2. СРЕЩАТА С ПЕТЪР ПОПАРСОВ  И  ДАМЕ ГРУЕВ.  ПО АГИТАЦИЯ В МОРИОВСКО. ГРУПОВ РЪКОВОДИТЕЛ В СЕЛО ВАРОШ И ПРИЛЕП
 

През великденската ваканция 1897 г. дойде в Кавадарци Петър п.Арсов. Той беше директор в град Прилеп и ръководител на революционното дело. Той беседва с нас, посветените учители, по революционните работи. Същата година мина и Даме Груев, който тогава беше училищен инспектор в Солунско. Даме Груев със своето красноречие направи да пламне у нас с още по-голяма сила революционният дух. Тази среща ми направи такова силно впечатление и дотолкова ме въодушеви, че вече не мислех за нищо друго освен за революционното дело. Изцело се предадох на идеята за освобождението на нашия народ. Тогава не бях на повече от 20 години. През същата 1897г. се помина баща ми. Тая скъпа за мен загуба обаче не ме отчая, а ме накара да се предам още помече на делото. Готов бях, както казват, жив да се хвърля в огъня за него.

През време на годишните изпити бях определен за асистент по изпитите в селата Клино, Рожден, Мориовско. В последното село беше учител Недялко Димчев от Битоля. Той беше посветен в революционното дело и минаваше за един от най-смелите борци тогава, като ръководител в селото. Там се запознах с него лично. В селото имаше мюдюрин, един млад турчин, с няколко стражари. Недялко Димчев и мюдюрина бяха в конфликт по един въпрос от любовен характер за една мома от селото. Тоя край е прочут със своите хубави моми. Имаше и доста развалени жени, които развратничеха с кавадарските помаци. Организацията трябваше преди всичко да се справи с тях, защото много от тях бяха близки с пъдари и кехаи и издаваха тайните на делото. Недялко Димчев, без да му трепне окото, здраво се беше опрял на мюдюрина и даже му беше предложил дуел, но последният се изплашил и не приел. Там прекарах 4-5 дена все в агитации по делото чрез беседи и патриотични песни. В селото се случи да има панаир, та бяха надошли гости от близките села.

След изпита в Кавадарци се върнах в моето село, дето прекарах времето в агитация по освободителната идея и то в общи черти, но още не бях подвел никого под клетва. При агитацията най-голяма пречка се явяваше закоравелият гърцизъм, тъй като селата около Битоля бяха гъркомански-патриаршистки. Голяма заблуда и невежество съществуваше, напластени от дълговековното духовно робство под гърците от една страна и от турския политически гнет от друга. Тоя гърцизъм се поддържаше и хранеше от гръцките агенти и от богатите и влиятелни гърци от Битоля, начело с техния владика. Даваха на селяните пари под лихва във форма на благодеяние, крепяха с почести и дарове гръцкия дух. Най-много държаха за село Буково, което е на един час път от града и се състои от 350 къщи. От друга страна се прояви сръбска пропаганада, която също така пречеше на развоя на революционното дело. И двете пропаганди си служеха с подкупи и бяха в услуга на турската власт със свои шпиони. Организацията трябваше да се справи с тях предварително по един или друг начин.

За 1897/98 учебна година, не знам по какви съобръжения, Екзархията ме остави без назначение. Тогава станах общински учител в село Варош край Прилеп. Там намерих някои селяни, посветени в делото от бившия преди мен учител Атанас Иванов от Прилеп. Той беше преместен в града и влизаше в ръководното тяло заедно с Йорд. п.Константинов, книжар, Петър Свещаров, Никола Каранджулов, учител и Вл. Калейчев от Воден, директор на училището. Във Варош се организира група, която внасяше членските вноски в градската революционна каса. В града също така имаше организирани малки групи с десетари и една терористична група, която се състоеше от Йорд. Гавазов, Стоян Лазов, Никола Мърсев и др. Тази група имаше за цел да наказва някои шпиони и турци-престъпници, които пречеха на делото.

През тази 1897г. се разкри в Скопския революционен окръг Винишката афера, следствие на която паднаха маса революционни работници от селата и градовете. Разкрити бяха оръжия. Поради тази афера забегнаха някои дейци и станаха нелегални. Тогава бе потърсен и забягна Хр. Чемков от Битоля, а Ат. Иванов и Ник. Каранджулов се прехвърлиха в България. Последните двама се върнаха на другата есен и станаха отново учители в града.

Тази афера не засегна Битолския революционен окръг, а се ограничи главно в Скопския, където има тежки последствия.

[Previous] [Next]
[Back to Index]