Глава I. ПРОЛѢТЬ 1889
5. Заслугитѣ на Халилъ Рифатъ паша 25
6. Разходка къмъ Влахо-Мегленъ и завръщане въ Битоля 26
7. Крушево 35
1. Пѫтувание къмъ Битоля. (30 априлъ — 3 май).
Градско, моята послѣдня станция отъ линията Бѣлградъ — Солунъ, бѣ вече достигнато слѣдъ 40 часово пѫтувание отъ Лайпцигъ. Понеже бѣше 4 часа слѣдъ обѣдъ, искахъ още сѫщия день да продължа пѫтуванието и да се доближа до цѣльта си. И въ двата хана не се намѣри удобна кола, затова трѣбваше да взема, съ съкрушено сърце, една неудобна талига, въ която можаше да се сѣдѝ само лежишкомъ или пъкъ съ протегнати крака. Около 5 часа колата, впрѣгната съ два слаби коня, потегли. Въ начало пѫтувахме въ умѣренъ тръстъ по полския пѫть, но, когато достигнахме шосето, почувствувахъ неудобностьта. Положенъ между моитѣ осемь парчета багажъ, бѣхъ тласканъ ту въ лѣво, ту въ дѣсно, а кога се доближавахме до нѣкоя трапчинка ископана отъ водата прѣко пѫтя, което се случваше често, тогава удържахъ тѣлото си на рѫцѣ, за да отслабя удара. Това никакъ не смущаваше каруцарина. Той удряше постоянно конетѣ и правѣше само тогава пауза, когато искаше да си увие цигара; на камшика даваше едно оригинално мѣсто, като го забадаше задъ врата си по голо. Около 10 часа ний пристигнахме на хана Ракле. Тукъ имаше малко стаи, които бѣха и завзети. Азъ щѣхъ да спя въ прѣдверието, между каруцаретѣ, ако не бѣше се научилъ за дохажданието ми единъ турски офицеръ, който има любезностьта да ми отстѫпи своята стая. Около 3 часа сутриньта азъ продължихъ пѫтуванието си съ двама власи, търговци отъ Невеска, които идѣха отъ Романия. Съ тѣхъ се запознахъ още на пограничната
8
станция и затова на радо сърце се присѫединихъ къмъ тѣхъ. И понеже пѫтьтъ бѣше стръменъ, ние тръгнахме пѣшкомъ.
Врѣмето бѣше ясно, въздухътъ приатенъ, а отъ околния храсталакъ се чуваха пѣснитѣ на стотина славеи.
Въ противоположность на другитѣ южно-европейски страни тука се дава голѣма закрила на птицитѣ, а пъкъ хващанието на пойнитѣ птици, за да се наслаждаватъ отъ тѣхъ, не се срѣща никакъ. Чужденецътъ сѫщо бива очудванъ и въ градоветѣ отъ голѣмото число на гълѫбитѣ, който спокойно си хвъркатъ и виятъ гнѣздата си по кѫщитѣ. Примѣрътъ на турцитѣ е подѣйствувалъ ублагородително и върху христианетѣ.
Но да се повѫрнемъ върху пѫтуванието ми. Слѣдъ многократно прѣкъсвание, причинено отъ счупванието на едното колело, което много пѫти бѣше свързвано съ вѫже, стигнахме въ часа около 11 въ градеца Прилепъ. Тукъ се бавихме 3 часа и азъ се въсползувахъ да посѣтя влашкото училище, издигнато за влашката колония по между голѣмото болшинство на населението, което е българско. По нататъшното пѫтувание, прѣзъ монотонната равнина, мина бързо. Около 6 часа вечерьта стигнахме въ Битоля, дѣто се раздѣлихъ съ съпѫтницитѣ си. Зарадвахъ се, че най-послѣ се освободихъ отъ мѫчителната каруца; но, при все това, многото сини пѣтна ми напомнюваха съ дни неудобното пѫтувание. Азъ бѣхъ приетъ съ радость отъ моя приятель Периклъ Робе, когото познавахъ още отъ Лайпцигъ и когото бѣхъ посѣтилъ въ пѫтуванието си прѣзъ 1887 год. Нему длъжа много за новия съвѣтъ и узнавание на тамошнитѣ обстоятелства и, може би, щѣхъ ди пропусна много нѣщо безъ съдѣйствието му.
2. Битоля. (3—17 май)
Града Битоля бѣше най-удобното мѣсто, отъ дѣто можахъ да прѣдприемамъ пѫтуванията си по влашкитѣ села на западна Македония. Тукъ се връщахъ всѣкога
9
кѫдѣ есеньта, до дѣто най-послѣ заминахъ за Епиръ и Гърция и отъ дѣто се върнахъ пакъ на сѣверъ, за да изслѣдвамъ само источна Македония. Каквото научихъ за Битоля, въ врѣме на честото ми прибивание въ града, искамъ тукъ и да го прѣдамъ.
Монастиръ или по турски Мапастирь, а отъ българскитѣ селени нареченъ Битоля, е главния градъ на вилаета. Като такъвъ, той е сѣдалище на турскитѣ чиновници и главно военно срѣдище. Тукъ се намиратъ и консулствата на Гърция, Руссия, Англия, Австро-Унгария, тази послѣднята се застѫпа и за германскитѣ интереси; Сърбия има по нѣкога консулство, а не отдавна е открито и ромѫнско консулато. Населението расте постоянно, особенно чрѣзъ придохожданието на мохамеданци отъ Босна и България, които се и наричатъ мохаджири (бѣглеци). Числото на жителитѣ надминава 50,000. Тѣ принадлежатъ на разни националности. Да се дадатъ точни числа е невъзможно.
Главната маса отъ населението образуватъ Българетѣ, 20,000 на брой. Азъ ще прѣдамъ тукъ и сѫщеврѣменно, че ще наричамъ българе жителитѣ на Македопин, а не сърбе, защото тѣ сами се наричатъ тъй и защото езика имъ е български диалектъ; ще забѣлѣжа при това, че тѣзи западни българе, македонцитѣ, се различаватъ въ говора отъ источнитѣ българе само по акцента, но въ граматическо отношение (прибавянето на члена, мѣстоимението „язъ," сравнението, образуванието на бѫдѫщето, изоставянието на инфинита и пр.) говора имъ е съвсемъ на българска страна, че по-нататъкъ въ нѣкои точки македонския говоръ има свои особенности, когато сърбското и источно-българското нарѣчия се съгласяватъ. Въпросътъ за националностьта на македонцитѣ не трѣбва така въобще да се поставя и да се пита: сърбе ли сѫ македонцитѣ или българе? по: кой народъ има повече право за тѣхъ? Този въпросъ трѣбва да се разрѣши чрѣзъ славиститѣ, въ съдружие съ етнографитѣ и историцитѣ, а най-малко може да се рѣши тъй повърхностно,
10
както е направилъ Гопчевичъ въ своята „Македония и Стара Сърбия."
Колкото се отнася до празднуванието на „Славата", на което Гоачевичъ безъ право много се основава, ще кажемъ, че такова празнувание се срѣща и въ источна България, даже и въ Бесарабия, отъ друга страна пъкъ и такова празднувание не става на всѣкѫдѣ и отъ всички, както е напр. въ Битоля, дѣто само нѣкои фамилии извършватъ празднуванието за „Светеца" или „Службата." Сѫщо и власитѣ отъ Мегленско празднуватъ единъ подобенъ праздникъ, въ което празднувание взема участие цѣлото село. За мене лично не сѫществува никакво съмнѣние относително този въпросъ, т. е., че тѣ, македонцитѣ, сѫ българе и че като такива, трѣбва да се придадѫтъ на българетѣ.
Слѣдъ българетѣ въ Битоля по число идатъ турцитѣ, които сѫ 18,000 (безъ гарнизона), състоящи се отъ турци, мохаджири и албанци.
Власитѣ сѫ нѣщо около 8,000 души, споредъ изброяванието на австрийския консулъ господинъ Погачеръ, който се е занимавалъ доста сериозно съ статистиката. Власитѣ сѫ надошли тука главпо отъ разваленитѣ градове: Мускополье, Николица и Линотопе, въ послѣдньо врѣме придохаждатъ сѫщо и отъ Крушево. Моето уцѣнение, което произлиза отъ влашки източникъ, е 13,000 души, но е, дѣйствително, твърдѣ увеличено. За едно погърчвание на тѣзи власи, както ни прѣдава Гопчевичъ, не може да става и дума; на всѣкѫдѣ изъ влашкитѣ фамилии се говори влашки, а не гръцки, а даже въ Атина, дѣто се срѣщнахъ съ едно множество студенти отъ Битоля, тѣзи послѣднитѣ си служеха съ влашкия езикъ по между си, макаръ да бѣха проникнати съ гръцки идеи. Ако става смѣсвание между бьлгаре и власи, което чето се срѣща въ Битоля, тогава ще се говори непрѣмѣнно само български, който езикъ обикновенно се упорѣбява въ Битоля, и той ще има първенството, все едно да ли бащата е българинъ или пъкъ майката е българка.
11
Едвамъ сега въ най-ново врѣме гръцкия езикъ подкача да си пробива пѫть въ влашкитѣ и албански фамилии и то благодарение на училищата и забавачницитѣ. Гръцкия елементъ се прѣдставлава отъ малко фамилии, но гръцката партия е доста силна и се прѣдставлява на първо мѣсто отъ власи, послѣ идатъ българетѣ и едно малко число албанци. Тази партия е по-силна и отъ българската, когато пъкъ ромѫнската пропаганда не е направила още никакъвъ успѣхъ.
Числото на испанскитѣ евреи възлиза на 4,000 души. Тѣ сѫ повечето бѣдни занаятчии, работници и хамали; само малко фамилии сѫ богати. Азъ се запознахъ съ единъ испански евреинъ, които е билъ испратенъ въ Германия отъ турското правителство, за да слѣдва по земледѣлието, и който отдавна се бѣше настанилъ въ Битоля; за да образува единъ земледѣлчески чифликъ, но за която цѣль не сѫ му отпуснали нужднитѣ срѣдства. Той ми каза, относително тамкашнитѣ евреи, че сѫществува голѣма разлика между тѣхъ и солунскитѣ евреи. Солунскитѣ били интелигентни, работни, отлични търговци, когато евреитѣ въ Битоля били лениви, невѣжи и потънали въ каль и бѣдность. Менѣ ми се струва, че тази присѫда е твърдѣ остра, защото евреитѣ занаятчии сѫ хора прилежни и се задоволяватъ съ твърдѣ малко.
И числото на циганетѣ не е незначително; но поради постоянното имъ придохаждание и излизание изъ града не може да се опрѣдѣли точно. Тѣ сѫ прѣди всичко музиканти, кошничари, ковачи и матрапази или посрѣдници при продаванието.
Циганинътъ умѣе съ голѣмо изкуство да подмлади едно старо добиче, а пъкъ на едно полукуцо прикрива недостатъка и го езди въ галопъ при неравенъ калдаръмъ. Куповача забѣлѣзва твърдѣ късно недостатъцитѣ му и отсетнѣ само съ бой може да го накара да върви.
Най-голѣма бѣдность владѣе между циганетѣ. Ужасно е да се гледа какъ кучетата и циганетѣ ласкаво се
12
приближаватъ и взематъ участие въ дѣлбата на ястието, когато войницитѣ излизатъ отъ казармата съ останкитѣ.
Това, що съобщава Гопчевичъ на страница 119 на горѣпоменатото си съчинение за войницитѣ, че тѣ, за да заглушатъ своя гладъ, викали всѣка вечеръ „падиша чокъ яша" е една груба лъжа. Че войницитѣ се хранятъ добрѣ, това се вижда; често пѫти не имъ се плаща, но отъ къмъ храна никакъ не страдатъ; сѫщото е и въ малкитѣ гарнизони.
Ясно е, че въ такъвъ градъ, населенъ отъ разни националности, и говора ще бѫде различенъ; турския и българския езици сѫ почти еднакво распространени. Власитѣ, особенно мѫжетѣ, могатъ да говорятъ освѣнъ майчиния си езикъ, но още български и гръцки, повечето отъ тѣхъ говорятъ сѫщо турски и албански, а мнозина разбиратъ, па даже и добрѣ знаятъ еврейски, защото иматъ много общи или подобни думи. Твърдѣ обикновенно нѣщо е въ дружествата да се употрѣбяватъ сѫщеврѣменно много езици. Сѣдахъ ли напр. у приятеля си на обѣдъ, съ него говорѣхъ нѣмски, съ майка му гръцки, съ сестритѣ му влашки, съ брата му, който е посѣщавалъ английското училище въ Цариградъ, английски. Заповѣдитѣ къмъ прислугата се даватъ всѣкога на български езикъ; при посѣщение се придържатъ повече къмъ гръцкия езикъ, който езикъ се продава като такъвъ на образовани хора. Въ Битоля се говори добрѣ гръцки, по-добрѣ отколкото въ повече градове въ Гърция, или по-добрѣ да кажа съгласно литературното нарѣчие. За добрия езикъ се грижи прѣди всичко училището. Гръцката гимназия се посѣщава отъ много ученици и има добри учители, сѫщото е и съ дѣвическото училище, чието здание сѫ го подарили братя Пиника; тази фамилия живѣе въ Египетъ. Друга една влашка фамилия въ Букорещъ, именно Мушико, е дала 20,000 дукати за мѫжското училище въ Битола и 8,000 дукати за едно женско училище въ Плаца.
Въ Битоля най-добрия крѫгъ власи и българе пращатъ
13
дѣцата си въ тѣзи училища. Въ послѣднитѣ години българетѣ положиха голѣми усилия, но затова пъкъ постигнаха и голѣми успѣхи, така щото съ врѣме тѣ ще надминатъ гръцкото училище. Ромѫнската гимназия се посѣщава отъ дѣца, идещи исключително отъ вънъ, отъ Битоля сѫ съвсѣмъ малко, когато пъкъ дѣвическото училище напрѣдва. Сѫщо и турцитѣ иматъ своя гимназия, а евреитѣ иматъ само основно училище, което се намира въ лошо положение. Дѣцата на богатитѣ еврейски фамилии посѣщаватъ гръцкото училище, а нѣкои отъ тѣхъ посѣщаватъ и ромѫнсѫото дѣвическо училище.
Освѣнъ националната пропаганда училищата гонятъ и религиозна. Тукъ има една американска мисия, която притежава една хубава кѫща, дѣто се въспитаватъ и учатъ нѣкои български и албански момичета въ протестанската вѣра, къмъ работа и кѫщовность; послѣ има лазаристи, които иматъ особенно влияние върху ромѫнското училшце, което е едно сѫщественно припятствие за развитието на училището, тъй като на православния христианинъ нищо не е толкозъ ненавистно, колкото католика.
Въ града владѣе живость въ търговията и съобщението, причинено отъ доброто му разположение на края на голѣмата плодородна пелагонийска равнина, и той е като свръзка на много важни пѫтища. Единъ пощенски пѫть води прѣзъ Керча къмъ Янина въ Епиръ, другъ прѣзъ Кайлари къмъ Тесалия, трети къмъ Солунъ, четвърти къмъ Градско и се свързва съ европейската поща, и пети пощенски пѫть, който още не е довършенъ, минава прѣзъ Охрида, отива въ сърдцето на Албания и достига до Адриатическо море. Прѣди малко откритата желѣзна линия, идеща отъ Солунъ, ще повдигне още повече значението на града, като търговски центръ за западна Македония и источна Албания. Особенно забѣлѣжителни сѫ: житния, говеждия и конския пазари. Цѣната на една овца на пролѣть е 10 лева, а есень спада до 5 лева; едно магаре струва отъ 25—100 лева; малки туземни коне струватъ 125—200 лева; голѣми туземни коне се
14
продаватъ 185—200 лева; унгарски коне струватъ 600—1000 лева.
Занаятчиитѣ сѫ разпрѣдѣлени споредъ занаята въ отдѣлни улици и работятъ въ отворени дюкани, дѣто сѫ накачени тѣхнитѣ стоки. Въ добро врѣме прѣзъ годината човѣкъ може да види нощѣ тѣхнитѣ жители налѣгали по улицитѣ въ редъ; тукъ тѣхното спокобствие пó се не смущава, отколкото вѫтрѣ въ дюкянитѣ.
Една особенно пъстра картина прѣдставляватъ недѣлнитѣ пазари, дѣто българскитѣ селлни и селянки, облечени въ разни носии, донасятъ своитѣ произведения на малки, но много натоварени магарета. Кромитътъ, бѣлиятъ лукъ и пиперкитѣ намиратъ на много обожатели. Тукашнитѣ жители се задоволяватъ съ едно парче царевиченъ хлѣбъ и нѣколко пиперки и, при все това, женитѣ отъ Букова изглеждатъ дебели и зачервени!
Въ Битоля може да се живѣе ефтено, ако човѣкъ не е много придирчивъ къмъ приготовлението на ястиетата. Който иска да се побави тукъ повечко врѣме, той трѣбва да навикне на бѣлия лукъ и дървеното масло. Овче и козе месо може да се намѣри всѣкога, по рѣдко говеждо и телешко; на пролѣть се намира агнешко, а прѣзъ зимата свинско. Тукъ има различни зеленчуци, даже и таквизъ, каквито менѣ сѫ биле непознати. Нѣма недостатъкъ и относително плодоветѣ, като смокини, грозде, любеници, пъпеши и др., но главната храна на бѣдната класа е царевичния хлѣбъ. Картофитѣ не сѫ си пробили още пѫть.
Въ климатическо отношение града не стои много добрѣ: пролѣть и есень владѣе malaria, а лѣтѣ — трѣска. Причинитѣ на голѣмата смъртность сѫ главно слѣдующитѣ: лошата вода, блатата на юго-западната страна, наводненията на нискитѣ мѣста отъ Черна рѣка, и непрѣдпазливия животъ на долнята класа. Градското управление се е завзело чрѣзъ канализацията и отчасти чрѣзъ водата да поправи злото и за тази си работа не се стрѣсва прѣдъ голѣмитѣ разноски.
15
Изгледътъ на улицитѣ е такъвъ, какъвто въобще е и въ всичкитѣ турски градове: тѣ сѫ кални и нечисти, въ дъждовно врѣме човѣкъ испада въ недоумѣние какъ да прѣмине отъ едно мѣсто на друго, а пъкъ въ добро врѣме трѣбва да внимава да не би да настѫпи опашката на нѣкое краставо куче или пъкъ да не бѫде закаченъ отъ товара на хамалитѣ или нѣкое животно. При това пазаря е пъленъ съ хора, праздноскитающи войници, увити туркини, кални цигани, жени, дѣца, просяци съ всевъзможни болѣсти, окѫсани евреи, влашки кираджии, облѣчени въ тѣхната бѣла носия, които каратъ съ високъ гласъ конетѣ си, търговци въ европейско облѣкло, — всичко се тласка и прѣминава безъ да измѣнява бързината си.
Въ една оживена улица азъ се опитахъ да направя една фотографическа снимка, но се случи такава навалица, че единъ полицейски агентъ ме помоли да се откажа отъ намѣрението си.
Азъ направихъ и нѣкои запознанства въ града прѣзъ врѣме на прѣбиванието си тукъ. На първо мѣсто трѣбва да благодаря на австрийския консулъ господина Погачеръ, който ми съдѣйствуваше всѣкога, когато се сношавахъ съ властъта; при него прѣкарахъ нѣкои приятни часове. Послѣ сѫ ми помагали, при изслѣдванието на езика и етнографията на власитѣ, господа Апостолъ Маргарати и неговин синъ Таки, професоритѣ, сащо и нѣкои ученици отъ горнитѣ класове на ромѫнската гимназия. Сѫщо и на господина Ерасимосъ Кириасъ длъжа моята благодарносгь относително албанския езикъ.
3. Росна-Чифликъ. (17—23 май)
За да не бѫда въ зависимость отъ разнитѣ кираджии по врѣме пѫтуванието си, азъ си купихъ единъ доста едъръ и силенъ конь; но, за съжеление, азъ можахъ да пѫтувамъ съ него само по равнитѣ мѣста, но не и по планинскитѣ. Дългитѣ му крака бѣха причината за
16
неудобностьта му по планинитѣ. На 17 май тръгнахъ съ приятеля си Периклъ за Росна. Покрай добрѣ обработената равнина на рѣката Черна единъ добъръ пѫть водѣше на югъ. Въ това врѣме избухна буря и ний потърсихме прибѣжище въ близкия Негушъ ханъ, който се държеше отъ единъ цинцаринъ. Въ тази часть на Македония е почти обикновенно само цинцари да държатъ ханищата. Съдържательтъ на такива ханища си върши работата съ едно или двѣ момчета, а фамилията му живѣе въ родното му планинско село, дѣто той се връща слѣдъ неопрѣдѣлено врѣме. Ханджията често пѫти притежава и дюкянъ, отъ които продава на селенитѣ всичко, каквото имъ е нуждно. Неговата печала е умѣрена, а пъкъ и нуждитѣ на фамилията му сѫ скромни и затова почти у всичкитѣ слѣдъ врѣме се набира една спестена сума, а слѣдъ 50 годишната си възрасть тѣ се оттеглюватъ отъ работа и оставатъ да живѣятъ въ родното си мѣсто. Ханищата тукъ въобще не сѫ особенно чисти, но при все това цинцарскитѣ са по-чисти отъ българскитѣ и албанскитѣ. Слѣдъ прѣминаване на бурята ний продължихме по-нататъшния си пѫть. При Сакулево прѣминахме рѣката съ сѫщото име, която бѣше много придошла, а задъ Върбени прѣминахме по единъ мостъ, който току що само не се е сгромоллсалъ. Каменната му дѫга се бѣше срутила, а само една ивица, широка нѣщо около 30 см., се държеше въ срѣдата. Хората пригазватъ обикновенно рѣката, но сега това бѣ невъзможно. Прѣди да стигнемъ въ Росна, ний се отбихме отъ пѫтя си и тръгнахме по другъ единъ полски пѫть, който минаваше прѣзъ раскошни мисирлици и водѣше право въ Росна.
Кучешкия лай прѣдизвѣсти селенитѣ и тѣ излѣзоха да посрѣщнѫтъ своя господарь. Азъ ще се въсползувамъ отъ случая да опиша състоянието на турскитѣ чифлици, които тукъ изобилватъ и които сѫ уредени почти по сѫщия начинъ, както този въ Росна. Макаръ нѣкѫдѣ и да се случватъ изключения, но въобще отношението
17
между господаря и селенитѣ е почти на всѣкѫдѣ еднакво.
Единъ чифликъ се различава още отъ далечъ отъ едно село. Посрѣдата на много колиби се издига едно здраво и съградено въ видъ на кула здание, измазано съ варъ и покрито съ киримиди; това е жилището, въ което живѣе господаря, когато дойде въ чифлика. Много рѣдко се случва да бѫде и фамилията му съ него; за богатитѣ хора живота въ чифлика е опасенъ, затова и малко ги привлича. Това се познава и по самото здание, защото на долната му часть не правятъ почти никакви прозорци, а горнята е снабдена съ дупки за стрѣляние въ случай на нужда. Освѣнъ това кѫщата се намира въ дворъ, ограденъ съ високи стѣни. Въ Росна покрай главната врата забѣлѣжихъ и една кула за пазене.
Въ всѣки чифликъ има и много пазачи, всѣкога почти арнаути, които се прѣдпочитатъ поради вѣрностьта и храбростьта си. Промѣнявайки се тѣ обикалятъ денѣ и нощѣ цѣлата область, принадлежаща на чифлика, първо, за да се отстранятъ загубитѣ въ полето и второ, което е по-важно, да съобщаватъ всѣка опасность отъ страна на разбойницитѣ. Тѣзи послѣднитѣ сѫ толкозъ нахални, че много пѫти нападатъ въ селата, откарватъ съ себе си богаташитѣ и послѣ ги отпущатъ само срѣщу една извѣстна сума. Тѣ сѫ се опитвали много пѫти и въ Росна, но всѣкога сѫ бивали отблъсвани. Една вечерь се забавлявахме приятно, но изведнъжъ нашето наслаждение се прѣкрати отъ едно изгърмяване на пушка, която пукна прѣдъ самото село. Периклъ и неговия братовчедъ скокнаха веднага уплашени и изгасиха лампата. „Разбойници!" извикаха тѣ къмъ мене въ страха си. Слѣдъ това се приготвихме да ги посрѣщнемъ, очистихме мазгалитѣ и всѣки зае опрѣдѣлено мѣсто. Ний чакахме съ напрѣгнато внимание и въ това врѣме чувахме отдалечни гърмежи. Слѣдъ половинъ часъ дойдоха албанцитѣ и съобщиха, че разбойницитѣ сѫ се биле опитали да навлѣзатъ въ едно близко село, но сѫ биле отблъснати.
18
Менѣ ми се струва, че всичкия шумъ е билъ напраздно, но, при все това, явно показва като въ какъвъ страхъ сѫ хората отъ страна на разбойницитѣ.
Бѣднитѣ селени нѣма отъ що да се страхуватъ, защото нѣматъ нищо за открадване, а особенно пъкъ тѣзи, които работятъ въ единъ чифликъ.
Имуществата, кѫщитѣ и пр. сѫ притежание на господаря и той обработва чрѣзъ слугитѣ колкото земя иска и които ниви пожелай. Останалата земя се раздава на селенитѣ за обработване. Семето получаватъ отъ господаря. Слѣдъ като прибератъ всичко, турското правителство си получава десатъка, отъ останалата часть се вади семето и слѣдъ това се раздѣля между селенитѣ и чифликчията на двѣ равни части. Въ нѣкои чифлици не се взема въ смѣтка семето. Освѣнъ това, селенина се счита задълженъ да си дава добитъка на расположението на господаря, когато той има нужда отъ него. Когато той е въ чифлика, селенитѣ сѫ длъжни да му поднасятъ разни подаръци, като: лица, кокошки, млѣко, хлѣбъ и т. н. Пазачитѣ се хранятъ отъ селенитѣ, при това получаватъ и земя, която се обработва пакъ отъ селенитѣ, а тѣ само получаватъ плода. Като отплтата за полученитѣ подаръци, чифликчията отпуща на селенитѣ свободна паша и дърва. Лозата се обработватъ само отъ селенитѣ, а полученото се дѣли по между имъ; тукашното вино е малко стипкаво, но това е, защото не умѣятъ да го приготовляватъ. При всичко, че лозята се обработватъ не особенно, но многото плодъ, що се получава, е за очудване.
Имуществото е толкозъ много, че не е възможно да се обработва само отъ 50 фамилии, живущи тука, а се дава и на нѣкои селени отъ околнитѣ села, които донасятъ прѣзъ есеньта една четвъртъ отъ дохода. И при все това една часть отъ всичкитѣ ниви остава на угаръ прѣзъ годината. „Съ нѣмски селени и по-добри срѣдства ще се получи петь пѫти повече доходъ, отколкото сега," ме увѣряваше моя приятель Периклъ. При все това,
19
миналата година се е заплатило на спахиитѣ 26,000 гроша, слѣдователно, цѣлия доходъ е възлизалъ на 260,000 гроша. Истинскиятъ доходъ е въ дѣйствителность повече, защото една часть се укрива отъ самитѣ спахии. Обикновенно, спахии ставатъ турскитѣ бейове, защото тѣ считатъ това като свое право и защото иматъ много по-голѣмъ доходъ, отколкото отъ единъ чифликъ.
Повечето отъ чифлицитѣ принадлежатъ на турцитѣ, но при все това има и такива, които сѫ притежание на христиани, а нѣкои се намиратъ и въ еврейски рѫцѣ. Селенитѣ, които работятъ, сѫ изключително българи-христиани, въ Албания — арнаути отъ христианско или мухамеданско вѣроизповѣдание, а въ Епиръ — гърци; цинцаретѣ, напротивъ, живѣятъ свободно по планинитѣ. Въ областьта Музакие се срѣщатъ и цинцаре, които работятъ по чифлицитѣ и тѣ сѫ отъ потеклото фарсериоти. Освѣнъ това се срѣщатъ и цинцаре, които работятъ или като слуги, или пъкъ сѫ се заселили и работятъ както и българетѣ — това се срѣща особенно въ срѣдня Албания.
Климатътъ въ Росна е твърдѣ добъръ и здравъ. Трѣска не се срѣща както въ Битоля. Тукъ духа почти постоянно единъ умѣренъ вѣтъръ, така щото лѣтната горѣщина може да се понася. И дъждъ пада начесто, тъй щото и въ това отношение нѣма недостатъкъ.
Селенитѣ сѫ лениви, кални и лъжци. Тѣ израстватъ почти безъ образование, само твърдѣ малко отъ тѣхъ могатъ да четатъ; за обучение не може да стане и дума. Тѣ не се интересуватъ да придобиватъ знания. Работятъ само толкозъ, колкото е нужно за прѣпитанието имъ, защото цѣлия трудъ е за въ полза на господаря.
На 20 май е праздника на евангелиста Иоана, въ който день всичкитѣ момичета се събиратъ и правятъ подници (черепни) отъ глина, които имъ служатъ послѣ за печение на пити. Тѣзи подници иматъ крѫгла форма съ деаметръ нѣщо около 50 см. и по края съ една издигнатость около 6 см. Тѣ се сгорещаватъ най-напрѣдъ силно,
20
дори до червено, и слѣдъ това се слага въ тѣхъ погачата и се покрива съ меденъ връшникъ. Слѣдъ това всичво се покрива съ силна жерава и се оставя до като се опече. Азъ се доближихъ до тази група съ цѣль да ги фотографирамъ, но повечето отъ тѣхъ избѣгаха прѣди да приготви апарата. Само малко останаха на мѣстото и то съ сила. Вечерьта се научихъ отъ падарина за причината на избѣгванието имъ: тѣ сѫ мислили, че азъ имамъ такъвъ французски вълшебенъ апаратъ, чрѣзъ който ще мога да ги видя тъй, както сѫ създадени.
Слѣдующия день бѣше опрѣдѣленъ за стрижение на овцетѣ и бѣхме поканени отъ единъ селенинъ. Тамъ бѣха се събрали роднини и познати, за да помагатъ. За тази цѣль се заколва едно агне и слѣдъ свършванието на работата става гощавание, въ врѣме на което се пие и доста ракия. При пиението се употрѣбяватъ благословии, които ми направиха особенно впечатление, затова и ще ги спомѣна тукъ. Когато ний се доближихме до кѫщата на селенина, той ни посрѣщна съ „добрѣ дошли," а слѣдъ него вървѣше и жена му. Като влѣзохме въ кѫщи поздравиха ни втори пѫть съ сѫщитѣ думи, а слѣдъ като сѣднахме на мендеря — трети пѫть пакъ съ сѫщитѣ думи. Слѣдъ това селенина подава на господаря павурчето съ ракия и казва: на твое расположение, чорбаджи. (Така се титулиратъ знатнитѣ).
Чорбаджията: Нека върви добрѣ съ тебе и нека. Господъ ти подари щастие.
Селенина: Аминъ. (Всички присѫтствующи, така сѫщо и турцитѣ казватъ сѫщото, а нѣкои правятъ кръстъ).
Чорбаджията: Нека даде Господъ и плодородие по полето.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: Нека живѣятъ хората въ кѫщата ти, сѫ живи и животнитѣ.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: Нека сѫ живи овцетѣ и да се плодятъ,
21
отъ една да станатъ хиляда; а който нѣма да получи сто.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: Нека благослови Господъ благотията (Онова, що се получава отъ овцетѣ, като: млѣко, масло, сирене) и да се яде съ здравие.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: за твое здравие.
Селенина: Благодаря.
Чорбаджията, слѣдъ като пие, подава павурчето на селянина, който сѫщо тъй благославя, а ако чорбаджията е нежененъ, пожелава му добра и богата жена съ много и здрави дѣца. Павурчето се подава така нататъкъ чакъ до края. Слѣдъ това се поднасятъ студени ястия и никакъ не се стесняватъ при ядението. Тукъ въ чифлика прѣкарахъ врѣмето много бързо.
4. Расходка къмъ Невеска. (23—29 май)
На 23 май въ 8 часа сутриньта напуснахъ Росна. За съпѫтници имахъ приятеля си Перикла и единъ арнаутинъ. Ний прѣминахме равнината на юго-западно направление и завихме на югъ въ една долинка, която ни водѣше покрай селото Лесковецъ, прочуто по разбойничеството си, и се отправихме за селото Негованъ. То имаше 150 кѫщи, всички почти арнаутски, заселени тукъ изъ Епиръ (Аргирокастро). Това хубаво селце е отдалечено 2 часа нѣщо отъ Росна. Тукъ има и 20 влашки кѫщи. Селото сѫществува отъ 30 години насамъ. Повечето отъ жителитѣ му работятъ въ Ромѫния дюлгерликъ. Единъ пратенникъ отива въ Ромѫния единъ пѫть въ годината, събира пари за останалитѣ тука фамилии и се връща.
Свещенника на селото ни прие много ласкаво и ни нагости съ яйца и млѣко. Когато мислѣхъ вече да тръгна, единъ заптия се испрече прѣдъ мене и ми поиска паспорта. Азъ изпаднахъ въ недоумение, защото не си бѣхъ набавилъ такъвъ турски паспортъ, какъвто е нуженъ за вѫтрѣшностьта. Той, съгласно инструкциитѣ си,
22
но, дори ??
[[ липсваща страница ]]
23
има 5 3/4°R. Студенината на водата се обяснява съ това, че селото е расположено по наклоностьта на планината Вичъ, която на нѣкои мѣста е покрита съ снѣгъ и прѣзъ лѣтото.
Ако човѣкъ излѣзе отъ селото и тръгне къмъ югъ, то склоностьта става изведнажъ много стръвна прѣдъ една долина, въ която се намиратъ селата Зелениче и Стреберне. Отъ къмъ источната страна тази висова долина се разграничава съ единъ продълговатъ гребенъ. Отъ тукъ се вижда прѣкрасната и плодородна долина на Кайларъ, пълна съ села, а сѫщо и съ нѣколко езера.
Невеска има нѣщо 500 кѫщи, всички почти двуетажни, съградени отъ камъкъ и покрити съ плочи.
Човѣкъ може да забѣлѣжи веднага, че жителитѣ не сѫ бѣдни. Това впечатление се осилва още повече, вогато се прѣстѫпи вѫтрѣ въ кѫщитѣ. Като се изкаче човѣкъ по стълбата излиза на единъ чардакъ, дѣто има четире врати, за четиртѣхъ стаи, а въ дъното на чардака има друга стълба, която води на горния етажъ, който е распрѣдѣленъ тъй сѫщо, както и долния. Чардакътъ е обикновеното мѣсто за фамилията, дѣто нѣкой пѫть се приематъ посѣщенията, ако нѣма особенна стая затова; но въ повечето кѫщи има приемна стая.
Изобщо, спорѣдъ нашитѣ понятия, стаитѣ сѫ слабо наредени. Всичкитѣ почти сѫ послани съ черги, на които се обръща голѣмо внимание, а покрай стѣнитѣ сѫ послани мендерлици. Стѣнитѣ сѫ нашарени, таванътъ е варосанъ, а потонътъ чисто истърканъ. На всѣкѫдѣ се забѣлѣзва голѣма чистота и по-добра не може да се желае. Тука и почти въ всичкитѣ влашки села не забѣлѣжихъ никакви гадости и то, може би, е затова, че мѣстото е много високо.
Жителитѣ сѫ повече търговци въ Египетъ и Влашко и се завръщатъ въ селото само прѣзъ лѣтнитѣ мѣсеци, за да прѣкаратъ въ хладния и здравъ климатъ. Расположени въ нѣкое хубаво мѣсто на ливадата или покрай нѣкой изворъ, тѣ прѣкарватъ врѣмето си повече
24
въ игране на карти. Земледѣлие нѣматъ, а само скотоводство. Почти всѣка кѫща си има по една крава, а нѣкои иматъ цѣли стада овце.
Продукти за хранене се докарватъ въ недѣлнитѣ дни отъ българетѣ. Не се забѣлѣзва недостатъкъ въ нищо и се увѣрихъ въ това отъ многото покани, каквито ми бѣха направени за обѣдъ и вечеря. За поздравление на гоститѣ се явява жената и тя пакъ се грижи за яденето, а момичетата, щомъ сѫ достигнали дванайста година, не се явяватъ. Около тазо со възрасть повечето отъ тѣхъ се и згодяватъ.
Всячески се стараеха да ми угодятъ и услужатъ. Прѣди да си тръгна отъ селото устроиха едно увеселение въ гората. Въ околностьта на единъ изворъ, тѣ построиха единъ павилионъ отъ дървета и опекоха два овна на шишъ. Освѣнъ мѣсото, изяде се много баница, и се испи голѣмо количество вино. Наконецъ, ударихме му и едно хоро въ ливадата. Влахътъ е умѣренъ, но сѫщеврѣменио е и много веселъ щомъ му се удаде случай. Менѣ ми се струва, че той пó може да яде, отколкото да пие.
Въ вторникъ, на 28 май, си взехъ сбогома. За да се завърна нѣкога пакъ тукъ, трѣбваше да направя слѣдующето: прѣдъ мене гудиха единъ дървенъ сѫдъ, пълень съ вода, а въ него една искривена монета. Трѣбваще да ритма сѫдътъ и да взема монетата у мене и да я пазя. Направихъ имъ волята и извършихъ, споредъ обичая, онова, което искаха.
До Негованъ ме придружиха двама войници, но не минахме по сѫщия пѫть, прѣзъ който дойдохъ, а по шосето, което едвамъ що бѣше довършено. Въ Негованъ ... при попа. Отъ тукъ до Лесковецъ ме ... коненъ стражарь, а отъ тамъ до Росна ... но твърдѣ бързо прѣзъ полето. Моя приятель ... очакваше съ голѣмо нетърпѣние и се ..., за дѣто се забавихъ. На слѣдующня ... ахъ за Битоля, за да се снабдя съ нуж... ортъ. [[ липсващи редове ]]
25
5. Заслугитѣ на Халилъ Рифатъ паша. (Битоля, 30 май — 1 юний)
Праздника на турцитѣ, Байрама, даде ми случай да посѣтя тогавашния валия Халилъ Рифатъ паша. Той ме прие доста приятелски и ми обѣща да ми помогне въ всѣко отношение, но нѣколко дни слѣдъ това, за съжаление, той бидѣ смѣненъ. Три години управлява той битолския вилаетъ и спечели благодарностьта на христианското население. Въ негово врѣме вилаета бѣ най-сигоренъ отъ къмъ разбойници и можеше да се пѫтува съвсѣмъ свободно. Той пращаше потеря въ всѣко врѣме противъ разбойницитѣ и избиваше хванатитѣ, а за страхъ на другитѣ излагаше публично главитѣ имъ. Чрѣзъ това той введе спокойствие и порлдъкъ въ цѣлил вилаетъ, а чрѣзъ устрояванието на фахри-заптие, т. е. въорѫжени хора, даде на христианското население възможность да се брани не само отъ разбойницитѣ, но и отъ турцитѣ. Въ негово врѣме се наказваха всички злосторници безъ да се гледа на религията имъ. Случвало се е, че той е наказвалъ богати турци да работятъ по шосето, а пъкъ бѣднитѣ сѫ се откупвали съ пари. Чрѣзъ тази си дѣятелность той спечели любовьта на христианитѣ, но и умразата на турцитѣ. Най-послѣ влиятелнитѣ турци сполучиха да го смѣнатъ и докараха другъ на негово мѣсто, при когото пакъ подкачиха да вършатъ прѣдишнитѣ си золумлуци. Веднага слѣдъ това се уничтожиха фахри-заптиитѣ, носението на орѫжие се запрѣти и се явиха моментално разбойницитѣ, които, както се говори, сѫ ортаци съ нѣкои бейове. Рифатъ паша биде испратенъ въ Смирна, но съвсѣмъ обезкураженъ той остави работитѣ да си текатъ тъй както си бѣха и по-рано, защото въ Турция тъй сѫ навикнали да гледатъ на тѣхъ. Слѣдъ това Рифатъ паша биде назначенъ за министеръ на вѫтрѣшнитѣ работи. Вѣроятно, той позналъ, че е напразно да се бори противъ сѫществующия рѣдъ, та затова и оставилъ да се тъпче хрисгианина и да се счита като
26
робъ на мухамеданеца. Въ прибрѣжнитѣ градове този взгледъ не бие много на очи, но въ вѫтрѣшностьта господарь е само турчина.
На 1 юний, слѣдъ като си извадихъ турски паспортъ и взехъ прѣпорѫка, върнахъ се назадъ въ Росна.
Едвамъ на 3 юний пристигна единъ коненъ стражарь отъ Флорина, за да ме придружава. Това стана късно, защото Рифатъ паша бидѣ смѣненъ, а каймакамина се извиняваше, че нѣма заповѣдь. За да може да се испълни това, причината е енергическото застѫпвание на Австрийския вонсулъ въ Битоля, господинъ Погачеръ, комуто и благодаря.
Цѣльта на тази ми разходка бѣше да изслѣдвамъ власитѣ въ Караджова планина. Базаха ми, че тѣ сѫ мухамедани и че говоряли единъ езикъ, подобенъ на Дако-ромѫнския [1].
6. Разходка къмъ Влахо-Мегленъ и завръщание въ Битоля. (4—25 юний)
На 4 юний, въ 6 часа сутриньта, при ясно врѣме, ний тръгнахме. Азъ бѣхъ взелъ едни дисаги и една покривка, тъй като мислѣхъ скоро да се пакъ завърна. Ний тръгнахме въ бързъ ходъ къмъ Баница, расположено при политѣ на планинага, а отъ тука по добрия пѫть, който много криволичи и все нагорѣ, влѣзохме въ прохода при Горничево. Слѣдъ едно двучасово пѫтувание направихме тукъ една малка почивка, за да пиемъ кафе. Когато заминахме кулата (караулно здание, въ което сѣдатъ войници да пазатъ пѫтьтъ) потеглихме по единъ страниченъ пѫть, за да достигнемъ по-скоро въ долината. Отъ тукъ се изглеждаше малкото езерце отъ Петреско. Слѣзохме надолѣ въ пѫтьтъ пѣши и слѣдъ малко достигнахме една втора кула. Отъ тукъ нататъкъ пѫтьтъ е толвозъ лошъ, че човѣкъ се чуди, какъ минаватъ кола. Той е ваменистъ, а при дъждовно врѣме издълбанитѣ
1. Повече нѣщо върху народъ и езикъ се намѣрва въ моята книга Влахо-Мегленъ, Лайпцигъ — 1892 г.
27
мѣста се обръщатъ на цѣла рѣкичка. Ний оставихме скоро пѫтьтъ и часа около 10 бѣхме на сѣверо западния брѣгъ на Островското езеро. По пѣсъчливата почва, която се растила къмъ сѣверния брѣгъ, прѣминахме въ галопъ на острова, отдалеченъ нѣщо 100 м. отъ брѣга, който, както слушамъ, вслѣдствие на малкото вода въ езерото, сега се е прѣобърналъ въ полуостровъ, а слѣдъ половинъ часъ стигнахме въ Острово, дѣто и обѣдвахме.
Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се усладихѫ много. Азъ попитахъ ханджията върху населението, а той ми отговори: imis ksevrome roméïka (ний знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сѫ българи, нито пъкъ че сѫ гърци. Селото има 100 български и 50 мухамедански кѫщи.
Въ единъ часа продължихме пѫтътъ си възъ планината и стигнахме на отвъдната страна на шосето, което, поради една височина отъ къмъ сѣверъ, заобихожда Острово. Въ туй врѣме избухна ненадѣйно буря, дъждъ плисна като изъ рѫкавъ и ме умокри, докато извадя покривката си да се увия. Пѫтувахме прѣзъ една долина, дѣто водата се втичаше отъ странитѣ като водопадъ. За кратко врѣме пѫтьтъ плувна до колѣнѣ, а пъкъ наблизо нѣмаше никакво здание, та трѣбваше да продължимъ пѫтуванието си. Менѣ ми бѣше твърдѣ неприятно, защото бѣхъ въ кожани панталони и въ ботуши. Разбира се, че за късо врѣме ботушитѣ се напълниха съ вода, а панталонитѣ се намокриха. Лошото врѣме прѣмина, но азъ не можахъ да се избавя отъ неприятностьта. Около часа 3 1/4 пристигнахме въ Владово. Ний бързахме да пристигнемъ въ Воденъ колкото е възможно по-скоро, защото азъ истинахъ въ мокритѣ дрехи. Прѣкрасната долина, която се оросяваше отъ Кремо и която чрѣзъ своята раскошна растителность ни приготовляваше за райската околность на Воденъ, въ това положение ме трогваше съвсѣмъ малко. Около часътъ 4 1/4 минахме прѣзъ тѣснитѣ и кални улици на Воденъ.
Слѣдъ като малко потърсихъ, азъ намѣрихъ кѫщата
28
на богатия влахъ по име Жорги Димитри Чоко, адресътъ на когото научихъ, когато бѣхъ въ Невеска. Той ме прие много гостолюбиво. Първата ми грижа бѣ да се прѣоблика. Съ помощьта на хазяина азъ се скоро прѣоблѣкохъ и то съ такива дрехи, каквито носятъ българскитѣ селени. Слѣдъ това излѣзохме навънъ, посѣтихме изъ прочутата тераса на Воденъ нѣкои отъ кафенетата, отъ които се вижда една прѣкрасна гледка въ широката и раскошно обраснала долу равнина. Ний пихме всѣкакви ракии, но, благодарение на това, че бѣхъ истиналъ, не ми стана нищо.
Цѣлия градъ е прошаренъ отъ р. Кремо съ канали, които шумливо се спущатъ отъ терасата на долу въ голѣми или малки водопади. Климатътъ на Воденъ не е здравъ. Това се забѣлѣзва и по жълтитѣ лица на жителитѣ, които страдатъ много отъ трѣска. Главното имъ занятие е копринарството. Ежегодно се получаватъ 200,000 оки пашкули. Човѣкъ прѣминава съ мѫка по тѣснитѣ улици отъ товаритѣ съ черничеви пръчки.
Гръцката партия въ Воденъ, който е сѣдалище на владика, е привързала къмъ себе си голѣма часть отъ българетѣ, но не отъ любовь къмъ гърцитѣ, а отъ турски и владишки страхъ. Въ послѣдньо врѣме българската национална партия е спечелила Воденъ. Числото на населението се въскачва на 14,000 души; турцитѣ съставляватъ 1/3 часть отъ населението.
На другата сутринь посѣтихъ каймакамина, за да му прѣдамъ прѣпорѫката си и да издѣйствувамъ отъ него едно друго писмо и единъ конни стражарь, който да ме придружава изъ мѣстностьта на Мегленъ. Той ми даде едното и другото, но не отъ сърце. Тѣ съглеждали въ мене, както се научихъ слѣдъ връщанието си, единъ австрийски офицеръ, който е дошелъ да узнае „дѣ могатъ да се поставятъ топове." А пъкъ отиванието ми изъ Караджова заради власитѣ тѣ не можаха да си прѣдставятъ. Едвамъ слѣдъ много кратенъ натискъ кѫдѣ часътъ дванайсеть се яви единъ стражарь, за да ме придружава.
29
Ний потеглихме къмъ сѣверъ, по между градини в черници, прѣминахме много пѫти една рѣкичка и тогава възвихме къмъ сѣверо-изтокъ възъ една планина покрай селото Луковецъ къмъ Драгоманци, въ което пристигнахме въ часа два и четвъртъ. Тукъ се начева така наречената равнина Българо-мегленъ. Продълговатата ость на тази равнина отъ Драгоманци отива по сѣверо-източно направление до Фустани и е нѣщо 25 километра дълга, а широчината ѝ е между 5 и 10 км. Тя е затворена отъ стръмни планиноки височини, отъ които изтичатъ множество рѣки и барички като Слатина, Голѣма рѣка, Бѣлица, които напояватъ прѣбогато равнината и които, съединени подъ името Мегленица, се изтичатъ на югъ. Западното положение, добрата почва и изобилната вода издѣйствуватъ една богата растителность и голѣмо плодородие. Три пѫти прѣзъ годината може да се поженва. Снѣгъ пада многа рѣдко. По-голѣмата часть отъ жителитѣ сѫ помаци, т. е., мохамедане-българе, извѣстни като добри и прилѣжни земледѣлци.
Прѣзъ тази равнина минахме въ бързъ ходъ, при селото Костуриянъ, прѣвалихме едничкия високичъкъ хълмъ, върху който нѣкога е имало дворецъ, прѣгазихме прѣдошлата Бѣлица и около часа шесть пристигнахме главното село Субочко, съ 200 кѫщи, повечето мухамедански. Азъ слѣзохъ при влаха Тодоръ Мизолъ, продавачъ на срѣбърни работи, а коня си намѣстихъ въ хана. Почти въ всѣко по-голѣмо село може да се намѣрятъ единъ или нѣколко власи златари, ханджии или гребенари. Тукъ имаше петь души отъ Крушево и Мегарово. Тѣ завземаха, общо една стая за спане, въ която се намѣри едно мѣстенце и за мене; то бѣ доволно голѣмо, за да се простря и го прѣдпочетохъ прѣдъ гнуснавия ханъ.
Мюдюрина ме задържа толкозъ, че едвамъ въ часа 9 на слѣдующата сутринь, придруженъ отъ единъ войникъ, можахъ да тръгна. Ний прѣгазихме много рѣки и се придържахме се повече къмъ сѣверния край на равнината, дѣто минахме прѣзъ малкитѣ села Сервиянъ, Изворъ
30
и Кастанки, а около часа 12 пристигнахме въ Фустани. Когато се отдѣляхъ отъ моя съпѫтникъ, единъ помакъ, случи се нѣщо нечуто: той не взе бакшиша, който му прѣдлагахъ, както обикновенно правяхъ. Въ дългото ми пѫтувание изъ Турция този бѣше първи и остана единственъ случай.
Въ Фустани посѣтихъ мюдюрина и му поискахъ войници. Едвамъ туку що бѣ растворилъ паспорта ми, той остана очуденъ и си изплеви езика. Азъ се почудихъ, но разбрахъ какво искаше той. Въ паспорта ми титлата докторъ бѣше прѣведена съ турската дума хекимъ (лѣкарь) — това му даде поводъ да ме счита за такъвъ и се нуждаеше отъ моя съвѣтъ. Азъ не можахъ да се откажа, защото щѣхъ да възбудя въ него подозрението, че притежавамъ чуждъ паспортъ, при това виждахъ, че нищо не му липсува при ленивия животъ, освѣнъ повече движение. Азъ го посъвѣтвахъ да прави студени истривания, да се искачва всѣка вечерь на блиско шуртящия тамъ изворъ и по-малко да пуши. Тѣзи бѣха съвѣтитѣ, които прѣпорѫчахъ на снажния турчинъ, таквизъ съвѣти съмъ давалъ често, когато сѫ се отнасяли къмъ мене.
Подиръ обѣдъ продължихъ пѫтуванието си къмъ Влахо-Мегленъ, придруженъ отъ двама войника. Трѣбваше да се искачваме нѣколко стотини крачки все нагорѣ, за да стигнемъ една втора равнина. И тази равнина е заградена отъ планинскитѣ клонове на Караджова и има само два изхода, единия къмъ сѣверо-изтокъ, другия къмъ юго-западъ. Тази равнина е много по-малка отъ колкото българо-мегленската, дълга е нѣщо два часа и е по-малко плодородна. Тукъ копринарството се обработва още, а пиперътъ имъ се продава много надалечъ.
Главното мѣсто е Нонте, съ 450 кѫщи и е отдалечено нѣщо 1 часа отъ Фустани. Това село се нарича отъ турцитѣ Ноти, но се твърдѣ съмнявамъ, че то е именно спомѣнатото Ενώτια отъ Kedrenos ed. Bonn II, 462 стр. или пъкъ както Г-нъ Иречевъ прѣдполага, че съотвѣтствува на българското Нѫте, отъ което произлиза
31
и турското име съ малко едно измѣнение. Съмнявамъ се върху това, защото неговото положение е въ политѣ на стръмна и висока планина и като такова е неудобно за замъкъ. Това мѣсто, споредъ мене, трѣбва да се търси въ спомѣнатитѣ по-прѣди височини при Кустурнакъ или около Фустани въ планината, лѣжаща на сѣверъ отъ него.
Жителитѣ сѫ власи-мухамедани и се занимаватъ съ земледѣлие и грънчарство. Съ своитѣ ефтени издѣлия тѣ отиватъ много надалечъ.
Това село е било по-прѣди христианско, въ което се увѣряваме отъ вдлъбнатинитѣ въ стѣнитѣ, прѣдназначено за светитѣ икони; сѫщо и устройството на по-старитѣ кѫщи е съвсѣмъ христианско. Развалинитѣ на единъ манастиръ и на една църква още стоятъ. Даже праздника за освещението на църквата още се празднува, а пъкъ христиански имена е нѣщо обикновено. За потурчванието на жителитѣ отъ Нѫте се разказва въ III т. стр. 198 на българския сборникъ, че е станало по слѣдующия начинъ:
На дéнут на Велигдин владѝката литургѝсал у цѫрквата; нé знам зашчó, ка си биле льу(д)іту на цѫркви, бѝле заградéни ут турцки аскéр. Владѝката пушчѝл да му чѝнятъ абер на бимбашѝіата, да и оставе да си ѭ дусвѫршѫт литургѝіата. Пушчѝла цѫрква и владѝката излизéл надвур; ама на мéсто да му каже на сильàните „Ристос анèсте," както е адéтут да сѫ вéле прис тѝіа дни, он му ричéл: „сильàм альаким!" Сильаните, заплашени ут по нàприт, а сéга насѫрчени ут владиката, удгувурѝле заіну су аскéрут: алъакѝм сильамъ.— „ Е, брáтьа, рéкѫл владиката, кое ки ви бѝде по àрну, турци да сѫ чѝните и да си ѝмате и жéните, и дéцата и сѫту имаіне или да си устàните каури, а пѫк да вѫ искольат? Мене аку мѫ пѝтате, іàс ви давам ум да гу напрáвите прѫвнуту, и іàс сàм сѫм су вас!" Сильàните пристанàли пу владѝката — негу сега гу направѝле пàша — и без да чекат пó вике сѫ потурчѝле; а тѝіа, що
32
ниікьале да гу напрàвѫт тòа нешчу, сѫ разбигàле пу друдзите ристенски сéла.
У тѣхъ се е запазилъ само езика.
Когато стигнахме въ селото, отведоха ни въ единъ тъменъ оборъ, който трѣбваше да сподѣляме съ конетѣ. Азъ се бѣхъ вече помирилъ и мислѣхъ да прѣкарамъ тукъ нощьта, когато хазяина, Мустафа бей, едъръ единъ старецъ, до когото бѣше адресирано писмото отъ воденския каймакаминъ, се яви и ме покани да отида въ кѫщата му, дѣто бѣше приготвена една стая и се погрижи доста за мене.
Тукъ чухъ за пръвъ пѫть диалекта, който за краткость ще означавамъ съ думата „мегленски." Хората наричатъ своя езикъ, „влашки," сѫщо тъй, както и власитѣ въ Истрил, когато другитѣ власи на Бълкански П-въ говорятъ аромѫнеште." За да не смущавамъ повече мухамеданската кѫща азъ на слѣдующата утринь потеглихъ къмъ Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината. За по голѣма сигорность придружаваха ме петима поляци.
Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.
Подиръ обѣдъ посѣтихъ близкия чифликъ Лугунци (Лунци), а на другия день високо расположения чифликъ Ошинъ. Отъ Ошинъ отидохъ въ близкия манастиръ, който е разположенъ много разкошно. Тукъ се навъртатъ трима калугери. Друго интересно не намѣрихъ.
Надвечерь се върнахъ въ Бориславъ и втората нощь прѣкарахъ въ една тѣсна прѣградка, покритъ съ моята
33
завивка и съ едно овче руно, за да не може да ме безпокои силниятъ вѣтъръ. Поляцитѣ спятъ навънъ при 8° R безъ да имъ стане нѣкаква поврѣда.
На 9 юний, петдесятница, потеглихъ назадъ. Азъ се убѣдихъ, че трѣбва да дойда още единъ пѫть тукъ и да се побавя повече врѣме, за да изуча тукашния интересенъ диалектъ.
На въпроса ми, относително пѣсни и приказки, казаха ми да се обърна къмъ влашкия учитель при гръцкото училище въ българското село Пушинъ. Върнахъ се обратно въ Нонте, обѣдвахъ съ Мустафа бей и за единъ часъ отъ тукъ стигнахъ въ Пушинъ. Това е единственното българско село въ Влахо-Меглени. Намѣрихъ учителя и той, дѣйствително, прѣдстави ми едно дълго стихотворение, което научилъ отъ баба си. То прѣдаваше въ фантастична форма дохожданието на Римлянитѣ въ Дакия и Турция. Езикътъ му бѣше смѣсь отъ дако-ромѫнски съ тамошния диалектъ. Учительтъ скоро се призна, че самъ той е съчинителя на това стихотворение. Той билъ дълго врѣме въ единъ ромѫнски манастиръ въ Атонъ и тамъ се запозналъ съ ромѫнския езикъ и история.
Слѣдъ кратко почивание отпѫтувахъ за Фустани, дѣто намѣрихъ мюдюрина, че се разхожда; той ми съобщи съ радость благоприятното влияние на истриванието. Отъ тукъ отпуснахъ петимата поляци, за да си отидатъ обратно, а азъ продължихъ пѫтуванието си до Суботско, дѣто, слѣдъ четиредневенъ постъ, се нахранихъ съ овнешко мѣсо. Аромѫнетѣ ме приеха пакъ, но много скѫпо заплатихъ тѣхното гостоприемство.
На другия день продължихъ пѫтьтъ. Придружаваше ме единъ войникъ-пѣхотинецъ, който, за да си не намокри краката, повика единъ селенинъ отъ нивата и той го прѣнесе прѣзъ рѣката. По обѣдъ стигнахме въ Воденъ, дѣто се научихъ, че сѫщата зарань билъ убитъ отъ разбойници единъ човѣкъ.
На слѣдующия день се въсползувахъ отъ случая и направихъ разходка къмъ водопадитѣ и манистиря, лежащъ
34
въ равнината. Той е богато награденъ отъ прѣкрасния изгледъ на природата.
На 12 юний, срѣда, тръгнахъ по сѫщия пѫть обратно за Росна. Въ околностьта на Маремовия ханъ чухъ гърмежи отъ едно сражение между войници и разбойници. Въ това сражение паднаха убити трима отъ разбойницитѣ. Сѫщата тази разбойническа щайка бѣше обрала и убила вчера вечерь близо до Росна двама аромѫнски кераджии.
На 17 юний напуснахъ Росна, прѣдруженъ отъ Тасо Робе, бащата на моя приятель, и единъ арнаутинъ, който дойде съ насъ до Негошанъ. Слѣдъ една малка почивка продължихме пѫтьтъ си. Когато приближихме селото, Тасо се сѣти за пищова си, който забрави въ хана. Понеже моя конь бѣше по-силенъ, върнахъ се назадъ азъ, за да взема пищова, а Тасо продължи полегка нататъкъ. Слѣдъ това азъ достигнахъ Тасо, като карахъ все въ галопъ, но, понеже се бѣхъ загледалъ въ него, не забѣлѣзахъ, че мостътъ прѣдъ селото бѣ падналъ. Видѣхъ това, когато бѣше вече късно и не можахъ да задържа коньтъ. Съ усиленъ скокъ прѣхвърлихъ пукнатината, но при прѣскачанието пищова, който бѣхъ гудилъ въ джеба на панталонитѣ си, защото не се събираше въ сѣдлото, се прѣтисна доста у страната ми, че отъ болки ми притъмнѣ. Прѣминахъ още нѣколко крачки нататъкъ, до дѣто пристигне Тасо, но послѣ трѣбваше да слѣза отъ коня. Изтегнахъ се нѣколко врѣме на ливадата и слѣдъ това се опитахъ да ездя пакъ, но при ездението болката се уголѣмяваше и останахъ почти безъ сила. Азъ останахъ на пѫтя, подъ палатката на единъ отъ пѫтнитѣ работници, а Тасо отиде съ моя конь въ Битоля, отдалеченъ нѣщо на 15 км., за да вземе кола. Лежахъ въ палатката 4 часа и постоянно туряхъ студени компреси. Тукъ ми прѣминаха прѣзъ главата и много тѫжни мисли и си казвахъ, че ако не мога вече да ездя, ще трѣбва да прѣкъсна пѫтуванието си. Най-сетнѣ многоочакваната кола пристигна и ме занесе въ града безъ голѣми
35
болки. Моитѣ приятели въ града се бѣха разтрѣвожили и загрижили, защото се бѣше распръсналъ слухъ за нѣкакво нападение.
Лѣкаря ме утѣши, че болката скоро ще прѣмине. Трѣбваше да пазя нѣколко дни лѣглото. На 26-й юний можахъ да направя една обиколка съ кола, а на 3 юлий за пръвъ пѫть пакъ се въскачихъ на коня. Тази болка бѣше толкова голѣма, че съ мѣсеци не можахъ да прѣскачамъ, нито пъкъ да тичамъ. На 21 юлий си условихъ единъ слуга. Той бѣше Влахо-Клисурски аромѫнинъ по име Наки Вучу, единъ способенъ чехларинъ, който знаеше да чете и пише и освѣнъ майчиния си езикъ още знаеше турски, български и гръцки.
Макаръ че що бѣше пуснатъ отъ затвора, въ който бѣ пролѣжалъ 11 мѣсеци за една политическа случка, азъ го взехъ при мене безъ да му мисля и не съмъ ималъ никога причини да се раскайвамъ за това.
Той бѣ дрѣбенъ, но дебелъ, съ бистръ погледъ и бѣ способенъ, прилеженъ и честенъ човѣкъ. Наки остави жената и дѣтето си въ Влахо-Клисура и ме придружаваше въ пѫтуванията ми.
7. Крушево. (26 юний — 3 юлий)
Въ 6 часа сутриньта съ една каруца потеглихъ отъ Битола. Наки ездѣше покрай каруцата. Отначало вървѣхме по сѫщия пѫть, който води за Прилѣпъ, а послѣ завихме на лѣво и тръгнахме все по политѣ на планинския вѫзелъ. Движахме се лесно по полския пѫть напрѣдъ, макаръ и да срѣщнахме често тръпчини и мучурливи мѣста. Слѣдъ петь часово пѫтувание стигнахме на единъ ханъ по новия пѫть, който води отъ Прилѣпъ за Крушево и постояхме доста, за да си отпочинемъ хубаво. За съжеление, тукъ не намѣрихме друго нѣщо за ядение освѣнъ яйца, а за пияние — ракия. Въ часа 3 потеглихме нататъкъ; пѫтьтъ бѣ направенъ много изкусно и чрѣзъ много извивания водѣше къмъ върха. Понеже пѫтуванието съ колата ставаше бавно, азъ изпратихъ
36
Наки напрѣдъ да извѣсти за пристиганието ми. Край селото бѣха излѣзли учителитѣ и учителкитѣ, за да ме поздравятъ. При закривяването на улицата съгледахъ много ученици, които противъ, усвоения редъ, ме поздравиха съ сваляние на фесоветѣ си. Директора на училището, Г-нъ Щерю Иоанеску, ме прие въ кѫщата си. Тукъ се бавихъ осемь дни и прѣзъ всичкото това врѣме той и госпожата му се грижаха за мене; моята благодарность е неописуема. Сѫщо и други господа, Вангелъ Петреску и Таску Илиеску, които сѫ си спечелили име съ изданията си на аромѫнски, и господинъ Филипи ми помагаха при събиранието и обяснението на материала по езика. Тукъ почти прѣзъ всичкото врѣме бѣхъ трѣскавъ, та не можахъ да работя много.
Крушево е разположено въ една висока котловина, испълнена съ амфитеатрално наредени кѫщи. Високия хребетъ отъ къмъ южната страна е обрасналъ съ прѣкрасенъ букакъ, а пъкъ погледътъ къмъ други страни не вижда друго освѣнъ голи скали. Котловината къмъ западъ е отворена, та се вижда прилѣпската равнина и лѣжащия не далечъ отъ града замъкъ, отъ които сѫ останали още слѣди.
Най-интересното нѣщо въ Крушево е дървената работа въ главната църква. Прѣстола и иконостаса сѫ изработени чудесно и съ вкусъ отъ единъ човѣкъ и то въ продължение на цѣли 20 години. Както въ рѫчната работа, така и въ срѣбърнитѣ издѣлия се срѣща сръчность, възприемчивость къмъ изнамѣрвания и устойчивость на аромѫнитѣ като работници, които, безъ всѣкакъвъ образецъ и безъ училище, сѫ изваждали на явѣ истински образци. Азъ намѣрихъ златари отъ Крушево въ различни мѣста на Турция и Гърция.
Прѣдъ селото, на една височина, е построена една църква отъ аромѫни, съ националенъ духъ; но, слѣдъ като се отворила, тѣ искали да се черкуватъ въ нея на аромѫнски езикъ, а не на гръцки, та затова владиката я затворилъ и до сега още е затворена. Борбата между
37
гръцката и аромѫнската партия тукъ се води доста усилено, но за сега гръцката партия е по-силна.
На 28 юний около 10 часа вечерьта излѣзи силна буря. Небето бѣше много помръчено, гърмѣше се силно и падна много градъ. Когато се доближихъ до прозореца, прѣкрасенъ изгледъ се откри прѣдъ мене; всички прозорци бѣха осветени и правяха впечатлението като на една нарочно приготвена илюминация. Друга вечерь не бѣхъ виждалъ такъвъ изгледъ, защото тукъ, слѣдъ захожданието на слънцето, хората се прѣбиратъ да спятъ безъ да палятъ свѣщи. На другия день ми показаха множество зърна отъ градушката, при които бѣ за забѣлѣзвание, че бѣха замръзнали все по двѣ: едното голѣмо колкото слива, а другото колкото грахъ. Загубата за Крушево бѣше голѣмо, защото повечето прозорци къмъ южната страна бѣха изпочупени; но още по-лошо бѣше това, че на една широка ивица жътвата на бѣднитѣ български селени бѣ уничтожена.
На 3 юлий потеглихъ пакъ за Битоля, но не съ удобна талига, а като стигнахме на шосето, което води отъ Прилѣпъ къмъ Битоля — въскачихъ се на коня, съ това подкачвахъ пакъ езденето, макаръ и съ голѣма мѫка, а пъкъ Наки се радваше, че се качва на колата, защото можеше да си отпочини отъ уморителното ездене.
8. Околностьта на Битоля. (5—11 юлий)
На 5 юлий, при вечерь, една компания познати потеглихме къмъ Търново и Мегарово, села на западъ отъ Битола и нѣщо 6 км. отдалечени. И двѣтѣ сѫ почти чисто аромѫнски села съ около 6500 души жители. Поради високото разположение на сѣверния наклонъ на Перистери и поради здравия климатъ тукъ сѫ се прѣселили и около 40 мухамедано-албански фамилии; тукъ посѣщаватъ и много хора, които сѫ страдали отъ трѣска. Тѣзи двѣ села сѫ раздѣлени чрѣзъ една рѣкичка и не правятъ такова впечатление, както Невеска и Крушево,
38
които, разбира се, сѫ несравненно по-хубаво разположени; но, при все това, тѣ сѫ доста хубави, иматъ послани улици, прѣкрасни кѫщи и хубави черкви. Въ Търново има и единъ манастиръ съ добъръ приютъ за болни. Въ мегаровската черква има сѫщата рѫчна работа, но е груба, макаръ и да се твърди, че била изработена отъ сѫщия майсторъ.
Учителя Буня и неговата жена сѫ хора любезни и много гостоприемни, тѣ ми помагаха даже и въ моята работа. Ний стояхме много късно прѣзъ вечерьта вънъ на улицата и въ кафенетата, за да видимъ хубаво празднуванието на праздника.
На слѣдующия день, привечерь, се завърнахъ въ Битоля.
Прѣзъ слѣдующата недѣля мислѣхъ да прѣдприема едно дълго пѫтувание прѣзъ срѣдня Албания, и понеже трѣбваше да взема повече багажъ, затова бѣхъ принуденъ да си набавя още единъ конь.
Съ помощьта на единъ опитенъ аромѫнинъ купихъ единъ твърдѣ силенъ конь за 9 лири. Слѣдъ като свършихме пазарлъка, продавача ми даде нѣколко косми отъ гривата и опашката и една малка монета, които азъ трѣбваше да пазя, за да върви добрѣ на коня.
За да опитамъ продължителностьта и ходътъ на коня по планинскитѣ пѫтеки, на слѣдующия день азъ прѣдприехъ една разходка по селата и манастиритѣ, разположени по височинитѣ около Битоля. Бѣхъ придружаванъ отъ Георги Робе, братъ на моя приятель Периклъ. Най-напрѣдъ пѫтувахме прѣзъ лозята на хубаво-разположения чифликъ Смилово, а отъ тукъ безъ пѫть и пѫтечки къмъ селото Буково, дѣто се спрѣхме при единъ ханджия, който можаше да говори малко нѣмски, който езикъ той научилъ, когато билъ въ Ромѫния. Слѣдъ това се обърнахме къмъ манастиря Сотири, дѣто има хубава вода и отъ тамъ къмъ манастиря Христофоръ, който манастиръ считатъ като прѣкрасно мѣсто за отпочивка на недъгави.
39
Отъ тукъ прѣзъ лошъ пѫть стигнахме при извора Екши-су (кисела вода), при политѣ на планината.
Този изворъ има приятенъ вкусъ и сѫ се поопитали да го поукрасятъ. Тукъ има и гостилница, дѣто се продава и ракия. Това мѣсто се посѣщава доста отъ битолчани и то особенно въ празднични дни. Слѣдъ четире часово непрѣкъснато пѫтувания ний се върнахме въ Битоля и то прѣзъ лошъ пѫть. Отъ тази обиколка азъ останахъ много доволенъ, защото коньтъ ми не бѣше се уморилъ и излѣзе добъръ планински конь, на който можахъ спокойно да разчитамъ.
На 9 юний подиръ обѣдъ потеглихъ съ Таки Маргаритъ, съ моя слуга, и нѣколко албанци къмъ селото Низополе, въ което стигнахме слѣдъ 1 1/2 часа по-добъръ пѫть. Прѣзъ селото протича рѣкичката Драгоръ, която извира отъ близката планина Перистери. Това село има около 2000 души и почти по-голѣмата часть отъ тѣхъ произлизатъ отъ Грамости; има и доста фарсериоти и около 20 мухамедо-албански фамилии. Единъ отъ учителитѣ имаше само едно ухо, а другото бѣше отрѣзано отъ арамиитѣ, когато билъ изпадналъ въ рѫцѣтѣ имъ, защото не можалъ да исплати искания откупъ. Най-подиръ, като се увѣрили, че отъ единъ учитель не може да се получи нищо, понеже не притежава нищо, тѣ го пуснали. Разбойницитѣ сѫ биле негови съотечественници — аромѫне, а не албанци.
Аромѫнскитѣ села около Битоля сѫ групирани около Перистери: къмъ сѣверъ Търново и Мегарово, къмъ западъ Маловица и къмъ изтокъ Низополе. Близкитѣ български села сѫ разположени по-нататъкъ, защото жителитѣ имъ сѫ изключително земледѣлци, когато пъкъ аромѫнитѣ се занимаватъ съ търговия въ Битола, Македония или странство. Въ тукашнитѣ села има малцина овчари.