Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
31.
1 октомври 1941 г.


В. Червенков

СЪВЕТСКА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Нашият народ изпитва дълбоки симпатии към съветска Русия не само поради големия исторически факт, че творецът и господарят на Съветската държава — великият руски народ — преди шест десетилетия ни освободи от вековно иго, но и поради великодушните и благородни чувства на близост и искреност, които Съветска Русия питае към нас, българите, от първия ден на своето съществуване.

Всички родоотстъпници у нас, по нареждане от Берлин, днес не престават да хулят и да лискат помиите на гьобелсовата пропаганда против Съветска Русия. Защо?

За това ли, че Съветска Русия премахна и опрости всички дългове на България към царска Русия както във връзка с окупационните разходи след освобождението, така и във връзка с провъзгласяването на независимостта на България в 1908 година?

За това ли, че Съветска Русия винаги в международните отношения защищаваше и защищава истинските национални интереси и въжделения на българския народ? За това ли, че тя никога не призна Ньойския договор, който наложи несправедливи тежести върху България, и като ярка и последователна противница на Версайския мир защищаваше България и нейните накърнени интереси от тежките условия на тоя мир? За това ли, че тя поддържаше България по въпроса за присъединяването на южна Добруджа и българското правителство по

141

тоя случай й изказа, както всички помнят, нарочна благодарност?

За това ли, че когато надвисна опасността да бъдат въвлечени във войната Балканите, Съветска Русия предложи на българското правителство пакт за дружба и взаимна помощ, по силата на който България се избавяше от нещастието и позора да бъде превърната в немска провинция и да бъде използувана като база и доставчик на пушечно месо във водената от Хитлер разбойническа война ?

За това ли, че искреното и спасително за българския народ съветско предложение биде отхвърлено от нашите управници, които с това доказаха, че служат не на интересите на народа ни, а на интересите на неговите врагове и гробокопатели — германските фашисти?

За това ли, господа берлински кръстоносци и купени агенти на Хитлер, вие сте се запретнали да унищожавате сложилата се в течение на дълги десетилетия и заякнала в народната душа историческа дружба между българския и руски народ?

За това ли с такова настървение се мъчите да внесете немската фашистка поквара в душата на нашия народ, да поколебаете неговата привързаност към внуците на своите освободители и да го тикнете в престъпна братоубийствена война с тях за грабителските цели на фашистка Германия?

Но българският народ не може и няма да отплаща със зло и с черно предателство за доброто, което му е правила и което му желае най-чистосърдечно Съветска Русия.

Воят и клеветите против Съветска Русия у нас от страна на глутницата родоотстъпници, която, за зла съдба, държи управлението на страната, разчита на къса памет у народа. Тая сметка ще излезе крива обаче! Нашият народ ще намери сили у себе си, за да прати предателите на тяхното истинско място — на бунището.


В. Червенков

ЧЕШКИЯТ НАРОД СЕ БОРИ

В Чехия и Моравия е обявено извънредно положение. Сменен е протекторът Нойрат. На негово място е назначен заместникът на Химлер — известният кървав

142

палач Хайдрих. Съобщава се за арестуването и екзеку тирането на чешкия министър-председател — Елиаш, обвинен в “държавна” измяна. По цяла Чехия и Моравия германското гестапо беснее. Вършат се масови арести и избивания. Екзекутирани са редица бивши чешки генерали и известни чешки общественици, между които бившият генерал Йосиф Били, бившият дивизионен генерал Хуго Войта, бригадният генерал Франц Хорачек и много други. Всичко чешко е подхвърлено на жестоко преследване. Но бесният терор на хитлеристите в Чехия сочи не за силата им, а издава тяхното без силие да задушат волята на чешкия народ за свобода и независимост. В Чехия и Моравия цари небивало въз мущение от предприетите диви гонения и от масовите екзекуции. Английското радио съобщава за избухнали стачки в редица градове, в това число в Кладно, за зачестилите саботажнически действия. Свободолюбивият чешки народ проявява своята могъща воля за борба срещу хитлеристката тирания. Събитията в Чехия и Моравия са ярко знамение на времето. Те показват, че народите в окупираните от хитлеровите пълчища страни се вдигат на борба, че кървавата тъмница, която фашистките палачи наричат “нов ред в Евопа”, започва да трещи под напора на тая борба. В Норвегия и в Югославия — все по-силно се разгаря пламъкът на народната борба срещу хитлеризма. Във Франция, в Полша, в Гърция зреят също така силни антихитлеристки народни движения.

Нашият народ може нагледно да види плодовете на “новия ред”, в името на който понемчените управници у нас го тикат да пролива кръвта си. Ето го него — “новия ред”: — това са бесилките, затворите, безследните изчезвания, най бруталното потъпкване на всякакви правдини, на всяка национална чест и достойнство. Примерът с това, което сега става в Чехия, е поучителен, но тоя пример показва, че поробените от Хитлер народи все повече засилват своята борба за освобождението. И в тоя момент предатели и родоотстъпници у нас искат да направят нашия народ джелат на борещите се свободолюбиви народи, на първо място — на братския руски народ, като го тикнат във война срещу него.

143

Не е ли ясно, че ние, българите, като един човек трябва да се опълчим против тоя черен и предателски план и да го осуетим?


Васил Коларов

“ИЗБРАНИЯТ ПЪТ” Е ПЪТЯТ НА ВОЙНАТА

В. “Дневник” се сърди на чуждите радиостанции че те всеки ден ни приподнасяли “фантастични новини” — че България щяла да влезе във война, че Германия искала от нея войски и пр. “Дневник”, по дадения лозунг разбира се, “опровергава” тия новини. Значи България не ще воюва. Германия няма нужда от българските войски, не иска такива и пр. Просто и ясно. Точка.

Но не, “Дневник” точка не туря, а продължава: “Пътят на България е избран и връщане няма”. А за тоя именно “избран път” и става дума, господа “дневникари”, той именно интересува нашия народ. А тоя “път” — това е съюзът с Германия и Италия, окупирането на България от германски войски, заемането на нашите пристанища и черноморски брегове от германски войски, използуването на нашите железници и пътища за превозване на германски войски, съсредоточаването на германски и италиански войски на нашите граници, с една дума — превръщането на България въз военна база на Германия срещу Русия.

А що е това друго, ако не пътят на войната с Русия и с целия свят, който воюва срещу Хитлер?

Египет също не е обявявал война на Италия и Германия, но тъй, като египетската земя служи за военна база на англичаните, то германските и италиански аероплани не се стесняват да бомбардират Александрия, Кайро, египетските железници и пр. Когато нашето правителство, което за отличие от Египет е правителство уж на независима държава, позволява на германците да използуват България като своя военна база срещу Русия и нейните съюзници, не създава ли то фактически състояние на война, не подхвърля ли то нашата територия на военно нападение, подобно на Египет?

144

“Опровержението” на “Дневник” и на други подобни, които се сипят като град върху главите ни, са само пясък в нашите очи, маневра за приспиване на народа, докато предателите завършат делото си и връщането стане невъзможно.

Такива “опровержения” издават само гузните съвести на предателите, които се страхуват не толкова от грозотата на своята престъпна политика, колкото от съпротивата и отмъщението на народа. Но както и да се извъртат, те не ще избягнат нито едното, нито другото.


Ст. Димитров (Марек)

ПОЛОЖЕНИЕТО НА НАЕМНИТЕ РАБОТНИЦИ И СЛУЖАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕПРЕКЪСНАТО СЕ ВЛОШАВА

Скъпотията на живота в България най-силно се чувствува от работниците, служащите и бедните пенсионери. Тяхното положение става тъй непоносимо, че правителството отвреме навреме се вижда принудено да издава постановления за увеличение на надниците, заплатите и пенсиите. Такова “увеличение” то оповести с голям шум и преди един месец. Но тази мярка не дава почти никакви резултати. Това трябваше да признае даже вестник “Слово”, който неотдавна бе писал, че по-добре е да не се повишават заплатите, а да се спре поскъпването, защото след всяко увеличаване на надниците и заплатите следва още по-голямо поскъпване. Това се вижда и от най-новото разпореждане на Главната дирекция на труда до органите на труда за по-голям контрол за прилагането на колективните договори и въобще на трудовите закони. Работата е там, че всичко, което се постановява в полза на работниците, си остава само писано на книга. Господарите не се считат с никакви закони, колективни договори и правителствени постановления, защото всъщност против нарушителите не се вземат никакви мерки. Закони, постановления, колективни договори — това са у нас работи само писани на хартия, за да се покаже, че се полагат уж някакви грижи за хората на труда. А в действителност с тая тупурдия се

145

прикрива необузданият грабеж на залъка на работници, служащи и други трудещи се от страна на господарите и спекулантите. На самите работници и служащи са отнети всякакви права и възможности да се борят сами за защитата на своите непосредствени интереси. Искрен бе Шумелов, когато тези дни на една конференция публично благодари на германските фашисти, задето те са научили шумеловци как по новому, под формата на “колективни интереси и социална справедливост” да поддържат грабежа и експлоатацията над трудещите се и как да лишат тия трудещи се от средствата за борба против ограбването им. Твърде съмнително е “спокойствието” в България, за което се похвали министър Габровски на чуждестранните журналисти, когато положението на работници, служащи и всички други трудещи се от ден на ден се влошава и те нямат право да се борят за подобрението му.
 
 

На 4 октомври 1941 г. нямаше предаване поради повреди в радиостанцията.


[Previous] [Next]
[Back to Index]