3. ПЪРВАТА АФЕРА В БИТОЛЯ – “ДОНЕВАТА”
В Битоля е бил организиран революционен кръжок през 1894/95 г., когато там бяха учители Пере Тошев, Хр. Чемков и Гьорче Петров – училищен инспектор в коколията. Започват да се набавят ками, револвери, бомби и революционна литература. За тази цел бе устроен канал от България през Виница, Кочани, Щип, Неготин, Кавадарци. Този канал беше нареден от Гоце Делчев и Даме Груев, когато са били учители в Щип. Пренасянето на бомби ставаше от кираджията Доне Щипянеца в чували с ориз. През 1897 г. есента, почти едновременно с Винишката афера, при влизането на Доне в Битоля беше заловен с 4 бомби, поставени в чувалчета с ориз. Това стана случайно, не по някакво предателство. На край града при черквата Св. Неделя колджите, които стоеха да претърсват товарите на кираджиите за тютюн, бръкват с шишове в чувалите с ориз и шишът удря в желязо. Усъмняват и заповедват да се разтворят чувалите. Доне хуква да бяга, но го хванаха. Опита се с подкуп да се освободи, но не успя. Отведоха Доне в полицейския участък заедно с 4 празни бомби. Това беше първото разкритие след 2-3 години революционна дейност и първото стълкновение с властта в Битоля.
Тогава първите ръководители на делото бяха силно изплашени да не би Доне да изкаже. Веднага се взеха мерки да му се внуши да не изказва, а ако се види, че ще изказва да се унищожи вътре в затвора. Докато отвън се вземаха тези мерки, в самия затвор Йор. Гавазов от Прилеп, затворен по-рано, влязъл във връзка с Доне. Първите дни на ареста Доне бил турен в долапа – карцер под стаята на Гавазов. Последният изкъртил дъски от пода и за да го изпита, го подканил да изкаже кои са били комитите, които са му дали бомбите. По тоговорите Гавазов се убедил, че Доне няма намерение да издава. След няколко разговора Гавазов му се открива и Доне влиза чрез него с хората от комитета. Доне бе много изтезаван, бит, горен с желязо, но остана твърд в отговорите си: “Нищо не знам, друг ги е турил, без да ме пита.” Осъдиха го на 101 години и лежа в Битоля, докато бе амнистиран. По съмнение арестуваха в града Ефрем Ризов, Петре Попов и други някои видни търговци, но с подкуп скоро ги освободиха.
Това бе първата афера в Битолския революционен окръг. Тя бе един смут в хода на делото, но от друга страна това събитие навремето си направи силно впечатление на нашето и турското общества. Твърдостта на Доне направи впечатление и окуражи дейците. Примерът на Доне изигра голяма роля. Първо, разбра се че съществува революционна организация и второ, че нейните тайни членове са твърди и верни на клетвата. Турците не се досетиха по-нашироко да изтълкуват работата, благодарение че стана малко преди Винишката афера, от която не се разкри нищо за Битолско. Доне си създаде име в Организацията като образец на твърдост при най-големи страдания. Така се създаде традиция да не се изказва нищо и при най-голям риск за живота.
След Доневата афера и особено след Винишката афера, настъпи един застой на революционната дейност в Битолския революционен окръг, защото имаше разместване на ръководните дейци – Христо Чемков беше забегнал от Битоля, Пере Тошев беше преместен в Солун, Гьорче Петров беше интерниран по-рано. Чак през ваканцията през 1898 г., когато Даме Груев беше интерниран по подозрение от Солун на местожителство в Битоля, почна на ново да се съживява Организацията в нашия окръг.
Като свърших изпита във Варош аз бях веднага извикан в Битоля от Георги Пешков и Анастас Лозанчев. Но Лозанчев се беше отказал да работи с Георги Пешков поради един конфликт с последния и то, според както ми разправи Пешков, причина е била за дето той не отишъл в затвора да погледне Лозанчев, когато бил арестуван по убийството на сърбоманина хаджи Попе от Битоля. Анастас Лозанчев и Георги Пешков бяха едни от най-първите, посветени в делото. Лозанчев се занимаваше с фотография, а Пешков беше търговец – въжар. Те влезоха в първия революционен кръжок, основан от Пере Тошев в Битоля. Двамата бяха с противополжни темпераменти. Лозанчев се отличаваше със своята нервност и сприхавост, Пешков пък със своето спокойствие и извънредно хладнокръвие. Те не можеха да се търпят и работят съвместно, ако нямаше някой по средата да ги свързва. Докато беше Пере в Битоля, те се търпяха и работеха, но после се разделиха. За известно време даже Лозанчев беше се оттеглил от революционна дейност, като се занимаваше със своята частна търговия.
[Previous] [Next]
[Back to Index]