Аромѫне, етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре
Густавъ Вайгандъ

 

Глава II. ПѪТУВАНИЕ ПРѢЗЪ СРѢДНА АЛБАНИЯ. ЛѢТО, 1889 г.

 

  1. Пѫтуване къмъ Охрида прѣзъ Маловица  40

  2. Мухамеданската обноска къмъ христианетѣ въ Охрида  43

  3. Разходка къмъ Струга и Св. Наумъ  47

  4. Стоянето ми въ Охрида  52

  5. Пѫтуване къмъ Лънга  56

  6. Лънга  60

  7. Пѫтуване къмъ Елбасанъ  65

  8. Елбасанъ и дупката при Бидцула  71

  9. Бератъ  77

10. Музаке и жителитѣ му  80

11. Прѣзъ Томорица и Опара  86

12. Мускополе и Шиписка  93

13. Корча  105

14. Завръщане въ Битоля и прѣстояване тамъ  109

15. Разходка до Гопешъ  112

16. Росна. Българска свадба  116

 

1. Пѫтувание къмъ Охрида прѣзъ Маловица. (11 и 12 юлий)

 

Бѣше четвъртъкъ, когато нашиятъ малъкъ керванъ потегли отъ Битоля. Георги Робе, брата на мой приятель, искаше да ме придруже до Охрида и да остане тамъ нѣколко врѣме. Моя слуга Наки и единъ кираджия вървѣха слѣдъ насъ. Голѣма часть отъ багажа ми бѣше съ мене, прибранъ и привързанъ о двѣтѣ страни на семера на Наковия конь, а на задната часть се намираше фотографическия апаратъ, така щото можахме да се ползуваме всѣко врѣме отъ него. Върху багажа имаше прѣмѣтнати покривки, така щото Наки сѣдѣше на доста високо. Азъ прѣдпочетохъ и се възкачихъ на новия конь, за който си бѣхъ набавилъ английско сѣдло. Върху заднята по-височка часть на сѣдлото прѣкачихъ и кожанитѣ дисаги, въ които гудихъ всичко необходимо, като: спиртний апаратъ, пѫтни принадлежности, пѫтна аптека, карта, чай, провизия и други подобни. Кревата ми се състоеше отъ една покривка отъ камилска вълна и една възглавница — тѣ бѣха свити и притегнати къмъ сѣдлото.

 

Облѣклото ми се състоеше отъ куртка съ четире джобове, кожани панталони, английски пѫтнически шлемъ, който въ особенно опаснитѣ мѣстности замѣнявахъ съ фесъ, и високи за ездене чизми. Яки и рѫкавели не употрѣбявахъ, а само въ градоветѣ. Даже при посѣщенията на чиновницитѣ въ вѫтрѣшностьта на страната параднитѣ дрехи бѣха излишни, а можаше да се посѣщаватъ тъй, както се пѫтува, безъ да се докача отъ това нѣкой.

 

Азъ носяхъ освѣнъ това още далекогледъ и револверъ, ремицитѣ на които се крастосваха на гѫрдитѣ ми; компаса, часовника, термометра и бѣлѣжната книжка се намѣрваха въ джобоветѣ на палтото ми. Банометра Анероидъ

 

 

41

 

бѣше станалъ негоденъ, може би, отъ постоянното блъскание при пѫтуванието. Азъ прѣпорѫчвамъ за практично молива да се носи закаченъ на шията, защото така може да се употрѣбява всѣкога. Добрѣ е да се намира и една копринена кърпа въ джеба, за да може да се употрѣби въ случай на нужда, особенно при искачвание отъ ниско на високо.

 

Дървенитѣ бъклици, които се употрѣбяватъ доста на изтокъ, сѫ много за прѣпорѫчване, защото се закачатъ лесно у семера и въ тѣхъ може да се налѣе всѣкакво питие.

 

Слѣдъ едно двучасово пѫтувание по шосето, покрай високо разположенитѣ села Търново и Мегарово, ний си отпочинахме близо до селото Кожани подъ едни хубави дървета. Слѣдъ тази малка почивка потеглихме на югъ по една планинска долина и слѣдъ два часа стигнахме въ Маловица, чисто аромѫнско село съ повече отъ 2000 жители. Кѫщицитѣ му сѫ разположени на една височина и натъпкани една до друга, а отъ изгледътъ имъ жмже да се заключи, че жителитѣ сѫ бѣдни. Тѣ работятъ повече въ Романия и затова тукъ прѣвъсходва гръцката национална партия. Впечатлението отъ това село е по-малко привлекателно въ сравнение съ другитѣ села, които посѣтихъ. Езикътъ на жителитѣ има много особенности, които напразно ще търсихе другадѣ. Вижда се, че много отъ жителитѣ по прѣди сѫ живѣли въ Кожани; тукъ сѫ се заселили даже и магленити, което се забѣлѣзва отъ езика имъ, а накратко може да се заключи, че населението се е измѣнило много чрѣзъ постоянното прѣдохождание, макаръ и положението на града и да е твърдѣ старо.

 

Азъ слѣзохъ у учителя и направихме съ него една разходка въ хубавата близка гора, която е доста висока, та се покатерихме по стръмната скала, лежаща срѣщу селото.

 

На другия день, въ 7 часа сутриньта, потеглихме нататъкъ. Азъ едвамъ можахъ да се отърва, защото тъкмо

 

 

42

 

въ този день правяха испитътъ на ученицитѣ и тѣмъ имъ се искаше да остана въ селото. Понеже се бѣхъ обѣщалъ на Г-на Погачера, австрийския консулъ въ Битоля, да се срѣщна съ него въ Охрида сѫщата вечерь, азъ трѣбваше да бързамъ, за да мога да устоя на обѣщанието си. Ето защо не можахъ да остана.

 

Въ началото тръгнахме пакъ по сѫщия пѫть, послѣ навлѣзохме въ единъ гѫстъ букакъ и взехме направление къмъ хана Дяватъ, най-високото мѣсто на пѫтя между Битоля и Ресна, дѣто стигнахме въ 8 часа. Ний слѣзохме отъ конетѣ и потеглихме по една пѫтечка, почти права линия, и за 1 1/2 часъ стигнахме въ Ресна, голѣмо българско село, което брои и около 150 аромѫнски фамилии. Тѣ произхождатъ изъ Въртени въ грамоската планина. Наблизо тамъ къмъ севѣро-западъ се намира селцето Янковацъ съ 180 кѫщи, отъ които 50 сѫ аромѫнски.

 

Въ хана закусихме кисело млѣко, приготвено много хубаво, и продължихме пѫтьтъ, но прѣзъ планината. Слънцето печеше силно, пѫтьтъ бѣше лошъ и все повече се влошаваше. Конетѣ вървѣха много трудно, но благодарение на шпоритѣ и камшика. Чакъ на връхъ планината осѣтихме малко хладъ. Въ една планинска отлогость забѣлѣзахме двѣ аромѫнски лѣтни селца, наречени калива, които се състоятъ отъ малки сламени кѫщици, въ които скитающитѣ се овчарски колѣна намиратъ прибѣжище. Менѣ ми се искаше да посѣтя тѣзи колиби, но краткостьта на врѣмето и опасностьта отъ разбойницитѣ (този връхъ постоянно се посѣщава отъ тѣхъ) ме принудиха да усиля хода си. На слѣдующата пролѣть азъ намѣрихъ случайно хора отъ едната калива въ Тесалия, въ едно зимно село при политѣ на Осса и се запознахъ отъ близо съ тѣхъ. Ний си починахме подъ сѣнката на едни дървета, около единъ голѣмъ изворъ, и изѣдохме всичко, каквото носяхме, па и водата ми се хареса много. По напиранието на страхливия кираджил ний продължихме скоро пѫтуванието си. Като излѣзохме

 

 

43

 

отъ гората, пѫтьтъ ставаше все по лошъ отъ многото камънаци, та трѣбваше да слѣземъ отъ конетѣ. Бъмъ западъ една прѣкрасна панорама се откри внезапно прѣдъ насъ. Ний виждахме цѣлото Охридско еверо и покрититѣ съ гора възвишености въ срѣдня Албания до стръмния Таморъ при Бератъ. Града Охрида се простираше тъкмо прѣдъ насъ, но едвамъ се забѣлѣзваше, защото се закриваше отъ високата кула. Нашия пѫть водѣше покрай една шумлива рѣкичка и съ много извивания слизаше долѣ. Когато слѣзохме тукъ, по-сигорно можахме да си отпочинемъ въ една градина и се наядохме добрѣ съ череши. Прѣминахме дългото и кално прѣградие и около часа петь навлѣзохме въ стария градъ, съ лошо послани, тѣсни и криви улици, и слѣзохме въ кѫщата на моя приятель Периклъ, на когото фамилията произхожда отъ Охрида.

 

Понеже кѫщата бѣше праздна, оставаше ни да направимъ изборъ между четиртѣхъ етажа. Ний избрахме третия етажъ, отъ дѣто можахме да се наслаждаваме на Охридското езеро, а високия чардакъ ни служаше като салонъ за ядение. Въ втория етажъ ни бѣше кухнята и самички трѣваше да се грижемъ за всичко, което ни трѣбваше. Наки се указа искусенъ готвачъ. Мѣсо, хлѣбъ и зеленчугъ тукъ имаме въ изобилие и всѣкой день имахме прѣсна риба. Най-много ми се хареса лѣтницата (единъ видъ риба, която се срѣща само въ Охридскот оезеро), безъ нея никога почти не сѣдахме на софрата, защото опържена, опечена или свърена — тя има все добъръ вкусъ. Конетѣ настаниха въ конюшнята, която бѣше задъ кѫщата и, за да се иде до нея, трѣбва да се забикаля прѣзъ много улици.

 

 

2. Мухамеданската обноска къмъ христианитѣ въ Охрида

 

Слѣдъ единъ часъ отъ пристиганието ни дойде и Г-нъ Погачеръ. Още сѫщата вечерь по мѣсичината направихме разходка по езерото. Ний се чудѣхме на многобройнитѣ гърмежи и викове на хората, стоящи на брѣга,

 

 

44

 

додѣто най-послѣ разбрахме, че това ставало поради мѣсечното затмение. Мухамеданитѣ вѣрватъ, че мѣсецътъ се обхваща отъ нѣкое чудовище и гледатъ да го отсранятъ съ гърмежи. Тѣ считатъ такова едно затъмнение за лошо прѣдсказание и на слѣдующия день, като се научили за нашето дохождание, свързали го съ него и си отгатнали причината. Мене считали за романски консулъ и се страхували, че ний носимъ само зло, та затова Господъ ги е прѣдпазилъ съ мѣсечно затмение. Така че ний се наблюдавахме всѣкога отъ единъ прѣоблеченъ полицай. На слѣдующия день отидохме въ Струга и тѣ слѣдъ нашето заминавание затворили човѣка, който ни даде гостоприемство. За това нѣщо се научихъ слѣдъ нѣколко дена и веднага се застѫпихъ енергически за неговото освобождение. Въобще мухамеданитѣ сѫ настроени тукъ много по-лошо противъ христианитѣ, и особенно противъ чужденцитѣ, отколкото въ вѫтрѣшна Македония и покрай брѣжието. Тукашнитѣ мухамедане сѫ повечето арнаути, а съвсѣмъ малка часть помежду имъ има турци. Тѣзи арнаути сѫ сурови, снажни хора и си позволяватъ всѣкакви мръсни постѫпки надъ христианитѣ; а турското правителство, отъ слабость и страхъ да се не смрази съ влиятелнитѣ бейьове, остава да се извършватъ и най-възмутителнитѣ нѣща. За да уясна и илюстрирамъ обноскитѣ между мухамеданитѣ и христианитѣ, азъ ще наведа нѣколко примѣри. Тѣзи случаи азъ узнахъ въ врѣме на прибиванието ми тукъ и, за да се запозная по добрѣ съ тѣхъ, направихъ справка отъ различни страни:

 

Единъ аромѫнски търговецъ нѣмалъ право да продава тютюнъ, но при една ревизия единъ неговъ личенъ неприятель оставилъ въ дюкяна му тютюнъ и при всичко, че той можалъ да докаже това, но дюкяна му билъ затворенъ и то дълго врѣме.

 

На 19 юлий 1889 г. единъ мухамеданецъ уби единъ аромѫнинъ, който бѣше фахри-заптие въ Вишни. Убиецътъ бѣше извѣстенъ, но никой не искаше да засвидѣтелствува,

 

 

45

 

защото всѣкой се боеше отъ отмѫщението на роднинитѣ му.

 

Дѣца и жени, когато сѫ хубаво прѣменени, турцитѣ ги цѣлуватъ или ги изцапватъ съ калъ; случвало се е даже да скъсватъ забрадката на нѣкой жена. Христиански дѣца немогатъ да ходятъ сами по улицитѣ на прѣградието, защото турцитѣ злоупотрѣбаватъ съ тѣхъ!

 

Единъ пѫть и азъ изядохъ въ гърба единъ камъкъ, когато минавахъ отъ влашката махла за квартирата си. Азъ се веднага обърнахъ да накажа съ камшика си злодѣеца, единъ шеснайсеть годишенъ хайта, но турчулята наизкочиха наежени веднага отъ всички страни и оловиха коня ми за юздата. Азъ останахъ доволенъ, че поне излѣзохъ читавъ и че ме пустнаха да си отида и то благодарение на казванието ми, че съмъ гостъ на султана и че заслужвамъ повече тѣхната защита, отколкото псуванието имъ.

 

Единъ день се кѫпѣхъ при една скала на западната страна на града въ мухамеданската часть. Въ туй врѣме цопна при мене единъ камъкъ и азъ се подигнахъ да видя отъ дѣ дойде той. Надъ скалата се бѣха събрали много туркини и жестукулираха ужасно срѣщу ми. Веднага се изсипаха градушка камъни отъ една височина, нѣщо на 60—100 крачки близка, но, за щастие, никой ме не улучи. Изплувахъ бърже-бърже на брѣга, дѣто моя приятель Георги сѣдѣше на лодка подъ скалата. Азъ се оплакахъ на каймакамина, а той ми отговори, че за въ бѫдаще трѣбва да се кѫпя другадѣ. Азъ не докачихъ ни най-малко нѣжното чувство на ханъмитѣ, защото не се кѫпѣхъ à la franka, а бѣхъ съ гащи. Кадънитѣ се възмущаваха най-много върху това, какъ смѣе единъ христианинъ да се кѫпи близо до квартала имъ.

 

Че богатитѣ бейьове, па даже и прѣдставителитѣ на правителството сѫ ортаци съ разбойницитѣ е всѣкиму извѣстно.

 

Управители на Константинъ Робе, Александръ, бѣше обранъ отъ разбойници прѣзъ 1888 година. Нѣколко

 

 

46

 

дни слѣдъ обира той познава кожуха си на гърба на единъ бей, който го носилъ безъ да се срамува. Управителя не смѣялъ да направи никакви постѫпки за да си вземе назадъ кожуха. Малко слѣдъ това се приготвилъ единъ капанъ за разбойницитѣ. Оставили да заминатъ всички, съ изключение на послѣдния, когото убиха, а пъкъ сѫ имали възможность да изтрѣбятъ всичкитѣ.

 

Най-възмутителния е този случай, който чухъ:

 

Единъ български шивачъ приготвилъ единъ катъ дрѣхи на единъ арнаутинъ и му ги занесълъ, като му казалъ да ги плати, че ще му ги даде тогава, защото направилъ по тѣхъ доста разноски, а пъкъ и самичъкъ е бѣденъ човѣкъ. Слѣдствие на това арнаутина се разядосалъ много и насочилъ пищова си срѣщу шивача, но, благодарение на врѣменното намѣсвание на неговия придружвачъ, куршума отишелъ на високо. Шивачътъ избѣгалъ въ кѫщата си. Слѣдъ два дни отъ това се женялъ единъ неговъ роднина, дѣто шивача отъ страхъ не отишелъ, но албанеца отишелъ съ пушката си. Поканили го приятелски да влѣзе вѫтрѣ и да вземе участие въ угощението. Той отхвърлилъ студено поканата и само се разхождалъ напрѣдъ-назадъ изъ двора. По едно врѣме сѣдналъ при единъ прозорецъ, прѣзъ който е можалъ да вижда вѫтрѣ въ стаята женитѣ и момитѣ, които сѫ играли. Изведнъжъ се гръмва и слѣдъ това арнаутина се отдалечилъ. Дъщерята на шивача и друга една невѣста биле убити, а трета тежко наранена. И днесъ този човѣкъ се разхожда ненаказано изъ Охридскитѣ улици, безъ да смѣе нѣкой да го прѣдаде. Турскитѣ чиновници знаятъ този случай много добрѣ, но си мълчатъ. Подобни на обстодтелствата въ Охрида, сѫ сащо и въ Дебъръ, а въ околностъта на Елбасанъ владѣе сѫщата несигорность и произволъ. Слѣдствие на тѣзи обстоятелства много христиани, особенно аромѫни, се изселили въ България и Романия.

 

 

47

 

3. Разходка къмъ Струга и Св. Наумъ. (13—15 юлий)

 

На сутриньта слѣдъ нашето пристигание направихъ една малка разходка до Струга съ господинъ Погачеръ, придруженъ отъ драгоманина си, и Георги Робе. Тѣ се качиха на една кола, а азъ и единъ коненъ стражарь ездѣхме отъ страна на колата. Пѫтя води все покрай езерния брѣгъ, който е доста плосъкъ. Слѣдъ 1 1/2 часа бързо пѫтувание стигнахме въ Струга. Бѣше случайно пазаренъ день и се бѣха стѣкли много хора. Градътъ е само български, но и албанския елементъ е силно застѫпенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се намиратъ много чисто арнаутски села. Ханътъ бѣше толкозъ припълненъ, че не можахме да намѣримъ въ него мѣсто, та единъ господинъ ни покани въ кѫщата си, дѣто можахме да се разположимъ доста удобно. Ний приехме на радо сърце поканата му, безъ да подозираме, че той ще влѣзе въ затвора само заради тази покана. Слѣдъ като похапнахме малко кисело млѣко, взехме една лодка и се разходихме по рѣка Дринъ, която се втича въ езерото. Водата е бистра като кристалъ, протича бързо и е дълбока до два метра. При изтичанието си отъ езерото става все по пѣсачливо, защото тука се навлича отъ езерото пѣсъкъ и кремъкъ, та вслѣдствие на това почвата постоянно се издига, а сѫщо и водата въ послѣднитѣ десетилѣтия се е издигнала до толкова, че улицата, която водѣше отъ града за езерото вече се не вижда.

 

Подиръ това се обърнахме по течението на рѣката, прѣминахме подъ единъ покритъ мость и стигнахме до едно мѣсто, дѣто цѣлата рѣка бѣше прѣградена съ лѣса отъ върбови пръчки, така че само съвсѣмъ дрѣбни рибички можаха да прѣминаватъ прѣзъ нея. Въ нѣкои мѣста лѣсата бѣше така разширочена и направени извити проходи, щото рибитѣ можаха да влизатъ вѫтрѣ, но не и да излизатъ.

 

Въ трастикови колиби рибари пази тамъ наблизо и

 

 

48

 

събира уловената риба съ рѫцѣ или съ особенъ приборъ. Когато духа особенно южния вѣтъръ, тогава се лови много риба, защото излизатъ отъ рѣката Дрина на голѣми маси и то най-много змиорки, които, усолени или опушени, се разнасятъ изъ цѣла Турция. Случва се по нѣкой пѫть, че въ една вечерь се улавятъ съ хиляди оки. До колко е голѣма ловидбата на риба се вижда отъ данъка, който се плаща на правителството за правото на ловене риба. Този данъкъ за двѣ години възлиза на 125,000 лева.

 

Езерото е богато съ отлични видове риба. Най-добрата, безъ съмнение, е спомѣнатата по-горѣ лѣтница, оката на която се продава отъ 7—10 гр. — цѣна доста висока за тѣзи мѣста. Нейното мѣсо е съвсѣмъ бѣло и при това толкозъ тлъсто, че се не нуждае отъ никакво масло при пържението. Много подобни на лѣтницата, както ми се струва, споредъ рода и сезона на ловидбата, сѫ именуватъ различно, като: коранъ, чиста и кресница. Шарана достига една извънредна величина и то ромбоидална. Отъ главата и хайвера му се прави много вкусна супа, а сѫщо и отъ дрѣбната бѣлвица; скобуста, мрѣната, старфа и клена сѫ риби отъ срѣдна голѣмини; писа е много широка риба; дрѣбни риби сѫ: галуница, скобале, моранецъ, плашица и грунецъ. Послѣднята се соли, слѣдъ това се суши на слънце и се продава нанизана на дълги връвки.

 

Слѣдъ като се върнахме въ нашата квартира, нахранихме се богато и пихме едно прѣкрасно вино, така че останахме много доволни и бѣхме доста весели.

 

Виното около Охридското езеро е изобщо много хубаво и извънредно ефтено. За една ока се плаща 12—25 ст. Въ плодородни години се получава толкозъ много вино, че хората, които рѣдко иматъ зимници и достатъчни бъчви, изливатъ старото вино, за да направятъ мѣсто на новото. Прѣзъ 1888 год. 100 оки грозде сѫ стрували 15 гроша, така щото една ока е струвала само 6 пари.

 

 

49

 

Двойно прѣварена ракия е струвала отъ 8—12 гр. оката, а простата отъ 2—3 гроша.

 

На връщане къмъ Охрида се отбихме въ една малка черквица, съградена въ една скала, но нищо забѣлѣжително не намѣрихме. Привечерь се окѫпахме въ езерото и слѣдъ това сѣднахме въ градината на крайбрѣжния ханъ, дѣто бѣше се установилъ консулътъ. Бѣше вече 11 часа прѣзъ нощьта, когато той прѣдложи да отидемъ още прѣзъ нощьта въ манастиря Св. Наумъ, който се намира тъкмо на срѣщуположната страна на продълговатото Охридско езеро. Азъ бѣхъ много уморенъ, но, понеже другитѣ господа приеха съ възхищение прѣдложението му, затова и азъ склонихъ на драго сърце. Около срѣдъ нощь бѣхме готови да отпѫтуваме.

 

Ний се възползувахме отъ една голѣмичка и безформенна лодка, каквито тукъ обикновенно се употрѣбяватъ. Дъното на лодката бѣше съвсѣмъ плоско и отдолѣ безъ рѫбъ. Отстранитѣ и се намираха по една ягка, издълбана греда и прѣкрѣпена съ издълбностьта си отъ къмъ вѫтрѣшна страна. Една подобна греда струва 5—10 лири. Дърветата, отъ които се приготовляватъ гредитѣ, идатъ отъ височинитѣ на Поградецъ. Консулътъ Ханъ говори за гимийни мачти, които тоже отъ тамъ се добивали. Но това е, вѣроятно, едно замѣствание на мачтитѣ съ страничнитѣ части, защото въ езерото не сѫ се употрѣбявали мачтитѣ; азъ запитахъ и се увѣрихъ въ това, защото тукъ никога не пѫтуватъ съ платна. Чрѣзъ страничнитѣ греди ладията плува по-спокойно, може да противостои и на най-силнитѣ вълни и получава по-голѣма здравина. Прѣднята часть на ладията е много извита на горѣ. Тукъ сѣдатъ трима лодкаджии и всѣки има по една здрава лопата. Лопатитѣ сѫ прикрѣпени на колове чрѣзъ вѫжа отъ върбови лика. Заднята часть на ладията е по-низка отъ прѣднята, тукъ сѣда кормчията съ една голѣма лопата, на противоположната страна, и помага на пѫтуването. Въ срѣдата на лодката се гужда едно дъсчено дъно отъ голѣмина 4 □ метра, което

 

 

50

 

стърчи отъ двѣтѣ страни на лодката, около крайщата на това дъно се намиратъ прѣчки, които сѫ твърдѣ важни, защото прѣдпазватъ пасажеритѣ, които се намиратъ на него, отъ падане. Когато рибаритѣ отиватъ за риба, изваждатъ това дъно. Ний бѣхме петима души, понеже консулътъ взе съ себе си и гавазина, а азъ оставихъ Наки да гледа конетѣ.

 

Нощьта бѣше прѣкрасна, температурата твърдѣ приятна. Звѣздитѣ блѣщукаха въ водата, а освѣтения отъ луната високъ брѣгъ се виждаше доста добрѣ. Азъ бѣхъ толкозъ много уморенъ, че се увихъ въ покривката си, простряхъ се колкото бѣ възможно и веднага заспахъ тъй дълбото, щото се не събудихъ до зазоряванието, даже не ме събудилъ и гърмежа на гавазина върху единъ пеликанъ. Малко прѣди да пристигнемъ се събудихъ отъ утренната хладина. Лодкаджиитѣ караха непрѣстанно 4 1/2 часа, отпочиваха си ту единъ, ту дотги, само когато си правяха цигара.

 

Св. Наумъ, този старъ манастиръ, е въздигнатъ на една стръмна къмъ езерото скала, която е нѣщо 15 м. висока. Манастира се състои отъ една голѣма сграда и много други малки, които служатъ за прислугата и за душевно болнитѣ, които никога не липсуватъ тукъ.

 

Въ срѣдата на оградата се намира черквата, която се състои отъ три части. Източната часть е отдѣлна черкова, която брои началото си отъ 8-то столѣтие. Задъ олтаря намѣрихъ една урна, издѣлана отъ камъкъ, колто, чини ми се, е отъ римско произхождение. Западната часть е едно по-ново здание, дѣто е гробътъ на светаго Наума и дѣто въ деня на светеца се стичатъ много хора отъ всички страни. Тука дохаждатъ даже и мухамедане. Много прославутото масло, което капи отъ стѣната, не е нищо друго освѣнъ попотяване, което лесно се образува отъ паритѣ по мряморния камъкъ. На едно килимче, до самия гробъ, сѣдѣха двѣ слабоумни жени, които и тамъ спѣха.

 

Слѣдъ като прѣгледахме сградитѣ, окѫпахме се на

 

 

51

 

пѣсъчливия брѣгъ на езерото и потеглихме съ една лодка къмъ изворитѣ на Дринъ. Тѣзи извори сѫ толкозъ многобройни и извиратъ съ такава сила, щото каратъ веднага една воденица и макаръ че рѣката, която образуватъ, е дълга само нѣколко стотини метра, но менѣ ми се струва, че тя е по-многоводна, уотколкото изтичанието на езерото при Струга. Рибаритѣ поддържатъ, че едно студено течение вода отъ тука отива прѣзъ езерото до Струга, та вслѣдствие на това тѣ сѫ прави, като считатъ онѣзи за извори на Дринѣ, а не тѣзи.

 

Водата на рѣката е бистра като кристалъ, дълбока е 2—4 метра и има температура 9°R. Казватъ, че водата иде по единъ подземенъ пѫть отъ Прѣспанското езеро, но това не е вѣрно и не трѣбва да го приемаме. Високия гористъ планински гребенъ между двѣтѣ езера се състои отъ варовитъ камъкъ и има твърдѣ малки извори и невъзможно е да приемемъ така, че водата се събира и тъкмо тука излиза въ едно кѫсо пространство. Най вече можемъ да приемемъ, че Прѣспанското езеро е въ свръзка съ Деволъ, но не и съ Охридското езеро. При варовити планини е всѣкога тъй, че съвсѣмъ малки извори се срѣщатъ на високо или пъкъ никакъ; но пъкъ затова при политѣ на такива планини извира много повече вода.

 

Ний се побавихме доста на изворитѣ, но, като се върнахме въ манастиря, намѣрихме богатъ обѣдъ, приготвенъ отъ калугеритѣ. Имахме на разположение не помалко отъ петь различни ястията и ни дадоха отлично манастирско вино. Слѣдъ като си отпочинахме доста дълго врѣме послѣ обѣда — окѫпахме се пакъ и забѣлѣзахъ не далечу отъ мене, между каманацитѣ, една рѣчна видра. Тукъ забѣлѣзахъ сѫщо и една червеникава змия, доста далечъ отъ брѣга, съ вдигната надъ водата глава и се движаше полегка.

 

Слѣдъ това се разходихме изъ манастирската градина и се учудихме на разкошната растителность. Почвата е отлична, климата твърдѣ мегкъ и се е достигнала

 

 

52

 

таквазъ градинска култура, каквато другадѣ се не срѣща. Смокинитѣ и бадемитѣ вирѣятъ отлично, а кипариситѣ и чинаритѣ растатъ гигански.

 

Слѣдъ вечерята азъ се разположихъ върху една постлана скамейка и чакахъ до 2 часа срѣдъ нощь, когато си тръгна консулътъ. Той искаше да прѣмине съ конъ височината и да се върне направо въ Битоля. Около часа 4 и азъ си взехъ сбогома отъ калугеритѣ и имъ дадохъ споредъ обичая париченъ подаръкъ. Като се завърпахъ въ лодката останахъ зачуденъ, защото намѣрихъ тамъ единъ полицейски комисаръ, прѣоблеченъ цивилно. Той е билъ изпратенъ да ни наблюдава. Той ме помоли учтиво да го взема съ себе си, което азъ трѣбваше да допусна.

 

 

4. Стоянето ми въ Охрида. (15 юлий—12 августъ)

 

Азъ накратко ще се изкажа за Охрида, понеже този градъ е описанъ доста добрѣ отъ консула Фонъ Ханъ. Мене не ме е интерисувалъ толкозъ града съ своитѣ стари паметници и черкви, колкото аромѫнския елементъ въ този градъ и за него именно се спрѣхъ тука.

 

Главната маса отъ населението се състои отъ българе, които населяватъ сѫщо и околностьта, послѣ отъ албанци, отъ които голѣма часть сѫ мухамедане. Освѣнъ чиновницитѣ други турци нѣма, сѫщо тъй нѣма и гърци, които по прѣди работѣха заедно съ българетѣ, а сега сѫ отслабнали толкозъ много, че гръцкото училище има само 20 ученика.

 

Аромѫнетѣ живѣятъ въ двѣ части на града — горня и долня, а и двѣтѣ сѫ въ източната часть на града и иматъ не здраво положение. По между тѣхъ живѣятъ и нѣколко мухамедански фамилии, поради което христианетѣ сѫ принудени да си държатъ затворени прозорцитѣ или пъкъ да издигатъ дъсчени стѣни къмъ тази страна, дѣто се простиратъ градинитѣ имъ. Описанитѣ по-горѣ обстоятелства принуждаватъ аромѫнетѣ да се изселватъ

 

 

53

 

постоянно, когато тѣ се бѣха заселили тука само за по-голѣма сигорность, каквато нѣмаха въ своитѣ по прѣдишни малки селца. Повечето отъ тукашнитѣ аромѫне произхождатъ отъ Лунга, Николица, Линотопи, а съвсемъ малко отъ Мускополе. Всичкитѣ броятъ тукъ около 150 фамилии, много измежду тѣхъ сѫ фарсериоти и споредъ тѣхното указание тѣ сѫ дошли тукъ отъ Грабово, находяще се въ околностьта на Лунга. Азъ намѣрихъ между тѣхъ и такива отъ Тирана и Кавала.

 

Тукъ за пръвъ пѫть ми се удаде удобенъ случай да започна изслѣдванието на езика имъ съ помощъта на учителя. Самичъкъ нѣмаше да свърша нищо, защото тѣ отговаряха бързо и нетърпѣливо на въпроситѣ ми и не искаха да ми прѣдаватъ никакви пѣсни. Съ мѫка можахъ да убѣдя нѣкои стари жени да ги фотографирамъ.

 

Азъ нѣма да збъркамъ, като обръщамъ вниманието, че у господинъ Янче Робе се намиратъ нѣкои документи и завѣщания, написани на дако-ромѫнски езикъ отъ миналото столѣтие и че у господинъ Анастасъ Бодли се намира една библиотека, която съдържа нѣколко хубаво написани пергаментови рѫкописи отъ евангелието; но всички, както ми се чини, сѫ нови. Тука намѣрихъ и една печатана въ Мускополе книга, каквито видѣхъ тоже въ ромѫнската църква, въ Св. Климентъ и Св. Наумъ. Въ Св. Климентъ е имало прѣди една богата библиотека, колто, съ изключение на една малка часть, се е съвсѣмъ разпръснала. По-голѣмата часть е изкрадена отъ единъ вѫтрѣшенъ човѣкъ и изпродадена въ Атина и Парижъ. Тукъ въ църквата забѣлѣжихъ и една алабастрова плоча, а не мряморна както казва Ханъ.

 

За забѣлѣзване е и единъ римски гробъ, който Ханъ, види се, не можалъ да узнае. Този гробъ е откритъ въ кѫщата на господина Никола Карагюла прѣди 40 години. Отъ зимника на тази кѫща прѣзъ една дупка се достига до едно коридорче, което води въ нѣкогашната улица, която минава покрай езерото. По-послѣ тази улица се закрила и се съградили надъ неѫ кѫщи. Една врата,

 

 

54

 

направени отъ пѣсъчливъ камъкъ, води отъ галерията, която е 1 1/2 м. висока, къмъ гроба. Стѣнитѣ на гроба сѫ бѣлосани и нашарени съ помпеянска червена боя, които нашарвания сѫ се запазили добрѣ: Гробницата е висока 3 м., широка 2 м. и дълга 3 1/2 м. Стѣнитѣ и сѫ гладки и безъ рисунки или надписи, а само на заднята стѣна се забѣлѣзватъ нарисувани нѣкои орнаменти. При откритието на гроба сѫ се намѣрили три ковчега, и при всичко, че искахъ да узная какво е станало съ тѣхъ, но, за жалость, не можахъ нищо да науча.

 

Въ 6 часа сутриньта, на 23 юли, отидохъ съ Георги Робе и Наки въ влашката махала, за да поканемъ учителитѣ да отидемъ на разходка въ селото Бозелъ, дѣто нѣкога се е копало сѣра. Тука около селото има едно доста голѣмо пространство, което е съвсѣмъ голо и покрито съ една кора отъ сѣра и още отдалече се осѣща миризмата на газа, която извира доста силно отъ земата и на 10 м. растояние се чува шумолението му. Ако се тури пѣсъкъ или камачета на малкото отверстие на кратера, тѣ се изблъскватъ нагорѣ. Дългото стоене тукъ е непоносимо, защото веднага се получава главоболие. Опитахъ се да запаля газа посрѣдствомъ единъ дълъгъ фитилъ, но не сполучихъ, защото фитиля изгорѣ до самото отвърстие и угасна. Подиръ това се опитахъ да го подпаля посрѣдствомъ книга и главни, но и тѣхнитѣ пламъци щомъ се доближаваха до извирающия газъ, който имаше температура 10° R., изгасваха. Четире метра подъ този газовъ кратеръ се намира единъ изворъ, изъ който излизатъ мѣхурчета. Водата му има горчивъ вкусъ, като има при това и миризма на развалени яйца. Бездѣткинитѣ жени дохождатъ на извора и пиятъ лошата му вода, като силно вѣрватъ въ нейното дѣйствие, че ще добиятъ дѣца. Сѫщото поддържаше жената на аромѫнския попъ, която нѣмала дѣца цѣли 11 години, а слѣдъ употрѣбението на тази вода добила единственното си дѣте.

 

Слѣдъ това се върнахме бързо назадъ въ влашката

 

 

55

 

махала и късно подиръ обѣдъ отидохме въ Горица, покрай езерето и се окъпахме. Прѣди да се върнемъ въ кѫщи посѣтихме изворитѣ „Студена вода." И тука водата извира изъ скалата като нѣкоя вада, но не тъй силно, както бѣше случая при Св. Наумъ. Мѣстото около извора е засадено съ дървета, подъ сѣнкитѣ на които се разполагатъ посѣтителитѣ и пиятъ изобилно хубавата и чиста 10 градосова вода. Когато дойдохъ тукъ втори пѫть, азъ забѣлѣзахъ, че турцитѣ обичатъ да ядатъ зелени краставици, което, както се вижда, имъ понася доста. Това хубаво мѣсто рѣдко се посѣщава отъ христианетѣ, защото се страхуватъ отъ мухамеданетѣ. Тукъ прѣди нѣколко години е стреляно върху руския консулъ, който е билъ дошелъ отъ Битоля и посѣтилъ този изворъ. Това е извършено отъ единъ фанатикъ турчинъ. На 1-й августъ подиръ обѣдъ отидахъ съ Георги Робе къмъ църквата Св. Илия, дѣто се празднуваше деньтъ на светията. Пѫтьтъ къмъ църквата минава покрай хубаво разположения манастиръ Св. Петка. Църквата Св. Илия е разположена доста високо въ пѫтя къмъ Петрина и на такова мѣсто, дѣто извира единъ голѣмъ изворъ отъ планината, а пъкъ сѣнчаститѣ корийки канятъ приходящитѣ на почивка. Числото на посѣтителитѣ отъ Охрида и българскитѣ села брояха съ стотини, тѣ се бѣха разположили подъ богатитѣ сѣнки и прѣкарваха врѣмето си въ ядене, пиене и разговоръ. Придохождаха постоянно хора съ своитѣ добрѣ натоварени магарета и коне съ припаси за ядене, пияне и дѣца. Животнитѣ, които изкачваха съ мѫка стръвната пѫтека, носяха по двѣ и даже по три възсѣднали помѫжски и шарено облечени жени. Изгледътъ на тази весело разположена маса отъ хора, съ своитѣ ясно цвѣтни носии и гиздавитѣ жени, прѣдставляваше една пленителна картина. Привечерь слѣзохме пѣши долу въ долината и отъ тамъ ездишкомъ се върнахме въ Охрида, като изминахме по пѫтя много групи пѣшаци, които се клатучкаха и си пѣяха весело и високо.

 

 

56

 

Стоенето ми въ Охрида се продължи нѣщо 4 недѣли и останахъ доволенъ съ придобивката въ езиковно отношение.

 

Азъ прѣкарахъ тукъ много весели часове посрѣдъ общество отъ любезни хора и по край хубавото езеро, но при все това не съжелявамъ, задѣто се отдалечавамъ отъ тука, дѣто тиранията и варварската жестокость иматъ първенство, дѣто не се зачита правото, дѣто робътъ-христианинъ живѣе постоянно въ страхъ и бива онеправданъ отъ владствующия мухамеданецъ.

 

 

5. Пѫтувание къмъ Лънга (ар. Лунга). 8 и 9 августъ

 

На 8 августъ въ 4 часа сутриньта оставихъ Охрида. Придружаванъ бѣхъ само отъ Наки, защото каймакамина не искаше да ми даде солдатинъ и съ това да вземе върху си отговорностьта на такова едно опасно пѫтуване въ планинитѣ около разбойническото село Лънга. Не се опитахъ да го убѣдя, а потеглихъ безъ да си взема сбогома съ него и безъ да си визирамъ пашапорта. Азъ взехъ една препорѫка отъ единъ приятель аромѫнинъ до попа въ Лънга.

 

Ний пѫтувахме въ добро разположение покрай брѣга на езерото, покрай Горица и за два часа стигнахме въ Пѣсчани. Жителитѣ на това село се занимаватъ съ риболовство или съ правяне на разни сладки пражатури и тѣ като такива майстори се срѣщатъ не само въ Ориентъ, но даже прѣпѫтуватъ и Германия. На край селото закусихме подъ една група величественни брѣстове. Отъ тукъ нататъкъ гората се спуща до самото езеро и вслѣдствие на това пѫтьтъ се издига съ криволичания на високо. Слънцето печеше силно, а пѫтьтъ ставаше все по-лошъ и по нѣкой пѫть се принуждавахме да слизаме отъ конетѣ и да ги водимъ за юздитѣ подирѣ си.

 

Ний бѣхме вече достигнали юго-източната часть на езерото и слизахме стѫпка по стѫпка долу къмъ брѣга и въ това врѣме идѣше на срѣща ни по тѣсния пѫть

 

 

57

 

една крава. За отбиване или връщане съ натоваренитѣ коне не можаше и да се мисли, затова Наки изкочи напрѣдъ съ протегнати рѫцѣ и викъ за да я повърне. Животното, като искаше да се повърне, хлъзна се и падна въ езерото, но можà да се избави на близкия юженъ брѣгъ на езерото, дѣто пристигнахме и ний. Първата ни грижа бѣше да си утолимъ жаждата съ бистрата езерна вода и слѣдъ това потеглихме по малката величественна равнина на близкия гостоприеменъ манастиръ Св. Наумъ, дѣто стигнахме въ 10 часа съвсѣмъ уморени. Въ часа 11 измѣрихъ температурата и намѣрихъ 30°R на сѣнка.

 

Добритѣ калугери отъ манастиря ме приеха много радостно, като старъ познатъ. Привечеръ се прибрахъ въ стаята си, която ми бѣше указана и се наслаждавахъ на хубавата гледка — езерото и прибрѣжната ивица. Срѣщу си, на другия край на езерото, виждахъ прозорцитѣ отъ кѫщитѣ въ Охрида, освѣтени отъ заходящето слънце. Въ сѫщото врѣме се прѣнесохъ въ моето прѣдстояще пѫтувание и се замислихъ да ли направихъ добрѣ, като тръгнахъ безъ войнишка закрила къмъ това разбойническо село. Тъкмо когато си туй разсаждавахъ, чухъ единъ гърмежъ, който дойде откъмъ езерото. Взехъ далекогледа и забѣлѣзахъ една лодка, идеща отъ къмъ Поградецъ, натоварена съ войници и въ срѣдата единъ едъръ човѣкъ, съ хубава брада и съ европейско облѣкло. Единъ калугеръ дойде при мене и ми обади, че това е каймакамина отъ Поградецъ, който, може би, отива къмъ Охрида, но, прѣди да отиде тамъ, ще се отбие тукъ въ манастира, за да се наяде и напие както трѣбва.

 

Щомъ пристигна въ манастиря, той се яви при мене въ стаята ми и се помъчи да се покаже като образованъ човѣкъ. Азъ му обадихъ безъ за(о)бикалки цѣльта си, а той искаше да ме убѣди да се оставя отъ пѫтуването си. Но като разбра, че азъ съмъ рѣшенъ непрѣменно да отида тамъ, тогава той продиктува на единъ калугеръ едно писмо на гръцки езикъ до чаушина (нѣщо като фелдфебелъ) въ Поградецъ, за да ми даде хора запознати

 

 

58

 

съ пѫтя, които да ми помагатъ въ всичко и да не ме утекчаватъ съ каквито и да било въпроси, защото не разбиратъ, нито пъкъ ще разбератъ нѣщо.

 

Но дали и той разбра цѣльта на пѫтуванието ми, азъ се съмнявамъ. При все туй азъ съмъ му благодаренъ, защото по такъвъ начинъ бивахъ запазенъ отъ сѫдбата да бѫда повърнатъ пакъ назадъ въ Охрида и се освобождавахъ отъ утекчителнитѣ запитвания на полицията. Единъ изслѣдвачъ на езикъ е много мѫчно да се обяснява съ такива хора, защото тѣ нѣматъ никакво понятие за изслѣдванието; азъ си помагахъ обикновенно съ бръмбаритѣ, сѣмената и каманитѣ, като се показвахъ за естествоизпитатель. Тѣ вѣрваха, че бръмбаритѣ се употрѣбяватъ у насъ за лѣкарства и за това ги събираме.

 

Късно прѣзъ нощьта си взехъ сбогома отъ почтения турчинъ, който се бѣше доста понарязалъ съ прѣкрасното манастирско вино. Той искаше съ пукванието на зората да стигне въ Охрида.

 

На другия день въ 5 часа сутриньта потеглихме къмъ Поградецъ, голѣмичъкъ албански градецъ и стигнахме за 1 1/2 часъ. Първото посѣщение направихъ на Устрой бей, до когого имахъ прѣпорѫка, но, за жалость, току що той бѣ отпѫтувалъ. Слѣдъ това отидохъ при чаушина, комуто прѣдадохъ писмото отъ каймакамина. Той ми даде единъ заптия (стражарь) да ми показва пѫтя, и не намярваше за нуждно да ми даде повече хора, защото, ако ни нападнатъ разбойиици, пакъ нѣма да ни помогнатъ. Въ часа 8 можахме да продължимъ пѫтуванието си. По възможность трѣбваше по-скоро и не забѣлѣзано да стигнемъ въ Лънга; щомъ стигняхме тамъ, ний ще бѫдемъ въ безопасность.

 

Нашия водачъ бѣше единъ юнакъ арнаутинъ, който вървѣше много бързо напрѣдъ, та нашитѣ коне неможаха да го достигнатъ, а особено пъкъ коня на Наки съ голѣмо напрѣгание можаше да изкачва стръвнитѣ височини. Ний вървѣхме изъ гората тукъ-тамѣ по равни мѣста. Гребенътъ на планината се състои отъ пѣсъчливъ

 

 

59

 

камъкъ, а пѫтътъ е вддъбнатъ въ тази пѣсъчлива почва и образува една тѣсна пѫтека. На другата страна на гребена ний си отпочинахме при единъ изворъ. Въ това врѣме видѣхме единъ човѣкъ, който, щомъ ни забѣлѣза, скри се въ гората и се чу едно силно изсвиркване. Ний се приготвихме да се защищаваме. Но не излѣзе нищо подозрително, защото, може ние бѣхме зети за разбойници. Слѣдъ това слѣзохме въ долината на източния Шкумпъ и прѣгазихме при селото Каливацъ.

 

Долината отъ туѫъ къмъ югъ постоянно се разширява и е добрѣ обработена. Жителитѣ сѫ арнаути и не искатъ да се казватъ нито тоски, нито геги, а чисти шкипитаре. Тѣхния езикъ и носия въ главнитѣ си чърти сѫ като на тоскитѣ. Тази страна тукъ е носила напрѣдъ славянското название Мокра и е била населена съ славяне, но, като сѫ биле притискани отъ арнаутитѣ, тѣ сѫ се изселили въ селото Мокренъ, което се намира въ Костурско. Може би и царь Шишманъ Мокрия да произлиза отъ тази страна. Въ грамотитѣ сѫщо тъй често се споменава и единъ владика Моврий. Сегашнитѣ жители сѫ мохамедане, но женитѣ имъ не се закриватъ. При нашето прѣминаване тѣ се скриваха задъ вратитѣ или пъкъ се обръщаха съ лицето си на друга страна, до дѣто заминяхме.

 

Отъ Каливацъ тръгнахме около планината Колица, прѣзъ единъ лѣшниковъ храсталакъ, къмъ селото Дуница, дѣто ни почерпиха съ много добра вода. Събраха се нѣколко души около насъ и ме поканиха да отидемъ въ платото на планината Колица, която се спущаше стръмно, за да вдигнемъ богатството, което се крие тамъ. Азъ се отървахъ отъ тѣхъ. съ забѣлѣжката, че такова прѣдприятие може да се извърши само при пълна мѣсечина.

 

Отъ Дуница тръгнахме по една висока равнина, послѣ прѣзъ една хубава долина и слѣдъ двучасово пѫтуване стигнахме въ 7 часа вечерьта въ Лънга [*]. Попътъ,

 

 

*. Тази дума аромѫнетѣ я произнасятъ Лунга и произлиза не отъ латинската longus, а отъ славянската лѫгъ.

 

 

60

 

папа Константинъ, комуто прѣдадохъ прѣпорѫката си, прие ме много добрѣ и се радваше, дѣто ималъ честьта да ме приеме като пръвъ европеецъ въ селото имъ. Той ми помагаше и ме гощаваше най-добрѣ. На слѣдующия день пратихъ назадъ заптието къмъ Поградецъ.

 

 

6. Лънга. (8—13 августъ)

 

Лънга е чисто аромѫнско село съ 45 разпръснати кѫщи, въ които живѣятъ по нѣколко фамилии. Че нѣкогажъ това село е било голѣмо, свидѣтелствуватъ многото купове развалини въ подножието на планината. Казватъ, че прѣди е имало 1000 кѫщи, това е, навѣрно, прѣувеличено, но при все това, като доказателство, че е било голѣмо село, показватъ двѣтѣ голѣми църкви, които за сега сѫ извънъ селото. Долнята църква е съградена подъ сѣнката на една вѣковна липа и три бѣли елхи. Тази църква е съградена въ края на 17-то столѣтие. Тя е окрасена богато съ много маслени картини. Колкото търговци и занаятчии сѫ се намѣрвали тукъ, за сега сѫ се прѣселили повечето въ Охрида и Романия. Сѫщо така е станало и съ съсѣднитѣ села Ница (20 кѫщи) и Грабово (58 кѫщи), които се намиратъ три часа надалечъ къмъ югъ или по-право къмъ юго-западъ.

 

Хората отъ тѣзи села се занимаватъ прѣди всичко съ скотовъдство, съ сѣчене на дърва, а твърдѣ малко съ земледѣлие. Тукъ се добива добра пшеница и царевица, при всичко, че мѣстото е доста високо.

 

Попътъ на това село е уменъ и сериозенъ човѣкъ, който сѫщеврѣменно изпълнява освѣнъ своята длъжность, но още учителска и кметска. Той ме увѣри, че по прѣди, дѣйствително, мнозина отъ съселенитѣ му сѫ се занимавали съ разбойничество, но само противъ мухамеданетѣ. Слѣдствието е било, че селото се нападало често отъ войници и се разсипвало, но и много пѫти турцитѣ сѫ се връщали въ дома си съ кървави глави. Той самъ се е поставялъ на чело на общината и съ пушка въ рѫка

 

 

61

 

е защищавалъ огнището си. Мѣстоположението на селото е такова, че служи за убѣжище и скривалище на разбойницитѣ.

 

То е разположено въ едно котловидно разширение на Шкумпъ, която рѣка тукъ приема единъ малъкъ притокъ. Шкумпъ иде отъ една дива и мѫчно проходима долина, въ която жителитѣ отъ селото при всѣка опасность могатъ да се оттеглятъ назадъ и сѫ сигурни, че нѣма да ги прѣслѣдватъ. Изтичанието на рѣката отъ котловината става чрѣзъ една нѣколко метра широка пропасть, стѣнитѣ на която се спущатъ перпендикуллрно 200—300 метра. Всѣка година духа студенъ вѣтъръ прѣзъ тази клисура. Излѣзе ли човѣкъ отъ клисурата на друга страна, той ще има прѣдъ себе си единъ прѣкрасенъ изгледъ. Водата пада на водопади отъ голѣма. височина и на длъжъ и на ширъ не се вижда нищо друго освѣнъ гъсто обрасли височини. Само на дѣсната страна въ планината се намира манастирътъ Св. Мария, който, за жалость, не можахъ да посѣтя. Едно неприятелско нападение отъ къмъ тази страна е съвсѣмъ невъзможно, даже ако пазятъ изхода на клисурата съвсѣмъ малко хора. Жителитѣ се опасяватъ само отъ къмъ сѣверната страна било отъ войници, било отъ разбойници. При все това жителитѣ отъ Лънга така сѫ се поставили прѣдъ арнаутитѣ съ своята храбрость, че отъ много години не е ставало никакво нападение. Напротивъ, арнаутитѣ иматъ такъвъ респектъ прѣдъ разбойническия войвода Жоржи Кукунесъ, нареченъ съ прѣкора Рапъ, че даже се радватъ, щомъ той ги остави на мира. Попътъ ме запозна съ него още на друтия день и ме остави подъ неговата закрила. Азъ ядохъ и пихъ съ него и се заклехме въ братство единъ другиму, споредъ тукашния обичай. Обикновенно, тукашнитѣ извършватъ такова братство, като раздѣлятъ причастието или само нафората. Азъ като не православенъ, неможахъ да изпълня тази церемония; сѫщо я не изпълняватъ и мухамеданетѣ, ако направятъ сѫщото братство съ христиане; което

 

 

62

 

често се срѣща. Аромѫнина счита за братъ оногова, съ когото е направилъ братство и пази обѣщанието си.

 

Попътъ ме попита още на първия денъ сутриньта да ли обичамъ да ямъ риба. Азъ му отговорихъ въ утвърдителна смисъль и затова тръгнахме да си наловимъ като взехме съ насъ Наки и нѣколко момчета. Отидохме въ тѣсната долина на Шкумпъ, слѣдъ това тръгнахме по коритото на рѣката къмъ изворитѣ ѝ, като скачахме отъ камъкъ на камъкъ. При всичко, че на попа му бъркаше расото, ала той се указа изкусенъ и ловакъ риболовецъ, но, при все това, менѣ ми дотегна този ловъ, та излѣзохъ вънъ отъ водата и вървяхъ по крайчица, като си пробивахъ мъчно пѫть между върбитѣ и другитѣ храсталаци. Наки пъкъ напротивъ искаше да покаже куражъ и постоянство, та слѣдваше попа, до като най-сетнѣ, намѣсто да стѫпи върху единъ камъкъ, цопна въ водата до коремъ и ний се покъсахме отъ смѣхъ. Папа Константинъ продължаваше да хвърля мрѣжата си въ познатитѣ нему вирове и за половинъ часъ наловихме дванайсеть отъ най-добритѣ пъстърви.

 

Рибитѣ опекохме въ кѫщи и насѣдахме турски около синията. Женитѣ донасяха само ястиетата и не взеха участие на софрата, защото тѣ не смѣятъ да сѣднатъ, додѣто има гости въ стаята. Попътъ си бѣше измокрилъ дрехитѣ, та затова обу едни панталони, ошити по модата, които той бѣше си купилъ въ Романия. Той е видѣлъ тамъ, че се употрѣбяватъ кърпи при ядене и затова ми донесе една такава, прилична на отрепкитѣ, които се употрѣбяватъ въ кухнята. Тази кърпа имаше слѣди, че е била употрѣбявана и бѣше много не чиста. За себе си пъкъ той си създаде самъ една, като си извади безъ стѣснение ризата отъ прозореца на панталонитѣ си, прострѣ я върху колѣнѣтѣ си и се триеше безъ да счита това за неприлично. Никой не обърна внимание на това, само Наки, който бѣше разбралъ нѣщо повечко отъ свѣта, като ме погледна, даде ми да разбера чрѣзъ една ироническа усмивка мислитѣ му.

 

 

63

 

Яденето бѣше много вкусно, па и виното не липсваше. Въобще, до като стояхъ тукъ, не ми липсуваше нищо, защото имаше изобилие както на птици, тъй и на дивечъ. Тукъ се намирали елени и мечки, па даже и диви кози — това можахъ да разбера отъ описанията имъ, а рога, каквито очаквахъ да видя, не ми се показаха.

 

Отъ особенна важвость е това, че тукъ научихъ аромѫнскитѣ названия на различни дървета, които названия другадѣ сѫ се забравили или пъкъ сѫ се замѣстили съ чужди. На четвъртий день трѣбваше да продължа пѫтуванието си, при всичко, че попа и населението много съжеляваха за това, па и мени домъчне. Макаръ че хората сѫ сурови и невѣжи, макаръ че сѫ диви и разбойничествуватъ, но азъ се чувствувахъ добрѣ по между имъ, защото въ душата си тѣ сѫ добри, откровенни, честни, гостоприемни и вѣрни.

 

При този си простъ животъ, но здравъ климатъ, хората тукъ достигатъ изобщо дълбока старость. Въ селото има една жена, която брои 120 години, а друга една повече отъ 110 години; тѣхната старость може да се прѣдаде точно само отъ малцина старци. Дългия животъ на аромѫнетѣ по планинскитѣ села бие много на очи. Само въ Влахо-клисурската община долу отбѣлѣзанитѣ хора сѫ имали слѣдующата възрасть: Мария Гика Гога 113 години, Коста Пикъ 100 год., неговата сестра около 100 г., папа Янъ 115 г., Андрея Станка 110 г., Димитри Сима 115 години.

 

Болѣсти се срѣщатъ твърдѣ малко, най-много върлува трѣската прѣзъ лѣтото и завлича по нѣколко жертви, но никога не употрѣбяватъ лѣкарства.

 

До колко не разумно се гледатъ болнитѣ се увѣрихъ още сѫщата вечерь, когато пристигнахъ. Попътъ ме помоли да го послѣдвамъ въ една стая, дѣто лѣжеше тежко боленъ братъ му. Той се бѣше завърналъ трѣсвавъ прѣди нѣколко дни. Щомъ влѣзохъ въ стаята, забѣлѣзахъ една твърдѣ-неприятна меризма, която ме правѣше безсиленъ. Бѣха го заобиколили плачущи и скръбни жени,

 

 

64

 

роднини и познати. Тѣ стояха около му, а той съ изгаснали очи бѣше прострянъ на пода, покритъ съ много черги и едвамъ даваше признакъ на животъ.

 

Попъ и момци отъ Лънга  //  Pfarrer und Burschen aus Lănga

 

 

Азъ се възмутихъ отъ гледката, изгонихъ женитѣ навънъ, отворихъ закованитѣ съ дъски малки прозорци и отмахнахъ нѣкои отъ чергитѣ и съ това улекна малко товарътъ, който лѣжеше върху болниятъ. Слѣдъ това поискахъ студена вода, намокрихъ единъ лененъ платъ и го обвихъ. Веднага слѣдъ това болниятъ захвана да диша. Една понататъшна постѫпка съ болния, спорѣдъ нуждата, намали му още повече болкитѣ. Той страдаше отъ Malaria, която болѣсть познавахъ отъ собственъ опитъ. При заминаванието ми той бѣше оздравялъ и попътъ ми каза, че принадлежи мени.

 

Чувалъ съмъ, че вмѣсто хининъ употрѣбяватъ отваръ

 

 

65

 

отъ върбови кори и то съ успѣхъ. Азъ оставихъ Лънга въ понедѣлникъ на 12 августъ, а прѣзъ нощьта срѣщу този день бѣха излѣзли младежитѣ и завзели най-опаснитѣ мѣста на пѫтя, до дѣто се простираше гората, за да бѫдемъ въ безопастность.

 

 

7. Пѫтуване къмъ Елбасанъ. (12 и 13 августъ)

 

Подъ водителството на Жоржи Кукунесъ, нѣкогашния разбойнически главатаръ Рапъ, потеглихме въ 5 часа сутриньта. Признавамъ се, че се чувствувахъ много по-сигоренъ, като бѣхъ подъ закрилата му, отколкото да бѣхъ ималъ цѣло отдѣление войници, на които въ случай на нужда пакъ не можаше тъй да се разчита. Бѣхъ увѣренъ, че, въ случай на нужда, той ще положи своя животъ въ опасность, но мене нѣмаше да остави. Азъ щѣхъ да го фотографирамъ, но той се не съгласяваше, а пъкъ да го прѣсилвамъ считахъ за не учтиво.

 

Той е човѣкъ съ срѣденъ ръсть, повече сухъ отколкото пъленъ и никакъ не се забѣлѣзва, че носи на гърба си 63 годинки. Неговата стѫпка е още жива, движенията му бързи и сигурни, само кривогледитѣ му очи придаваха на изгореното му и набръчканото лице нѣщо страшно, което даже и при смѣха му не се скриваше. Когато се изкачвахме полегка по сѣверното направление на голата планина, той вървѣше близко до коня ми и по моя молба разказваше ми нѣща изъ своя миналъ животъ. Той бѣше най-стария отъ седемтѣхъ си братя; изгубилъ бѣ въ борбата срѣщу турскитѣ войници баща си и четирма отъ братята си. Двамата по-млади отъ него, Наумъ и Анастасъ, живѣятъ съ фамилиитѣ си въ една кѫща общо съ него. Той е билъ много години главатаръ на една разбойническа шайка, която била сформирована отъ хора отчасти отъ Лънга и мухамедане-арнаути, а пъкъ за шпиони имъ сѫ служали изключително само аромѫне. Прѣзъ цѣлия си животъ не билъ убилъ повече отъ 30 души и то изключително войници, но никога не е

 

 

66

 

убивалъ заробени. Четата му се състояла отъ 20 души, а по нѣкога и отъ 50. Три пѫти е ималъ случай да се срѣща съ голѣма часть войска и най-послѣ е билъ хванатъ робъ съ едного отъ своитѣ братя и откаранъ на заточение въ Халепъ (Сирия), отъ дѣто сполучилъ да избѣга.

 

Тѣ сѫ прѣпѫтували Мала-Азия повечето нощно врѣме, прѣминали Дарданелитѣ близо при Галиполи съ една лодка, безъ да знаятъ какъ се кара. Тука щѣли да изпаднатъ безъ малко въ рѫцѣтѣ на турцитѣ. Слѣдъ много лутания попаднали най-послѣ въ една извѣстна мѣсность около Солунъ. Звѣздитѣ и слънцето имъ сѫ служили като пѫтеводители, полскитѣ плодове и по нѣкой пѫть нѣкое кѫсче хлѣбъ, дадено имъ отъ милостиви селени, е било храната имъ. Прѣди всичко трѣбвало сега да се сдобиятъ и съ орѫжие. На край града Солунъ е така наречената бѣла кула (извѣстна подъ името Кѫнликуле), която служи за затворъ. Тази часть не е била тъй оживена отъ хора по онова врѣме (навѣрно е било въ 1860 г.) и тѣ сполучили да убиятъ стоящия на поста си войникъ, — отрѣзали му вратътъ съ единъ ножъ безъ да издаде нѣкакъвъ гласъ. Взели пушката и патрондаша му и слѣдъ това „азъ нѣмахъ никакъвъ страхъ, макаръ и десеть души турци да бѣха се явили на срѣща ни," каза Рапъ.

 

Възвръщанието имъ въ родното мѣсто — Албания отъ тукъ нататъкъ за тѣхъ било твърдѣ лесно. Слѣдъ това тѣ подкачили изново разбойническия животъ. Отъ нѣколко години тѣ сѫ се помирили съ турското правителство посрѣдствомъ попа и, макаръ да сѫ водили такъвъ лошъ животъ, сега живѣятъ мирно и съвсѣмъ свободно въ своитѣ диви гори.

 

Ако се повѣрватъ разказитѣ на хора изъ Охридъ и другадѣ, тѣ и сега водили такъвъ животъ, само че разбойничествували повече къмъ Епиръ, а не тадѣзъ — тѣ сѫ измѣнили само мѣстностьта. Трѣбва да призная, съ съжеление, че аромѫнетѣ обичатъ да скриватъ истината спрямо чужденцитѣ, а когато сѫ сами, даже се гордѣятъ,

 

 

67

 

че даватъ толкозъ много хайдути изъ помежду си, че отъ тѣхъ сѫ излѣзли най-прочутитѣ войводи и че сѫ дали най-дѣятелнитѣ борци по освобождението на Гърция. За това, когато ми се удаде по-нататъкъ случай, ще наведа доста примѣри.

 

Щомъ като навлѣзохме въ дѫбовата гора, нашиятъ разговоръ прѣстана. Рапъ излѣзе прѣдъ насъ двадесеть крачки съ приготвена пушка за стрѣление и ни даде знакъ да почакаме, слѣдъ това другъ пъкъ знакъ да го застигнемъ. Той се направляваше по знакове, които бѣха непознати намъ, и не видѣхме никого отъ хората, които бѣха заловили по-рано тѣзи мѣста. Бързото пѫтуване е по-сигорно срѣдство за запазване, отколкото да се пѫтува подъ прикритие. Раннитѣ прѣдставлении, добити отъ разнитѣ четива, ми припомнюваха това нѣщо. Нѣма нужда да отива човѣкъ да странствува въ Америка и да се движи по бойното поле, за да си прѣдстави тази картина при пѫтуванието ни прѣзъ тѣзи мѣсности.

 

Слѣдъ два часа пристигнахме въ долината на идящия отъ Лънга западенъ Шкумпъ; тукъ трѣбваше да почакаме подъ гѫстия храсталакъ, до дѣто се яви нашия водачъ и ни обади, че пѫтьтъ е сигоренъ. Изкачихме се бързо на високо по пѫтя, на една гола и наведена планинска стѣна, и отъ най-високото завивание видѣхъ долу въ долината какъ се съединяватъ източния и западния Шкумпъ; Рѫкава, който идѣше отъ Лънга, е по-многоводенъ, по-дълъгъ и слѣдва направлението на източния рѫкавъ. Изворитѣ на първия сѫ въ планината Ления, а на втория въ Камна планина.

 

Пѫтьтъ минаваше прѣзъ низка дѫбова гора къмъ селото Слабинье; не се спрѣхме тукъ, а продължихме пѫтуванието, до дѣто ни спрѣ една беда, отъ която се страхувахъ отъ дълго врѣме. Азъ чухъ изведнажъ задъ мене силенъ викъ и, като се обърнахъ, видѣхъ само главата на Наки, който пропадаше въ една пропасть. Ний скочихме отъ конетѣ, притекохме се на помощь и видѣхме, че коньтъ му бѣше притиснатъ въ една пропасть, а

 

 

68

 

Наки се бѣше отървалъ много оплашенъ. Съ голѣмо напрѣгание можахме да извадимъ коньтъ отъ лошото положение; той бѣше окървавенъ на много мѣста. Голѣмитѣ човали, прѣвързани отъ страни, сѫ го прѣдпазили отъ голѣма беда, така че той макаръ и да бѣ пострадалъ, пакъ можеше да продължи пѫтьтъ си. Причината на паданието бѣ, че той имаше дълги крака и това нѣщо се случваше често, макаръ че Наки бѣ станалъ още по-прѣдпазливъ и въ по-опаснитѣ мѣста да го водѣше за юздата. Азъ нѣмахъ такива прѣчки съ моя силенъ и дребенъ конь. Бѣхъ навикналъ толкозъ, че прѣминавахъ съ най-голѣмо хладнокръвие и най-опаснитѣ пропасти, безъ да слизамъ да го водя за юздата.

 

Безъ да се спираме продължихме пѫтуванието си прѣзъ селата Проптищи и Слатина. Близо при послѣднето село прѣгазихме рѣката Шкумпъ на едно мѣсто, дѣто имаше дълбочина единъ метръ, за да стигнемъ на срѣщуположната височина лежащето село Голикъ. Тукъ си отпочинахме при единъ аромѫнинъ-мухомеданецъ, нѣкогашенъ другаръ на Рапъ. Бѣше 11 часа. Ний прѣминахме 22 км. пѫть и бѣхме доста огладнѣли, затова съ голѣма благодарность приехме прѣдложения ни обѣдъ.

 

Ний се разположихме добрѣ и събрахме сили за слѣдующия день, а моитѣ другари заспаха наскоро доста дълбоко. И азъ слѣдъ малко си турихъ на лицето една тънка кърпа, за да се запазя отъ мухитѣ и, така покритъ имахъ възможность да видя различни жени и моми, които съ голѣмо любопитство отвориха скоро затворената врата и се очудваха на облѣклото ми. Тѣ не бѣха виждали европеецъ и за тѣхъ това бѣ цѣло събитие.

 

Слѣдъ като се пригърнахме съ домакина, споредъ тукашния обичай, пожелахме му всички добрини и въ часа три продължихме пѫтуванието си. При втичанието на Стравай въ Шкумпъ навлѣзохме въ една долина, дѣто се намираше единъ ханъ, който се държеше отъ аромѫнинъ. По гладкия пѫть вървѣхме лесно напрѣдъ. Паралелно съ пѫтя върви и една конгломератна скалиста стѣна, по върховетѣ

 

 

69

 

на която има много дупки и пукнатини, които сѫ обиталище на много птици. Слѣдъ това видѣхме много разпръснати кѫщи, които образуватъ означеното въ нашата карта Зедлемъ; на срѣщуположната височина се намира селото Бржеща и часътъ около 5 1/2 бѣхме при завиванието на рѣката Шкумпъ къмъ западъ, отдѣто нататъкъ вървѣхме по единъ добъръ пѫть, който води отъ Охрида къмъ Елбасанъ.

 

Спрѣхме се за малко врѣме въ селото Букешъ и слѣдъ това прибързахме да отидемъ въ хана Джура. Ний вървѣхме отъ врѣме на врѣме по пѫтя, който се прави, но му липсватъ още мостове. Богато се бѣше стъмнило хубаво, ний стигнахме въ хана. Тукъ се намѣри храна за конетѣ, но за насъ не можахме да намѣримъ нищо и за това пратихме да ни набавятъ отъ близкото село хлѣбъ и яйца.

 

Тъкмо когата се храняме, единъ човѣкъ пристѫпи къмъ мене и ми заговори нѣмски. Той бѣше нѣмецъ отъ Цариградъ и управитель на новостроящия се пѫть, неговитѣ хора спѣха подъ една палатка, не далеко отъ хана. Той бѣше тукъ на работа отъ двѣ години и би напусналъ работата веднага щомъ му заплатяха длъжимата сума; но затова тѣ пъкъ не му плащаха и го задържваха нарочно.

 

Разноскитѣ по пѫтя, както ми разказа той, се плащатъ не отъ държавата, а отъ всичкитѣ общини на вилаета, прѣзъ които прѣминава пѫтьтъ. На всѣка община се опрѣдѣля едно пространство, съразмѣрно съ голѣмината и, тя трѣбва да го изработи и го прѣдаде готово. Бѣднитѣ хора се явяватъ сами на работа, а богатитѣ плащатъ и тѣхната часть се изработва отъ бѣднитѣ. По-голѣмата часть отъ паритѣ, които се събиратъ, влизатъ въ джобоветѣ на главнитѣ чиновници. Споредъ увѣрението на единъ инжинеринъ отъ Битоля, съ събранитѣ пари отъ бѣдното население би могло да се направи желѣзна линия, вмѣсто направения до сега пѫть.

 

Много късно прѣзъ нощьта отидохъ съ Наки и лѣгнахъ

 

 

70

 

въ обора; стая не се намираше тука, а пъкъ вънъ ни бѣше студено. Рапъ се разположи прѣдъ вратата на обора, като се облегна съ гърба си у единъ стълбъ, а пушката тури между краката си. Въ това положение той прѣкара цѣлата нощь, защото се опасяваше отъ неговитѣ лични неприятели, както ни той разправи, и които не биле малко. Стария човѣкъ вървѣ 11 часа доста бързо и не бѣше ялъ нищо друго освѣнъ хлѣбъ и маслини, защото бѣха тъкмо пости, които строго се пазятъ и отъ разбойницитѣ; той изглеждаше, че е по-малко уморенъ отъ насъ, при всичко, че ний повечето врѣме бѣхме ездили на коне и се бѣхме нахранили достатъчно.

 

Ний спахме лошо, защото бѣхме убезпокоявани отъ комари и други насѣкоми и се събудихме въ 5 часа утриньта. Щомъ станахме, подковахме конетѣ и продължихме пѫтьтъ си неумити и бодри. Въ началото вървѣхме по добъръ пѫть, но послѣ се изкачихме малко въ една планина и слѣдъ 3 часа стигнахме въ хана Баби, дѣто се наядохме доста сладко съ яйца и кисели съ оцетъ зелени пиперки. Слѣдъ това продължихме пѫтуването си и подиръ 2 часа бѣхме прѣдъ окрѫния мостъ. На брѣга на рѣката Шкумпъ ни лъхна на срѣща горѣщъ вѣтъръ и азъ не можахъ да се въздържа да се не окъпя въ бързотечната рѣка, макаръ че Рапъ силно настояваше да се върви, тъй като тази мѣстность била не сигорна и ставали обири. Примѣра ми послѣдва и Наки. Ний се окъпахме въ студенитѣ вълни на Шкумпъ и се доста освѣжихме; а нашия вѣренъ пазачъ се разположи въ една вдлъбнатина на моста и ни пазяше отъ всѣкаква случайность. Конетѣ бѣхме поставили въ едно мѣсто, дѣта храсталака ги закриваше.

 

Слѣдъ това прѣгазихме близо при моста направо рѣката, водата на която въ най-дълбокитѣ мѣста е малко повече отъ единъ метръ. Рапъ се възкачи на разваления мостъ посрѣдствомъ една стълба и скокна прѣдъ насъ на пѫтя, който отъ тукъ нататъкъ бѣше равенъ и широкъ. Изъ пѫтя ни показа мѣстото, дѣто е билъ убитъ

 

 

71

 

баща му и дѣто самичъкъ той билъ раненъ. Слѣдъ това ний направихме една малва почивка при политѣ на планината, която стои на 1 1/2 часа разтояние отъ Елбасанъ. Тукъ сѫ многоводнитѣ извори, отъ дѣто е прѣкарана водата въ града. Прѣди захождание на слънцето ний прѣминахме тѣснитѣ улици на Елбасанъ.

 

Азъ поискахъ да ме заведатъ при господина Христофоридисъ, който е прѣвелъ библията на албански езикъ и съ своята граматика си е спечелилъ извѣстно реноме. Тои живѣе доста бѣдно и затова прѣдпочетохъ да отида въ хана и прѣкарахъ тамъ доста сносно. Ний взехме една стая и турихме вѫтрѣ багажа си, а за спане избрахме едната страна на чардака, защото другага се завземаше отъ много други хора. Спахме доста сладко. Църтението на врабчетата, събрани на една голѣма черница прѣдъ хана, ме събуди веднага слѣдъ изгрѣване на слънцето.

 

 

8. Елбасанъ и дупката въ Бидцула. (13—17 августъ)

 

Елбасанъ е интересенъ само поради жителитѣ си. Добрѣ е ако се посѣти голѣмото пространство, което е обиколено съ нѣколко реда голѣми и хубави кипариси, каквито никога не съмъ виждалъ. Улицитѣ сѫ послани и доста чисти, съобщението е живо, а особено въ пазарната часть. Друго нищо се не вижда освѣнъ високи и бѣлосани стѣни, а кѫщитѣ сѫ вѫтрѣ въ двороветѣ. Тукъ болшинството е мухамеданско, та затова още повече, отколкото въ Охрида, христианитѣ сѫ въ зависимость отъ мухамеданетѣ. Христианитѣ не сѫ много и сѫ арнаути, а има нѣщо около 100 фамилии аромѫне, които живѣятъ отдѣлно въ двѣ махли на града. Хората тукъ се страхуваха толкозъ отъ властьта, че не смѣеха да ходятъ съ мене. Твърдѣ характеристично е обстоятелството, че тукъ и христианскитѣ жени ходатъ закрити като мухамеданскитѣ; а пъкъ онѣзи, които идатъ отъ селата, даже и мухамеданкитѣ, ходатъ открити. Тукъ нѣма

 

 

72

 

никакви евреи, нѣкои отъ тѣхъ сѫ се опитали да се заселятъ, но сѫ бивали избивани веднага [1].

 

Съ изключение на нѣколко знатни албански фамилии всички други сѫ бѣдни; христиани и мухамедане ходатъ изпокъсани и се задоволяватъ съ твърдѣ малко. Слушалъ съмъ, че мухамеданетѣ употрѣбяватъ много кафето, но пъкъ да се пие кафе прѣди да си умиятъ очитѣ, това бѣше за мене нѣщо ново. Тука се употрѣбява доста много ракия и то отъ мухамеданетѣ.

 

На слѣдующата сутринь отъ пристиганието ми трѣбваше да се раздѣля съ вѣрния си Рапъ. Полицията се яви, научи се за цѣльта на пѫтуванието ми и други подобни работи, макаръ азъ и да показахъ паспорта си и прѣпорѫка отъ валията. Очудваха се, какъ можахъ да дойда безъ войници, а въ полицията се възбуди подозрѣние. Азъ направихъ посѣщение на мутесарифина и сполучихъ да распръсна мислитѣ му, но Рапъ, за когото казахъ, че ми е билъ водачъ, остана за тѣхъ загадаченъ. Тѣ искаха да го затворатъ, затова той прѣдпочете да се оттегли незабѣлѣзано. Искахъ да му заплатя, ала той не прие нищо друго освѣнъ една ока тютюнъ и едни царвули. Ний се пригърнахме и цалунахме, слѣдъ това той се отдалечи, като взе единъ по-кѫсъ пѫть прѣзъ планината за своето родно село.

 

Отъ господина Христофоридисъ се научихъ, че наблизо до Елбасанъ имало една дупка, която се продължавала 4 часа подъ планината и стигала близо при Тирана. Въ младинитѣ си той самъ билъ посѣтилъ тази дупка; тя имала много второстепени входове, водни канали, а въ нѣкои мѣста извирали газове. Бѣхъ слушалъ много такива разкази, но никога не давахъ вѣра, сега, като ми разказваше Христофоридисъ, рѣшихъ се да посѣтя тази „съкровищна дупка" (brima e hazmes), както я той

 

 

1. Гопчевичъ разказва, че въ околностьта на града имало славянски села. Това не е вѣрно, а е истина, че тукъ прѣди болшинството е имало славянския елементъ. Поздравлението по новата година и сега още е „Сара година" безъ да си хората помислятъ, че употрѣбяватъ едно славянско изражение.

 

 

73

 

наричаше. Отначало Христофоридисъ казваше, че ще дойде съ мене до дупката, но като видѣ, че азъ говоря сериозно, прѣстори се, че има работа. Слѣдъ това намѣрихъ единъ младежъ на име Ефремъ Гинисъ, студентъ въ Атина, който се рѣши да ме придружи и за по-голѣма сигорность прѣоблече се въ селски дрехи. Освѣнъ него взехъ съ себе си единъ кераджия, който знаеше селото, въ околностьта на което бѣше дупката, и единъ стражаринъ, за да се прѣдставамъ съ по-голѣмъ авторитетъ прѣдъ селенитѣ.

 

На 15 августъ, късно подиръ обѣдъ, нашата малка група, състояща се отъ петима човѣци, напусна Елбасанъ. Натоварили бѣхме единъ конь съ мѣсо, хлѣбъ и вино и, приготвени така, можахме да прѣдприемемъ пѫтувание по долния свѣтъ. Азъ бѣхъ взелъ освѣнъ това свѣщи и фенери. Тръгнахме въ сѣверно направление нагорѣ, по една странична долина на рѣката Шкумпъ, по двѣтѣ страни на която имаше маслинени дървета, които нѣмаха привлекателенъ изгледъ съ своята тъмна зеленина. Тукъ маслинитѣ узрѣватъ, защото сѫ запазени отъ сѣверния студенъ вѣтъръ, и сѫ доста прочути. Пѫтувахме нѣщо единъ часъ по безводното лѣгло на рѣката, слѣдъ това се обърнахме къмъ възвишенностьта, дѣто е разположено селото Бидцула, и стигнахме слѣдъ единъ часъ. Ходжата отъ селото ни заведе въ най-добрата кѫща, но ний влѣзохме вѫтрѣ, когато женитѣ се скриха. Стаята, въ която влѣзохме, бѣше доста голѣма и имаше двѣ малки прозорчета безъ джамове, подътъ бѣше посланъ съ рогозка, стѣнитѣ бѣха измазани, а керамидния покривъ служаше сѫщеврѣменно за таванъ на стаята. Въ нея нѣмаше никакви мебели, а въ едното кюше имаше единъ голѣмъ купъ царевица. Като се стъмни, домакинътъ ни донесе една цѣпеничка борина и я тури на стѣната, а трѣптящата и свѣтлина освѣтляваше нашето весело общество. За вечера си приготвихме прѣкрасно ядене отъ това, що си носяхме.

 

Наскоро се явиха при насъ нѣколко жители отъ селото,

 

 

74

 

които ни разказаха чудесии за дупката: че я забикалялъ духъ, който издишалъ огненъ въздухъ и пазялъ иманието; че нейдѣ си стоялъ човѣвъ съ издигнатъ мечъ и съсичалъ всички, които минаватъ покрай него и др. подобни. Всички искаха да ни придружаватъ на другия день, но при това искаха да имъ обѣщая една часть отъ иманието, което, разбира се, азъ обѣщахъ. По съвѣта на стражарина казахъ, че съмъ изпратенъ отъ Цариградъ, за да посѣтя тѣхната дупка.

 

На другия день, когато щѣхме да тръгнемъ, никакъвъ селенинъ не се яви, а нашия хазяинъ каза, че не знае кѫдѣ се намира дупката. Пратихъ стражарина да докара единъ старикъ, който вечерьта разправѣше, че е билъ тъкмо 12 часа въ нея дупка. Този старикъ, както и другитѣ, бѣха се скрили, и само заплашването на стражарина, че ще запали кѫщитѣ имъ, ако се не явятъ, ги принуди да се явятъ при насъ. Тръгнахме по сѣверозападно направление и вървѣхме между нивитѣ. Малко по малко се събраха около насъ и други, така че станахме 12 души, когато се спряхме въ една ливада при единъ изворъ. Тукъ си похапнахме малко супа, която бѣхме приготвили вечерьта, оставихме конетѣ на единъ селенинъ, а ний тръгнахме нататъкъ и стигнахме до една много дълбока пропасть. Стареца се покатери бързо по скалистата страна, и слѣдъ това послѣдвахме го и ний твърдѣ прѣдпазливо.

 

Най-послѣ той се спрѣ прѣдъ една грамада камъни и ний попълзяхме отъ всички страни. Прѣдъ насъ дѣйствително имаше една дупка, висока колкото човѣшки ръстъ, отъ дѣто за страха на хората излизаше една пепелянка, която азъ убихъ съ единъ камъкъ. Трима отъ селенитѣ се обърнаха назадъ, толкозъ голѣмъ бѣше тѣхния страхъ, а водача не искаше да върви напрѣдъ. Азъ слѣдъ това взехъ въ едната си рака фенера, а въ другата една тояга и поведохъ другитѣ навѫтрѣ. Слѣдъ мене вървѣше Наки съ малко храна, слѣдъ него студента, подиръ него селенитѣ и най-послѣ стражара, за да може

 

 

75

 

да дѣйствува въ случай на измѣна. Възлизахме отначало по доста стръвно, слѣдъ това входътъ се раздѣли и тръгнахме по лѣвия проходъ, който бѣше по-голѣмъ. Голѣми камъни бѣха нападали отъ горнята часть, та трѣбваше да се катеримъ по тѣхъ, а понѣкогажъ прѣдпочитахме пълзенето. По нѣкой пѫть вървѣхме доста бързо и слѣдъ половинъ часъ достигнахме врая и не бѣше възможно да се върви по нататъкъ. Воденъ каналъ, отровенъ въздухъ и др. подобни работи не срѣщнахме. Въ срѣдата на дупката имаше единъ сталактитъ и тѣхната фантазия е вземала него за човѣкъ.

 

Дължината на дупката е около 400—500 метра, широчината ѝ между 1—2 м., а височината въ нѣкои мѣста е доста голѣма отъ 12—15 метра. Стареца каза, че сме тръгнали погрѣшно, та затова послѣ тръгнахме и по другия проходъ и стигнахме една дълбочина. Азъ се вързахъ съ едно въже и го прѣдадохъ да го държатъ Наки и студентътъ, и по този начинъ можахъ да слѣза полегка, като се допирахъ по стѣнитѣ, много низко и стана толкозъ тѣсно, че можахъ да позная дъното. Издърпаха ме слѣдъ това горѣ и, разчаровани, тръгнахме назадъ. Живи сѫщества намѣрихме само единъ скорпионъ при входа и дългокраки комари. Не можахме да намѣримъ поне бръмбари. Като указахъ на стареца, че всичко казано е лъжа, той ми отговори, че прѣди е било другояче. Когато се хванатъ нѣкои хора, че лъжатъ, тѣ намиратъ другъ изходъ и се смѣятъ, че сѫ ги повѣрвали.

 

Като се завърнахме въ нашия лагеръ, приготвихме си обѣдъ и всички взеха участие при яденето. Отъ провизията ни не остана нищо. Когато се готвяхме да потеглимъ, коньтъ на стражарина избѣга и той се разгнѣви толкозъ, че би селенитѣ съ плесници, а кираджията, комуто бѣ повѣрилъ коня, искаше да убие съ револвера си. Азъ се мѫчихъ да укротя този побѣснялъ човѣкъ и сполучихъ само тогазъ, вогато му докараха коньтъ, а селенитѣ бѣха съвсѣмъ капнали отъ умора. Азъ видѣхъ при този случай, че не само христианетѣ треперятъ

 

 

76

 

прѣдъ господаритѣ турци, а и мухамеданетѣ селени се измѫчватъ. Отъ тука е лесно да се разбере, защо именно албанцитѣ мразятъ своитѣ господари турци. При туй трѣбва да прибавимъ, че и туземнитѣ бейове не се отнасятъ добрѣ спрямо турцитѣ, макаръ че турцитѣ се обхождатъ много ласкаво съ тѣхъ, макаръ че тѣ безнаказано могатъ да извършватъ всѣкакви злодѣйства и насилия надъ христианетѣ, защото тѣ не могатъ да забравятъ, че тази земя сѫ я владѣли нѣкога и че и сега населението поддържа още тѣхъ. Интереситѣ сѫ общи и тѣ държатъ още тѣзи два различни елементи: ислямството, на което албанскатѣ бейове сѫ прѣдадени много и изсмукванието на христианитѣ, — гешефтъ, който още много бейове упражняватъ по-безсрамно и по-свирепо, отколкото турцитѣ. Между послѣднитѣ, особенно между вишитѣ чиновници, намѣрихъ много добросърдечни и справедливи хора. Въобще, турчинътъ е великодушенъ, добродушенъ, па даже рицаръ, но до дѣто има пари, ще прибавя азъ.

 

Вечерьта около 6 часа бѣхме пакъ въ Елбасанъ. Господинъ Христофоридисъ се яви веднага при насъ, щомъ се завърнахме, и мислѣше, че сме отишли въ друга дупка погрѣшно, истинската голѣма дупка се намирала въ долината Арсенъ, близо при селото Пулумбасъ. Господинъ Кириасъ въ Битоля ми съобщи, че е посѣтилъ една дупка недалеко отъ Тирана, близо при селото Петраила. Може би, отъ това ще се възползува другъ нѣкой пѫтникъ и ще опита и той щастието си.

 

Още сѫщата вечерь се окъпахме въ Шкумпъ, който е отдалеченъ нѣщо 10 минути отъ града. Слѣдъ кѫпането придружихъ господина Христофоридиса до дома му, за да видя рѫкописа на пространния му рѣчникъ на албанския езикъ. Върху този рѣчникъ той е работилъ 16 години и постоянно го усъвършенствува. До колкото можахъ да го разгледамъ въ кѫсо врѣме, той е изработенъ съ прилежание, но съдържа много изковани отъ него думи, каквито има и въ прѣвода на библията му. При все

 

 

77

 

това съчинението е много скѫпоцѣнно и никой не познава богатството на албанския езикъ по-добрѣ отъ него. Ще бѫде много хубаво, ако се заеме съ това нѣкоя академия.

 

 

9. Бератъ. (18—21 августъ)

 

Бератъ е отдалеченъ отъ Елбасанъ нѣщо 50 км. и можахъ да стигна тамъ за единъ день; но понеже бѣхъ поканенъ отъ единъ знатенъ албански бей Юсу въ неговия чифликъ Белмакъ, затова и азъ приехъ поканата на драго сърдце. Тази покана бѣ слѣдствие на една услуга съ лѣкарски съвѣтъ. Той ми даде едно писмо до единъ неговъ роднина въ Бератъ и отпусна двама негови слуги, за да ме придружатъ до Белмакъ. Освѣнъ тия лица азъ взехъ и единъ стражаринъ, за да ми показва пѫтьтъ отъ Белмакъ до Бератъ.

 

Въ часа четире слѣдъ обѣдъ напуснахме Елбасанъ и се опѫтихме къмъ Белмакъ въ юго-западно направление; слѣдъ единъ часъ пѫтуване прѣгазихме рѣката Шкумпъ, която тукъ бѣше доста широка, но дълбока само половинъ метъръ и слѣдъ половинъ часъ още бѣхме въ Белмакъ. Дѣцата на живущитѣ тукъ цигане, викащецъ, се разбѣгаха; малкитѣ бѣха съвсѣмъ голи, а по-голѣмичкитѣ сѫмо съ по една ризка. Всѣки чифликъ въ тази область си има своитѣ цигане, които работятъ не само съ надница, но между тѣхъ има и такива, които сѫ заселени като селени. Между прѣселяющитѣ се цигане, като кошничари, ковачи и мечкари, има мнозина отъ Романия и говорятъ като матеренъ езикъ романския. Тукашнитѣ пъкъ освѣнъ циганския езикъ владѣятъ почти всичкитѣ бълкански езици.

 

Ний бѣхме приети многго добрѣ въ чифлика, спахме прѣкрасно и на другия день въ 5 часа сутриньта продължихте пѫтуването си. Тази страна е съвсѣмъ равна, само водораздѣлната линия между Шкумпъ и Деволъ образува една незначителна издигнатость. При Деволъ стигнахме въ 6 часа. Въ срѣдата на рѣката се виждатъ още нѣколко стълба отъ камененъ мостъ. Ний

 

 

78

 

потърсихме на прѣгазване таквозъ мѣсто, дѣто водата да има дълбочина по малка отъ единъ метръ. Широчината на леглото ѝ е доста голѣма, защото се раздѣля на много отдѣлни рѫкави и достига до единъ километръ. Пѫтьтъ минава прѣзъ мѣстность, добрѣ обработена, покрай сѣнчасти липи, тополи и явори, израснали по дължината на рѣчния брѣгъ, и въ часа деветь достигнахме възвишението, което Деволъ прѣсича и излиза на музакиевата равнина. Около часа 10 се спрѣхме при една рѣкичка, изядохме готовата провизия и си отпочинахме нѣколко часа подъ сѣнката на храсталака. Слѣдъ това потеглихме къмъ селото Пенерони, отдалечено 1 1/2 часъ отъ мѣстото, дѣто си отпочинахме, и тръгнахме надолу по единъ прашенъ пѫть при голѣмъ слънчевъ пекъ.

 

Отъ тукъ пѫтьтъ минаваше прѣзъ равнината, която бѣше прошарена съ голѣми и малки водни трапове. Слѣдвахме да вървимъ по единъ тѣсенъ и дълбокъ воденъ каналъ и, безъ да забѣлѣжимъ, изпаднахме прѣдъ единъ пожарь, който лесно можаше да ни поврѣди. Тукъ иматъ обичай, щомъ като се прибератъ всичкитѣ произведения отъ полето, да запалватъ трѣвата, която бива съвсемъ изсъхнала отъ голѣмата горѣщина; но пъкъ въ такъвъ случай вѣтърътъ е господарь и той дава често пѫти съвсѣмъ противното направление на онова, което се е искало. Ний още отъ далечъ видѣхме високо издигнати черни димящи облаци, но не се грижахме, защото вѣтърътъ ги разнасяше въ друга страна; изведнъжъ той измѣни направлението си и пламакътъ тръгна срѣщу насъ. Азъ и стражарина можахме да прѣминемъ съ бързъ галопъ прѣзъ пламацитѣ и излѣзохме щастливо на сигурно мѣсто, но Наки не можаше да ни слѣдва бързо, защото коньтъ му бѣше доста натоваренъ и когато ни застигна, коньтъ бѣше съвсѣмъ уморенъ. Наки слѣзе отъ него и съ голѣма мѫка го откарахме до близкия вече Бератъ.

 

Слѣзохме въ много посѣщавания, но каленъ ханъ, построенъ покрай рѣката. Тукъ нѣмаше чардакъ, та трѣбваше да потърся една по-чиста стая за спане; но при

 

 

79

 

все това нощьта прѣкарахъ по-добрѣ, отколкото си прѣдставлявахъ, благодарение на практическото изнамярвание, което за пръвъ пѫть приспособихъ. Въ срѣдата на стаята имаше единъ дървенъ пать, четиртѣхъ крака на който бѣха поставени въ четире тенекийни панички, пълни съ вода. По този начинъ се освобождавахъ отъ тахтабитѣ; оставаше още да се отстранятъ и покривкитѣ.

 

Бератъ има различни градски махали, които сѫ съвсемъ раздѣлени една отъ друга. Най-старата махала, наречена Кастронъ, е била нѣкогашна стара крѣпость, вратитѣ на която затварятъ всѣка вечерь. Въ крѣпостьта се намиратъ нѣколко топовни ствола и много желѣзни гюлета. На най-голѣмия стволъ е написана съ римски букви годината 1684 и подъ нея TW. Въ Кастронъ е сѣдалището на владиката отъ Белградъ — послѣдното название е славянска дума, която при албанцитѣ сѫ измѣнила на Бератъ, а при ароманетѣ на Вералда — който ми се показа за много интелигентенъ, но не особенно образованъ човѣкъ. Той е аромѫнинъ отъ Плаца, макаръ че се приструваше, че не разбира аромѫнския езикъ. Той ми показа единъ малъкъ и хубавъ мряморенъ саркофагъ съ надписъ ΛΥΣΙΜΑΧΟΣ ΧΑΙΡΗ и една фигура съ птица, прѣдставляюще до нея нѣщо като кръстъ. Въ долния десенъ ѫгълъ се виждаше едно голѣмо А. Другитѣ страни нѣмаха никакъвъ надписъ или рисунка. Сѫщия владика притежава и една хубаво изработена глава отъ мряморъ. Но най-забѣлѣжителното, което може да се види при него сѫ два стари рѫкописа; по-стария съдържа евангелията на Матея и Марка, написани съ срѣбърни букви, а пергамента отъ старость е станалъ тъмно-синъ. По-новия рѫкописъ съдържа напълно четиртѣхъ евангелия и е написанъ много чисто съ златни букви. Въ църквата св. Мария, която се намира въ подножието на планината, има сѫщо единъ рѫкописъ съ много хубави инициали, но този пергаментенъ рѫкописъ е отъ ново врѣме.

 

Въ долнята си часть градътъ е продълженъ покрай политѣ на Осумъ и се простира въ нѣколко долини. Тази

 

 

80

 

часть отъ града, която лежи на югъ отъ рѣката, се нарича Горица и е населена изключително отъ аромѫне. Общото число на аромѫнетѣ е 500 фамилии, съ около 3,000 души (въ полицията ми казаха, че сѫ 9,000 души). Останалото население е албанско и се състои отъ 3000 фамилии, отъ които приблизително едната половина изповѣдва християнската религия, а пругата доловина — мухамеданската. Тукъ други турци нѣма, освѣнъ нѣколко чиновници, а сѫщо нѣма и гърци.

 

Въ Бератъ азъ се запознахъ, чрѣзъ прѣпорѫката на Юсу бей отъ Елбасанъ, съ нѣколко знатни бейове, като съ Сали бей, съ когото излизахъ да се разхождамъ много пѫти и при която разходка забѣлѣзахъ, че народа се отнася съ голѣмо страхопочитание къмъ благороднитѣ. Който ни срѣщаше, поздравляваше ни съ почитание и се спираше, додѣто изминемъ, а тѣзи които сѣдѣха, ставаха ни на крака. И тука разположението на албанцитѣ къмъ тѣхнитѣ господари-турци е сѫщото, каквото и въ Елбасанъ.

 

Климатътъ въ Бератъ е приятенъ и температурата прѣзъ лѣтото се възкачва толкозъ много, особенно въ долнята часть на града, че надминава 46°R. Нощѣ, даже и прѣзъ лѣтото, става доста хладно. Прѣзъ зимата по нѣкой пѫть пада снѣгъ, но не трае за дълго врѣме. Грозде, смокини, нарове (калинки) и дули се добиватъ твърдѣ много по склоноветѣ на планината, а любеници, пъпеши и жито отъ долината. Но на града липсува добра вода за пиене. Жителитѣ се ползуватъ отъ рѣчната вода, която взематъ надъ града, наливатъ я въ глинени сѫдове, за да изтине и се избистри отъ кальта. Въ крѣпостьта пъкъ иматъ щерни.

 

 

10. Музаке и жителитѣ му. (21—24 августъ)

 

Пѫтьтъ ми минаваше прѣзъ равнина, затова и не взехъ военни съпѫтници, понеже не се страхувахъ отъ разбойници; но за показване на пѫтя взехъ съ себе си единъ ляпидъ (така наричатъ тукъ арнаутитѣ). Той прие да върви съ насъ съ заплата по единъ левъ на день

 

 

81

 

и безъ да се храни както трѣбва, защото бѣше рамазанъ, той ни прѣдружава четире дни, като вървѣше все прѣдъ насъ, макаръ ний и да вървѣхме доста силно съ конетѣ. Той бѣ човѣкъ съ слабо тѣлосложение и ни очуди, дѣйствително, съ устойчивостьта си.

 

Ний вървѣхме по пѫтя за Авлона, покрай единъ дълбокъ воденъ каналъ, водата на който движеше много зѫбчести долапи, посрѣдствомъ които се издигаше на високо и напояваше околностьта, безъ да се правятъ много разноски освѣнъ първоначалнитѣ. Къмъ сѣвероизтокъ отъ първия мостъ, слѣдъ четвъртъ часъ, видѣхме аромѫнското село Душникъ, което е построено по склона на една планина. Слѣдъ два часа достигнахме до голѣмия мостъ на рѣката Осумъ. Малко по-долу отъ моста се съединяватъ Осумъ съ Деволъ; съединената рѣка носи името Семани и раздѣля областьта на южна и сѣверна — малко и голѣмо Музаке. Ний напуснахме пѫтя въ южно направление и посѣтихме Конисбалте, отдалечено нѣщо 40 минути и е разположено на югъ покрай едно малко езеро. Тукъ при езерото направихме първата почивка. Единъ аромѫнинъ ни донесе млѣко отъ селото и ни расправи, че отъ това езеро никога не се е ловило риба, защото липсвали лодки и срѣдства. Брѣгътъ е обрасналъ гѫсто съ тръстика, а многочисленни стада отъ водни птици покриватъ повърхностьта на езерото.

 

Ний обиколихме южния му брѣгъ, прѣминахме единъ високъ каменистъ рѫтъ, на който въ източния наклонъ лежи селото Халваджиасъ и слѣдъ това прѣминахме Вогополе. Отъ тукъ нататъкъ почвата е друга, вмѣсто варовитъ камъкъ изпъква пѣсъчливо-глинеста почва, която образува нѣколко пластове и се изгубва постепенно въ равнината. Страната е добрѣ обработена съ лозя. Азъ помолихъ една жена да ми даде малко грозде, а тя ни даде всичкото, което носѣше въ прѣстилката си, безъ да вземе нито пара, макаръ и да ѝ давахъ. Ляпидътъ ни разказа, че у тѣхъ било обичай да се не плаща нищо,

 

 

82

 

щомъ притежателя се завари въ лозето и че посетителя можелъ да яде колкото обича.

 

Ний видѣхме нѣщо на 3/4 часъ растояние, на сѣверъ отъ нашия пѫть, аромѫнското селце Шкепуръ, слѣдъ това минахме покрай селото Побратъ и около обѣдъ стигнахме въ хана Ресковецъ, наречено още и Фращери, дѣто останахме до часа три. Този ханъ има всѣкога посѣтители, защото тукъ се спиратъ патницитѣ, които отиватъ отъ Авлона за Бератъ. Тукъ понѣкога става и голѣмъ пазаръ, макаръ че въ околностьта се виждатъ само нѣколко колиби.

 

Нашиятъ водачъ искаше да съкрати пѫтьтъ за Фери, но се изгубихме изъ полето, засѣто съ царевица и можахме да се оправимъ едвамъ чрѣзъ много питане, като излѣзохме на брѣга на Семани. Рѣката си е издълбала едно корито около 6 метра дълбоко, защото почвата е глинеста. Водата е нечиста и горѣща, но при все това употрѣбаватъ я за пиене. Дѣто е удобно, изкопаватъ единъ трапъ въ пѣсъка и получаватъ вода, която прѣдпочитатъ прѣдъ добрата кладенчева вода. Тѣ вѣрватъ, че тази вода е по-добра за тѣлото, защото е „бита" и нищо не може да научи хората на нѣщо по-добро, макаръ че трѣската върлува доста.

 

Когато пристигнахме до устието на рѣкичката Яница, потеглихме нагорѣ по нея и въ часа 6 1/2 стигнахме въ Фери, наречено по аромѫнски Ферика (папратъ), което е главното мѣсто на малко Музаке. Това село брои 200 кѫщи, всичкитѣ почти аромѫнски. Жителитѣ му сѫ дошле тука въ миналото столѣтие отъ Мускополе и имъ се дало прибѣжище отъ единъ прадѣдо на сегашния Емиръ бей Ферионъ отъ Бератъ. Емиръ бей е построилъ не отдавна нѣколко хубави магазии, които сѫ наети отъ аромѫне и тѣ държатъ въ рѫцѣтѣ си търговията на цѣлата тази область. Всичкитѣ почти кѫщи сѫ построени навѫтрѣ въ градинитѣ, подъ голѣми дървета, и човѣкъ добива впечатление, като че се намира въ нѣкое лѣчебно мѣсто.

 

 

83

 

На слѣдующата сутринь направихъ една разходва съ единъ аромѫнски куьомджия. Посѣтихме църквата, по стѣнитѣ на която имаше много антични релефи, между които и двама борящи се войници, но почти всичко е поврѣдено. Задъ църквата има една сѣнчеста градина, дѣто се намира и кафене. Слѣдъ това посѣтихме и нѣколко гранчарници. Тѣхнитѣ притежатели и работници не сѫ аромѫне, но албанци.

 

Въ 2 часа и 20 минути оставихме хубавото мѣсто и въ часа три стигнахме въ Радостина, което е наполнина аромѫнско село, и тука стѫпихме на една могилеста мѣсность, която е обраснала съ низки шубраци. Наскоро слѣдъ това видѣхме манастирътъ Пояни, разположенъ прѣкрасно въ една гориста мѣстность, изкачихме се по стръмния пѫть и въ часа четире пристигнахме тамъ, посрѣщнаха ни и ни нагостиха твърдѣ добрѣ, както това става обикновенно изъ манастиритѣ.

 

Височината, въ която е разположенъ манастирътъ, върви паралелно съ морския брѣгъ и е отдалечена нѣщо 10 километра, но неможе да се отиде направо до брѣга, защото мѣстото е блатисто. Азъ направихъ една обиколка изъ манастира съ единъ отъ калугеритѣ, за да видя сѫществугющитѣ надписи и статуи, които сѫ намѣрени изъ околностьта му, защото на сѫщата тази височина и въ снишенностьта къмъ морския брѣгъ е била построена нѣкога старата Аполония. До сега сѫ направени съвсѣмъ малко разкопки, макаръ тѣ и да възнаграждаватъ трудътъ. Мраморнитѣ камъни, които се намиратъ въ Фери, въ манастирътъ Колкондаси, произлизатъ всички отъ тука.

 

На слѣдующия день, въ седемъ часа сутриньта, слѣзохме къмъ селото Полни (аромѫнско село), разположено при подножието на планината, минахме прѣзъ Харалеазъ, прѣзъ една еднообразна равнина, и взехме направление къмъ манастира Колкондаси. Наоколо не се забѣлѣзва нищо друго, освѣнъ прѣгоряла трѣва, бодили съ кафяно зеленъ цвѣтъ и тукъ-тамѣ пасяха коне, които

 

 

84

 

иматъ добра цѣна въ Италия. Върху всичкото това пространство се простира сгъстенъ отъ пари въздухъ, който отъ горѣщината е въ постоянно трѣптение. Селата сѫ много отдалечени едно отъ друго, обработенитѣ мѣста сѫ рѣдки и освѣнъ окъсанитѣ коняри не може да се види другъ нѣкой. Слънцето печеше така силно, че ако си допирахъ по нѣкога случайно рѫката у коженитѣ си панталони, отмахвахъ я съвсѣмъ уплашено. Жаждата на мѫчеше доста, а при това трѣбваше да ходимъ пѣши, защото глинената почва се бѣше попукала много вслѣдствие на горѣщината, а пъкъ това бѣше опасно за конетѣ. Въ часа 11 стигнахме съвсѣмъ отпаднали въ Колкондаси, дѣто най-напрѣдъ се потрудихъ да си направя чай, който, изпитъ безъ захарь, е най-доброто срѣдство да се угаси жаждата.

 

Манастирътъ се намира тъкмо при едно лѫкатушение на рѣката Семани, която тукъ е отъ 2—3 метра по-низка отъ равнината. Прѣзъ зимата е била излизала изъ коритото си, навлизала и въ самия манастиръ и напълнила низко построената църква съ единъ глиненъ пластъ до единъ метръ височина, който още не бѣ очистенъ. На запитванието ми дали не притежаватъ стари книги, единъ калугеръ ми отговори, че иматъ и ми донеси една книга, обвита въ платно. Това бѣха стихотворенията на Blomfields, забравени отъ нѣкой пѫтникъ, може би отъ Teace.

 

Въ три часа потеглихме нататъкъ, прѣминахме рѣката съ единъ възтежичакъ чамъ, нѣщо половинъ часъ подъ манастира. Водата на рѣката имаше 24°R. Ний се изкачихме на височината, дѣто се намира манастирътъ Арденица. Единъ хубавъ пѫть, посаденъ наоколо съ кипариси, ни водѣше къмъ западната страна на манастира, слѣдъ това завихме по единъ тѣсенъ пѫть къмъ източната му часть, дѣто се намираше входътъ. Влѣзохме въ манастирския дворъ по единъ старъ и тъменъ пѫть.

 

Егумена на манастира бѣше се изтегналъ на чардака подъ сѣнка и четѣше светото писание, обстоятелство,

 

 

85

 

 което ме очуди доста, защото повечето калугери, съ които се бѣхъ запозналъ, бѣха невежи, можаха да прочитатъ и пишатъ съвсѣмъ малко или пъкъ никакъ и сѫщеврѣменно нѣмаха никакъвъ интересъ за духовна храна. Моето очудвание порасна още повече, когато влѣзохъ въ разговоръ съ него. Той бѣше запознатъ съ политическитѣ отношения въ Европа и съ много теологически въпроси. Той искаше, както нѣкога светия Августинъ, да изслѣдва троеличностьта на Бога и ме обсипваше съ въпроси, на които не можахъ да му отговоря. Азъ му казахъ напослѣдъкъ, че подобни нѣща той знае повече, отколкото мене като мирянинъ.

 

Манастирътъ се наричаше Света Мария и се посѣщава отъ христиане и мухамедане, особенно отъ женитѣ, за да бѫдатъ изцѣрени отъ болести, което се постигало като се омиятъ съ осветена тамъ вода. Чрѣзъ имуществото на манастира и чрѣзъ подараци е събрано доста голѣмо богатство и това се забѣлѣзва веднага щомъ се влѣзе въ него.

 

На слѣдующата сутринь се събудихъ много рано, жегата и комаритѣ не ме оставиха да спя. Като хвърлихъ единъ погледъ къмъ равнината прѣзъ отворения прозорецъ, видѣхъ едно забѣлѣжително явление: цѣлата повръхнина ми се видѣ покрита съ снѣгъ, отъ който се показваха само върховетѣ на дърветата. Това бѣше гъста мъгла, която обхващаше цѣлата повърхность и бѣ огрѣта отъ слънцето. Сега ми стана ясно, като какъ е било възможно въ такава почва, каквато е около Фери, да вирѣе царевицата, коато, по нѣмание на вода и голѣмата горѣщина, трѣбваше да изсъхва. Прѣзъ зимнитѣ тихи и ясни нощи се образува върху мѣсностьта единъ нѣколко метра високъ и гъстъ пласть мъгла, а по обѣдъ обикновенно духа отъ морето къмъ Таморъ планина единъ влаженъ вѣтъръ. Когато се спуснахме въ равнината, около часа шесть, отъ дърветата падаха роснитѣ капки, както слѣдъ единъ силенъ дъждъ. Това е тайната на плодородието въ Музаке.

 

 

86

 

Въ източнитѣ поли на планината се намира аромѫнското село Колоня съ 20 колиби, повечето отъ тѣхъ сѫ построени отъ тръстика, прѣплетена съ върби, а нѣкои иматъ глинени стѣни. Жителитѣ принадлѣжатъ, както повечето аромѫне въ Музаке, къмъ поколението фарсериоти и водятъ единъ животъ, много приличенъ на циганския. Тѣ сѫ много бѣдни, затова сѫ принудени да работятъ по чифлицитѣ, което нѣщо се мрази и избѣгва отъ аромѫнетѣ. Въ цѣлото Музаке азъ намѣрихъ 38 аромѫнски села, всички почти, съ изключение на Фери, сѫ малки и безъ значение. Тѣ броятъ отъ 5000—8000 жители. Прѣзъ есеньта, когато стадата се завръщатъ отъ албанскитѣ планини, за да прѣзимуватъ тукъ въ равнината, тѣхното число се възкачва до 10,000. Тукъ понѣкогажъ прѣзимуватъ и български овчари отъ околностьта на Дебъръ.

 

Въ часа 7 прѣминахме продълговатото албанско село Бубулимъ и прѣминахме съ единъ чамъ при Илища рѣката Семани; въ 9 часа бѣхме въ Сукъ, а въ часа 11 се разположихме въ околностьта на Кутали, дѣто намѣрихме добра вода. Покрай насъ минаха много нагиздени, мухамеданки съ тежко натоварени магарета и мулета — тѣ отиваха за Арденища. Наскоро потеглихме нататъкъ и, като прѣминахме мостътъ на Семани, излѣзохме на пѫтя, по който тръгнахме по-прѣди при излѣзваниего ни и привечерь стигнахме пакъ въ Бератъ, като се радвахме, че горѣщата равнина остана задъ насъ.

 

 

11. Прѣзъ Томарица и Опара. (26—27 августъ)

 

На 25 августъ си отпочинахъ и посѣтихъ мутесарифина, като го помолихъ да ми даде стражари за охранение прѣзъ страшната планинска мѣсность, което той изпълни безъ уговаряние. Въ два часа прѣзъ нощьта се ..удихме, къмъ часа четире повикахме двамата стражари и потеглихме по продълговатото прѣградие, вървѣхме ..горѣ по течението на Осумъ и завихме въ третата

 

 

87

 

отстрани долина къмъ сѣверо-изтокъ, като сѫщеврѣменно и ходътъ ни стана по-бавенъ.

 

Тукъ срѣщнахме първитѣ магартари, които носѣха снѣгъ отъ високия Томоръ къмъ Бератъ и крайбрѣжието. Тѣзи хора бѣха боси, лошо облѣчени, съ открити гърди и изглеждаха, като че никакъ не ги докосваше хладния въздуху температурата на който, тукъ бѣше 6°R, а по височината, безъ съмнение, още по-низка. Тѣ пѫтуватъ само нощемъ, за да не изгубватъ много отъ товара си прѣзъ голѣмата слънчева топлина. Снѣгътъ се прави на голѣми топки, отъ около 40 оки, горѣ на планинския върхъ, слѣдъ това се завива съ папратъ и се туря въ човали. Всѣко магаре се натоварва съ два човала снѣгъ. Една ока снѣгъ се продава въ Бератъ за 12 пари, а въ крайбрѣжието двойно или тройно повече. Употрѣблението му е твърдѣ голѣмо, както за правяне на ледено, така и за изтудяване на рѣчната и щерненна вода.

 

Въ часа 5 1/2 напоихме конетѣ при единъ изворъ; слѣдъ това потеглихме по стръмния пѫть съвсѣмъ полека. Покрай мене ездѣше единъ отъ стражаритѣ, който бѣше албанецъ отъ Елбасанъ и ми разказа едно хубаво прѣдание за Томоръ, което не искамъ да прѣмълча.

 

Прѣди много, много години въ Албавия сѫ живѣли двама великани: Томоръ на сѣверъ и Тобалтъ на югъ. Шкумпъ е трѣбвало да бѫде тѣхна граница. Веднажъ Томоръ прѣминалъ границата, когато Тобаятъ се кѫпялъ въ морето. Тобалтъ се връща разяренъ и хвърля върху своя противникъ отдалече камъни и голѣми плочи и му нанася нѣколко дълбоки рани, прѣди да се хубаво скопчатъ. Но и Томоръ не останалъ съ скръстени рѫцѣ, той грабналъ своятъ дълъгъ мечъ и убилъ противникъ си, като му нанесълъ много удари съ меча си по цѣлото му тѣло отъ главата до краката, до като вече не трѣпкалъ. Слѣдъ това той сѣдналъ, напълнилъ своитѣ рани съ снѣгъ, но напразно, защото и той трѣбвало да умрѣ.

 

По този начинъ народътъ си тълкува снѣжнитѣ дупки въ Томоръ и особититѣ дълбоки брѣзди по Тобалтъ,

 

 

88

 

които въ дѣйствителность изглеждатъ като да сѫ причииени отъ силни удари.

 

Полева-лека и разговорътъ ни се прѣкъсна, защото трѣбваше да обръщаме и на пѫтя внимание. Изкачвахме се като по сѫщински стълби, безъ да слизаме. Почвата се състои отъ глина, смѣсена съ слюда, и се лесно разпада.

 

Станало бѣше много горѣщо, а слънчевитѣ лѫчи се отблъскваха назадъ отъ синьо-пепеливитѣ варовити камъни, посрѣдъ които се намирахме, затова бѣхъ принуденъ да туря очилата си, за да си запазя очитѣ. На драго сърдце щѣхъ да се спра при единъ изворъ въ сѣверо-източния кѫтъ, въ околностьта на селото Дарда, но стражаритѣ не се съгласяваха, защото мѣсностьта не била чиста отъ разбойници. По тази причина не носахъ шлемътъ, а непрактичниятъ фесъ, макаръ че бѣше много горѣщо.

 

Мълчаливо пѫтувахме по сѣверната страна на стръмния, а негдѣ и отвѣсно спущащщия се Томоръ, който съ една височина отъ 2500 метра владѣе цѣлата срѣдня Албания и се вижда даже отвъдъ Елбасанъ и Охрида. На високо къмъ сѣверъ склоноветѣ му са обраснали много оскѫдно съ боръ.

 

Въ околностьта на селото Кардица пѫтьтъ се спуща на долу въ долината на Томорица, като прави много извивания, което ни кара да прѣдполагаме, че тука нѣкога е имало шосе. Въ долината баричката е много незначителна и се губи по нѣкога съвършено, но при все това по нѣкога обхваща цѣлата долина, която е напълнила съ малки и голѣми камъни и плочи, по бѣлѣзитѣ на които може да се познае до дѣ е допирала водата, ..то сѫ валѣли проливни дъждове прѣзъ пролѣтьта или ..прѣзъ лѣтото. Водата въ баричката се издига мно ..сно, но пъкъ и много лесно спада, така щото единъ ..нъ нѣма нужда да чака повече отъ 3 часа слѣдъ единъ проливенъ дъждъ, за да я прѣмине. Ний вървѣхме нагорѣ по коритото на рѣката, оставихме

 

 

89

 

селото Добрени на лѣвата страна и въ часа 1 1/2 стигнахме съвсѣмъ уморени и гладни въ с. Томорица, което макаръ и да е сѣдалище на каймакаминъ, едвамъ брои една дузина кѫщи. Тука става пазарь за цѣлата долина, въ която се намиратъ нѣволко селца.

 

Веднага съ спиранието ни въ Томорица се яви и каймакамина и ме покани на кафе. Той ми се оплака отъ тукашния животъ, като го сравни съ оня въ Катерина, при подножието на планината Олимпъ, дѣто бѣхъ се запозналъ съ него прѣди нѣколко години. Той бѣше истински турчинъ отъ Анатолия, хубавецъ, достоенъ да възбуди довѣрие, любезенъ и учтивъ. Той ме посъвѣтва да продължа пѫтьтъ, защото тука въ Томорица нѣмало нищо особено. Освѣнъ хлѣбъ, нѣколко яйца и грозде не можаше да се намѣри друго и затова въ часа 5 продължихме пѫтьтъ си, като ми даде една прѣпорѫка до бея въ Грева. Едного отъ стражаритѣ оставихъ тукъ, а вмѣсто него получихъ нѣколко пѣши войници. Вървѣхъ нѣщо единъ часъ по долината, слѣдъ това се обърнахме въ една странична долина на изтокъ и въ часа 7 стигнахме въ високо лежащата Грева.

 

Благодарение на каймакамското писмо тукъ намѣрихъ единъ любезенъ приемъ. Дадоха ни една стая надъ обора. До дѣто се приготовляваше вечерята, азъ разпитвахъ за живота въ околностьта. Жителитѣ сѫ бѣдни, съ голѣма мѫка обработватъ по склоноветѣ на планината царевица, лукъ, пиперъ, а въ нѣкои мѣста и лозя. По каменистата тукъ височина обработватъ и овесъ, който прибавятъ къмъ царевицата, за да стане хлѣбътъ по-сладъкъ. На всѣкѫдѣ изъ Турция даватъ на конетѣ ечемикъ а не овесъ. Слѣдъ дългия разговоръ донесоха ни най-послѣ многоочакваната вечеря, която пъкъ затова бѣше доста богата. Птици, цѣло агне, пилафъ, разни баклави, а млѣкото ни служаше за питие. 1Нжъ и вилица не се употрѣбиха отъ никого, па и азъ не употрѣбихъ, макаръ и да имахъ съ себе си цѣлъ такъмъ, защото се възползувахъ

 

 

90

 

отъ мухамеданския обичай „защо е далъ Господь пръститѣ на човѣка?"

 

Най-стария синъ на бея ни донасяше ястието и не биваше да сѣдне, до дѣто ний ядѣхме. Въ врѣме на яденето никакъ не говорихме. Щомъ се наядохме, донесоха да си омиемъ рѫцѣтѣ и азъ, безъ да промѣна мѣстото си, изтегнахъ се и веднага заспахъ на голитѣ дъски.

 

На другата сутринь въ часа петь бѣхме готови за пѫть. Раздѣлихме се съ гостоприемния домакинъ съ благодарность и пригръщане, дадохъ на слугата бакшишъ и послѣдвахъ колкото можахъ бързо излѣзлитѣ прѣди мене войници. Слѣдъ два часа бѣхме на височината, отъ дѣто изгледахъ селата Грева, Страфитска, Барджа, разположени на източната страна на томорската долина, а селата Гесъ, Цалощи, Периняси бѣха на западъ. Това послѣднето е отбѣлѣзано въ нашата харта и има само 6 кѫщи, останалитѣ иматъ отъ 60—120.

 

Ний вървѣхме полека по високата равнина, която бѣше обраснала съ трѣва и тукъ-тамѣ бѣше мочорлива. Нашето намѣрение бѣ да обходимъ отъ къмъ югъ планината Бофния, когато пъкъ пѫтьтъ ни водѣше прѣзъ селата Добрени, Думари и то отъ къмъ сѣверната страна. Слѣдъ единъ часъ отъ нашето достигание при края на планинага, дѣто пѫтьтъ завива къмъ изтокъ, бѣхъ изненаданъ отъ изгледа. Планинския склонъ се спуща изведнажъ въ неизмѣрима дълбочина, на срѣща единъ високъ хребетъ обхваща горнята томорска долина, като сѫщеврѣменно този хребетъ свързва Томоръ съ планината Островица и образува водораздѣла между Деволъ и Осумъ. Въ едната страна очитѣ изпадатъ въ безплодни и ясно освѣтени варовити скали, вслѣдствие на което човѣкъ отмахва погледътъ си и се обръща съ приятность къмъ другата страна, къмъ елховата гора. До колкото може да вижда окото нищо се не съглежда, никакъвъ човѣкъ, никакво човѣшко жилище. Грабливитѣ птици правяха надъ насъ своитѣ крлгове. Тишина, мъртва тишина владѣеше .. планината и долината и добрѣ се чувствувахме, че

 

 

91

 

се не нарушаваше. Тѣсна и мъчно проходима пѫтечка ни водѣше ту тукъ, ту тамъ покрай пукнатината и понеже куповетѣ скали служеха като естественна пусия, затова изпратихме двама войника нѣщо 100 метра прѣди насъ, до дѣто изминемъ опасното мѣсто. Като слѣзохме въ мацерековата долина нападнаха ни нѣколко голѣми и рунтави овчарски кучета и, за да се отбранимъ, бѣхме принудени да стрѣляме, и се избавихме отъ тѣхъ, когато ги разгониха овчаритѣ.

 

Въ срѣдъ селото Мацерека направихме около часа десеть една почивка подъ нѣколко дървета. Войницитѣ бѣха много уморени, понеже не бѣха яли нищо по причина на рамазана; стражаринътъ не искаше да пие и вода, макаръ и да бѣше много ожеднѣлъ. Единъ селенинъ донесе сѣно за конетѣ ни и едно гърне каймакъ, за което не искаше никакво възнаграждение, а едно късче хлѣбъ си раздѣлихъ съ Наки.

 

Слѣдъ единъ часъ потеглихме нататъкъ и стигнахме въ Процводецъ за 1 1/2 часъ, отдѣто съ голѣма мѫка се изкачихме на височината. Пѫтьтъ бѣше много лошъ, водѣше покрай голи скали, въ които тукъ тамъ имаше направени стѫпала, които животнитѣ трѣбваше да прѣминаватъ съ скокове. Накивия конь бѣше много натоваренъ, та въ такива мѣста трѣбваше да го теглимъ и да го бутаме. Този пѫть стана по-добъръ едвамъ тогава, когато достигнахме края и завоя къмъ изтокъ, отдѣто се добива и единъ прѣкрасенъ изгледъ въ долината. Вървѣхме доста врѣме прѣзъ една низка гора и слѣдъ това излѣзохме въ добрия и многоработния кервански пѫть, който води отъ Бератъ за Корча.

 

Въ часа единъ и 45 минути бѣхме въ Лавдари, дѣто, за щастие, промѣнихъ моята съвсѣмъ отпаднала стража.

 

Мюдюра, единъ младъ и симпатиченъ човѣкъ, даде ми свѣдѣния за селата въ Опара и тѣхното растояние; азъ съмъ внесълъ въ хартата само тѣзи, които съмъ видѣлъ. Ний прѣстояхме тукъ до 4 часа; азъ се надѣвахъ да стигнемъ въ Мускополе прѣди да се смръчи добре,

 

 

92

 

тъй като ми се каза, че растоянието е точно 4 часа, а пъкъ и придружвачитѣ ни албанци вървѣха доста бързо.

 

Слѣдъ 20 минути минахме покрай една черква, отдѣто пѫтеката се спущаше веднага въ една дълбока долина, така щото бѣхме принудени да слѣземъ отъ конетѣ си. Прѣминахме долината въ мѣстото, дѣто една малка баричка шумливо пада върху серпентинови камъни въ главната долина, която пъкъ оттука се разширочава и се губи въ планината. Селата Тудасъ, Гуро, Покещирасъ на западната страна, а Шкоцани и Лейвасъ на източната свидѣтелствуватъ, че тука мѣстностьта е добрѣ обработена.

 

За да се изкачимъ на височината, трѣбваше да прѣминемъ една стръмна скалиста стѣна, вървейки по единъ добъръ зикъ-закообразенъ пѫть. Тука ни се случи една неприятность. Коньтъ на моя слуга не можаше да върви по-нататъкъ и затова разтоварихме му товарьтъ и се възкачихъ азъ на него, за да го подкарамъ, но щѣхъ насмалко скѫпо да заплатя за това, понеже щѣхъ да падна въ пропастьта. Незнаяхме какво да правимъ. Въ това врѣме отъ планината слизаше единъ аромѫнски керванъ съ праздни коне, помолихъ ги да ми натоварятъ багажътъ и го откарахъ въ Мускополе; но нито увѣщание, нито пари помогнаха. Тѣ ни оставиха много бързо.

 

Най-послѣ натоварихме всичко върху моя конь и го поведохъ за юздата. Еденъ отъ албанцитѣ дойде съ мене, а другия, макаръ и не отъ желание, остана да чака съ Наки или пъкъ ако имъ е възможно да се изкачатъ до селото Пелемире, разположено на самата височина. При тази неприятность азъ не забѣлѣзахъ ни най-малко негудование отъ страна на Наки.

 

Съ настѫпванието ни въ боровата гора смръчи се, а слѣдъ половинъ часъ стана съвсѣмъ тъмно. Слѣдъ това бѣхъ принуденъ да дамъ поводътъ на коня въ рѫцѣтѣ на моя водачъ, защото не забѣлѣзвахъ вече пѫтьтъ. Ний вървѣхме ту нагорѣ, ту надолѣ и най-послѣ излѣзохме отъ гората, но нашето положение не се подобри. Сега тръгнахме по тѣсенъ и камънливъ пѫть и покрай пропоасти.

 

 

93

 

Моето положеиие бѣше много критическо и едвамъ забѣлѣзвахъ вървящия прѣдъ мене конь и затова намѣрихъ за нуждно да се хвана за опашката му, та въ случай на хлъзвание да имамъ една подърѫка. Моа водачъ напротивъ ходѣше бързо и сигурно, като че бѣше ясенъ день. Стори ми се, че пѫтуванието бѣ безкрайно, но понеже бѣхъ доста напрѣгнатъ, затова и не осѣтихъ никаква умора. По едно врѣме зачухме кучешки лай и веднага като че падна голѣмъ товаръ отъ мене. Ний забързахме радостно напрѣдъ и прѣди да влѣземъ. въ селото при прѣминуванието една баричка азъ паднахъ въ водата и съвсѣмъ се измокрихъ.

 

Бѣше срѣдъ нощь, когато стигнахме прѣдъ хана. Ний потропахме и нощната стража се яви, а слѣдъ малко врѣме дойде и ханджията, когото повикаха отъ една ближна кѫща. Влѣзохме въ една малка стая, послѣдвани отъ стражата войници, които бѣха познати съ моя водачъ. Стаята се напълни веднага съ гъсти облаци отъ тютюня.

 

На моето запитване, какво има за ядене, ханджията ми отговори, какво собствено искамъ и азъ на присмѣхъ му казахъ „една порция хайверъ." „Ще получите," бѣ неговид гордъ отговоръ и ми донесе единъ твърдъ като камъкъ суджукъ, напълненъ съ червенъ хайверъ, но той не бѣ по моя вкусъ, затова той ми донесе друго топло ястие и се нахранихъ много добрѣ. Слѣдъ това се разположихъ на голитѣ дъски, като на най-добрия креватъ, съ мокритѣ си дрехи и обуща и заспахъ много сладко, макаръ че войницитѣ говорѣха на високо.

 

 

12. Мускополе и Шиписка. (28 августъ до 5 септември)

 

На слѣдующия день по обѣдъ се завърна Наки съ коня си и придружвача. Тѣ успѣли да се дотътрятъ до Полемире и тукъ дали коньтъ на единъ врачъ-овчаръ, който го изцѣрилъ. Коремътъ му билъ надутъ. Той го цѣрилъ, като пусналъ три пѫти кръвь отъ него и най-(по)слѣ

 

 

94

 

заобиколилъ мѣстото съ единъ червенъ камъкъ, направилъ кръстъ върху раната, плювналъ три пѫти върху камъка и го закопалъ. Слѣдъ една недѣля раната бѣше зараснала и конътъ бѣше съвсѣмъ здравъ.

 

Най-голѣмата ми грижа бѣше да намѣри негдѣ прибѣжище, което и сполучихъ при бакалина и ханджията Янаки Наци. Относително храната се грижахъ азъ или пъкъ Наки, но и това не бѣше мъчно, защото въ едно таквозъ мѣсто, дѣто се намира лесно месо, хлѣбъ и вино и всичко се лесно приготовлява. На слѣдующия день проводихъ Наки въ Корча, за да вземе кореспонденцията, която ми идѣше отъ отечеството, защото съвсѣмъ я бѣхъ изоставилъ слѣдъ излизанието си отъ Охрида.

 

Мускополе е разположено въ една равнина, дълга нѣщо 3 км. и широка 2 км., на която дългата ось отива отъ сѣверъ къмъ югъ. Високи и голи планини заобикалятъ тази равнина; най-високата отъ тѣхъ се казва Коста алъ Мандука и е съединителенъ пунктъ между планинитѣ Опара и Островица. На сѣверо-източния край равнината е отворена чрѣзъ една широка долина, а водата тече прѣдъ самата височина. Тази вода взема въ себе си три рѣкички, които текатъ прѣзъ равнината и се съединяватъ подиръ половинъ часъ по-надолу съ онази, която иде отъ Шиписка и слѣдъ това се втичатъ въ Деволъ чрѣзъ една непроходима клисура, както ме увѣряваха нѣкои овчари.

 

По-голѣмата часть отъ сегашното село е построено между двѣтѣ срѣдни рѣкички. То брои 220 кѫщи, отъ които 120 сѫ аромѫнски, а останалитѣ албански. Отъ старитѣ фамилии едвамъ сѫ останали 50.

 

Новитѣ пришълци сѫ фарсериоти и албанци, отъ които послѣднитѣ постоянно нарасватъ. Жителитѣ сѫ овчари, кераджии и занаятчии и сѫ повечето бѣдни хора; съвсѣмъ малко отъ старитѣ фамилии, които иматъ занятието си въ странство, сѫ по-добрѣ и даже могатъ да се нарекатъ богати. Албанцитѣ се занимаватъ и съ земледѣлие и за да иматъ повече земя, очистили сѫ я отъ много

 

 

95

 

Мускополе въ Албания  //  Muskopolje in Albanien

 

 

96

 

камъни, които въ различнитѣ страни пълнятъ равнината, както се вижда ясно отъ нридадената картина.

 

Аромѫнетѣ считатъ мускополкитѣ на най-хубави. Азъ бихъ могълъ само да констатирамъ, че тѣ вслѣдствие на климата, въ сравнение съ другитѣ, иматъ единъ забѣлѣжителенъ ясенъ цвѣтъ и по хубостьта си могатъ да се сравняватъ съ българкитѣ отъ Смилово, при Гопешъ.

 

Климатътъ тукъ е приятенъ, нито е горѣщъ прѣзъ лѣтото, нито пъкъ много студенъ прѣзъ зимата. Термометра на слънце показва 27—30°R, при все това въздуха на сѣнка е прѣсенъ всѣкога, а сутринь рано е твърдѣ хладенъ; и въ най-горѣщото врѣме се срѣща температура 7°R. Високата температура на открито ни дава да разберемъ, защо по южнитѣ склонове на манастира гроздето успѣва, отдѣто се добива и хубаво пивко вино. Дъждовнитѣ дни сѫ чести, а пъкъ прѣзъ зимата често пѫти пада снѣгъ до единъ метръ височина.

 

Тукъ е за забѣлѣзване, че има много черкви както въ Мускополе, тъй и въ развалинитѣ на равнината. Азъ наброихъ 20 такива, така че на 10 кѫщи се паде по една черква. Отъ тѣхъ работятъ само три, а другитѣ се отварятъ само въ деня на светията, на когото е посветена черквата. Тѣзи черкви иматъ началото си отъ 17—18 столѣтие. Най-старата отъ тѣхъ е „Св. Петка," съградена прѣзъ 1650 год. Черквата „Св. Възнесение* е най-хубавата, тя има нѣколко стъклени полилеа отъ Венеция. Най-голѣми черкви сѫ: „св. Никола," „св. Атанасъ," „св. Илия," отъ 1763 г., „св. Арх. Гаврилъ," „св. Троица" и „тайното откровение на Иоана-Теолога." Другитѣ сѫ повечето параклиси и всички почти сѫ малко или много на срутване.

 

Тукъ се намира и една библиотека, за която бѣхъ слушалъ доста много хвалби. Слѣдъ много молби най-послѣ ме допуснаха да я прѣгледамъ. Тя се намира въ една стая до черквата „св. Никола," въ която сѫ нахвърлени до 2000 тома на гръцки, латински и нѣмски, повечето отъ това столѣтие и печатани въ Виена

 

 

97

 

и Лайпцигъ, а нѣкои по-стари издания на гръцки и латински класици, печатани въ Венеция, но сѫ безъ никакво значение. Научихъ се още, че всичкитѣ тѣзи книги биле подарени прѣди 30 години отъ виенския баронъ Сина, който билъ тукъ роденъ.

 

Въ ближната черква се пази и едно много хубаво евангелие, написано на пергаментъ и има голѣмо приличие съ онова, което намѣрихъ въ църквата „св. Мария" въ Бератъ. И двѣтѣ сѫ отъ скорошна дата.

 

Отъ голѣмъ интересъ бѣха за мене книгитѣ, които сѫ се печатали тукъ въ миналото столѣтие. Печатницата се е намирала въ зданието на черквата „св. Иоанъ Теологътъ," което здание се е запазило и до сега. Тамъ ми се показаха 10 книги, оцѣлели твърдѣ добрѣ, а нѣкои даже и съвсѣмъ не употрѣбявани и съдържащи литургиитѣ, които се четатъ на праздницитѣ на светиитѣ [*].

 

Главната дѣятелность на печатницата е била прѣзъ 1740—44 години. По-напрѣшни или по-послѣдни издания не ми сѫ извѣстни. Отъ печатарскитѣ принадлежности нищо не е запазено, мислило се е, че сѫ биле отнесени въ манастиря „св. Наумъ," но и тамъ не намѣрихъ нищо.

 

Не трѣбва да ни се вижда много чудно, дѣто е имало печатница въ срѣдата на Турция въ миналото столѣтие, като се знае колко голѣмъ и богатъ градъ е билъ тогазъ Мускополе и колко силно е била развита не само търговията, но сѫщеврѣменно сѫ цъвтѣли и наукитѣ особенно. Тукашното училище е било едно отъ най-прочутитѣ

 

 

*. Намѣрихъ слѣдующитѣ книги, съставени отъ калугера Григорий:

 

I. въ Охрида:

(въ друго заглавие стои вмѣсто послѣднята дума ἐκ Μοσχοπόλεως) въ аромѫнската черква на св. Георги.

2) Аколутията св. Серафимъ е отъ 1740 г. при Г-на Анастасъ Бодли.

3) онази на св. Климентъ 1742 въ черквата св. Климентъ.

 

II. Аколутиитѣ въ св. Наумъ: 1) на св. Наумъ. 2) на св. Климентъ. 3) на 15 мѫченици. 4) на св. Еразмъ. 5) на св. Иоанъ. 6) на св. Никодимъ. 7) на св. седмочисленици отъ годинитѣ 1740—42.

 

Въ Мускополе горѣпоменатитѣ книги и една отъ 1744 год.

Ἀκολουθία τοῦ ἐν ἀγίοις πατρὸς Βησσαρίωνος ἡμῶν ἀρχιεπισκόπου Λαρίσσης

 

 

98

 

въ цѣлия полуостровъ и е дало знаменити личности, като: учениятъ Халкиусъ, комуто е посветена печатаната въ 1695 г. въ Венеция аколутия на св. Наума, Данаилъ, авторътъ на извѣстната четиреезична айзагога, монаха Григорий, авторътъ на всички извѣстни печатани издания въ Мускополе, Мандука, Костурскиятъ владика, Иоасафъ, Охридския патриархъ, комуто влашкитѣ богати търговци подарили една златна корона, направена въ Венеция и сега се пази въ черквата св. Климентъ въ Охрида, Каваллиотисъ, авторътъ на аромѫнското списъче на думи, запазено отъ Тунманнъ. Училището е било въ най-силния си цъвтежъ прѣзъ началото на миналото столѣтие; било е затворено, навѣрно, около 1745 г., но прѣзъ 1750 г. е открито пакъ наново, повдигнало се още веднажъ доста високо до първото разрушение въ 1769 г., слѣдъ което пакъ отпаднало въ едно жалко положение. Сегашнитѣ училища служатъ само за погърчвание на жителитѣ; иматъ двама учители съ 80 ученика, една учителка съ 30 ученички и една забавачка. Пропагандата е обърнала всичкото си внимание върху малкитѣ дѣца, защото се надѣва да постигне най-лесно чрѣзъ тѣхъ цѣльта си. Сигорно може да се каже, че въ никоя културна държава не се грижатъ толкозъ за селскитѣ дѣца, колкото се гриже гръцката пропаганда изъ аромѫнскитѣ села.

 

Споредъ традицията градътъ е ималъ 12,000 кѫщи, но това считамъ за прѣувеличено, защото толкозъ кѫщи, прѣди всичко, не могатъ се събра въ такова пространство; но че градътъ е ималъ 40 и даже 60 хилиди жители, както ги прѣдава и Pouqueville, е твърдѣ за вѣрване, даже ако кѫщитѣ не сѫ биле по-голѣми отъ сегашнитѣ. Тѣ сѫ повечето двуетажни, каменни и покрити съ плочи. Често се срѣщатъ и такива, които сѫ заградени съ една обща дворна стѣна. Вратитѣ и портитѣ сѫ повече закрѫглени отгорѣ. На по-старитѣ кѫщи се намира по една веранда (чердакъ) къмъ двора, която се крѣпи

 

 

99

 

на стълбове, както напр. въ кѫщата на моя хазяинъ Янаки Наци.

 

Че града е ималъ много жители, увѣряваме се и отъ многото водопроводи и чешми, една часть отъ които и сега сѫ въ употрѣбление. Въ юго-западната долина намѣрихъ четире канала отъ глинени трѫби, отъ които двата и сега сѫ въ употрѣбление. Както се вижда не е липсовало вода, макаръ числото на жителитѣ да е било 60,000 души.

 

Ний можемъ да прослѣдимъ като кѫдѣ сѫ се пръснали жителитѣ отъ Мускополе. Мускополчане ще намѣримъ въ Бератъ, Фери, Битоля, Крушево, Мегарево, Търново, Серезъ, Солунъ и числото имъ възлиза на повече отъ 20,000 души. Освѣнъ това потомци на аромѫнетѣ отъ Мускополе намираме изъ всички по-голѣми градове на Турция и Гърция, въ Австро-Унгария и Романия, даже въ Росия и Египетъ.

 

Върху миналото на града не сме достатъчно увѣдомени, тъй като липсуватъ писменни източници и вслѣдствие на това принудени сме да се обръщаме къмъ традицията. Тя ни съобщава, че Мускополе е основанъ въ началото на XVI столѣтие. Huhn (Drin und Vardar 292) се лъже, безсъмненно, като смѣта разваления, въ мѣсностьта голѣмъ Деволъ, градъ Воскопъ, нареченъ още Вускополе, за Мускополе. Градътъ Воскопъ сѫществува и днесъ още, както ще укажа това по-долу. Pouqueville (II, 392) ни разказва, че Мускополе е основанъ отъ влашки овчаре върху единъ античенъ градъ „Мошесъ" въ XI столѣтие и сѫ му дали името „Воскополисъ," което значи „овчарски градъ."

 

Нѣма нужда отъ доказвание, за да се извади наявѣ, че горнето е измислица. Влашкитѣ овчари не градятъ никакви градове, а села, състоящи се отъ колиби, наречени „каливе." Освѣнъ това тѣмъ е неизвѣстна думата πόλις, тѣ би знали думата πολιτεία, и при това градътъ не се казва „Воскополисъ," а „Мускополйе," тази дума е отъ славянско произхождение, както и много названии на мѣстности

 

 

100

 

въ тази околность, и означава „Мошакова равнипа" (мошаково поле). Това име е съвсѣмъ на мѣсто и произлиза още прѣди да е билъ построенъ градътъ. Както казахъ по-горѣ, градътъ е построенъ въ една равнина и прѣзъ пролѣтьта се явява въ голѣма маса едно много меризливо цвѣте, наречено „Моску." Когато тукъ въ миналото столѣтие училището се намирало на върха на своятъ цъвтежъ и се е занимавало усърдно съ старогръцкия езикъ, тогава се открила и гръцката форма Μοσχόπολις, а сѫ печатали Μοσχοπόλει.

 

Колкото се отнася до другата форма, която почва съ инециала „V," която тъй сащо се срѣща — азъ а чухъ напр. въ Крушево — тя е произлѣзла отъ горѣказания градъ Воскопъ, разположенъ въ политѣ на планината при корчанската равнина и населенъ днесъ отъ албанци, когато по-раннитѣ му жители сѫ биле аромѫне, които въ най-силния цъвтежъ на Мускополе се приселили тамъ, при което тогазъ за пръвъ пѫть биле размѣнени думитѣ „Мускополеанъ" и „Вускополеанъ" и спорѣдъ което се е образувала една нова форма „Вускополисъ."

 

При една разходка до манастиря и съседната Шиписка азъ намѣрихъ разни нѣща, които сѫ отъ голѣмъ интересъ за миналото на града.

 

Около 20 минути на сѣверъ отъ Мускополе, на половината височина на планината, лежи манастиря, нароченъ Св. Иоанъ Прѣдтеча. Въ него живѣятъ двама албанци калугери, които, както и почти всички тѣхни братя изъ вѫтрѣшна Турция, се отличаватъ съ баснословно невежество, мързелъ, лъжливость, нечистота и лукавство. Единственната добродѣтель на тѣзи „святии" — така ги нарича народътъ — е тазъ, че тѣ услужватъ всѣкиму. Най-напрѣдъ влѣзохъ въ черквата, която спорѣдъ единъ надписъ е била свършена въ 1659 г. Тя не прѣдставлява никакъвъ интересъ, а така сѫщо и книгитѣ и. Единиятъ отъ калугеритѣ ми показа въ своята стаа единъ Cadex, въ който на добъръ старо-гръцки езикъ се намира една забѣлѣжка на единъ монахъ, която се отнася

 

 

101

 

къмъ първото съсипвание на града прѣзъ 1769 г. Ето тази забѣлѣжва:

 

„О Мускополисъ, о Мускополисъ! Дѣ е твоята хубость?"

 

„Дѣ е твоятъ хубавъ изгледъ, който си ималъ около 17 столѣтие?"

 

„Нечистиви смъртници направиха това съсипвание!"

 

„Дано Всевишния ти даде пакъ първата хубость по ходатайството на Св. Иоана [1]."

 

 

Желанието на този монахъ не се изпълнило. Слѣдъ това първо съсипвание много богати хора се прѣселили въ Виена и Венециа и въ 1788 г. послѣдвало второто съсиивание, а въ врѣмето на Али паша и послѣдния остатъкъ отъ благосъстоянието на града се оничтожилъ съвършено отъ ненаситнитѣ варварски орди.

 

Като какво въспоминание иматъ аромѫнетѣ за миналото врѣме се вижда въ II томъ 150 стр. Въ сѫщата стая намѣрихъ и едно много интересно скулптурно издѣлие, което желаяхъ да взема, но не ми го дадоха, макаръ и да имаха още единъ такъвъ екземпляръ. На слѣдующия день тѣ ми поискаха десеть лири, а послѣ петь; но азъ се задоволихъ само съ една фотографическа снимка, която ми принесе сѫщата услуга.

 

Както учи срѣдния доленъ надписъ, това произведение е дадено отъ Андрей Тирка за смъртьта и опрощение на грѣховетѣ му и посветено на св. Иоана прѣдтеча.

 

Това издѣлие е издалбано отъ Теодора Сина Круди, който непрѣменно е познавалъ Мускополе, иначе то не щѣше да бѫде вѣрно въ особенноститѣ на пейзажа на града. Името е аромѫнско, а сѫщо и онова на подарителя.

 

Въ срѣдата сѫ изобразени Мария и Иоанъ, а 17-тѣхъ окрашения въ тази скулптура съдържатъ сцени изъ живота на св. Иоана. Надѣсно отдолу виждаме

 

 

1.

 

 

102

 

„Мосхополисъ" съ своитѣ черкви и двоетажни кѫщи, прорѣзани отъ три барички, които на лѣво се сѫединяватъ съ по-голѣмата. Единъ мостъ върху нея води къмъ Корча, който е означенъ съ нѣколко кѫщи и въ срѣдата на който стърчи едно минаре. Втория мостъ е високъ около 8 метра, до който отлѣво се познава църквата „Св. Петка" и води за манастиря Св. Иоанѣ, който образува единъ голѣмъ четвероѫгълникъ, въ срѣдата на който лежи църквата.

 

Албански калугеръ, аромѫнинъ овчаръ и търговецъ отъ Мускополе  //  Albanesische Mönche, ar. Hirte und Kaufmann aus Muskopolje

 

 

Сѫщо и изворътъ на лѣво отъ манастиря бѣше тогава заличенъ съ една постройка; сега е направена върху него една стаичка, въ която се намира втори екземпляръ отъ скулптурата. Единъ трети мостъ, който е спазенъ още, се вижда малко по-долѣ при втичанието на рѣката Шиписка, която на сѣверъ води въ Шиписка, означена въ скулптурата съ „Сиписка." Ний виждаме, че

 

 

103

 

и Шиписка е било доста значително мѣсто и е лежало отъ двѣтѣ страни на рѣкичката, върху които е водилъ единъ мостъ, който за сега не сѫществува.

 

На лѣво отдолѣ се забѣлѣзватъ още манастирътъ Св. Наумъ, Охрида, Елбасанъ, Битоля и то на съотвѣтствугощитѣ имъ мѣста. На дѣсния ѫгълъ отдолѣ се забѣлѣзватъ нѣколко кѫщи съ черква, — надъ които стои „Елаградъ," писано, по всѣка вѣроятность, погрѣшно вмѣсто „Бѣлградъ," т. е. Бератъ.

 

Това скулптурно издѣлие ни дава пространството на града по това врѣме, сѫщо и голѣмината на Шиписка, която по-прѣди азъ не бѣхъ и чувалъ. Азъ посѣтихъ селото, придружаванъ отъ аромѫнина овчаръ въ отвъдния образъ, а сѫщо и отъ младото момче въ носия на аромѫнски търговецъ.

 

Ний минахме връхъ височината задъ манастира и стигнахме за три четвърти на мѣстото. Това село за сега брои трийсеть кѫщи. Жителитѣ сѫ всички почти аромѫне и повечето се отнасятъ къмъ рода на фарсериотитѣ и се занимаватъ съ овчарство. Женитѣ говоритъ само аромѫнски, когато мускополкитѣ знаятъ и албански, обстоятелство, което прави това село удобно за изслѣдване на езика.

 

Заведоха ме при единъ старецъ, който имаше повече отъ сто години, а неговия най-старъ синъ, както това обикновенно бива, не си знаеше точно годинитѣ, но изглеждаше да е прѣхвърлилъ 70-тѣхъ.

 

Азъ поздравихъ стареца съ „добъръ день, дѣдо!" а той се разплака горчиво. Той прѣзъ сълзи ми разправи, че дълго врѣме не е чувалъ такъвъ поздравъ, че синоветѣ му се отнасяли много лошо съ него и не му давали достатъчно храна. Това се потвърди, но съ притурката, че и той тъй се отнасялъ спрямо своя старъ баща.

 

Азъ го попитахъ за миналото на Шиписка и той ми съобщи, че прѣди тука е имало 6,000 кѫщи и че отдалечената 20 минути черква е била въ срѣдата на (града, а на отвъдната страна на рѣкичката е имало толкова)

 

 

104

 

кѫщи, колкото и на отсамната. Богато Мускополе почнало да се увеличава, тогава Шиписка почнала да се намалява — така е слушалъ той отъ баба си, а тя видѣла това нѣщо.

 

Че Шиписка въ миналото столѣтие е била разположена дѣйствително двата брѣга на рѣката, се вижда на картината отъ 1767 година, а сащо и многото издигнатини по отвъдния склонъ, който сега е обрасналъ съ лещаци, показватъ ясно, че подъ тѣхъ лежатъ развалини отъ кѫщи; освѣнъ туй, виждатъ се нѣколко съборени воденици на рѣката; сѫщо и широкия пѫть, който води прѣзъ долината, както и здравия мостъ при изхода, доказватъ, че населението по-рано се е стичало къмъ едно мѣсто, което споредъ положението си е отговаряло на идеала на аромѫнина; разположено на единъ стръменъ склонъ и обиколено отъ гора, ливади, изобилна студена вода, чистъ и прѣсенъ въздухъ. Aer bun schi ap-aratse (are bonus et aqua recens) слави той на първо мѣсто отъ своето отечество.

 

Ний се върнахме назадъ по течението на долѣ прѣзъ хубаво залѣсената долина и при нейния свършекъ се обърнахме юго-източно къмъ Мускополе и стигнахме тамъ за 1 1/2 часъ.

 

Въ четвъртъкъ на 5 септември, въ 4 часа послѣ обѣдъ, напуснахъ това интересно мѣсто, придруженъ отъ единъ стражаринъ и Наки. Азъ останахъ много благодаренъ отъ придобитото тукъ. Слѣдъ единъ часъ отъ тръгванието ни минахме покрай прѣкрасно разположеното албанско село Гитоматъ. Въ околностьта на селото пѫтьтъ се раздѣля на двѣ: единия държи повече височината, а другия минава прѣзъ долината, но и двата водятъ за Корча. По първия стигнахме въ 5 часа и 45 минути въ горѣспоменатия Воскопъ, отъ дѣто навлѣзохме въ равнината. При Вайлеръ Турана прѣминахме рѣката Дунавица и въ 7 1/2 часа стигнахме въ Корча.

 

 

105

 

 

13. Корча. (5—10 септември)

 

Корча [1] се издига значително прѣдъ другитѣ по-голѣми на Турция. Той лежи по политѣ на единъ хълмъ, посаденъ съ лозя и прѣсеченъ отъ рѣкичката Морава. Тази рѣкичка раздѣля градътъ на двѣ половини и се втича въ Дунавица. Тукъ има добра изворна вода, климатътъ е приятенъ и здравъ, само когато подуха по-дълго врѣме сѣверния вѣтъръ и донесе изпаренията на езорото Малики, тогава се появява трѣска. Термометарътъ не спада зимѣ по-долу отъ 8°R подъ нулата и се възкачва до 28°R на сѣнка прѣзъ най-горещото врѣме на годината. Горещината не е никакъ неприятна, защото въздухътъ е въ движение всѣкога. Ако да не бѣха кубетата на джамиитѣ и минаретата, които се вздигатъ надъ червенитѣ керамидни покриви, то човѣкъ би помислилъ, че се намира въ нѣкой европейски градъ. Улицитѣ сѫ широки и повечето послани, фенери има въ достатъчно количество, дюкянитѣ и магазиитѣ на занаятчиитѣ и търговцитѣ изненадватъ съ своята чистота и нареда, кѫщитѣ отчасти сѫ съвсемъ спрѣтнати и въ много отъ тѣхъ има красива наредба. Тукъ човѣкъ познава, че се намира въ единъ значителенъ търговски кѫтъ; тукашния пазаръ се надминава само отъ Битолския. По-голѣма часть отъ срѣдня Албания се сдобива отъ тукъ съ жито. При това човѣкъ ще се излъже, ако мисли, че всичкото богатство е тука придобито. Случая не е такъвъ — повечето го придобиватъ като търговци въ Египетъ и въ търговскитѣ центрове на Срѣдиземното море. Въ тѣзи центрове тукашнитѣ албанци, както и аромѫнетѣ отъ Невеска, Крушево и пр. минаватъ за гърци.

 

Отъ богатството на тѣзи търговци сѫ се образували и богати завѣщания и отъ тѣхъ се поддържатъ тукашнитѣ училища. Завѣщанието „Лассонъ" дава единъ годишенъ чистъ приходъ отъ 17,500 лева, която сума се

 

 

1. Корча е Албанско, Корица е гръцко, Корчао е аромѫнското название.

 

 

106

 

плаща отъ гръцката банка и извънъ това се придобива доста доходъ отъ различни кѫщи. Най-много е подарилъ нѣкой си Георги Михаилъ Банга и такива завѣщания ставатъ често, та слѣдствие на това и сумата се увеличава. Училищата служатъ на гръцката пропаганда и гледатъ чрѣзъ тѣхъ да погърчатъ населението, като му дадатъ гръцки езикъ и образование. За тази цѣль служатъ: гимназията съ 7 учители и 80 ученици, градското мѫжско училище съ 7 учители и 320 ученика, градското женско училище съ 8 учителки и 150 ученички, оснавното училище съ 4 учители и 130 ученика и една забавачница съ 3 учителки и 300 дѣца. Мухамеданетѣ иматъ свое училище за момчета и момичета и една забавачница. Въ Корча има и едно национално училище за Албански езикъ, което е подъ рѫководителството на Пантели Сотири, интелигентенъ и патриотъ човѣкъ. Това училище е единственото въ Албания, до колкото азъ зная [1]. Успѣхътъ на това училище е твърдѣ незначителенъ. Христианитѣ-албанци виждатъ спасението си въ Гърция, нѣкои пъкъ се надѣватъ на Австрия, а знатнитѣ бейове искатъ да бѫдатъ независими. При това, христианитѣ, даже и тѣзи, които обичатъ своята националность, се страхуватъ, че тѣ и тогазъ ще бѫдатъ сащо тъй притискани отъ бейоветѣ, както и сега; че тѣзи бейове по никой начинъ нѣма да се съгласятъ да сложатъ властьта, която иматъ, на късо казано, че една равноправность между христианския и мухамеданския елементи би била невъзможна. Националната партия, разбира се, отрича, че албанскитѣ голѣмци би имали подобни мисли, но, при все това, този страхъ е толкозъ разпространенъ между народа, щото прѣчи за разширението на националнитѣ стрѣмежи. Не отдавна е открито училище въ Букурещъ, което има за цѣль да приготви добри учители, които послѣ да водятъ пропаганда въ отечеството си за развитието на националната идея. Това училище въ Букурещъ се

 

 

1. ...

 

 

107

 

поддържа отъ нѣколко албански патриоти. Въ Корча, най-богатия и най-интелигентния градъ на Албания, почвата за това е твърдѣ неблагоприятна, по би успѣвала една такава пропаганда въ Елбасанъ и Бератъ, дѣто гръцкото влияние е незначително. При все това, въпрѣки дългогодишната работа на гръцкитѣ училища въ Корча, гръцкия езикъ не можалъ да си пробие пѫть въ фамилиитѣ; и до като е спазенъ майчиния езикъ, спазена е до тогазъ още и надеждата, че лбовьта къмъ него, па заедно съ туй и националностьта нѣма да изгасне.

 

Най-голѣмото прѣпятствие за политическото обидинение на албанцитѣ е тѣхното различно вѣроизповедание. Въ южната часть имаме православни противъ мухамедане, а въ сѣверната — католици противъ мухамедане. Когато религията даже и въ културнитѣ държави прѣдизвиква борби и разцепления, то какво остава за една не култивирана страна като Албания, дѣто религията има съвършено друго значение. За единъ православенъ католика е папишташъ, както казватъ, сѫщински дяволъ. Фанатическата умраза противъ послѣдния е много по-голѣма, отколкото противъ мухамеданина и да ли ще се изравни тази умраза, нѣщо необходимо, за да стане политическото обидинение, е единъ голѣмъ въпросъ.

 

Населението въ Корча се възкачва на 12,000 души и е повечето христианско. Изпомежду тѣхъ има 130 аромѫнски фамилии, отъ които 50 произлизатъ отъ Мускополе и се занимаватъ съ търговия и занаятъ, останалитѣ сѫ овчари и кераджии, измежду тѣхъ се намиратъ и много фарсериоти, а богатитѣ, както на всѣкѫдѣ, сѫ прѣдадени на гърцизма.

 

Азъ намѣрихъ добъръ приемъ при учителя и попа Хараламби, синъ на челника Апостолъ Никола Буламатше отъ Пляса. Шестдесеть годишния Буламатше е единъ силенъ и едъръ човѣкъ и той ми даде най-добри свѣдениа за аромѫнетѣ, защото бѣше проходилъ съ своитѣ стада страната въ разни направления: отъ Охридъ до Мисолонги и отъ Адриатическото море до Егейското. Той е

 

 

108

 

ималъ нѣколко пѫти и кървави борби съ гръцкитѣ овчари зарадъ по-добри паши, но съ албанцитѣ е живѣлъ всѣкога въ съгласие; „Влахъ едхе шкипъ вла" (влахъ и албанецъ сѫ братя) има стойность при аромѫнетѣ и албанцитѣ и затова гърцитѣ наричатъ аромѫнетѣ отъ Албания, особенно фарсериотитѣ, „Арванитовлахи."

 

Отъ като Тесалия е отстѫпена на гърцитѣ, богатството на Буламатше постоянно отслабва. Той е прѣкарвалъ тамъ прѣзъ зимата. Данъкътъ, митото и разноскитѣ по пашпорта, които се взематъ на границата, сѫ толкозъ голѣми, че овчарството не може да извади разноскитѣ си. Отъ 10,000 овце, които е ималъ прѣди, едвамъ сѫ останали още 2,000. Отъ това обстоятелство можемъ да си обяснимъ, защо неговия синъ е станалъ попъ, което при овчаритѣ власи е рѣдкость, а при фарсериотитѣ никакъ не се срѣща. Послѣднитѣ прѣдпочитатъ да ги прѣдвожда единъ капитанинъ (разбойнически войвода), отколкото да станатъ попове.

 

На 8 септември заедно съ много аромѫне овчари направихъ една разходка къмъ селото Мбория, на изтокъ отъ Корча. Тукъ има една византийска черквица отъ 898 година, достойна за виждане, и намѣрихъ въ нея доста икони, печатани въ Бреслау. Близо тукъ при Мбория се копаятъ каменни вѫглища и се употрѣбяватъ отъ една парна воденица.

 

На отиванието ни къмъ село азъ удовлетворихъ тѣхъ, като отговаряхъ на разнитѣ имъ въпроси, за това пъкъ на връщане възползувахъ се и ги запитахъ върху живота имъ, обичаитѣ и пр., а единъ по-сабуденъ запитахъ и върху вѣрванието имъ за оня свѣтъ. До сега се бѣхъ опитвалъ, но ми се отговаряше: „това ний не знаемъ" или: „като умре човѣкъ, умира," а понѣкога намирахъ да сѫ запознати съ небо и адъ. Тукъ ми се отговори, че всички хора, слѣдъ като умратъ, отиватъ въ рая и продължаватъ да живѣятъ като цвѣтя, съ тази само разлика, че добритѣ хора ставатъ добри цвѣтя, а лошитѣ — лоши цвѣтя, като напр. магарешки тръни, вонещи и

 

 

109

 

отровни растения. Азъ бѣхъ много изненаданъ и даже покъртенъ отъ такъвъ единъ наивенъ отговоръ, който се сподѣляше и отъ другитѣ съпѫтници.

 

Тѣзи скитатюще се овчари израстватъ безъ никаква религиозна поука, но постятъ не по-малко отъ другитѣ и зачитатъ днитѣ на светцитѣ, къмъ всичко друго се отнасятъ равнодушно или пъкъ имъ е непознато.

 

Корча е седалище на мутесарифинъ, когото и посѣтихъ. Но понеже бѣше не разположенъ, затова ме отведоха въ градината на неговия харемъ, дѣто се намираше. Той сѣдѣше въ една доста широка стая, обвитъ въ единъ халатъ и ме поздрави сърдечно, като въ сѫщото врѣме каза, че му е много драго да поздрави въ града си поданикътъ на великата нѣмска нация и ми разказа съ въодушевление за императора Фридриха, когото билъ видѣлъ съ Цариградъ. Два дни слѣдъ това той ми върна визита, — честь, каквато азъ до сега не видѣхъ отъ никого отъ мутесарифитѣ. Азъ слушахъ тукъ да се хвалятъ съ него христианитѣ, па освѣнъ туй тукъ и самитѣ условия сѫ много различаватъ отъ ония въ Елбасанъ, дѣто мухамеданетѣ сѫ болшинството, па даже и отъ тѣзи въ Охрида, дѣто населението е размѣсено. Българитѣ, които тамъ сѫ болшинство, тукъ съвсѣмъ липсуватъ, едва ли се наброяватъ нѣколко фамилии, които сѫ се прѣселили отъ ближнитѣ села Бобошица и Дрѣново. Това научихъ отъ единъ учитель, когото го била пратила българската пропаганда, за да отвори българско училище, но не сполучилъ въ мисията си.

 

 

14. Завръщание въ Битоля и прѣстоявание тамъ. (10—19 септември)

 

Пѫтьтъ за Битоля е добъръ и затова не срѣщнахме никакво прѣпятствие. Съ насъ пѫтуваха и двама стражари, за да ви вардятъ. Отъ Корча тръгнахме въ 5 часа рано. Слѣдъ 1 1/2 часа пристигнахме въ мухамеданското Пляса, а надъ него се намира аромѫнското Пляса, отъ което се виждатъ само черквата и нѣколко кѫщи.

 

 

110

 

Само въ тази черква, въ една Охридска и въ Периволи се служи на аромѫнски езикъ, а оттогазъ, както ми съобщаватъ писменно, служи се и въ още нѣколко черкви.

 

Ний минахме прѣзъ нѣколко моста блатистата нискость на Деволъ и въ 7 1/4 часа стигнахме въ хана Дзвѣзда, въ околностьта на селото съ сѫщото име, дѣто си и отпочинахме нѣщо единъ часъ. Отъ тука се вижда езерото Малики, а менѣ ми се струва, като че сѫ двѣ езера. Попитани хората и тѣ казватъ, че сѫ двѣ и то едното Малики, а другото Совиани. Зимѣ и па пролѣть водата на Деволъ като че се спира и въ това врѣме пространството между селата Совиани и Пояни се изпълва съ вода, а прѣзъ лѣтото голѣмо пространство остава сухо и служи за паша, а пъкъ въ нѣкои мѣста се образуватъ широки блата и тѣ като че раздѣлятъ езерото на двѣ части.

 

За да избѣгнемъ многото извивания на пѫтя, ний тръгнахме напрѣки по една керванска пѫтека и се изкачихме на височината за малко врѣме, вървѣхме подъ дѫбова сѣнка доста дълго врѣме, наслаждавахме се отъ хубавия и тихъ видъ на езерото и неговия островъ и слѣдъ четире часово ездене стигнахме въ хана Горица, дѣто освѣнъ сѣно нищо друго не можаше да се намѣри. Ядосани, продължихме пѫтьтъ си за стария ханъ; но и тука не получихме нищо, защото нѣмаше, па и ханджията лежеше на умиране. Ний трѣбваше да побързаме и стигнемъ въ хана Джура, дѣто при силенъ дъждъ стигнахме въ 5 часа, но бидохме възнаградени съ всичко, отъ каквото се нуждаехме. Азъ и Наки спахме въ една стая, а стражаритѣ — на чардака, като се насмукаха хубаво съ ракия.

 

Дъждътъ продължаваше да вали и затова тръгванието ни на сутриньта се забави до 8 часа. Пѫтьтъ ни водѣше покрай езерото, слѣдъ това нагорѣ до хана Дяватъ, дѣто стигнахме слѣдъ 2уа часа, но не се спрѣхме тука, а въ хана Кожани, дѣто стигнахме единъ часъ по-късно.

 

 

111

 

Аромѫнско семейство отъ Пийаза (отдѣсно една албанка)  // aromunische Familie aus Pljasa (rechts eine Albanesin).

 

 

112

 

Тукъ видѣхъ на една лавица нѣколко шишета бира и поискахъ да пия, тъй като отдавна бѣхъ лишенъ отъ нея. Попитахъ ханджията за цѣната на една бутилка и той ми отговори, че струва 10 гроша. „Щомъ като искашъ толкозъ скѫпо, трѣбва и бирата ти да е много отдавнашна," казахъ му азъ. „Да, отвърна той, азъ я имамъ отъ 5 години насамъ, па и оня, отъ когото я купихъ, я държалъ сѫщо толкозъ врѣме." „Въ такъвъ случай можешъ самъ да си я пиешъ," бѣ моя отговоръ на слисания ханджия.

 

Отъ тука за Битоля стигнахме за 2 1/2 часа и моя приятель и домашнитѣ му слѣдъ двумѣсечното пѫтуване ни приеха радосно.

 

Слѣдующата недѣля употрѣбихъ изключително за развитието на фотографическитѣ снимки, направени въ Албания. Азъ бѣхъ взелъ съ себе си 30 плочи, положени въ една кутия, която имаше два захлупака, отъ едната страна изваждахъ неупотрѣбенитѣ, а въ другата страна поставяхъ освѣтенитѣ. Азъ опитахъ това устройство като твърдѣ практично, но сѫщеврѣменно сгрѣшихъ, дѣто не взехъ още съ себе си и една рѫчна камара, съ която щѣхъ да мога да правя снимки. Въ такъвъ случай щѣхъ да снимамъ и лица, която не искаха да бѫдатъ фотографирани.

 

 

15. Разходка до Гопешъ. (19—23 септември)

 

Въ околностьта на Битоля ми оставаше да посѣта още аромѫнското село Гопешъ. Азъ приехъ поканата на тамошния учитель Иордаки, който по това врѣме се намираше въ Битоля н го придружихме двама съ Наки.

 

Ний вървѣхме отначало по познатия пѫть отъ Охридъ нѣщо около 10 км., слѣдъ това се обърнахме на дѣсно прѣзъ Рамна, прѣзъ една низкость, въ която сѫ разположени нѣколко албански села: Църновицъ, Деленци, Лера, Рамна, Кажани, на които жителитѣ сѫ мухамедане. Слѣдъ това пѫтьтъ се извива на високо по гориста планина и при едно негово завиванне съгледахме

 

 

113

 

съвсѣмъ извенадани селото, разположено въ прѣкрасно мѣсто по планинския склонъ. Ний вървѣхме по равенъ и хубавъ пѫть, прѣзъ прѣкрасни букови и дѫбови гори и слѣдъ 3 1/2 чѫса стигнахме въ селото. Веднага слѣдъ пристиганието ми дойдоха учителитѣ: Димитру Пелица, Йорги Каравота и Наки Щерю.

 

И тука, както и въ другитѣ аромѫнски села, се води ожесточена борба между аромѫнетѣ гъркомани и онѣзи, които сѫ за народностьта си. Гопешъ принадлѣжи между малкото села, дѣто народната партия е взела върхъ и това се длъжи на обстоятелството, че единъ богаташъ аромѫнинъ, Димитро Казаковицъ, е оставилъ значително богатство за тукашнитѣ училища и че жителитѣ отъ това село отиватъ повече въ България и Романия и вслѣдствие на това нѣматъ сношение съ Гърция.

 

Това село има 450 кѫщи, но отъ развалинитѣ се вижда, че прѣди сѫ биле повече. Живущитѣ наблизо албанци имъ правятъ много пакости, не сѫ почти никакъ сигорни и, вслѣдствие на тази несигорность, изселватъ се много въ България. Въ София трѣбва да има около 100 фамилии, въ Самоковъ 50, въ Дупница 20. Но откакъ почнаха тамъ да ги взематъ солдати, почна се едно бавно завръщание и то етъ младежитѣ. За сега и сигорностьта е по-добра. Общината нѣкога поддържала нѣколко стражари, които трѣбвало да пазятъ селото и пѫтьтъ за Битоля и то по гориститѣ мѣста, а послѣ всички хора сѫ биле въорѫжени и сѫ отблъсвали и цѣли разбойнически шайки отъ по 300 души.

 

Прѣзъ 1879 год. навлѣзла въ селото една тълпа отъ разбойници, състояща се повечето отъ аромѫне, ограбила пари, храна, едно момиче и двѣ момчета. Тѣ влѣзли и въ църквата, дѣто се е намиралъ владиката, цалувнали му рѫката и не направили никакво зло на онѣзи, които се гърчеятъ. По това врѣме страхътъ е билъ много голѣмъ и затова сѫ се изселили доста. Такива разбойнически шайки покрай грабежа иматъ и полигическа цѣль. Тѣ искатъ да прѣдизвикатъ безпорядъкъ и неблагодарность

 

 

114

 

помежду населението, да го застваятъ да търси освобождението си отъ страна на Гърция и да се покаже на Европа, че Турция не е въ състояние да удържи редътъ.

 

Слѣдующия день, 20 септември, бѣ празникътъ Малка Богородица. Посѣтихъ църквата, съградена отъ общината и то най-голѣма църква, която видѣхъ въ Турция и въ която всички надписи сѫ на романски езикъ, макаръ владиката да не искалъ това. Въ началото се е пѣло на аромѫнски, но отпослѣ се запрѣтило. Вслѣдствие на това запрѣщение патриотитѣ аромѫне сѫ се отказали да плащатъ владиштината 6 гроша годишно. Владиката се е оплакалъ, но нищо не е направилъ, защото жителитѣ поддържатъ, че ако не се пѣе на тѣхния езикъ, то и службата е безцѣлна и затова тѣ не сѫ длъжни да даватъ никакъвъ данъвъ.

 

На 21 септември послѣ обѣдъ опѫтихъ се до развалината, която се намира горѣ въ планината, и стигнахме тамъ слѣдъ като се измъчихъ доста отъ лошии пѫть и гѫстата гора. Тукъ не видѣхме нищо друго освѣнъ основитѣ на стѣната, но пъкъ при това изгледътъ бѣше прѣкрасенъ. Къмъ западъ виждахме Ресненската равнина и Прѣспанското езеро, къмъ изтокъ — Драгорската долина, Битоля и височинитѣ на Морихово, а къмъ сѣверъ и югъ не виждахме нищо друго освѣнъ планини.

 

Въ недѣля на 22 септември прѣдприехме една разходка съ много други още и за 3/4 часа стигнахме въ българското село Метимеръ. Тука на олтарния камъкъ забѣлѣзахъ единъ срѣдне гръцки надписъ, но по причина на тъмнината и че надписа бѣ наопаки, не можахъ да го прочета. Отъ тука се възвихме къмъ западъ, изкачихме се по една стръмна височина и подъ нея бѣ разположено българското село Смилево, а на височината манастирътъ Св. Петръ. Мнозина отъ съпѫтницитѣ, на които дотегна дългия пѫть, се върнаха за Гопешъ, а ний слѣзохме надолѣ, за да посѣтимъ селото. То брои 400 кѫщи, всички твърдѣ хубави и повечето двуетажни.

 

 

115

 

Изгледътъ на това село се различава отъ другитѣ български села въ равнината. Причината затова е тази, че жителитѣ на това село не се занимаватъ съ земледѣлие, а съ зидарство, — ходятъ всѣкѫдѣ и спечелватъ хубави пари. Каницъ ни разказва една басня, че само аромѫнетѣ, цинцаретѣ, сѫ способни зидари и че само тѣ могатъ да издигнатъ една кѫща безъ помощьта на дърводѣлци и желѣзари. Това може да е вѣрно за Сърбия, но за Македония сигорно не. (в. Аромѫне II 65).

 

Добриятъ влиматъ, заможностьта на хората и удобниятъ животъ въ Смилево сѫ спомогнали много за развитието на тѣлесната хубость. Азъ не съмъ виждалъ никога толкозъ хубави, прѣсни и пълни лица, както тува. Освѣнъ това, тука и носията е пълна съ вкусъ, даже и доста скѫпа, а не груба, както на българкитѣ.

 

Тази носия тука се състои отъ ленена риза, долния край на която е подвезанъ и достига до глезенитѣ. Върху нея се носи една по-дебела риза, която достига до колѣнѣ. Върху тѣхъ се носи едно кожухче, подшито съ бѣла агнешка кожа, а покрайщата обшито съ черни кожички. Това кожухче е най-блѣскавата часть на цѣлия костюмъ, защото цѣлата прѣдница е везана съ коприна, която работа изисква врѣме и умѣлость. Сѫщото старание е положено и за прѣстилката и кърпата на главата. Отъ темето назадъ по гърба висятъ двѣ дълги, широки и оплетени сплитки, а крѫглото и розово лице е забрадено съ много бѣла, като снѣгъ кърпа. За съжаление бѣ само това, че момичетата избѣгваха, щомъ се приближавахме. Ний успѣхме да изгледаме лица и дрехи само тогазъ, когато ни разведоха изъ много фамилии гостоприемни хора. Слѣдъ това се опѫтихме назадъ за Гопешъ и стигнахме тамъ за единъ часъ.

 

На слѣдующия день си взехъ сбогома отъ моя домакинъ, който направи толкова разносви, до дѣто бѣхъ тамъ, че ми бѣше доста мѫчно. Учителитѣ и ученицитѣ ме изпратиха 1/2 часъ далече отъ селото. Деньтъ бѣше ясенъ, прѣсна есенна сутринь, гората бѣше изпълнена

 

 

116

 

отъ миризмата на алпийската теменуга, съ която почвата като че бѣ посипана. Обзетъ бѣхъ отъ онова благо, но пъкъ тъжно чувство, което човѣкъ осѣща при напущанието на едно мѣсто, дѣто е приживѣлъ само приятности и е сигоренъ, че това ще остави въ душата му добри спомени; момчетата изпѣха тогазъ нѣмската пѣсень: „Nun ade du mein Heimatland" — сбогомъ мое отечество, — разбира се, на романски езикъ. Трѣбва ли да се срамувамъ, ако се прѣзная, че бѣхъ съвсѣмъ развълнуванъ.

 

 

16. Росна. Българска свадба. (26 септември—3 октомври)

 

Въ това врѣме Наки ми поиска разрѣшение, за да види домашнитѣ си въ своето село Влахо-Клисура, и азъ му дадохъ осемь дневенъ отпускъ, още повече, че ни прѣдстоеше едно дълго пѫтувание. Азъ пъкъ отидохъ при приятеля си Перикла въ Росна.

 

Жътвата бѣ въ разгара си. Царевицата стоеше натрупана на голѣми купове прѣдъ селото, дѣто се очукваше, примѣрваше и раздѣляше подъ надзора на хора, назначени отъ колджията. При тази работа се изисква строго пазене, защото селенитѣ могатъ и тайно да принасятъ храна дома си. И сливитѣ бѣха узрѣли, а казанитѣ постоянно варяха миризливата сливовица. Само гроздобера не бѣ подкаченъ, защото става кѫдѣ половината на мѣсецъ октомври.

 

На 28 септември посѣтихъ съ Перикла селото Въртоломъ, което се намира 3 клм. на югъ и е населено отъ мухамедане албанци. [1] Четирийсеть фамилии отъ това село работятъ подъ наемъ земя въ Росна и нѣкои отъ тѣхъ не сѫ си внесли още наема, който се изплаща въ натура. Ний се отбихме при Сулейманъ ага, който, поради своето гостоприемство, е прочутъ много. Който се отбие при него, бива гощаванъ до тогазъ, до дѣто иска. Той има особенна кѫща и оборъ за конетѣ на посѣтителитѣ. Ний заварихме

 

 

1. Гопчевичъ поставя това село 10 клм. на югъ и казва, че жителитѣ му сѫ турци.

 

 

117

 

тамъ разни лица, между които и единъ боленъ отъ нѣколко недѣли, безъ да се бои, че ще бѫде изпѫденъ.

 

Въ околностьта на Въртоломъ сѫ намирали често мряморни камъни, нѣкои и съ надписи, слѣдъ проливни дъждове въ рѣкичката и повечето отъ тѣхъ сѫ се употрѣбили за градежи. Нѣкои таквизъ камъни сѫ били изпратени и въ Росна. Въ църковната кула е вграденъ единъ камъкъ съ образъ на „свиня." Заради това нечисто животно мухамеданетѣ сѫ искали да изкъртятъ камъка отъ тамъ. Сѫщо и въ прѣдишната църква се забѣлѣзватъ много камъни, но безъ надписи. Въ нейната околность се намира единъ камъкъ съ два много развалени надписи: латински и гръцки. Първиятъ е гробенъ надписъ, а вториятъ е отъ врѣмето на императора Валериана. Латинскиятъ надписъ е издълбанъ въ горнята почти неодѣлана часть на камъка.

 

Прѣди да си замим бвхъ свидѣтель на едно събитие, което позволява да се погледне по-дълбоко въ интимнитѣ отношения на чифликчийски селени, затова искамъ и да го опиша по-обширно.

 

По обѣдъ дойде една жена при Перикла и се оплака, че годеницата на сина ѝ не го искала. Тѣ сѫ опрѣдѣлили зарадъ нея 300 гроша, а единъ другъ е наддалъ малко повече на майка ѝ и тя придумала дъщеря си да напусне първия си годеникъ, макаръ да си бѣха размѣнили подаръци, което се счита за знакъ на годежъ.

 

Периклъ се разпорѣди да се явятъ вечерьта при него и двѣтѣ страни съ подаръцитѣ. Това и стана. Годеникътъ бѣше едно неразвито красиво момче на 15 години, а по-старата около петь години мома — едно красиво момиче. Тука е обикновенно нѣщо при българетѣ жената да бѫде 8—10 години по-стара отъ мѫжа, който обикновенно се жени въ младежката си възрасть. Поради туй и 34 годишни свекари не сѫ рѣдкость. Отъ страна на годеника се яви майката, а отъ момина страна нейнитѣ роднини, понеже майката отказала да се яви. На момата се каза, че, понеже тя е дала и приела подаръци,

 

 

118

 

длъжна е и да се ожени за първия си годеникъ. Тя започна да плачи и да казва, че обича другия повече и че той е по-хубавъ и по-силенъ и други подобни. Слѣдъ това нейнитѣ роднини я увѣщаваха да ги не срами и да измѣня, но тя не се съгласяваше и не можаше да се помири съ първия си годеникъ.

 

Периклъ прѣустанови прѣпирндта и шумътъ като каза, че довечера ще бѫде свадбата, а момата искаше въ това врѣме да избѣга. Тя биде задържана на сила отъ нейнитѣ роднини. Азъ съжелихъ бѣдното момиче и, за да го успокоя, показахъ му една хубава гривна, като му казахъ, че ще му я дамъ, ако склони да се вѣнчае. Това ѝ направи впечатление и при все че продължаваше да плачи, но тя разглеждаше лъскавото украшение вече съ жаденъ погледъ. Отведоха я да се приготви за вѣнчаванието.

 

Въ 10 часа всичко бѣше вече готово за церемонията. Ний отидохме въ кѫщата на годеника и влѣзохме въ една доста широка стая. Отдолу бѣше измазана съ глина, по стѣнитѣ личаха камънитѣ, почернѣлитѣ отъ сажди греди на покрива се простираха на длъжъ отъ една , страна на друга, на керамидния покривъ свѣтяха нѣколко голѣми дупки и прѣзъ безджамнитѣ прозорци вѣтърътъ свободно влизаше. Въ срѣдата на стаята поставиха една висока и тѣсна винена бъчва вмѣсто алтаръ, на нея хлѣбъ, посипанъ съ соль и една чаша вино. Стаята бѣше слабо освѣтена отъ едно кандилце.

 

Младоженцитѣ застанаха рѫка до рѫка отъ едната страна на алтаря. Забулената младоженка бѣ изсушила вече сълзитѣ си, а младия зетъ стоеше опунченъ и ако присѫтствукщитѣ се смѣеха, хилеше се и той. Задъ тѣхъ стоеше съ двѣ запалени свѣщи кумътъ (нунко), който споредъ обичая ги покровителствува и имъ кръщава дѣцата. Тасо, братовчеда на моя приятель, бѣше кумъ и, както се виждаше, това му правѣше удоволствие. На лѣво и дѣсно отъ младоженцитѣ стояха деверитѣ, двама роднини на младоженеца.

 

Попътъ, съ дълга рунтава брада и силно развити

 

 

119

 

вълнести вѣжди, облеченъ въ едно старо, пожълтѣло и кално расо, държеше въ рѫка единъ молитвеннивъ, изъ който прѣзъ носа си четѣше и мрънкаше нѣщо, което той никакъ не разбираше. Понѣкога приятельтъ ми Периклъ му помагаше, за да се свърши по-скоро. Слѣдъ това послѣдва най-важната церемония: размяната на пръстенитѣ и вѣнцитѣ. Поради късото врѣме послѣднитѣ бѣха направени за по-скоро отъ нѣколко сухи лозови пръчки. Слѣдъ това отрѣзаха едно късче хлѣбъ, натопиха го въ соль и дадоха на булката и зетя да си отхапятъ, а остатъка получи нункото; сѫщо тъй общо се изпи виното изъ чашата. Слѣдъ това, водени отъ попа, тѣ обиколиха три пѫти около инпровизирания алтаръ, като ги посипваше едно момиче съ ечемикъ. Тасо, като нунко, трѣбваше да стѫпчи едно ново гърне, а на свършъкъ присѫствующитѣ се наредиха въ два реда, между които трѣбваше да минатъ деверитѣ и нункото; всѣки имъ изтърси по единъ юмрукъ въ гърба, при което много отъ юмруцитѣ бѣха доста юнашки. Съ това се свърши религиозния обрядъ, който нѣмаше нищо сериозно.

 

Подиръ това се разположиха на потона и се подкачи пиенето на ракия за здравието на младоженцитѣ. Колкото пѫти това ставаше, толкозъ пѫти младитѣ трѣбваше да направятъ по три голѣми поклони. Догдѣто се кланяха на едного, шишето съ ракията минаваше въ рѫцѣтѣ на слѣдующия, който сѫщо благославяше, и тѣ (младоженцитѣ) трѣбваше постоянно да се кланятъ, което изглеждаше много комично. Сериозностьта, която липсуваше при религиозния обрядъ, бидѣ спазена тукъ съ голѣма строгость.

 

Слѣдъ половинъ часъ се позволи на младоженцитѣ да се оттеглятъ въ ближната стая или оборътъ. Майката на младоженеца раздаде на присѫтствующитѣ подаръци, като кърпи за вратъ и за джебъ, и въ замѣна получи пари. Тя събра значителна сума, а особенно отъ чифликчията. Прѣди да се разотидатъ гоститѣ, посѣтиха двойката, за да се увѣрятъ въ дѣвственностьта на невѣстата;

 

 

120

 

благоприятнитѣ резултати се извѣстяватъ чрѣзъ гърмежи, а тука се изоставиха, защото бѣше твърдѣ късно прѣзъ нощьта.

 

На другия день, тъкмо когато щѣхме да заминаваме за Битоля, явиха се при насъ младоженцитѣ много весели, направиха три елегантни поклони и ни цалувнаха рѫка въ знакъ на благодарность за подаръцитѣ. Такива поклони се правятъ не само прѣдъ господаритѣ, а прѣдъ всички по-възрасни и до извѣстно врѣме.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]