НАД ГАЛИЧНИК В РЕКА [1] от писък ечат висините.
Каква ли беда тоя път
събрала е вкупом сред село мъжете, жените,
та жалостно всички редят?
"Дали над поля житоносни градушка захваща,
или скакалци са дошли?
За данък ли кървав султанът войници изпраща,
или са еничари зли?
О, ни над поля житоносни градушка захваща,
нито скакалци са дошли.
Султанът войници за кървава дан не изпраща,
не идат еничари зли! –
Албанци убиха войводата наш, нашта слава,
млад Кузман, героя прочут.
Селата, горите ни сенчести ще осквернява
от днеска разбойникът лют." –
Така земеделци, слуги на Деметра [2], орачи
приказваха сглас наскърбен,
жени си деряха лицата и люти палачи
проклеваха с вик ужасен.
Пълзеше мълвата навред по селения бедни –
то сякаш Борей [3] лекокрил
зловещо повяваше, по планините съседни
бедата велика вестил.
И ронеха сълзи, дочули за тоя слух страшен
вдовица, сирак, силен мъж;
стоеше орачът сред нивата зяпнал, уплашен –
ударен от гръм изведнъж ...
[Next]
[Back to Index]
1. Р е к а – вж. стр. 293, ред 7 – 17.
2. Д е м е т р а – древногръцка богиня на земята, плодородието и земеделието.