18 юни 1943 г.
Л. Велев
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Преди две десетилетия, на 18 юни 1923 година, нашата народна поезия претърпя тежка и незаменима загуба: в самото начало на своя творчески разцвет угасна, сразен от мизерията и „жълтата гостенка” — туберкулозата, — младият вдъхновен певец на трудещите се Христо Смирненски.
Излязъл от народа, Смирненски израсна и се оформи като поет в периода на един могъщ народен подем. Той черпеше соковете на своята огнена борческа поезия от самия народ, от неговата борба.
Наследник и продължител на гениалния Ботев, Смирненски, подобно на своя велик предшественик, принесе младия си живог в жертва на своя народ. Името на Смирненски, както и това на Ботев, е неразделно свързано с народния стремеж към свобода и правда. Неговите стихове вдъхновяват и ще вдъхновяват нашия народ на борба за своето освобождение от свои и чужди потисници.
Смирненски отразява в своето творчество тежкия, нерадостен живот на българския труженик, койго се труди, но гладува и гине, за да могат да живеят охолно неговите тирани. Сега, когато нашият народен труд безмилостно се експлоатира от герменските грабители и техните агенти — ортаците на германските тютюневи и други фирми у нас, по новому звучат думите на Смирненската „Тютюноработничка” :
402
Аз блага за тирани творих. . . .
С кръвта си откърмих тълпи
От лъжци и от хищници,
А сама аз отровата пих . .
Стихът на Смирненски, обърнат към въглекопача, е призив към целия
народ за борба против потисниците:
Слезни там и с удари верни
Разбивай, разлюшквай, руши,
Разкъртвай тез пластове черни,
Тез робски души!
Смирненски с възторг възпя Червената армия на братска Русия, нашата
освободителка — армията, коя го преди четвърт столетие отстоя своята родина
от врага, а сега героично се бори против германския поробител и враг на
всички народи. Безпределен ентусиазъм блика от великолепния стих, посветен
на руските герои:
Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, цели свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов . . .
Ах, летете, вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
Вий — развихрени предтечи на безоблачните дни!
Поетът-борец, поетът-патриот, народният поет Смирненски загина,
едва навършил 24 години, в разцвета на своите сили.
Но неговото литературно наследство, неговите огнени стихове, въпреки опитите на нашите понемчеии управници да ги скрият от народа, не ще се изтрият от великата народна памет.
Христо Смирненски живее и ще живее всред нашата младеж, която черпи в неговите безсмъртни стихове вяра в тържеството на народното дело и вдъхновение за подвиг и борба срещу народните изедници, срещу хитлеристките тирани и престъпната клика на Борис и Филов. Народната младеж ще остане вярна на борческия завет на своя млад певец. Заедно с целия наш народ тя ще доведе борбата докрай. Създаването на свободна и независима България ще бъде най-добрият паметник на поета-патриот.