29 септември 1941 г.
УВЕРЕНИЯТА НА Г-н ГАБРОВСКИ
В България нямало мобилизация, нямало нито извънредно, нито военно, нито каквото и да било особено положение! Никой не мислел да воюва! В България всичко било спокойно. Народът плувал в блаженство, депутатите му правели поздравителни визити, а министрите били заети да издирват способи как народът да си ядял доходите. Сам цар Борис, като цар на най-щастливия народ, си прекарвал времето по европейските курорти.
Тъй уверява министър Габровски чуждите вестникари! Така му приглася и хорът от правителствените вестници.
Господа властници и продажници на перото! Кого лъжете? Народа ли, чиито синове сте прибрали във войската? Мобилизираните ли, които сте откъснали от работа и семействата им ? Войската ли, която сте отправили на границата да пази тила и съобщенията на Хитлер, който разбойничествува в Русия?
В България нямало военно или извънредно положение!
Ако туй, което днес царува у нас не е извънредно положение, ако отменяването на всички права и гаранции за свободата на народа, турянето в действие на новия чудовищен закон срещу противниците на правителството, масовите арести, препълнените концентрационни лагери, скритите убийства, върлуващият физически и морален терор, организиран под ръководството на гестапо, наглото хазяйничене на германците, оплячкосването на страната от тях, понемченият продажен печат, царуващата спекулация, корупция и произвол — ако всичко това не е извънредно положение, то какво ли е?
136
В страната било всичко спокойно и никой не мислел за война!
Едва ли е възможно по-голямо дебелоочие! Народът кипи от възмущение срещу вилненията на немците, срещу Хитлер, който, след като тури ръка върху хляба, препитанието и свободата на народа, сега най-нахално иска да го тикне и във войната срещу Русия. Народът негодува и по всички достъпни пътища протестира срещу предателството на управляващата фашистка шайка, срещу продажничеството и родоотстъпничеството на понемчения печат, срещу превръщането на България във военна база на германците! Народът и армията със страшна безпокойство следят отчаяните усилия на хитлеристките агенти да ни тласнат във война срещу нашия братски руски народ и у тях ежедневно се усилва готовността да отсекат ръцете на жадните за кръв и за грабеж на чужди земи фашистки изроди.
БАСНЯТА ЗА “ЕДИН КЪС РУСКИ ХЛЯБ”
Преди няколко години варненските фашисти бяха открили нарочна “изложба” на една витрина да покажат какъв невъзможен хляб ядял руският народ. Разбира се, варненци се изсмяха на идиотщината на изложбаджиите. Сега в. “Слово” решил да се подиграе със своите читатели пак по същия въпрос. Той намерил един къс “руски хляб”, който бил приготвен уж от разни примеси, и патетически се провиква: вижте “до каква мизерия е доведен нещастният руски народ”!
Обаче ние каним понемчените редактори на “Слово” да разяснят на своите читатели следното: от всички статистики е известно, че Русия е житницата на Европа, че в нея се ражда несметно количество чудесна пшеница. Пита се: кой яде хляба от тая пшеница, да не би помешчиците и капиталистите, каквито в Съветския съюз въобще няма, ако руският народ яде хляб от трици?
Редакторите от “Слово”, за да оправдаят разбойническото нападение на Хитлер върху Русия, пишеха, че русксто правителство се било отказало да изпълни задълженията си към Германия, т. е. да й даде жито за
137
прехрана на гладуващото немско население. Значи руското жито си е останало в Русия за прехрана на руския народ, а не е изнесено в странство, както българското жито, което господарите на “Слово” срещу тлъсти комисионни бързат да съберат от селяните и изпратят в Германия, без да им мигне окото, че по тоя начин осъждат нашия народ на глад и недояждане.
До вчера редакторите на “Слово” и техните събратя с продадени на немците съвести си потриваха ръцете от прибързана радост, че Хитлер щял да намери в Русия несметни количества хляб, за да нахрани не само Германия, но и оплячкосаната от немските хуни Европа. Кого другиго тъкмеше да ограбва Хитлер, ако не тъкмо руските колхозни селяни, които тази година, според всички сведения, са събрали небивала реколта?
Крокодилските сълзи на редакторите на “Слово”, с които те оплакват несъществуващата мизерия на народа в Съветска Русия, са само прикритие на дивата злоба и ненавист, която те изпитват към Русия тъкмо поради това, че Русия защищава упорито земята, богатата реколта, хляба, честта, труда и благоденствието на руския народ от разбойническата хитлеристка шайка.
ВЪПРЕКИ ВСИЧКО НИЕ СМЕ С ВАС, СКЪПИ НАШИ РУСКИ БРАТЯ!
Под диктовката на Берлин и под непосредственото ръководство на гестапо правителството на Филов гони, арестува, подлага на зверски изтезания и избива верните народни синове и дъщери, доблестните защитници на неговата независимост и свобода. Затворите са претъпкани от български патриоти; концентрационните лагери гъмжат от хиляди граждани и селяни, единственият “грях” на които е, че обичат България и не желаят да предават отечеството си за тъмните и грабителски цели на Хитлер. В нашата страна вилнее необуздана, кървава реакция. Тя цели да сломи съпротивата на народните маси срещу катастрофалната немска политика на правителството, срещу престъпните стремежи на хитлеровите агенти да хвърлят българския народ в братоубийствена
138
война с нашите руски братя — внуците и внучките на великите ни освободители.
Правителството иска да прикрие тия свои кървави стремежи под шума на предприетия вой против комунистите и болшевизма. Съчиняват се какви ли не щеш страхотии за комунистите, за руски “парашутисти и диверсанти”. Но тая маневра и измама на германските оръдия у нас няма да заблуди никого. Правителството обявява за комунисти, за диверсанти всички български истински и честни патриоти, кето мисли по тоя начин да ги сандардиса, да внесе в тяхната среда смут и колебание. Тая сметка на правителството ще излезе обаче крива. Защото истинските интереси на нашата страна, нейното бъдеще е поставено днес на карта и никакви измами и маневри на правителството, никакви жертви, колкото и скъпи да са те, не могат и няма да отклонят действителните български патриоти от техния дълг — да се борят срещу хитлеризма и подлите техни лакеи у нас, които тикат България в пропастта.
Филовци искат от българина да вдигне оръжие срещу великия руски народ, да оцапа ръцете си в братската кръв на своите освободители. Защо? В името на какво такава черна неблагодарност и непризнателност, такова позорно светотатство и предателство? Защо се иска от българите да стават подли убийци на своите изпитани и дълбоко любими благодетели и приятели?
Филовци нямат смелостта да кажат истината. От нея те се боят като от чума. А истината е тая, че искат да тикнат българския народ в братоубийствена война по заповед на Хитлер, за неговите цели. Хитлер иска да стане диктатор на целия свят. Филовци са купени оръдия на Хитлер. Те са заложили пред него кръвта и живота на българите. Ето тая истина пръскат сред народа българ ските патриоти. За нея ги преследват, мъчат и убиват. За нея те носят тежкия кръст на страданията. За нея те са обявени от правителството а “престъпници”, за “диверсанти”, за “нарушители на реда” и “спокойствието”. За нея те са обявени вън от законите. Правителството на Филов покри себе си на вечни времена с позора на родоотстъпничеството, като обяви вън от законите истинския патриотизъм, действителното родолюбие на българите.
139
Терористическият поход на правителството срещу народните борци, истеричният вой срещу непреоборимите чувства на симпатии към руските братя, неуравновесените и отчаяни вопли към народните маси за “отрезвяване”, т. е. за отказ от тяхната борба срещу предателската политика на филовци — всичко това е косвено признание на самото правителство, че нашият народ си остава дълбоко враждебен към хитлеризма и хитлеровите барабанчици у нас.
През телените мрежи на концентрационните лагери, през решетките на тъмничните зандани, от бесилките и зиналите ями за изправените да бъдат разстреляни герои-патриоти, от фабрики, работилници и учреждения в градовете, от паланки и села, от горите и полетата на България, от редовете на армията, отвред, дето тупа българско сърце и тече българска кръв се отправят днес погледите и любовта на българите към далечната, но близка до сърцата им руска земя, към героичните руски братя, които с безпримерна сила юнашки бранят своята свобода и своето право на съществуване — към легендарните вече защитници на Ленинград, люлката на свободата и напредъка, и на Одеса. Нашият народ — от мало до голямо — е с вас, славни и скъпи потомци на нашите велики освободители! Ние знаем, че вашата борба е и наша борба, че вие се сражавате не само за себе си, но и за нас, за свободата и щастието на цялото човечество. Ние ви пращаме своите горещи поздрави и твърдо вярваме във вашата победа. Кръвожадните пълчища на Хитлер ще бъдат смазани под ударите на Червената армия, от съединените сили на народите на СССР, Великобритания и Америка, поддържани от ненавистта и бунта на поробените народи срещу Хитлер.
Братя, проляната при Свищов и Плевен, на Шипка и Шейново руска кръв за нашето освобождение властно сочи нашия дълг сега. Ние знаем това. И колкото и да вилнеят у нас продалите се на германските кръволоци наши управници, колкото народна кръв и да ни костуаа, в тоя тежък и съдбоносен исторически час ние сме с вас, ние ще бъдем с вас въпреки всичко!