16 юни 1943 г.
Васил Коларов. 16 юни
Св. Колев. Германски признания за грабежа на нашите тютюни и пшеница
16 ЮНИ
16 юни, или престъпната провокация на Фердинанд, е първата победа на немския разбойнически империализъм на Балканите.
На 29 февруари 1912 г. биде сключен Балканският съюз между четирите балкански държави — България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
Всички балкански народи посрещнаха възторжено тоя съюз, който туряше здрави основи за едно трайно и плодотворно сътрудничество.
Като последствие от Балканския съюз се яви Балканската освободителна война, разгромяването на гнилата Отоманска империя и освобождението на Тракия, Македония и Албания от национално робство.
Балканският съюз, скрепен с общо пролятата кръв и общо одържаната победа, обещаваше да се превърне в могъща преграда срещу завоевателните домогвания на немския империализъм и в несъкрушима опора на националната независимост на балканските народи.
Като съзнаха опасността, немските империалисти туриха в ход всички средства, за да разтурят Балканския съюз. За тая цел те мобилизираха всички свои агенти в балканските страни и на първо място Фердинанд Кобургготски.
Така биде подготвен фаталният 16 юни, който доведе България в Букурещ и от върха на славата я катурна на дъното на нещастието и унижението.
16 юни беше предателство към България. Фердинанд действуваше като немски агент. Историята вече е записала неговото собствено признание, че фаталната
398
заповед за нападение срещу сръбските и гръцките съюзнически войски е била издадена от него именно за да се развали Балканският съюз и за да се разчисти пътят на немските завоеватели към Солун.
Втората победа на Балканите немският империализъм одържа на 25 август (7 септември) 1915 г., когато Фердинанд и Радославов сключиха военен съюз с Германия през първата световна война и хвърлиха българската войска в гърба на сръбската войска.
Това беше второто предателство на Фердинанд и немската агентура и то доведе България в Ньой.
Но това предателство костува на Фердинанд короната му и той трябваше да бяга от България от страх пред народната мъст.
Въстанието на армията и народа обаче дойде късно и не можа да предотврати националната катастрофа.
На 1 март 1941 година немският разбойнически империализъм мобилизира отново своята агентура и одържа своята трета победа на Балканите. Третото предателство извърши Борис, като заедно със своите министри-лакеи присъедини България към страните на оста и пропусна немските войски да ударят в гърба Югославия и Гърция и завоюват Балканите.
За трети път подлата немска агентура предаде България и изправи българския народ пред една нова национална катастрофа.
Българският народ и армия са обхванати от неописуемо възмущение срещу предателската немска агентура. Те принасят неизброими жертви за спасението на родината. Те са готови да дадат още по големи жертви, за да бъде предотвратена новата катастрофа. Но за успеха на делото е нужно организация и ръководство. Огромна е отговорността на водачите на народа и армията пред историята. Тя се увеличава още от това, че уроците от миналите катастрофи посочват ясно какъв е нашият дълг в сегашния критически момент.
В интереса на България и за спасението на българския народ властвуващата фашистка шайка трябва да бъде смъкната от дружната борба на народа и армията, докато пожарът на войната не е дошъл до България. А той се приближава всеки ден и ние нямаме време за чакане.
399
Св. Колев
ГЕРМАНСКИ ПРИЗНАНИЯ ЗА ГРАБЕЖА НА НАШИТЕ ТЮТЮНИ И ПШЕНИЦА
Хитлеристкото радио от Берлин най-безсрамно хвали вършения от германските разбойници грабеж на нашата страна. Тези хвалби са нужни на гьобелсовата пропаганда за успокоение на германския народ.
Берлинското радио например съобщи на своите слушатели в Германия, че 85 на сто от нашите тютюни от миналогодишната реколта били вече изнесени в Германия.
В едно друго съобщение берлинското радио се похвали, че срещу внесените в България 315 хиляди квинтала ръж и 200 хиляди квинтала ечемик германците изнасят от България съответното количество пшеница и царевица.
Самите хитлеристки разбойници признават сега, че ръжта, за която Никола Захариев и инженер Василев ходиха в Лом и Видин да държат демагогски речи за тонковците, не е била подарена, а е била заменена с хубава българска пшеница. В известната войнишка песен с право се казва:
Бай Дойчо яде баница,
Бай Ганьо пази граница . ..
Нашите иначе словоохотливи хитлеристки агенти мълчат като риби по
повод на тези разобличаващи филовото правителство признания на берлинското
радио. Те мълчат, защото в този германски грабеж на нашите храни и тютюни
вземат участие всички тия пладнешки разбойници, които съставляват днешната
правителствена банда. Тези големи и малки ортаци на германските грабители
най-много кряскат сега, че нашият народ трябвало да си пролива кръвта за
„велика България”, тоест за империалистическа Германия.
Всеки един от тези продажници — понемчени българи, участвува в грабежа на нашите селски производители и на тютюновите производители от България, Македония, Тракия и Добруджа.
За такива именно предатели като днешните хитлерови агенти у нас великият Ботев казваше:
400
„Патриот е! Душа дава! . . .
Но не свойта душа, братя!
А душата на народа!
Селски производители! Пазете житото и храните от правителствения
грабеж!
Патриоти!
Пречете с всички средства на износа за Германия на нашите храни и тютюни — на плодовете на българския труд!
Това е повелителен дълг на всички патриоти от градове и села.