50. ЗАМИНАВАНЕ ВЪТРЕ. AЗ С 2-МА ДРУГАРИ В СЪРБИЯ. МИЦЕ ЧЕГАНСКИ С 2-МА В ГЪРЦИЯ. СРАЖЕНИЕ В СМИЛЕВСКО
 

       През лятото 1929 г. минахме през Албания в Македония, както казах по-горе. За това ни минаване през Албания ни подпомогнаха италианците. Те ни услужиха както с превозни средства, тъй и с материали за въоръжаването ни. За заминаване бяхме организирали няколко групи. Те минаха от Бриндизи за Албания и от там в сръбска и гръцка Македония.

   На 27 юни 1929 г. аз потеглих от Бриндизи и на 28 пристигнах в с. Връбник - Билишко. Това село е чисто българско и откъснато от Костурска околия и присъединено в Албания, Там ни служеше, като пункт отдето ние се въоръжавахме и тръгвахме за Македония. След петдневно престояване, докато се преоблечем и въоръжим, точно на 4 юли тръгнах с двама другари Крум Петишев и Петр Ангелов за гръцка Македония. Заедно с нас мина границата и групата на Мице Чегански с другари Доно п. Щерьов и Симо Костов. Както винаги първите дни на минаване границата е придружено с тяжести и рискове, особено с тежкия ни товар на гърба ни. Още не свикнали на дълъг доход не отпътувахме през ноща по-далеч от Дряновския балкан, който е срещу Преспанското езеро. Там преденувахме спокойно, нс бяхме целия ден без вода. За забелязване е, че тая местност e безводна. Вечерта жадни за вода продължихме пътя с усилен ход. Цяла нощ пътувахме, де тук, де там вода не намерихме , някои от другарите паднаха за вода, не могат да вървят. Едвам при съмване пристигнахме в Буковишкия балкан и си прикрихме в гората. И в тоя балкан има само на 1-2 места вода, другаде няма. Едната е насред пътя между с. Бееване и Буковик, а другата е един извор в гората, който случайно открихме през 1927 г., когато бяхме  минали по тоя път. И тогава същата учист ни постигна за вода. След като се установихме на бивак двама другари тръгнаха да дирят извора и за щастие наше намериха го и веднага се впустнахме кой как да изпревари за да уталожим жаждата си. Там на близко около извора преседехме два дена докато се по отпочинем. Оттам групата на Мице Чегански  се раздели за Костурско и Леринско, а ние се опътихме през Преспа към Германската планина за да минем гръцката граница и се прехвърлим в сръбска територия. На 10 юли минахме границата благополучно и деня прекарахме в района на с. Брайчино. Там не можахме да се укрием, през деня ни нагазиха дървари  с. Любойно. Обадихме им се. Те обещаха, че няма да съобщават никому, в тяхното село имаше стражарски пост. Вечерта на пъг случайно ни среща едно дете от с. Брайчино, което отиваше да търси изгубеня кон. Въпреки, че ние искахме да минем тайно и незабелязано от никого докато стигнем до Смилевско, пак се разкрихме. При това положение трябваше да изгубим дирята и вземем далечен път. Още същата нош се прехвърлихме в гората на с. Крани. Taм преденувахме. Добре направихме, че не взехме билото на Пелистер, както миналите години, понеже отпосле разбрахме, там имало засади, на 11 се прехвърлихме в Сливишко, близо до едноименния манастир. Оттам взехме вечерта полето Ресенско и се прехвърлихме чак в Съпотско и Златарско. Дълъг път беше тоя, ето защо едвам на съмване пристигнахме и се закрихме з гората. Овчари ни видяха но тоя ден не последва нищо. В Златарско прекарахме 3-4 дена, чак последния ден се обадихме на селото, като хванахме дървари. Вечерта слязохме при водениците да чакаме храна да ни се изнесе от селото. Там заварихме други селяни, които бяха дошли с кола за брашно да товарят от воденицата. Оттам разбрахме за положението в Ресенско какво е. На пръв поглед се виждаше, че има един ужасен страх всеян в селяните от взетите строги мерки на сърбите, особено в тази околия, дето преди туй бяха се създали афери, от които пострадаха доста хора. Като ни видяха просто изтръпнаха от страх, изгубиха и ума и дума, през всичкото време трепереха. Ясно и категорично ни заязиха, че не могат с нищо да ни помогнат и че трябвало непременно да явят на властта, защо иначе за тях живот нямало и пр. Освободихме ги, но по-скоро да донесат храна уж. Отидоха и не се обадиха никак от страх. Останахме си без храна. Другия ден, забелязхме отдалеч да се движат патрули. Наверно са обадили селяните от с. Златари. Още същата нощ се прехвърлихме гладни в Смилевско. На 16 юли преденувахме в Смилевско, закрити и прекарахме спокойно, но гладни, от три дена нищо не сме яли. Забравих да спомена, още през нощта, когато пътувахме да се прехвърлим в Смилевско ударихме на засада на пътеката в Златарската гора. Без да се открие огън, заобиколихме и отбегнахме срещата. Вечерта, още рано влязохме в с. Смилево. Там научихме за положението, че са излезли потери подир нас, сме били разкрити още от с. Брайчино». Видяхме се с някои селяни и говорихме  някои работи по делото, взехме си храна и се оттеглихме още същата нощ в гората "Горановец", която е обраснала с голям бук и гъст на широко пространство. Там останахме да преденуваме, като се смятахме за най-добре прикрити. До обед прекарахме добре. Къде 12 часа тамам бехме се наспали приготвихме се да потеглим денем през гората и да излезем на голото за Демирхисарско да се прехвърлим. В един и половина часа в самата гора ударихме на засади и почнаха да ни викат:"предайте се", без да ни открият огън. Отдръпнахме се моментално назад и нравим опит по-наляво да пробием и излезнем за да хванем височините, но и там ни посрещат други пак без да ни открият огън. Правим опит на трето място още по-наляво като мислим, че там е празно, други ни пресрещат и то близко на 15 крачки разстояние. Тогава нямаше какво друго, дойдохме гърди срещу гърди и откри се огън от двете страни.  Ние бяхме на по-ниско и благодарение на туй та не падна някой от нас при първия изстрел от тяхна страна.  От тях паднаха няколко души начело с техния каплар на име Никита, на когото впоследствие му научихме името, когато му викаха да са обади. Откри се огън от всички страни, тогава разбрахме, че сме обсадени от всякъде. Не ни оставаше нищо друго освен да се укрепим здраво и да се държим докато можем. Благодарение до нас се случи една конска пътека и в нея се залостихме и се отбранявахме чак до вечерта. Те бяха заблудени, не знаеха точно колко души сме, смятали са, че сме много, та затуй не се решиха да ни атакуват, чакаха да им дойде помощ. На другия ден ако бехме останали, сигурно щяха да ни разбият до крак, защото докараха оръдия.  Щом настъпи мрак решихме на всяка цена да се измъкнем от кордона. През нощта  предпазливо и все по пътеката успяхме да си пробием път покрай техните засади без да ни усетят. По-късно разбрахме, че някои от милиционерите селяни са ни видяли, но не са се решили да стрелят. Прехвърлихме билото незабелязани и пак се върнахме в Златарско, като смятахме, че там е претърсено от потерите и е чисто.

На другия ден 18 юли видяхме отсреща какви грамадни сили са довели сърбите срещу нас за да ни разбият, но за жалост не им се удаде. Те след като обискираха "Горановец" дето бяхме обсадени и като видяха, че ни няма, почнаха да се връщат някои от петерите обратно по билото за Битоля и Ресен. Тогава ние си казваме е, какво щастие еме имали? Спасихме се много лесно! Тъкмо по това време,а това беше около пладне, гледаме една потеря от около 60 д. слиза през гората и върви точно по дирите където ние минахме и се спрехме на една вадичка в дерето да се нахраним  и отпочинем. И те се спряха на същото място. По едно време слушаме старшията на потерята да изкомандува във верига да настъпват в гората. Ние сме тъкмо над тях на неголямо разстояние. Залегнахме и чакаме със затаен дъх и бяхме решили щом ни разкрият ще стреляме и ще се бием докрай, защото нямаше къде, зад на се откриваше Ресенското поле. На 15 крачки дойдоха до нас, но не ни видяха за щастие наше.  И този път се отървахме. След като претърсиха гората оттеглиха се към Ресен. Сърбите бяха вдигнали на крак всички въоръжени сили. Освен дето обискираха горите навред, но бяха поставили засади по всички кръстопътища и извори. Трудно беше движението ни. От никое село не можеше троха хляб да се извади. Всички овчари и говедари под строг контрол се държеха. При това положение критическо аз реших с другарите да се върнем назад и отправим към албанската граница. Не можахме да продължим към Демирхисарско и другите околии и влезнем във връзка с нашите хора в градовете. А пак Перо Шанданов с групата беше потеглил откъм, Горици където имахме друг пункт за влизане. Уговорили бяхме се още в Бриндизи, че ще се срешнем вътре в Смилевско или Демирхисар. Обаче той дошъл до самата граница и не се решил да влезне, защото била строго охранявана и не могло да се мине по никой начин.  Във всеки случай това не бе оправдателно. На 19 юли вечерта от Златарско през полето Ресенско, покрай Ресен се прехвърлихме към Ехла. През нощта ударихме на 2-3 задади, но сполучливо ги избегнахме. Тази нощ дълъг поход направихме и се преуморихме доста много, особено аз бях съвършенно отпаднал. Изтощен бях толкоз много щото едвам вървях и аз се чудя как се спасих тогава, как не паднах из пътя. Благодаря на другарите,  те ме много подпомогнаха,  взеха ми от товара за да мога по-лесно да вървя. Този път от Златарско до албанската граница през други години сме го пропътували за 2-3 нощи, а сега ние за една нощ. Пресилен ход. И тъй на 20 юли бяхме минали границата и бяхме в Албания.

[Previous] [Next]
[Back to Index]