Книга за мияцитѣ

Георги Трайчевъ

 

Предговоръ

 

 

Въ битностьта ми екзархийски училищенъ инспекторъ, въ дебърската епархия, до края на турския режимъ, бѣхъ въ близъкъ досегъ съ мияцитѣ, чийто селища, въ рѣканската область, спадаха въ моя учебенъ районъ. На пръвъ още погледъ направи ми силно впечатление рѣзката разлика на носия, обичаи, говоръ, жилища, поминъкъ, изобщо битътъ на мияка, — отъ битътъ на нашето племе. Това ме заинтересува доста и си поставихъ за дель по-обстойно да проуча мияцитѣ. И, колкото повече правѣхъ своитѣ проучвания, толкова по-интересни факти и данни се откриваха предъ менъ. Така, можахъ да констатирамъ: 1) че първиятъ Охридрки архиепископъ Иоанъ, отъ дебърско, който бѣ избрань и извиканъ на св. Климентовия престолъ, отъ византийския императоръ Василий Българоубиеца, — е миякъ; 2) че прочутия църковенъ пѣвецъ отъ XII вѣкъ, св. блажений Иоанъ Кукузелъ — е миякъ; 3) че архимандритъ Анатолий, духовникъ-изповѣдникъ въ царския императорски дворъ въ Русия, въ времето на императора Николай Павловичъ — е миякъ; 4) че архимандритъ Иларионъ, игуменъ на Киприяновския манастиръ (1838 г.), — е миякъ; 5) че нишавския митрополитъ Партений — е миякъ; 6) че Даме Груевъ, македонския Василъ Левски — е миякъ; 7) че прочутата художествена Галичко-рѣканска школа (погрѣшно назовавана дебърска) е творчество на мияци; 8) че прочутата смилевска носия и шевица, съ която се гордеемъ и предъ външния свѣтъ, е творение на миячката мома и невѣста; 9) че покръстването на 30 помашки семейства въ 1843 год. отъ Галичникъ (около 140 души), е подвигъ на мияци; 10) че докато цѣла Мизия, Тракия и Македония сѫ били подъ духовно робство гнѣтъ, единствено рѣканския край е останалъ неогънатъ, запазвайки своята речь и писменость; и много други още исторически събития, дѣла и подвизи извършвани отъ това малобройно, но ненадминато до день днешенъ по своитѣ духовни дарования племе — мияцитѣ. Така, изучвайки мияцитѣ, можахъ да събера въ една книга всичко що се знае и що може да се каже за тѣхъ, доколкото за това ми позволяваха силитѣ.

 

Темата, която бѣхъ избралъ не бѣше лесна. Твърде оскѫдна или почти никаква литература нѣмаше на лице за мияцитѣ. Това, що има писано за тѣхъ, това сѫ повече бележки за тѣхния езикъ, за носията имъ и за нѣкои обичаи. Нито една дума, обаче, не намѣрихъ писана y насъ отъ кѫдето да се знае: що сѫ мияцитѣ, какво племе сѫ, отъ кѫде сѫ дошли тѣ въ днешнитѣ свои огнища и защо тази битова разлика между тѣхъ и съседното тѣмъ племе — бръсяци населяваще западно отъ Вардара. Само, следъ изнесенитѣ

 

 

IV

 

два реферата отъ менъ, на 2 февруарий 1939 год. въ университетската аудитория, по инициативата на Географското дружество, при университета и на 26 мартъ с. г. въ кино Македония; и писаното въ пресата по тия реферати, — мияцитѣ набързо станаха популярни и зачестиха въпроси и запитвания, кога ще излѣзе отъ печатъ обещаната Книга за мияцитѣ. Фактъ, който сведочи, че темата (за мияцитѣ) е действително интересна.

 

Изнасяйки настоящия ми трудъ на бѣлъ свѣтъ, за свой приятенъ дългъ считамъ да изкажа публично най-голѣма благодарность на всички ония лица и мѣста, които материално и морално ми съдействуваха за появата на книгата.

 

Забележка. По независящи отъ мене причини, закѫснѣ излизането на книгата.

 

 

Литература

 

1. Л. Димитровъ. Обществена и книжовна дейность на х. Партений Нишавски (т. I. Известия на семинара по славянска филология).

 

2. Д. Мирчевъ. За Галичкитѣ овчари (кн. LXI—1900. Период. списание).

 

3. Ив. Снѣгаровъ. История на Охридската архиепископия (т. I).

 

4. Л. Милетичъ. Историч. и худож. паметници въ манастира св. Ив. Бигоръ (сл. Бълг. Ак. на наукитѣ, кн. XVI).

 

5. Л. Милетичъ. Галичка носия (Макед. прегледъ, г. III, кн. 2 — 1926).

 

6. Д-ръ Мишайковъ. За Галичникъ (сп. Македония, г. I, кн. 8).

 

7. Aнг. Страшимировъ. Книга за българитѣ.

 

8. В. Кѫнчевъ. Македония (етнография и статистика).

 

9. Арс. Алексиевъ. Етногр. бележки за поляцитѣ, мияцитѣ и бърсяцитѣ (Сб. нар. умотв., кн. XXX).

 

10. Ф. Томовъ. За хаджи попъ Теофила (илюстр. Илиндень, кн. 58—1934 г.).

 

11. Ел. Георгиева. Календарни обичаи въ Смилево (Мак прегледъ, г. VI, кн. 4).

 

12. В. Икономовъ. Сборникъ съ обичаи и пѣсни миячки.

 

13. Гьорче Петровъ. Материали за изучване Македония 1896 г.

 

14. Томо Силямовик. Насеља и порекло становништва (кн. 20. Сп. етн. сб.).

 

15. Сима Трояновик. Мијачко племе (Etnolog. Ljubana, г. I, 1926/27).

 

 

гр. София, Нова година 1941

Георги Трайчевъ

 

 

(1 януарий 1891 — 1 януарий 1941 год. По случай

50 годишната ми публистична и книжовна дейность)

 

[Next]

[Back to Index]