51. СЛЕД СРАЖЕНИЕТО В СМИЛЕВСКО ВРЪЩАНЕ В АЛБАНИЯ. ПРЕСТОЯВАНЕТО В НИ В С. ВРЪБНИК. ПРОПЪТУВАНЕ В ИТАЛИЯ И БЪЛГАРИЯ
 

 В Горичко, Албания, престояхме няколко дена докато си отпочинем от дългия поход. От там покрай Малкото Преспанско езеро се прехвърлихме в с. Връбник, Билишко. Там се намерихме с П. Шанданов и с пристигналите Пецо Трайков и Кръстан п. Тодоров от Италия както и с групата Мице Чегански, която беше се завърнала преди няколко дена от Гръцка Македония. Там всички се събрахме и прекерахме прикрити около месец и половина в селото, но в едно твърде много тревожно положение от преследване на албанските власти.  Обиски постоянно правеха в селото, даже поради нас няколко селяни арестуваха и ги изпратили на заточение в Берат. Отгоре на всичко дойде известие, че Г. Баждаров заедно с охраната е бил убит от Михайловци във Варна. Това още повече ни разтревожи. От друга страна гърците и сърбите ни разбрали, че се навъртваме във Връбнишко, правят силни и настоятелни протести пред албанските власти да ни заловят. Вътре невъзможно беше  да се влиза, понеже се засилиха по границите и се държеха здраво от гърци и сърби. Канал за отпътуване мъчно се отваряше при това положение, не оставаше друго освен да се предадем на властта. Но и товани се гледаше рисковано, защото албанците не бяха за вяра, не са едновремешните албанци, сега те са станали алчни за пари и вероломни, всичко могат да ти сторят, имахме от по-рано подробен случай, когато бяха арестувани Пецо Трайков, Петър Ангелов и Никола Гушлев в Корча. Най-после аз се реших, преоблечен като прост работник  заедно с двама другари Връбничани да замина за Тирана и там да мога някак да се снабдя с паспорт от Българската легация и замина. Успех благополучно да пропътувам и се снабдих с паспорт и от там в Бари, Италия. Италианските власти не ми направиха никакви пречки, напротив те са ни услужвали винаги. Дойдох с параход в Цариград. Тук прекарах близо два месеца, никак не исках да се върна в България, защото знаех каква анархия владее и в какви размери беше се разширила нашата междуособица.  Кирил  Пърличев и Наум Томалевски писват ми час по скоро да се прибера в София.

Останалите  другари във Връбник в още по-критическо положение изпаднаха, най-после се решили да се предадат на властта с условие да им дадат път и си заминат. Действително албанските власти са устояли на думата, взимат ги и с автомобили ги препращат в Санта Каранта, пристанището и от там в Бриндизи. Италия ги екстернират. Благополучно всички с параход се завръщат в България преди мен. И аз най-сетне се прибрах в София къде 20 декември зимата при силното наотояване на Кир. Пърличев, Наум Томалевски,  З.П. и Петър Шанданов чл. на ЦК. От тази наша експедиция се очакваше много нещо, но за жалост малки резултати се добиха едно, че не всички успехме да влезем вътре и заработим и друго, още преди да влезнем при приготовлението ни бехме разузнати от неприятелите и бяха взели мерки да ни чакат на границата. За това развитие до голяма степен допринесоха междуособиците ни в София, понеже никаква тайна не се пазеше и като че ли нарочно се пръскаше и тръбеше наляво и надясно от Михайловци за тоя наш поход. Освен това имаше и нежелание у някои от насда се влезне вътре, създаваха се разни претексти даже до обвинения един към друг отидоха.

  С една дума, не се  изпълни точно нашия план както се бехме установили: да влезем всички вътре в районите и заработим, след туй да изберем делегати и се свикаме на общ конгрес. Михайловци гледаха по всякакъв начин да осуетят тази наша дейност с провокации и убийства. Посегнаха на Г.  Баждаров и с това нанесоха друг удар на ВМРО. Нашето дело се лиши от друга скъпа жертва. Нашето положение oщe повече ce забърка с това крупно убийство. От друга страна средства нямахме никакви, с които да можем да продължаваме борбата вътре. И тъй през зимата 1929г. когато се завърнахме от Албания, бяхме изпаднали в едно безизходно положение. Тогава се събрахме аз, Кир.  Пърличев и Томалевски, като : членове на ЗП и Петър Шанданов като член на ЦК да промишляваме и търсим някакъв изход от туй задъдено положение. Ред срещи правихме, денонощно обмисляхме, но пак не можахме да се доберем до един спасителен край, както за делото, така и за нас. Причините за това бяха много, а най-важните бяха тези отачало докрай, че нямахме пари. До последния момент търсихме, но не успяхме да намерим. А без такива какво може да се работи, когато противната страна, михайловци, разполагаха с големи суми и с какви не други материали от ВМРО. Отдавна беше ограбена най-разбойнически революционната каса и др. материали, с които разполагаше организацията. Бехме се спрели да се свика конгрес, но по горната причина и той не можа да се осъществи едно и второ, някои от нас, опасявайки се да не би да изгубят заеманото място като вождове, не толкоз им се желаеше да стане. Впоследствие ми стана ясно за второто. Понеже и конгреса не можа да се осъществи, почна между нас да настъпва едно разочарование, едно раздвояване на възгледите. При това положение как може да се върви по натататък, всеки от нас почна да си прави своето заключение. Търсехме средства от под дървмо и камък, за да се поддържа живот и то главно вътре. За отстъпление и оттегляне от поста ни дума не ставаше. Тъкмо в това разнебитено положение ни завари подлото убийство от михайловци на Наум Томалевски. А преди това беше убит Васил Пундев заедно с охраната. Убийствата бяха за михайловци система. Нанесеният удар беше твърде тежък. Посегна се на втория член на ЗП. Тя беше твърде тежка скъпа загуба за нас и извънредко тежка за ВМРО. Тази жертва оказа силно влияние върху нас. И този удар беше много чуствителен, като другите. Трябваше ние останалите трима : аз, Пърличев и П. Шанданов да се срещнем и решим какво да правим по нататък. Трябва ли тъй подло да се оставим на избиване от михайловци, или да почнем да се защитаваме. Тази среща не стана. Петър Шанданов след убийството на Томалевски без да се обади нито на мен, нито на Пърличев избързва и заминава за странство. Той намерил за нужно или от голяма предпазливост или от голямо бързане да се види само с Кръстан п. Тодоров и П. Трайков и да им каже за неговото заминаване, когато трябваше и можеше преди да замени с нас двамата да се види и срещне.

 Шанданов октавя едно писмо с дата 10 януари 1931г. за сбогом и ни препоръчва Кръстан и Пецо да ни обяснели за какво той тъй бърже заминава и пр. При двамата последни оставя два запечатани плика да ни се предадат. В писмото не казва какво е поставил в запечатаните пликове. Кръстан п. Тодоров предава запечатаните пликове на Пърличев. Ето една прибързаност, ако не и простъпка, която води до лоши последствия, както и стана. Най-печалното, че ценните книжа и средствата, колкото ги имахме прибрано с разписки тогава, той ги беше поверил на Кръстан, когато трябваше или на К. Пърличев, като член на ЗП или пък лично на мен, а не да се оставят на пунктовия, когато има по-висши длъжностни лица. Петър Шанданов заминава без да се обади и отгоре на това сумите и ценните книжа ги оставя на други. Това не е нищо друго, освен пренебрегване на своите другари, което даде повод още повече да се отслаби и деморализира и тъй разклатената дисциплина в редовете на нашите хора, вследствие мизерията, която беше настъпила. Тази постъпка на Шанданов подхрани и засили грандоманията за големство у Кръстан п. Тодоров и Пецо Трайков. Те и без това проявяваха своеволия, сега им се удаде случай още повечеда нарастне тяхната слабост за големство и своеволия. Шанданов след като замина за странство дълго време не се обади, трябваше да го диря и предизвиквам с писма и едвам след два месеца мълчание да ми се обади. Това какво показваше? А пък на Кръстан се обаждал редовно, аз отппосле трябваше да науча къде е и какво прави. Той какво е писвал на Кръстан нищо не знаех, освен това, което последния ми съобщаваше от съдържанието на писмата. При всяко поискване да ми се пратят самите оригинални писма да ги прочета, Кръстан все ми отговаряше, че ги е скъсал и пр. Мина ми едно съмнение, че се крие нещо зад гърба ми, но пак си казах, не допускам да е възможно такова нещо. При все това и друго едно обстоятелство ми даде повод веднага да поискам от Кръстан да представи сметките, сумите и ценните книжа, които бяха оставени от Шанданов, също тъй да ми представи ведомостите и точния списък на хората, които бяха на издръжка. Последните документи бяха искани и от Пърличев. Той, Кръстан, не зная по какви съображения, все отлагаше и не бързаше да се отчете като изпълняващ длъжността пунктов началник, като се мотивираше, че не били у него книжата, не били готови сметките и пр. Само при едно силно и малко остро настояване можех да прибера от него квитанционната книга. Няколко пъти устно и писмено му са искани от мен и от Пърличев да ги представи въпросните сметки и суми, но той все отлагаше и не ги представи. Всичко това било умишлено.

[Previous] [Next]
[Back to Index]