24 октомври 1941 г.
ФАКТИТЕ ИЗОБЛИЧАВАТ ХИТЛЕР
С голяма тържественост Хитлер заяви, че Червената армия, защищаваща Москва, била разбита, че въобще нямало повече Червена армия и че победата над Съветския съюз била вече пълна и окончателна. От три недели насам хитлеристките радиостанции гърмят за някакъв си “триумфален” марш на немските пълчища към Москва. А кръчмарските стратези от софийските редакции в своето позорно пълзене пред Хитлер надминаха всичко: те успяха вече да настанят Хитлер в Кремъл.
Впрочем не за пръв път слушаме ние подобни надути заявления на Хитлер и неговита тепегьози псалмопевци. Но както тогава, така и сега фактите показаха тяхната лъжливост. И тоя път московското грозде се оказа недосегаемо за хитлеристките лапи и затуй те бързат да кажат, че то било кисело.
След като хитлеровият щаб хвърли всичките си резерви за вземането на Москва и след като загуби тук най-малко половин милион от своите най добри мотомеханизирани войски, сега германската радиостанция “Трансоциан” с кисела мутра се мъчи да успокоява разочарованото хитлеристко стадо, че собствено казано вземането на Москва нямало значение! Това била дребна, второстепенна работа!
А истината, неоспоримата истина е, че немските въоръжени до зъбите хунски орди както пред Ленинград, така и пред Москва се натъкват на такова упорито, непреодолимо съпротивление на Червената армия, те получават от нейна страна такива жестоки удари и понасят
179
такива загуби, че след като покриха с трупове и разбити танкове пътищата към Москва, те вече се задъхват и са принудени да спрат настъплението си далеч от съветската столица.
Още веднаж Хитлер биде изобличен от фактите като най-нахален лъжец. Още веднаж биде провален неговият план да се разправи с Червената армия, докато тя още сама издържа на своите плещи целия натиск на отдавна подготвената хитлеристка военна машина. Немските успехи на юг, по брега на Азовско море, които се раздуват сега по страниците на хитлеристките вестници, колкото и значителни да са те, нямат и не могат да имат решавашо значение, докато Червената армия е в състояние да оказва такова героическо съпротивление и да на нася такива грозни загуби на наглия враг, както в историческите боеве около Москва и Ленинград.
Още веднаж се потвърди истината, че Червената армия разполага с неизчерпаеми човешки резерви, с неизтощими материални запаси, които са недосегееми за врага и които я правят непобедима. Съветска Русия не може да бъде разгромена и заставена да падне на колене пред Хитлер, каквито и териториални и материални жертви да е принудена да понася тя временно. Самият факт, че Червената армия в сегашния най-критически период на войната, когато тя се сражава почти сама срещу фашистките орди от цяла Европа, съумя да разбие на пух и прах хитлеровия план за мълниеносна войча; а в тоя план, както е известно, беше всичката надежда на Хитлер — самият тоя факт означава вече един огромен успех. Отслабването щурма на хитлеристките орди, изтощаването на неговите сили и запаси, спирането на неговото настъпление — това е мъчителният път, който води към окончателчата победа над хитлеризма Тая именно загадка сега решава с успех Червената армия и цялото свободолюбиво човечество е изпълнено с чувство на най-дълбока признателност към нея, към велика Съветска Русия.
А утре, когато съюзниците на Съветска Русия — Британската империя и Съединените американски щати — мобилизират своите неизчислими човешки и материални резерви и бъде засилена помощта, която те дават на Съветска Русия, когато неизбежно се разпали войната и
180
на Западния фронт — от което тъй много се бои Хитлер, — то картината ще бъде променена напълно. За всеки човек с ум в главата е ясно, че войната не може да завърши другояче освен с пълния разгром на хитлеристка Германия.
Съдбата на хитлеристките изверги е предрешена, каквито и временни успехи да имат те.
Много прибързани са ликуванията на богато плащаните хитлеристки проститутки, които със своите начервени мутри и маймунджилъци се опитват да съблазнят нашия народ и го накарат да тръгне под техния мръсен фашистки байрак. Те обаче сами чувствуват дълбокото презрение и омраза, които народът храни към тях, и затуй повече разчитат да го заставят да ги следва чрез насилие, терор, смъртни присъди, бесилки.
Но нашият народ разбира, че неговото бъдеще е в победата на велика братска Русия, той е непоколебимо убеден в нейната победа, в победата на свободата, правдата, човечността, които днес героичната Червена армия защищава с кръвта си срещу пълчищата на варварския фашизъм. При това положение повелителна задача на Отечествения фронт у нас е да се йцигне като един и не допусне една шайка от продажници, проидохи и родоотстъпници да турят на карта съществуването на нашия народ, на нашата родина.
ХАМЕЛЕОНИТЕ НА “СЛОВО”
Когато преди една година или даже преди половин година правителството беше обсипвано с писма и заявления от страна на работници, селяни и интелектуалци, от страна на цели организации да им се разреши да заминат в Съветска Русия като гости, за да се запознаят с положението там, то категорически отказа. В страната кипеше голямо народно движение за изпращане на делегации в Съветския съюз — правителството преследваше това движение, то осуети изпращането на истински народни делегации да присъствуват на земеделската изложба в Москва.
181
Сега, когато страната е поставена фактически в условията на военно положение, а в Русия съветските народи водят кръвопролитие война за своята свобода и независимост, вестник “Слово” велзевулски подмята, че ако да можеше да се изпрати екскурзия от наши работници и селяни, то те щели били да се преизпълнят от разочарование към съветския строй.
Ако да можело! Банкерите от “Слово” знаят, че “не може” и “не бива” и затова ехидно се подиграват с чувствата на нашия народ към руските братя.
Ако да можело! Ако можеше, господа, нашите работници и селяни биха занесли на героичните червеноармейци най-сърдечен привет и пожелания за успешна борба! Биха им предали готовността на нашия народ да ги поддържа, а в случай че престъпниците-управници го тикнат във войната и неговата готовност да премине на страната на Червената армия, да се братими с червеноармейците. Ето какво биха занесли там нашите работници и селяни екскурзианти. А биха донесли оттам непреодолимия стремеж и те сами да катурнат хитлеристката кървава тюрма у нас.
Та нали вие самите не така отдавна изпращахте официална делегация в Съветския съюз — или сте забравили какви възторжени отзиви бяха дадени даже от вашите собствени хора за положението в Съветския съюз? Поразгърнете собствения си вестник — ще ги намерите, някои от тях вие сами сте писали!
Жалки хамелеони, докога наистина ще позорите нашата земя и българското име!