25 октомври 1941 г.
ПРОВАЛА НА ДЕПУТАТСКИТЕ ОБИКОЛКИ ПО СТРАНАТА
Народните представители от болшинството послушно гласуваха в Народното събрание всичко, каквото им предложи правителството. Те одобриха неговата предателска политика, която превръща България в колония и във военна база на хитлеристка Германия срещу Съветска Русия. Те гласуваха варварски закони за смазване борбата на народа за свобода и независимост
Гласувайки доверие на правителството, депутатите се присъединиха безрезервно към властвувашата хитлеристка шайка и разделиха напълно нейната отговорност пред народа. Някои от тия депутати в частните заседания на болшинството се осмеляваха да критикуват плахо правителството, но те нямаха мъжество да се обявят открито против него. Напротив, пред народа, кривейки си душата, те говориха онова, което им бе заповядано.
В своите отчетни събрания всички депутати в един глас повтаряха разпространяваната от Берлин легенда за “непобедимостта” на хитлеристка Германия и за “неизбежността” на “новия ред” в Европа. На тях очевидно хитлеристката тайфа е възложила неблагодарната задача да разколебаят вярата на народа в Съветска Русия, да отслабят неговата дълбока привързаност към братския руски народ и по тоя начин да подготвят почвата за вкарването ни във войната против Русия.
Но напразно отидоха старанията на депутатите. Откогато Хитлер разбойнически нападна Съветска Русия,
183
нашият народ ни за минута не се е поколебал в своите убеждения, че фашистка Германия ще бъде бита.
Откакто Съветска Русия беше принудена да защищава своята свобода и независимост, а в същото време свободата и независимостта на всички покорени от Хитлер народи, симпатиите на нашия народ към великата братска страна станаха още по дълбоки, доверието към нея още по-непоклатимо.
Когато Николаев се провикна в Бургас, че целият български народ вярвел в щастливия край на войната в полза на Германия, то той съзнателно излъга, защото не само народът, но и сам той, убедени сме, не вярва, че Германия ще победи.
Никой от депутатите не можа да приведе ни едно убедително доказателство, защото такова не съществува. Как жалки бяха те в своята роля на хитлеристки тръбачи, които само повтаряха заучените си фрази.
Целта на депутатските обиколки — да бъде подкрепена предателската политика.на хитлеристката шейка с авторитета на Народното събрание — не биде постигнете; само депутатите се окончателно изложиха и компрометираха пред своите избиратели.
Българският народ, който вчера решително и сплотено настояваше за сключване на пакт със Съветския съюз, и сега вижда спасението на България единствено в откъсването ни от Хитлер и в тясната ни дружба със Съветска Русия и нейните съюзници, с всички поробени от Хитлер нароци, които днес мъжествено се борят за свободата си. Целият наш народ, с изключение на една шайка от продажници и предатели, е против хитлеристка Германия.
Нашата армия би била една надеждна сила, ако тя би била призована, съгласно клетвата си, да защищава свободата и независимостта на нашата родина, която една предателска шайка на власг превърна във васал на Хитлер. Опряно на нея и на народа, едно истинско народно, свободолюбиво правителство би могло да противостои с успех на хитлеристкия натиск и да спаси бъдещето на България.
Народът, може би, чакаше от депутатите да му покажат именно този път. Толкова повече, че почти всички правителствени депутати бяха избрани главно поради
184
туй, че те агитираха за дружба със Съветска Русия. Но депутатите, след като измениха н”. словото си и сами минаха към хитлеристката глутница, сега идват да ни убеждават, че трябвало докрай да въовим с Германия, т. е. заедно с нея да воюваме срещу Съветска Русия и да се хвърлим в пропастта. Затова техните речи не бяха друго освен фашистки измислици за болшевишката опасност и гнусни нападки срещу Съветския съюз, срещу руския народ и цялото славянство.
Със своите дела в парламента и отчетни речи пред народа правителствените депутати си лепнаха на челото неизлечимия позор на предателството и родоотстъпничеството. Те се изравниха с гнусната шайка на Филов, Габровски и съдружие, която приподнесе на тепсия България на Хитлер и подобно на Хитлер е решена заедно със своята неизбежна гибел да завлече в пропастта целия български народ.
Но българският наоод, научен от миналото, не ще чака, когато всичко бъде свършено, съдът да даде възмездие на престъпниците. Той знае, че трябва да действува, докато още не е късно, че не трябва да се остави, като стадо овце, да бъде закарай на касапницата.
КАКВИ СА ГРИЖИТЕ НА ДНЕШНИТЕ НИ УПРАВНИЦИ ЗА НАШИТЕ СЕЛЯНИ
Много речи се изляха през последните години за благото на българския селянин. Много закони се написаха за подобрения на неговия хал. Какво ли може и да искаме от управници, които, за да прикрият организираното ограбване труда на нашето селско население от Германия и от нейните посредници в България, само говорят и пишат за селото, правейки си при това и шумна реклама.
Такъв е случаят например с грижите за подобрение на овцевъдството. Щели да развъждат у нас овце, които дават астраганена кожа. Обещават златни планини на нашите овцевъдци. А цялата работа се върти около далаверите с доставка на скъпи и прескъпи кочове от
185
чужбина. Щели да закупят тъкмо пет овци от породата на астрагановите. Всяка една от тези овце струва по петдесет хиляди лева. Четвърт милион лева за пет овце. Пет астраганови овце за цяла България.
Вестник “Дневник” неотдавна припомни за шума, който се беше дигнал около една такава доставка преди 10 години. Тогава министерството на земеделието беше доставило от Унгария породисти овце и кочове и ги беше настанило в чифлика “Клементина”. Заедно с овцете и кочовете беше доведен и един унгарски специалист. След една година породистите овце ошугавяха и измряха. От подобрението на българската овча раса нищо не излезе. Но от стотиците хиляди лева държавни пари по тая сделка някои породисти българи доста се облажиха.
Така и с шума около “грижите” за лозарите. Българският лозар получава за експортното грозде “болгар” 7 лева и 50 стотинки, а в Германия то се продава по 30 лева килограм. Явно е, следователно, че така наречените “грижи” за българското лозарство са грижи за германските търговци и за техните български комисионери. Българският лозар трябва само повече труд и грижи да влага за произвеждането на хубаво грозде, което му се заплаща по-евтино, отколкото му струва на него.
Ог този род са всички прехвалени “грижи” за българското земеделие. Когато се пишат закони за подобрение на нашето земеделие, имат се предвид не интересите на нашия земеделец, а интересите на германските търговци, на българските комисионери и на техните високи покровители от властта. Има се предвид и рекламирането на нашите управници пред селото. Това е според “новия хитлеристки ред”: робувай, български селянино, за благото на твоя “благодетел” Хитлер, за неговите велможи и жадни пиявици, които са се впили в твоето тяло. Докато не се раздруса тоя “нов ред”, ти не ще видиш облагите от твоя труд.