужешти въ околностьта на прѣдидущето 250
Въ главната долина по височинитѣ на лѣвия брѣгъ на Саламвриа:
*Куцуфлеви, Куцуфлеанъ, лежаще най на сѣверъ 750
(Мокоси е било прѣди аромѫнско село, а сега е съвсѣмъ изоставено, Pouqueville показва 300 фамилии)
*Дженерадесъ, Дженфаджли 1 1/2 часа отъ прѣдидущето 200
*Струджа сѫщо и Стурджа се нарича, 1 часъ отдалечено 175
Чоранъ, 1 часъ отъ прѣдидущето 150
Керася (Черешъ) 3/4 часа отъ прѣдидущето. Половината е гръцко. 100
II. Аромѫне въ Македония, на сѣверо-изтокъ отъ центра.
Като се напустне този аромѫнски центръ и се тръгне къмъ сѣверо-изтокъ отъ планината Смолика, навлиза се най-напрѣдъ въ гръцка, а въ околностьта на Костурското езеро — въ славянска езиковна страна. И въ двѣтѣ области има аромѫнски общини, било съвършено изолирани, или пъкъ разпръснати на малки групи, но пакъ заедно се чувствуватъ. Освѣнъ това въ по-голѣмитѣ мѣста и градове има малки или голѣми колонии отъ аромѫне. Да разгледаме най-напрѣдъ общинитѣ въ Западна Македония, послѣ онѣзи въ Източна и то а) чисто аромѫнскитѣ общини и б) общини съ смѣсено население.
273
А. Аромѫнски общини въ Западна Македония до Вардаръ.
а) Чисто аромѫнски общини.
1) По планинския възелъ между Острово и Костурското езеро:
*Блаца (половината отъ жителитѣ сѫ вече погърчени) 800
*Сисани (Шайнли) вижъ стр. 126 100?
*Пипилище е наблизо разноложено 100?
Влахо-Блисура (посѣтихъ го въ първото си пѫтувание), прѣди 8000 5000
Невеска (Невеастѫ) 4 часа на сѣверъ отъ прѣдидущето 2000
Писодери на юго-западъ отъ Флорина въ пл. Неречка 600
2) По сѣвернитѣ и западнитѣ склонове на пл. Перистери въ околностьта на Битоля сѫ разположени 4 села:
Низополе (Barth го пише Джинджонуло, а българетѣ нарича погърчени). 2000
Търново - 3000
Мегарово [*] 3000
Маловища 2000
Гопешъ 2 1/2 часа на сѣверъ отъ Маловища 2700
3) Села по планината Нягушъ на западъ отъ Вериа:
Ксероливади въ пл. Докса (150 нуфуза) 450
*Доляни (82 нуфуза) 250
*Селя а, 400 фамилии б, 200 фамилии фаршериотски 3000
*Волада (41 нуфуза) 120
*Маруша(121 нуфуза) 400
*Кастаня (64 нуфуза) 200
*Царковеанъ (41 нуфуза) 120
4) Отдѣлно разположени села:
*Папади, лѣтно село, на сѣверо-западъ отъ Островското езеро, въ планината Горничево, неотдавна поселено отъ фаршериоти 160 кѫщи. 800
*. Въ тритѣ спомѣнати мѣста има 60 турски, албански и български фамилии.
274
*Ливади, лѣтно село въ пл. Паякъ всрѣдъ областьта на мѫгленититѣ 2000
Двѣ колибарски села между охридското и преспанското езера, (каливе) отчасти населени съ фарсериоти 500
Тръстеникъ наблизо до Крушево 180
б) Община съ смѣсено население.
Гребена 20 кѫщи (прѣзъ зимата 20 фамилии) 100
Хрупища (прѣзъ зимата се увеличава отъ фамилии изъ Грамости) 1000
*Шатища прѣди чисто аромѫнско, почти погърчено. Гопчевичъ съобщава 600 аромѫнски кѫщи 3000?
Костуръ 100
*Призренъ 500
*Кожани 300?
Велесъ 250
Негованъ, на сѣверъ отъ Невеска (повечето албански) 100
Ресенъ, на западъ отъ Битоля 800
Янковецъ 180 български кѫщи, 40 аромѫнски, на сѣверъ отъ Ресенъ 200
Бѣлкаменъ [*] на сѣверо-западъ отъ Невеска 100
Флорина 100
Битоля (може би 10000) 8000
Охрида 700
Струга 100
Крушево (800 албанци, 4000 българе) 7000
Вериа (прѣзъ зимата значително повече) 250
Прилѣпъ 500
*Ниауста 100
Воденъ 86
Б. Аромѫнски общини въ Източна Македония.
а) Чисто аромѫнски общини.
Рамна на сѣверъ отъ езерото Бутково 325
*Баба Али, лѣтно село на сѣверъ отъ Сересъ 200
*Буждова и *Лопова, на сѣверъ отъ Мелникъ въ планината Алабурунъ, 300 колиби 1500
*. Бѣлкаменъ посѣтихъ въ първото си пѫтешествие.
275
б) Общини съ смѣсено население.
Солунъ (кварталитѣ Св. Никола, Св. Атанасъ и Св. Теодоръ иматъ повечето аромѫнско население, но на пѫть сѫ къмъ погърчвание) 2500? [*]
Сересъ 2500 [**]
Джумая (3000 българе, 250 турци, 750 мух. цигане) 1000
Демиръ Хисаръ 500
*Нигрита 500
*Алистрате 400
*Хурвища, Петелино [***] 80
*Билиларъ, наблизо до Петелино, покрай езерото Тахино 20
Горни Пороя (450 бъл. фам., 100 турски фамилии) 800
III. Аромѫнетѣ въ Албания, на сѣверо-западъ отъ главния центръ.
а) Чисто аромѫнски общини.
1) Села въ планината Грамосъ. Фурка е най-сѣверното аромѫнско мѣсто отъ главния центръ, къмъ него се приближава аромѫнското население по височинитѣ на планината Грамосъ.
*Денцивонъ (Денску) въ юго-западната страна на планината 400
*Пилгадесъ, въ южната страна на планината 250
*Грамости въ източния наклонъ на планината 300
Нѣкогашнитѣ голѣми мѣстности Николица, Линотопи, Фуша и Въртени, всички разположени по сѣверния и източния наклонъ на планината, сѫ съсипани и за сега сѫ напустнати отъ аромѫнетѣ. Нѣколко албански овчарски фамилии сѫ се поселили въ тѣхъ.
2) Групата въ планината Морава, на сѣверо-изтокъ
*. Числото на аромѫнетѣ навѣрно е двойно повече, защото сигурно е, че повечето отъ гърцитѣ тука сѫ аромѫнско потѣкло, пакъ сѫщо сигурно е, че слѣдъ много години и тѣзи аромѫне, че ще се погърчатъ.
**. Погърчването въ Сересъ върви много полегка, отколкото въ Солунъ.
***. Хурвища и Петелино въ етнографията на Македония. Пловдивъ 1881 е указано 210 нуфуза (500 души).
276
отъ Корча. Жителитѣ сѫ само овчари и кираджии и сѫ фарсериоти.
Пляса 1/2 часъ надъ близкото до пѫтя разположено албанско Пляса 540
*Стропанъ 1 часъ на юго-изтокъ отъ прѣдидущето (Въ долината е разположено албанското Стропанъ) 240
*Морава 1 1/2 часа на югъ отъ Пляса 180
3) Села изъ пл. Камна, която служи за водораздѣлъ между Шкумпъ и Деволъ.
Лънга (Лунга) при изворитѣ на Шкумпъ, по сѣверния наклонъ на планината 450
*Нича 3 часа на югъ отъ прѣдидущето, по южния наклонъ на планината 150
*Грабово 3 часа юго-източно отъ Лунга 400
4) Села изъ Музаке [*], която равнина се простира на западъ отъ Бератъ до Адриатическото море и се напоява отъ Семани. Шесть села сѫ съ смѣсено население. Редътъ имъ е такъвъ, какъвто съмъ слѣдвалъ при посѣщението.
На югъ отъ Семани:
Душникъ (смѣсено) 10 кѫщи
Килбизире 15 „
Конисбалте 20 „
Шкепуръ 20 „
Радощина (смѣсено) 13 кѫщи
Крюегата 15 „
Побратъ (при турското Побратъ) 15 кѫщи
Калфанъ 10 „
Фери или Феарикѫ 180 „
Пояни 15 кѫщи
Сопи 12 „
Колкондаси съ 7 села, между които 20 „
*Левани 6 клм. на югъ отъ Аполония 20 „
*Скрофотина 10 клм. южно отъ прѣдидущето 20 „
*Церковина 2 клм. южно отъ прѣдидущето 40 „
Горичанъ 20 „
Кутали 10 »
Левани, Скрофотина, Церковина се отнасятъ къмъ
*. Неотдавна обнародвани въ ромѫнския Revue 1892 год. стр. 19 и 109.
277
окрѫга Авлона, дѣто сѫщо и по селата Свернеши, Мефоли, Армениа, Скапари се срѣщатъ аромѫнски фамилии, но навѣрно само прѣзъ зимата.
На сѣверъ отъ Семани сѫ разположени:
Колониа 40 кѫщи
Чюплакъ при Арденица 3 „
Либофца (смѣсено) 20 „
Имища (смѣсено) 20 „
*Дриза (смѣсено) 5 „
*Косова 40 „
*Урѫгурта 10 „
*Сулани 15 „
*Вадиса (смѣсено) 10 „
*Щуласъ 10 „
*Леванъ-Щабанъ 30 кѫщи
*ЛеванъСамаръ 30 „
*Фракула 20 „
*Дувиакъ 40 „
*Круате 20 ,
*Гърмани 20 „
*Миза 30 „
*Курекуке 20 „
*Бабури 20 „
*Кятрѫ 20 „
*Градище 40 „
Освѣнъ тѣзи 38 села има още много разпръснати кѫщи, така че крѫгло може да се приематъ 1000 кѫщи съ нѣщо 7000 жители, а прѣзъ зимата се увеличава до 10000 души.
5) Изолирани общини:
Шиписка въ околностьта на Мускополе 210
*Горна-Бѣла (Беала динсусъ) на сѣверъ отъ Охр. езеро, 150 кѫщи 750
*Долна-Бѣла (Беала дингьозъ) 100 кѫщи, има и нѣколко албански 450
б) Общини съ смѣсено население.
1) На западъ отъ планината Грамосъ се простира албанската мѣстность Колониа, а на западъ отъ нея мѣстностьта Дангли съ планината Радони. Лежащитѣ тукъ села прѣди сѫ били населени изключително отъ аромѫне, а сега сѫ изтикани отъ албанцитѣ. Най-голѣмото село е било Фрасери, отъ дѣто носятъ и фарсериотитѣ своето название. Наученото върху тѣзи села длъжа на челника Буламаче отъ Корча; а албанеца гавазинъ при Германското консулато въ Солунъ ги е допълнилъ тѣзи показания, като роденъ въ тази страна.
278
*Фрашери 120
*Жаркани 50
*Мичанъ 30
*Завалянъ 75
Сѫщо и въ Кощреци и Буртеси се намиратъ заселени фамилии, така че могатъ да се смѣтатъ до 300
2) Мускополе 120 аром., 100 албански кѫщи 720
Корча 300
*Биклища (Би(г)лища) 120
Елбасанъ 500
*Тирана (споредъ v. Hahn 100 кѫщи) 100?
*Кавая (Hahn съобщава, че въ долината на Бован имало най-малко 10 влашки села) 80?
*Дурацо 50?
*Авлона (Валона) 60?
Бератъ има петь квартали съ аром. кѫщи: Горица 150, Мангалеми 122, Цитате 15, Порои 30, Вакуфи 270
Шкодра има споредъ v. Hahn 24 аром. кѫщи, но когато за сега навѣрно сѫ се албанизирали, както повечето въ Тирана и Кавая.
IV. Аромѫне въ Епиръ, на западъ отъ главния центръ.
Освѣнъ принадлѣжащитѣ къмъ центра мѣста други аромѫнски села нѣма въ Епиръ. Прѣзъ зимата живѣятъ много аромѫнски овчари въ Кампосъ между Арта и Превеза, а прѣзъ лѣтото отиватъ за Сирако, Мецово и околнитѣ села и сѫ вече присмѣтнати. Едно малко число се скитатъ ту въ планината Сули, ту въ планината Чумерка. Тѣхното число споредъ указанието на овчари отъ Сираку не е повече отъ 200 фамилии, значи крѫгло 1000 души. Въ Янина има 50 фамилии, въ Превеза 30 фам., въ Арта 30 фамилии. Прѣзъ зимата въ послѣднитѣ два града числото имъ става доста голѣмо. Аромѫнетѣ въ Корфу сѫ съвършено погърчени. Изобщо, не трѣбва да се смѣтатъ повече отъ 2000 души.
279
V. Аромѫне въ Акарнания, Етолия, Беоция и пр. на югъ отъ главния центръ.
а) Чисто аромѫнски села.
Села изъ Маняна по долното течение на Аспропотамосъ [*].
Суровели върху развалинитѣ на Стратосъ 450
Охту 350
Кацаросъ 450
*Куцобина 750
*Буша 250
*Нушазъ 150
*Гакя-Пипа 225
б) Общини съ смѣсено население.
Скитающитѣ се аромѫне, отъ гърцитѣ наречени Пистики, могатъ да се смѣтатъ около 600. Въ Врахори има нѣщо 15 фамилии, въ Мисолунги 20 фам., въ Патрасъ 20 фам., въ Тива 50 фам., въ *Ламия 30 фамилии. Въ околностъта на Ламия по планината сѫ разположени *Имилбай и *Каливи алъ Гога 30 фам., значи изобщо 2000 души. Навѣрно може да има Аромѫне — въ Карпенисионъ, но точно не можахъ да узная. Въ всѣки случай числото на живущитѣ въ стара Гърция аромѫне се възкачва на 4000 души; но понеже азъ не мога да покажа повече отъ 2000 души, то ще се задоволя съ това число, толкова повече, че и тѣзи малцина сѫ много близо до погърчвание (вижъ стр. 263).
VI. Аромѫне въ Тесалия, на изтокъ отъ главния центръ.
1) Общини въ гръцката область.
а) Чисто аромѫнски общини.
Бахче 20 минути на сѣверо-изтокъ отъ Воло 250
*Щеску 1 1/2 часа на западъ отъ Воло, населено отъ Кѫчъуни 200
*. Неотдавна публикувани въ „Globus" томъ XIII № 6.
280
Тоивашъ (съ 50 фам. прѣзъ зимата) 3 часа на сѣверо-изтокъ отъ Лариса 50
Суфлари 1/2 часъ отъ Тоивашъ къмъ юго-изтокъ 150
б) Общини съ смѣсено население.
Воло (прѣзъ зимата съ много повече аромѫне) 60
Алимерия (Ла Влахлу) 1 часъ на изтокъ отъ Воло 300
Велестино (3/4 отъ жителитѣ прѣзъ зимата сѫ аромѫне) прѣзъ лѣтото има само 60 фам. 300
*Абдуларъ близо до Велестино 60
*Алмиро или Кирцини прѣзъ зимата е пълно съ аромѫне 100
Вашларъ, на сѣверъ отъ Лариса, прѣзъ зимата се населява отъ Аромѫне отъ Смикси 60
Караджоло 2 часа на западъ отъ Башларъ 40
Лариса (прѣзъ зимата квартала отвъдъ рѣката е извлючително отъ аромѫне) инъкъ 100
Трикала (Търколо) (прѣзъ зимата дохождатъ още 6000) 6000
*Фанаръ има особено златари 100
Кардица (прѣзъ зимата има много аромѫне) 300
*Домоко 100
*Тирнаво (мпого отъ жителитѣ сѫ отъ аром. произхождение) 400?
2) Общини въ турска область.
а) Чисто аромѫнски общини.
Влахо-Ливадонъ (Прѣди 8000 жители, сега прѣзъ зимата 2000) прѣзъ лѣтото 3000
Кокиноплó (Barth указва 500 кѫщи) 1200
*Фтери 300
б) Общини съ смѣсено население.
произхождатъ повечето отъ Ливадонъ :
- Катерина 1500
- Сервиа 400
- Еласона 80
281
Царичена (прѣзъ зимата 500 кѫщи се завзематъ отъ пиндускитѣ аромѫне) 300
*Влахоанъ (прѣзъ зимата се населнва отъ аромѫне изъ Самарина) прѣзъ лѣтото 80?
Прѣгледъ.
I. Главния центръ, както въ турската страна, тъй и въ гръцката брои 48310 жит.
II. Общинитѣ на сѣверо-изтокъ отъ центра, въ Македоння броятъ 62405 „
III. Общинитѣ на сѣверо-западъ отъ центра, въ Албания броятъ 16850 „
IV. На западъ отъ центра въ Епиръ разпръснати 2000 „
V. На югъ отъ центра въ Гърция 4625 „
VI. На изтокъ отъ центра въ Гръцка и турска Тесалия 15430 „
____________
всичко 149 520 жит.
Чисто аромѫнски общини има:
Смѣсени аромѫнски общини има:
Значи, изобщо въ турска и гръцка областъ има 154 чисто аромѫнски села, отъ които само 49 по Аспропотамосъ не съмъ посѣтилъ, но съ жителитѣ имъ се запознахъ въ зимнитѣ имъ жилища изъ Тесалия. По-голѣмитѣ
282
и по-значителни мѣста безъ изключение съмъ ги посѣтилъ. Въ този случай не съмъ си считалъ трудътъ, нито пъкъ съмъ се страхувалъ, а съмъ отивалъ по най-отдалеченитѣ мѣста, като Лунга, Лещница, Лака и др. мѣста, дѣто не е стѫпвалъ другъ пѫтникъ. Ако азъ при толкова трудъ и старание не сполучихъ да укажа на повече отъ 150,000 аромѫне, които и сега говорятъ на майчиния си езикъ, то други по-високи указания почиватъ на прѣувеличение. Възможно е да съмъ изпустналъ нѣкои села наблизо до Тирана и въ долината Арсенъ, но това е вслѣдствие на противорѣчиви указания върху жителитѣ. Но на всѣки случай тѣхното число, както и на изпустнатитѣ, ако има, е незначително, даже, може би, ще ме упрѣкнатъ, за дѣто смѣтамъ въ това число и жителитѣ отъ Шатиста, Сересъ, Нигрита, Солунъ, Тива и др. мѣста, понеже младото поколение говори гръцки, а не аромѫнски; но нека служи това за поправка на изпустнатитѣ. При това трѣбва да прибавимъ и онѣзи аромѫне изъ България и Сърбия, чийто фамилии сѫ въ Турция. Иречекъ въ своето съчинение, Княжество България, Виена 1891 год. стр. 115, съобщава споредъ офиц. прѣброявание въ 1891 г., че въ България има 2300 души заселени куцовласи. Въ това число не сѫ присмѣтнати овчаритѣ аромѫне прѣзъ лѣтото по Родопитѣ, а отдѣлнитѣ турски поданици сѫ присмѣтнати, затова приблизително това число е вѣрно, но на всѣки случай тѣхното число не достига 5000 души.
Въ Сърбия прѣзъ лѣтото живѣятъ въ планината Суха при Нишъ 134 фам. съ 33,000 овце и 18,000 коне споредъ указанието на Миличевичъ (Иречекъ стр. 122). При това трѣбва да прибавимъ аромѫнскитѣ фамилии изъ Нишъ, Бѣлградъ, Враня и други мѣста, чието число най-много може да се счита 5000, така че въ двѣтѣ княжества има не повече отъ 10,000 души аромѫне. Числото на дако-ромѫнетѣ въ България, споредъ Иречека, е 60,000 души, а въ Сърбия, както изобщо (се) взема, е отъ 150 до 180,000 души, та вслѣдствие
283
на това излиза, че числото на дако-ромѫнетѣ на югъ отъ Дунава е по-голѣмо отъ онова на всички аромѫне заедно, именно 240,000 срѣщу 160,000 души максимумъ, въ което число 14,000 мегленити не влизатъ, като различни по произхождение.
5. Прѣдишно число, назадъкъ на населението и неговитѣ причини
Тъй като числото на аромѫнетѣ за сега е твърдѣ малво, то можемъ си постави въпроса, да ли то всѣкога е било толкова. Въ историята сѫ спомѣнати най-напрѣдъ като народъ въ срѣдния вѣкъ и то като жители на западна Тесалия и съсѣднитѣ ѝ планини, която областъ и сега още населяватъ. Ако тѣ бѣхѫ задържали за себе си тази область, то пакъ числото имъ нѣмаше да се увеличи, защото не сѫществуватъ условия за по-голѣмо множество. Навѣрно, тѣхната область е била по-голѣма и се е простирала далече прѣзъ планинитѣ къмъ сѣверо-западъ включително и Грамоската планина. Почти всички аромѫне изъ градоветѣ въ Македония по прѣдание указватъ на своето произхождение (първото си родно мѣсто) и то се тази область за първоначално жилище, пъкъ и азъ съмъ въ състояние да укажа произхождението на по-голѣмитѣ общини, както това правяхъ въ първата часть за всѣко посѣтено отъ мене мѣсто.
Повечето прѣселения сѫ станали прѣзъ края на миналото и началото на сегашното столѣтие и то отъ планината Грамосъ къмъ сѣверо-източно направление. По-стари общини на сѣверо-изтокъ отъ центра сѫ само Гопешъ и Маловища, особено послѣдното мѣсто, въ което твърдѣ навѣрно сѫ се смѣсили аромѫне съ мегленити. Всички други сѫ основани по-послѣ и то отъ аромѫне изъ Албания. Въ мѣста, дѣто хората не знаятъ вече за своето първо жилище, както въ Невеска и Писодери, се доказва отъ езика чрѣзъ многото албански елементи. Ний можемъ да приемемъ безъ съмнѣние освѣнъ познатата отъ отдавна область между Трикала и Мецово още
284
една втора главна область въ албанска область, отъ която сѫ се запазили и днесь още слѣди въ областьта около Фрасеря, която прѣди е била чисто аромѫнска и то фарсериотска, а сега почти съвършено албанизирана, както онази по планината Грамосъ и съ която область навѣрно е била въ свързка. Въ всѣкой случай е имало и въ тѣзи втори области голѣми поселения отъ карагуни, смѣсени съ фарсериоти, защото езика на произходящитѣ отъ Мускополе бояджии показва ясно на фарсериотско влияние.
Най-голѣмитѣ мѣста въ албанската область прѣзъ 16 и 17 столѣтия сѫ били Шиписка и Николица, а кѫдѣ края на 17 столѣтие и началото на 18 столѣтие Мускополе се издигналъ много и е ималъ най-малко 60,000 души жители; този градъ се е отличавалъ не само чрѣзъ развитата си култура и дѣто станалъ центръ за западния полуостровъ, но и чрѣзъ благосъстоянието и богатството на своитѣ жители. Други голѣми и силни мѣста е имало по Грамосъ планина, освѣнъ спомѣнатото Николица, още и: Линотопе, Въртени и Фуша. Сѫщо и селата Лунга, Нича и Грабово по планината Камна сѫ били напрѣдъ много значителни; сѫщото е било и съ Самарина, Периволи, Гопешъ и много други още мѣста.
Че и цѣлата Загори прѣди е била аромѫнска, затова спомѣнахъ, сѫщо и областьта на копачаритѣ, която се погърчи по-рано отъ Загори. Отъ нашето изчисление се изоставатъ онѣзи търговци, които сѫ се поселили съвсѣмъ отдѣлно изъ градоветѣ на Турция, Гърция, Египетъ, Сърбия, България, Ромѫния, Австро-унгария и по крайбрѣжието на Срѣдиземното море и сѫ изгубили народностьта си. Въ Виена, Пеща, Бѣлградъ и Букурещъ има голѣми аромѫнски общини, отъ които сѫ произлѣзли знаменити хора и по-голѣмата часть отъ тѣхъ погрѣшно указвани за гърци. Онѣзи, които сѫ се поселили въ чужди страни, сѫ изгубени вече за аромѫнския народъ, завръщатъ се твърдѣ малко, напр. изъ България, защото младитѣ трѣбва да отбиватъ военната си повинность.
Азъ съмъ наклоненъ да приема, че отъ срѣдата на
285
миналото столѣтие до сега аромѫнския народъ е изгубилъ отъ 50—80,000 души. (Въ това число не влизатъ копачаритѣ, защото точно не имъ се знае числото, пъкъ и погърчванието е станѫло много по-рано съ тѣхъ). Въ послѣднитѣ десетки години сѫ изгубени за аромѫнския народъ полупогърченитѣ жители по долинитѣ на Аспропотамосъ и Саламврия, жителитѣ изъ градоветѣ на Тесалия възлизающи на 25,000 души, побългаренитѣ изъ Велесъ, Скопие, Призренъ и албанизиранитѣ изъ Елбасанъ, Кавая, Тирана, Бератъ и пр. (вижъ стр. 288).
Повече врѣме ще се задържатъ жителитѣ отъ Битоля и околностьта му, отъ Крушево и особенно селата по високия Пиндъ, срѣщу които гръцката пропаганда прави всичко възможно, но до сега не е направила успѣхъ, па отъ възкръсванието на националното движение по-скоро ще изгуби, отколкото да спечели. Ако слѣдъ 50 години измежду аромѫнетѣ останатъ още 100,000 които да се ползуватъ отъ аромѫнския, то това ще бѫде пакъ доста много.
Да видимъ сега и причинитѣ за назадничавостьта на аромѫнския елементъ.
Прѣди всичко трѣбва да спомѣнемъ жестовостьта и жаждата за грабежъ на Али Паша и неговия прѣдшественикъ, които отпустнаха своитѣ диви орди да ограбятъ богатитѣ аромѫнски мѣста и по такъвъ начинъ да си набавятъ неполучената заплата и себе си да убогатятъ. Па такъвъ начинъ се съсипаха Нича, Мускополе, Николица, Линотопи, Фуша на сѣверъ и богатото Каларитесъ на югъ. Ако за сега Мецово, Сираву и др. иматъ приблизително сѫщото население, както въ врѣмето на Leake, то пъкъ нѣматъ сѫщото благосъстояние, а сѫ се доста влошили. Отъ богатитѣ фамилии сѫ останѫли само малко, а бѣдни овчари, фарсериоти и даже албанци сѫ захванали тѣхнитѣ жилища.
Не само богатството, но почти и независимото положение на планинскитѣ села като Периволи, Малакаси, Сираву, Мецово, Лунга е дразнило турскитѣ властители
286
да имъ покажатъ своята сила и да ги принудятъ да плащатъ по-голѣми данъци. Съ изклочение на Лунга всички села сѫ принудени и плащатъ голѣми данъци, така че това е принудило мнозина да се изселятъ.
До колко се е влошило състоянието на овчарсвото населевие въ Турция, особенно отъ какъ Тесалия е станала гръцка, указахъ подробно въ стр. 134. Различнитѣ данъци, както и митническитѣ измѫчвания сѫ съсипали мнозина овчари и сѫ ги направили не въ състояние да се занимаватъ съ овчарството. Сега тѣ се занимаватъ съ земледѣлие, както сѫ напр. жителитѣ на Алимерия (отъ Периволи), Бахче при Воло, аромѫнетѣ въ Маняна, и фарсериотитѣ отъ Музаке. Понеже не се срѣщатъ по планинитѣ съ своитѣ съотечественици, забравятъ полегка своя майчинъ езикъ и се асимилирѫтъ съ околнитѣ земледѣлци.
Други причнни за изселванието сѫ нетърпимостьта и фанатизма на мухамеданина спрямо друговѣрцитѣ (вижъ стр. 44) и това имъ настроение се забѣлѣжва само въ такива общини, гдѣто нѣма никакви или съвсѣмъ малко европейци ; но не и въ градове покрай морето или дѣто има консулства. Друга причина е несправѣдливостьта на турчина сѫдия и твърдоглавието на чиновницитѣ, измежду които най-много се отличаватъ албанцитѣ. Сѫщо и несигурностьта на нѣкои мѣстности отъ разбойници или пъкъ проходящи войници (вижъ стр. 141—142) прѣчатъ на богаташитѣ да се установяватъ.
Знацитѣ за назадничавостьта на населението по число, както и по благосъстояние се виждатъ всѣкѫдѣ много ясно. Всички по-голѣми мѣста иматъ доста развалини и напустнати кѫщи; черкви, които нѣкога сѫ били въ срѣдата на мѣстото, сега сѫ извънъ него (Шиписка, Мускополе, Влахоливадонъ, Каларитесъ и много други още); черквици, които сѫ били въздигнати отъ набожни христиане, не се срѣщатъ вече; монастиритѣ, които нѣкога сѫ били дарявани богато отъ състоятелнитѣ, сега сѫ съвсѣмъ бѣдни; кладенци и чешми изъ пѫтищата сѫ
287
развалени, а пѫтищата сѫ съвсѣмъ въ безнадѣяно положение. Общинитѣ не се грижатъ никакъ за мостоветѣ или пъкъ за сигурностьта изъ пѫтищата. Което ще пада — нека си падне, служатъ си толкова съ него, до колкото могатъ, плащатъ търпѣливо на правителството пѫтна повинность за правене на пѫтища и сумитѣ влизатъ въ бездъннитѣ джобове на турскитѣ аги.
6. Движение на аромѫнското население
Подъ названието движение на аромѫнетѣ имамъ прѣдъ видъ само такива, които сѫ станали въ най-ново врѣме, или пъкъ такива, които още се извършватъ. Това е повечето пѫти, а) редовно изселвание отъ лѣтнитѣ села къмъ зимнитѣ жилища. б) изселявание на жителитѣ отъ едно мѣсто на друго. с) странствувание на фарсериотитѣ. д) странствувание на мѫжетѣ съ цѣль на печалба.
Къмъ а) се отнасятъ: Редовнитѣ странствуванин, които ставатъ на пролѣть около Възкресение Христово и то отъ зимнитѣ квартири за високо разположенитѣ лѣтни мѣста. Завръщанието въ зимнитѣ жилища става споредъ врѣмето въ края на мѣсецъ октомври или въ началото на м. ноември.
Такъво поселение правятъ не само овчаритѣ власи, но и занаятчиитѣ и търговцитѣ изъ голѣмитѣ общини. Тръгванието, сѫщо и пристиганието става на групи, като се съединяватъ онѣзи, които отиватъ къмъ едно направление. (Повече върху това нека се види въ стр. 128—129).
Изключително за лѣтни мѣстопрѣбивания служатъ селата: Грамости, Денску, Самарина, Смикси, Авдела, Периволи, повечето високо разположени села по долинитѣ на Аспропотамосъ и по страничнитѣ долини на Саламврия, селата изъ планината Нягушъ, която се намира на западъ отъ Вериа. Прѣзъ зимата отчасти се изоставятъ селата на югъ отъ пл. Смолика, въ сѣверното Загори, Мецово, Сирако, низко разположенитѣ села по Аспропотамосъ и онѣзи по Саламврия. Числото на скитающитѣ
288
се не ще достига 50,000 души. Гдѣ отиватъ тѣ, азъ по отдѣлно съмъ вече казалъ. Изобщо има да кажа, че болшинството отъ жителитѣ по Пиндъ отиватъ за Тесалия, както изъ градоветѣ, тъй и по равнината, особенно близо при добри паши, които се намиратъ по политѣ на източната тесалийска планинска верига. Сѫщинския Пиндъ се спуща твърдѣ стръмно въ тесалийската равнина и затова неговитѣ наклони не сѫ удобни за паша. Но не сѫ само аромѫнетѣ, които прѣзъ зимата посѣщаватъ тесалийскитѣ паши, а дохаждатъ и албанци, даже и геги отъ мѣстностьта около Дебръ; разбира се, че и гръцки овчари отиватъ тамъ, но аромѫнетѣ образуватъ болшинството.
За зимни квартири се прѣдпочитатъ още равнината на изтокъ отъ Олимпъ, покрай Солунския заливъ, мѣстностьта въ южна Македония между Солунъ и Вериа, Камбосъ въ Епиръ, на западъ отъ Арта и мѣстностьта Музаке, покрай Адриатическото море (стр. 82).
Къмъ б) се отнася: На постояно жилище сѫ се поселили въ чужбина жителитѣ отъ прѣдишнитѣ населени мѣста: Мускополе, Николица, Линотопи, Фуша, Лунга, Нича, Грабово, Въртеви, Сисани и малкото Мокоси (въ Пиндъ), Неохори (въ Олимпъ) и нѣкои други. Значително сѫ се намалили: Самарина, Грамости, Периволи, Сираку, Каларли, Влахо-Ливадонъ, Халики, Малакаси. Числото на жителитѣ на тѣзи мѣста въ миналото столѣтие сигурно е било повече отъ 100,000 души, защото само Мускополе е имало 60,000 души, Самарина 15,000 души, Влахо-Ливадонъ 12,000 души, Периволя 10,000 души. На кѫдѣ сѫ отишли тѣзи жители, това знаемъ. За Мускополе указахъ въ стр. 99, сѫщо и за Периволи не е мѫчно да се знае кѫдѣ сѫ отишли.
Прѣзъ лѣтото 1889 год. е имало тамъ 400 фам. 2,000 души, оставатъ още 8,000 души. Три-четвърти отъ жителитѣ на селата по пл. Нягушъ произхождатъ отъ Периволи (това сѫ значи 3,506), сѫщо и жителитѣ на Алимерия (300), Бахче (250) и двѣтѣ наблизо до Воло,
289
отъ Тоивашъ (250). Въ Трикала има най-малко 500 души отъ Периволи, а останалитѣ сѫ се разпръснали и сѫ ивгубили националностьта си.
Аромѫнския елементъ изъ градоветѣ въ южна Македония, както и въ новопостроенитѣ села, жителитѣ сѫ отъ Албания и отъ селата по Пиндъ. Съвсѣмъ погрѣшно мислятъ овѣзи, които прѣдполагатъ, че това население е отдавна населено тамъ. Всички аромѫне знаятъ произхождението си и врѣмето, когато сѫ се прѣселили. Че въ градоветѣ е имало и прѣди аромѫне, това е сигурно, но тѣ сѫ биле като занаятчии и търговци безъ своитѣ фамилии.
Къмъ с) се отнася странствувание на фарсериотитѣ.
Въ противоположность къмъ другитѣ аромѫне фарсериотитѣ нѣматъ свои планини, а трѣбва да ги откупватъ за паша, както прѣзъ лѣтото, тъй и за зимата. Тѣ избиратъ повечето пѫти сѫщитѣ мѣста, но когато искатъ да се отклонятъ отъ заплащанието, скитатъ се съ мѣсеци и то заедно съ фамилиитѣ си. Тѣ не сѫ и твърдѣ богати, но понеже живѣятъ постояно на отворено, много сѫ калени и се задоволяватъ съ малко. На кѫдѣто ги води челника, нататъкъ и вървятъ, като го оставатъ той да се грижи за всичко.
Тѣхнитѣ кервани прѣбродватъ отъ брѣговетѣ на Адриатическото море до планинитѣ въ България, Сърбия и до Морея, даже, както чухъ отъ вѣрно мѣсто, и въ Каввазъ има аромѫнско население и то навѣрно отъ фарсериоти [*]. Но понеже благосъстоянието е много отпаднало при тѣхъ, затова и странствуванията постепенно се намаляватъ и мнозина се занимаватъ съ земледѣлие за сега, а нѣкои пъкъ сѫ се поселили между другитѣ аромѫне.
Къмъ d) се отмася: Странствувание на мѫжетѣ за печалба. Многото занаятчии и търговци, които не могатъ да се прѣпитаватъ въ своитѣ планински села, отиватъ въ странство съ цѣль да се отгледатъ.
Затова, въ всички по-голѣми градове изъ Турция, се
*. Съобщено ми е отъ единъ аромѫнинъ отъ Низополе, който е служилъ въ руската Кавказка армия.
290
срѣщатъ малко или много прѣселени аромѫне, особено пъкъ като ханджия се срѣщатъ, както изъ българската езиковна область, тъй и изъ албанската езиковна область. Hahn ги спомѣнва много изъ своитѣ пѫтувания като интелегентни и хора, които знаяли повече езици. Азъ самъ изъ Македония никога не съмъ билъ принуденъ да прибегна къмъ българския езикъ, защото навсѣкѫдѣ намирахъ аромѫне ханджии.
Онѣзи аромѫне, които отиватъ въ странство, щомъ имъ е възможно, връщатъ се прѣзъ лѣтото, па макаръ и за нѣколко недѣли. Тѣ не се страхуватъ отъ дългия пѫть отъ Египетъ и Ромѫния и сѫ щастливи въ приятния климатъ на своитѣ планини, като забравятъ горѣщината по равнината. Онѣзи пъкъ, на които не имъ достигатъ срѣдствата, за да се върнатъ, оставатъ повече врѣме въ чуждбина. Мнозина напущатъ родното си мѣсто наскоро слѣда като се оженатъ и като се върнатъ, намиратъ доста отраснало дѣтето си (вижъ стр. 146).
Съобщението между онѣзи, които сѫ въ странство, и домашнитѣ имъ не става съ пощата, а или съ особени хора отъ селото имъ, които отиватъ въ родното мѣсто и занасятъ писма и пари, или пъкъ чрѣзъ собствени пратеници на общински разноски търсятъ онѣзи, които сѫ въ странство — това обикаляне става два пѫти прѣзъ годината. (Крушево, Клисура, Невеска, Гопешъ).
7. Национално движение и училища
Малко сѫ изпъквали прѣди националитѣ различия между разното население на Балканския П-овъ, прѣди се е обръщало повече внимание на религиозната страна и затова сѫ стоели единъ срѣщу други само Христианинъ и Мухамеданинъ. Христианитѣ се чувствуваха като единъ, безъ разлика на какъвъ езикъ сѫ говорили. Въ войната за освобождението сѫ воювали срѣщу турцитѣ рамо до рамо гърцитѣ, албанцитѣ, българетѣ и аромѫнетѣ безъ да съзнаватъ националната си разлика. Едвамъ слѣдъ
291
сърбетѣ и гърцитѣ, когато и българетѣ се събудиха и разклатиха не само турското иго, но и чрѣзъ основанието на българската екзархия се освободиха отъ гръцкия натискъ, тогава почва националното движение и при аромѫнетѣ. Отъ една страна дѣйствуваше примѣра отъ другитѣ националности, и отъ друга онѣзи хора, които се занимаваха въ Ромѫния. Най-напрѣдъ това движение се подкачи съ отварянието на национални училища, въ които се обучаваше на майчиния езикъ, а не на гръцки. Това движение се поддържаше дѣятелно отъ кралство Ромѫния. Оволо 1860 год. се образува комитетъ въ Букурещъ, подъ дѣятелното участие на поета Болинтинеану. Прѣзъ 1864 година се отвори първото училище въ Търново при Битоля отъ познатия Атанасеску, който е съставитель и на много книги — това училище се намира още подъ негово рѫководство. Прѣзъ 1865 год. отъ калугера Аверкия се взеха нѣколко момчета изъ Македония, за да се образуватъ въ Букурещъ за учители и скоро слѣдъ това се отвориха много училища.
Единъ новъ потикъ на това движение се даде чрѣзъ основанието на дружество за македоно-ромѫнската култура прѣзъ 1879 год., което дружество имаше за цѣль да заинтересува повече въ Ромѫния и да се дойде до дѣятелно подпомагание, което и се сполучи чрѣзъ трудътъ на Господина Урехи. За тази цѣльт се подкачи издаванието на единъ вѣстникъ подъ редакцията на единъ аромѫнинъ отъ Ламия по име Бешу. Този вѣстникъ се наричаше „Fratilia întru dreptate" и сѫ излѣзли отъ него 17 броя. Кратко сѫществувание е имало и списанието „Macedonia, Revista Românilor din Peninsula balcanicâ", Букурещъ 1888," отъ което сѫ излѣзли 8 броя и съдържатъ скѫпоцененъ материалъ по езика, макаръ другия материалъ да е твърдѣ сухъ. Отъ основания прѣзъ 1894 год. „Peninsula balcanicà" сѫ излѣзли нѣщо 20 броя.
Отъ когато ромѫнското правителство подкачи да отпуща всѣка година по една опрѣдѣлена сума (ако не се лъжа по 240,000 лева) за училищата въ Македония,
292
отворили сѫ се още доста училища; но че не съотвѣтствуватъ успѣхитѣ на направенитѣ жертви отъ пропагандата, ще укажа по-долу.
Господинъ Бурада е издалъ една книга върху ромѫнскитѣ училища прѣзъ 1889 год. Понеже моитѣ забѣлѣжки сѫ правени прѣзъ сѫщата година, затова имахъ случал да ги провѣря и ги намѣрихъ изобщо вѣрни. Тогава е имало училища:
1) Една гимназия съ пансионъ и 7 класа, 80 ученика, почти всички извънъ надошли, понеже тамошнитѣ аромѫне изпращатъ дѣцата си въ гръцката гимназия, на която Директора, както и учителитѣ сѫ аромѫне. Основното училище е имало нѣщо 80 ученика. Дѣвическо училяще съ 2 учителки и 70 ученички, между които и нѣколко еврейчета.
2) Въ Крушево прогимназия, съ 4 учители и 140 момчета, дѣвическо училище съ 2 учителки и 60 ученички. Въ гръцкото училище има 900 дѣца, между които 550 аромѫнски, а въ българското училище има 250 дѣца.
3) Въ Янина има прогимназия съ пансионъ, съ 3 учителки и 23 ученика, всички почти извънъ надошли. Гръцката гимназия има 500 ученика, между които 52 аромѫнски изъ Загори. Всички други училища сѫ основни.
4) Търново 1 учитель, 30 ученика.
5) Мегарово 2 учители, 47 ученички, 1 учителка (която е гъркиня и знае аромѫнски) съ 20 ученика.
6) Низополе 2 учители съ 65 дѣца (въ гръцкото училище има 3 учители).
7) Маловищо съ 3 учители, 93 ученика, 1 учителка съ 50 ученички (въ гръцкото училище има 2 учители и една учителка).
8) Гопешъ 3 учители, 95 ученика, 1 учителка, 40 ученички (въ гръцкото училище има 2 учители съ 45 ученика, 1 учителка съ 40 ученички).
9) Охрида 2 учители, 55 ученика, 1 учителка, 20 ученички. Гръцкото училище нѣма никакви аромѫнска дѣца, а само 20 български дѣца.
293
10) Корча 2 учители, 50 дѣца, всички почти фарсериотски дѣца. Заможнитѣ аромѫне изпращатъ дѣцата си въ гръцката гимназия.
11) Невеска 1 учитель, 45 ученика. (Гръцкото училище има 3 учители съ повече отъ 100 дѣца).
12) Влахо-Клисура [*] 4 учители съ 65 ученика, ? учителки съ 56 ученички (едната учителка е албанка, дъщеря на Г-на Христофоридисъ отъ Елбасанъ).
13) Хрупища 1 учитель, 26 ученика (гръцкото училище има 4 учители, повече се посѣщава отъ аромѫнски дѣца. Българското училище има 1 учитель).
14) Гребена има училище само прѣзъ зимата подъ рѫководството на Г-на Д-ра Зиси Папанастасъ съ 40 ученика.
15) Самарина. При първото ми посѣщение училището имаше 38 ученика и се управляваше отъ Г-на Янули Томеску Сиому, който прѣзъ зимата отива съ ученицитѣ за Влахоянъ. Г-нъ Бурада съобщава за Самарина 110 ученика, безъ да спомѣнава имената имъ. Азъ считамъ това за невъзможно въ такъво погърчено село. И даже да има 110 ученика отъ 15,000 души, както ги прѣдава Г-нъ Бурада, резултата е печаленъ, но въ сѫщность това мѣсто нѣма повече отъ 3,000 души прѣзъ лѣтото срѣщу 8,000 въ първитѣ години.
16) Авдела 1 учитель съ 76 дѣца.
17) Периволи 2 учители съ 74 ученика и 75 момичета (гръцкото училище има 80 дѣца).
18) Фурка 1 учитель съ 32 ученика.
19) Вовуса 1 учитель, 27 ученика (гръцкото училище има 40 дѣца).
20) Краня 2 учители съ 55 дѣца.
21) Вериа прѣзъ зимата има записани 150 ученика, посѣщава се отъ 115—120 ученика. Има 3 учители. Прѣзъ лѣтото училището се прѣнася въ Ксероливадонъ и Селя.
*. Това число е указано отъ Г-нъ Бурада, защото въ послѣдното си пѫтувание не се отбихъ тамъ. Сѫщото е и съ Фурка.
294
22. Прилѣпъ 1 учитель съ 30 дѣца, (между които нѣкои български).
Значи, прѣвъ 1889 год. е имало училища въ 22 мѣста съ 1,425 дѣца, а споредъ Г-нъ Бурада сѫ 1,500, защото сѫ смѣтнати ученицитѣ и на други училища, отворени слѣдъ 1889 год. За да разберемъ на каква маса отъ нар. партия се падатъ тѣзи ученици, трѣбва да вземемъ за основа Охрида, дѣто има само национална партия. Числото на ученицитѣ се отнася къмъ числото на жителитѣ, както 75 : 700. Значи 1,500 дѣца се падатъ на 14,000 жители отъ народната партия, което не е даже десетата часть отъ цѣлото число аромѫне.
Чрѣзъ конкуренцията на гърцитѣ и ромѫнетѣ, аромѫнскитѣ мѣста сѫ снабдени по-добрѣ съ учители, отколкото въ коя и да е страна въ Европа, не изключая и Германия. Когато въ Германия на единъ селски учитель се падатъ 60—80 и даже повече отъ 100 дѣца, тука на единъ учитель се падатъ едвамъ 30 ученика. Въ гръцкитѣ и аромѫнскитѣ училища обстоятелствата сѫ по-неблагоприятни, но все по-добри, отколкото въ Германия. Въ некултивирана Турция сѫществува народъ, между когото рѣдко се намиратъ неграмотни, а пъкъ въ Кралство Ромѫния споредъ статистиката отъ 1895 год. между 5,406,209 жители, 4,719,363 сѫ били неграмотни.
Повечето привърженици къмъ националното движение се намиратъ на сѣверъ. Охридъ и Пляса сѫ единственитѣ мѣста, дѣто всичкитѣ жители сѫ проникнати съ този духъ. Болшинство образуватъ въ Гопешъ, Маловища, еднакво равни сѫ партиитѣ въ Авдела, Периволи, Вовуса. Въ всички други мѣста, особенно пъкъ въ по-заможнитѣ мѣста, като Битоля, Невеска, Крушево, Мегарово, Търново — националната партия образува меншество, а пъкъ въ голѣмитѣ мѣста като Бератъ, Мецово, Влахо-Ливадонъ, Сересъ, Лаища, въ всички мѣста изъ гръцката область не може да става нито дума за национална партия. Постоянно се отварятъ нови училища — както се научавамъ въ Мецово, Бератъ, Влахо-Ливадонъ,
295
Ресна, Флорина, Бератъ, Мускополе и даже въ Алмиро (Тесалия) значи въ гръцка почва, дѣто се събира прѣзъ зимата доста много аромѫнско население — но всичко това не може да се нарече успѣхъ, ако се събератъ 20—30 отъ най-бѣднитѣ дѣца и имъ се даде учитель. Това е, съ малки изключении, на всѣкѫдѣ: овчаритѣ, кераджиитѣ и бѣднитѣ занаятчии пращатъ дѣцата си въ аромѫнското училище или въ пансиона въ Битоля и Янина, дѣто се учатъ на държавни разноски, за да получатъ послѣ учителско мѣсто; богатитѣ пъкъ, които сѫ дали и още даватъ хиляди и даже милиони за гръцкитѣ училища, сѫ не само равнодушни спрямо националното движение, но и неприятелски настроени даже. Отвратителни сѫ постѫпкитѣ на партизанитѣ: клѣветени прѣдъ турскитѣ чиновници, материални загуби отъ всѣкакъвъ видъ, бой, турско нападение и смърть и нѣма никаква надежда, че ще стане по-добрѣ.
Аромѫнетѣ сѫ работили много за гръцката мегали идея, тѣ сѫ били носителитѣ на елинизма като учители и лѣкари изъ аромѫнскитѣ, българскитѣ и албанскитѣ мѣста, подпомагани отъ еднаквата религия и сѫ направени значителни успѣхи. Откато въ ново врѣме се отдѣлихѫ българетѣ, а пакъ малкото гърчеюще се още въ южна Македония, макаръ че се напрѣгатъ, ще се отдѣли, то затова мѫката е по-голѣма, че и аромѫнетѣ ще се отдѣлятъ отъ тѣхъ, а така сѫщо и албанцитѣ. Въ послѣдно врѣме се правятъ отчаяни напрѣгания отъ страна на гръцкото правителство и силогоса, за да се попрѣчи на горнето отдѣляние. Надежда за успѣхъ могатъ да иматъ само при една часть аромѫне, които сѫ отдадени на Гърция. Да чуемъ основанията на приятелитѣ на Гърция. Тѣ казватъ: защо ни е аромѫнския езикъ, като живѣемъ по Пиндъ и имаме отъ една страна Тесалия, а отъ другата Епиръ? Или, за какво ще ни послужи нашия езикъ? Това е добрѣ за овчаритѣ и кераджиитѣ, но не за културата, затова тѣ мълчатъ. Ний не можемъ да живѣемъ само въ нашитѣ планини, а сме принудени да отиваме
296
и по гръцката равнина, значи, трѣбва да учимъ гръцкия езикъ, който е много разпространенъ и можемъ на всѣкѫдѣ да пѫтуваме изъ изтокъ, старъ и на почитъ е този езикъ, на литературата му се очудва цѣла Европа.
По тѣзи причини въ Загорито и въ много общини на Пиндъ се учи на гръцкия езивъ и се поддържатъ училищата отъ общината, а силогоса обръща своето внимание повече въ опаснитѣ на сѣверъ мѣста. Тамошното население се прѣпитава изъ Сърбия, България и Румѫния и затова е наклонно да се присъедини къмъ националното движение. Отъ националната партия се навожда това: Защо трѣбва нашитѣ дѣца толкова врѣме да губятъ съ изучванието на гръцкия езикъ? Гръцкото писмо е много мѫчно за дѣцата, ний възрастнитѣ можемъ да четемъ, но не и да разбираме. Ний сме аромѫне. Ний искаме, ний обичаме езика, който сме научили отъ майка си, тъй както обичаме нашитѣ села, нашитѣ планини. Ний произлизаме отъ римлянитѣ, които иматъ тъй сѫщо стара история, както и гърцитѣ, ний можемъ да се гордѣемъ съ нашитѣ прадѣди сѫщо тъй, както тѣхъ. Защо трѣбва да изоставимъ нашия езикъ?
Ако трѣбва да дадемъ право отъ практическа страна на онѣзи, които се застѫпватъ за гърцкия езикъ, то пъкъ отъ идеална страна сѫ сѫщо тъй важни и доводитѣ на националната партия. И ако ромѫнското правителство поддържа това движение, то съ това има навѣрно идеална цѣль, то не иска да изгуби сродното си плѣме и да го остави да се прѣтопи въ другитѣ народи отъ Балканския П-въ — инъкъ безъ подърѫка, съ единъ ударъ ще се распадне цѣлото движение. Жертвитѣ, направени до сега, не отговарятъ на постигналитѣ успѣхи. Азъ показахъ колко малко и при това какъ е разпръснато аромѫнското население и при това, като се опирамъ на моитѣ наблюдения, както и на Г-на Бурада, единъ патриотъ човѣкъ, вижда се, каква малка часть отъ аромѫнското население е надѫхано съ националния духъ. Откато е подкачено националното движение, погърчванието въ Гърция
297
върви по-скоро, защото сега избѣгватъ аромѫнския езикъ и говорятъ гръцки.
За нещастие на националната партия въ нея е станало едно разцѣпление, да се спущамъ въ него, тука не му е мѣстото. Едно е сигурно, че аромѫнетѣ не могатъ се задържа за много врѣме, защото сѫ разпръснати, изолирани и се намиратъ между по-многобройни отъ тѣхъ народи, макаръ и да се разпространи националната идея измежду тѣхъ. Даже ромѫнскитѣ училища, които повидимому спомагатъ на националното движение, съ врѣме ще бѫдатъ единъ отъ факторитѣ за по-скоршното разложение; защото чрѣзъ тѣхъ се изучава езикъ, които затъпява чувството за аромѫнския майчинъ езикъ, който и безъ това е подъ влиянието на гърцкия, българския, турския и албанския езици и ги води къмъ по бързо распадание. Още сега се забѣлѣзва това влияние, а съ врѣме ще стане по-голѣмо. Социалнитѣ, културнитѣ и даже политическитѣ обстоятелства съ непогрѣшима сигурность водятъ къмъ това, че аромѫнетѣ, както и други малки народи прѣдъ тѣхъ, ще се прѣтопятъ въ другитѣ народи на Балканския П-въ. Това може да съжаляваме, но не и да попрѣчимъ; прѣди малко спомѣнахъ изражението на Д-ръ Атанасъ въ Сервиа (вижъ стр. 201), „ний аромѫнетѣ сме родени подъ лоша звѣзда."