Още здравието ми беше слабо, когато се разгласи, че иде в града ни призван некой си прочут елинский класний учител. Казваха, че он е влах и после не го наричаха инако освен "Влахът", и за дълго време след отхожданието му, това име беше равно с "класний учител". Се зарадвах дето имах занапред да се занимавам и тъй да отбегна тежката скука, която ме гнетеше и гризенията на съвестта си, дето лъжех майка. Влахът, както и всички пред него и след него учители, ни преподаваше по два бедни урока на ден. Казвам бедни, зачтото всекий урок състоеше от десетина думи, които нито ние разумевахме, нито он можеше ни изясни на матерний ни язик. Можете си съобрази каква беше ползата от такива учители. И днес още се чудя с крайната си търпеливост, дето дълги години посещавал съм училището, без да разумевам почти ничто. Приемник на Влахът (Почти всека година и всеко тримесечие се променяваха учителите) беше, ако добре помня, некой си Константин Янинец, наречений "Куциот". Он учителствова три годин с такво усърдие, чтото зе да храка кръв, но гласът му, както и онзи на Влахът, беше глас вопиющаго в пустини. Почти никой ничто не му разбираше. Он в църков често грабеше от ръцете на четците църковните книги и ме заставяше да чета. Робе му каза:

– Даскале! три години ни служиш. Ти плащаме честно: удостои ни да видим плодът на трудовете ти.

Учителят пожълте как смил, требваше да послуша и за 1 месец се готви за изпит. Се наредихме около 40 ученика в митрополийский салон; Робе почна да изпитва:

–  [“Пиянство” каква част на речта е?]
–  [Наречие.]
–  [– Какво е наречие?]
–  [– Дума, която означава действие.]

Ученикът безочливо отговаряше: като знаеше, че ничто не знае, он мислеше, че и изпитателят му ничто не знае; но на третия въпрос се отчая и замълча. Робе повика другего:

–  [– Думата "защо" каква част на речта е?]
–  [– Глагол.]
–  [– Спрегни го!]
–  и пр.. [– Защом, защощ ...]

Робе се разсмея.

–  [– Какво значи "защо"?]

Ученикът замълча. Робе повика третяго ученика, който како по-хитър, зе да изустява ораторски-звучно граматиката, без да чака въпроси. Робе се разхохота и го спре. Подобни беха изпитите и на други ученици, докле ми дойде редът. Робе ме попита:

–  [– "Командуващ" каква част от речта е?] (Он изпитваше само за частите на речта).
–  [– Причастие.]
–  [– Что е причастие?]
–  [– Прилагателно, произходяще от глагол.]
–  [– Какво значи "произходяще"]
– Что излегвит [произлиза].

Робе узна, че разбирам нечто си и каза:
– 
[– В 10 часа дойди в магазина да избереш басма за дрехи. ]

После ме застави да спрягна  “командувам” и го проспрягнах бързо. Очарованието беше общо. След свършъкът, учителя ме прегърна пред целия събор:

–  = [Пърличе! ти ми лице обели (изчисти от позор) ].

И плака, плака как человек омит от безчестие обществом признано. Ай наивний! Той требаше да е уверен, че жителите колкото по-малко го разумеваха, толко повече го уважаваха. Тоя ден песни и радости на сродниците, дето в изпитанията се отличил един папагал. К вечеру отидох у Робеви и ми отмериха три аршина басма.

– Печали ти, Глигор – ми каза брат ми, – а яз и басма по-хубава ке ти купам и в Янино ке те пратам да се учиш.

Много се зарадвах, но същата година внезапна смърт (от перипневмония) го грабна от обятията на осиротелата фамилия, която на него се надеваше. За да не увеличи скърбта ни, майка често идеше в зимникът и там го оплакваше. В утешение й казах:

– Майко, Зарче ме кани дома си да учам сина му. Той ми такса 400 гроша годишна плата, и храна, и облекло. Филладата на седемчислениците се търси от Свята гора: яз ке я отпиша всичка по три пари листът, а то ке стане харна сума. Муренката наша стига до облаци. Никоя муренка в градът не ражда черници толко големи и хубави како нашата. Ти береш черниците така... како ръка да не ги фатила, а яз ке ги продавам по целия град...
– Тамо ли ке спиеш?
– Къде?
– У Зарчевци?
– Тамо ке ядам, ке пиям и ке спиям.
– То не бива, Глигоре аз без тебе не можам.
– И така нека бидит; волята твоя нека бидит.

Майка ме стисна в обятията си.
40 дена след братова ми смърт, сродници и съседи, според обичая, дойдоха у дома за възпоминание покойника. Ястията, что донесоха, беха изобилни, разни и вкусни тъй, чтото ядох чрезмерно и не усещах, че съм пресищен, докле коремът ми се обтегна тъй, чтото сякаш ше тресне. Обаче от това зпоупотребление не легнах на постеля.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

"К а з в а х а, ч е  о н  е  в л а х..." – Вероятно въпросният учител е бил елинизиран източноправославен сърбин, защото сърбите-мохамедани и сърбите-католици наричат така своите източноправославни съплеменници.

3 а р ч е – охридски първенец гъркоман, един от виновниците за затварянето на първото вечерно българско училише в Охрид (1869).