Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция, Д Макензи & А. Ърби

ГЛАВА ПЕТА

ПЪТУВАНЕТО ИЗ ЕВРОПЕЙСКА ТУР ЦИЯ

Главното неудобство, съпровождащо пътуването във вътрешността на Турция, е липсата на обучени драгомани, каквито днес осигуряват необходимата помощ на пътешествениците в Египет и Сирия.

На първо място е трудно да се намери човек, който едновременно да е сведущ в южнославянския и в някой от европейските езици. Защото славяните не приемат охотно градския живот и слугуването, а почтените жители на Йонийските острови [79] и италианците, на които човек може случайно да попадне на пристанищата, знаят слабо наречието от вътрешността. А що се отнася до слуга, привикнал към пътуване и към изискванията на европейците, пътешествениците в Европейска Турция са толкова малко, че едва ли си струва да се изучават навиците им. Като изключим варенето на пилета и приготвянето на пилаф, трябваше да обучаваме домашните си прислужници на всичко да опаковат, да нареждат леглата, да подреждат багажа върху конете, да избират конете, дори да ги оседлават и да им слагат юздите. Резултатът от всичко това най-малкото беше, че докато насочвахме усилията им, се научихме да вършим някои от тези неща сами.

В поредицата пътешествия из Турция сменихме различни слуги в различни комбинации.

В България австрийският консул в Пловдив ни намери румънец, който говореше немски, турски и славянски. Този индивид притежаваше една практична дарба ненавиждащ еднакво гърците, славяните и турците, така че никога не подкрепяше едните в ущърб на останалите, той се страхуваше прекалено много от всички, за да се кара с когото и да било.

В западните провинции няма нужда от турски и гръцки език. Ето защо драгоманин ни беше един хърватин, които говорете само немски и славянски. Към нашата група везирът прикрепи един офицер от Низамския корпус [80], чието присъствие осигури покорство и уважение. През тази част от пътешествието си имахме и една моравска [81] прислужница, която ни беше много полезна в готвенето и като преводач в босненските хареми. Но отговорността за опазване здравето и поведението на една слугиня увеличава тревогите в подобни пътешествия и далеч надминава ползата от слугуването.

Единственият от нашите прислужници в Турция, когото можем да препоръчаме на други, е дребният мъж, който ни придружаваше като готвач и драгоманин от Солун. Името му е Христос Бакхос, което ние превърнахме в Христо. Въпреки че е особняк по свой собствен начин и със свое собствено време за вършене на всичко, той е неуморим, кротък и чист. Родното му място е едно село на склоновете на планината Олимп със смесено българо-гръцко население, така че той знае два ужасни диалекта на тези езици освен италиански и слабо турски. Тъй като известно време е служил в семейството на шотландски мисионер, има някакво понятие какво може да поискате. Придобил е и представа за интереса, който новите гледки и обичаи биха могли да възбудят у пътешествениците. Когато си заминаваше, ни каза, че си е водил тетрадка, чието съдържание искал да публикува.От Солун тръгнахме без слуги, с изключение на Христо, но като стигнахме Битоля, поради невъзприемчивостта на местните мюсюлмани трябваше да допълним неговото обслужване с работата на един албански гавазин.

Като се осигурят прислужниците, остават превозните средства. По-голямата част от главния път между Цариград и сръбската граница е едва проходим за кое да е превозно средство на колела. Същото може да се каже и за пътя между австрийската граница и столицата на Босна и за пътя между Солун и Битоля. Но турското понятие за кола все още варира между фургон и клетка. В нещо като фургони бяхме транспортирани през горещите равнини между Родосто [82] и Пловдив. Поради ниския покрив и липсата на седалки бяхме принудени да стоим наведени в неудобна поза. Слънцето, от което до пладне ни пазеше чергилото, следобед изливаше през един отвор отзад лъчите си.

Далеч по-приятен начин на придвижване е ездата. И наистина винаги ще си спомняме за дългите дни, прекарани в бавно, но свободно движение, за безмълвието и красотата на планинската природа или на прохладните високи полета в часовете преди залез слънце. Мъжете могат да.почувствуват удоволствието по-добре, като вземат със себе си своите собствени ездитни коне. Но за онези, които не могат да се грижат за коне и коняри, пътешествието постоянно ще бъде спъвано от премеждия и лъжливи извинения.

По пътя може да си осигурите смени на конете по един от следните четири начина: От време на време ви заемат добър кон или вие можете да убедите пазачите срещу бакшиш да заменят своите с вашите. Или може да наемате пощенски коне (мензил) от станция до станция, но това е възможно само ако се придържате към пътя, по който се движи пощата, и представлява предимство, само когато избирате първи в конюшнята. Или пък човек може да се спазари от едно място до друго с кираджиите и ако те са християни, а пазачите ви --мюсюлмани, поне няма да се оплаквате от неподчинение. От друга страна, кираджиите-мохамедани, както и разбойниците-мохамедани са първи братовчеди на турските пазачи и тъй като не се страхуват от наказание, склонни са към неподчинение. Още повече че кираджийски коне се намират рядко главно по оживени търговски пътища, където водачите им се надяват да се върнат с денкове.

Ако всички други начини пропаднат, както често се случва, когато не пътувате по обичайния маршрут, не ви остава нищо друго освен да изпратите фермана си на турския управител. Той трябва да ви снабди на определена цена с коне до границата на управляваната от него област. Като имаме предвид, че изпълнителите на заповедта му са винаги християни, т. е. хора, които работят, така че и те самите, и конете се откъсват от работа, човек не е склонен да се ползува от услугите им. И все пак в някои части на страната пътешественикът трябва да се възползува от тях или въобще да спре. (Доскоро правителствени заповеди за осигуряване на селяни и коне за частни пътешественици бяха давани по подобен начин в Унгария. Господин Паджет споменава, че е пътувал така.)

Третото нещо, от което се нуждаете, е охрана. Обикновено тя се набира измежду заптиетата или селската полиция. Понякога защитата им е необходима и срещу разбойници, но всякога за да нареждат на кираджиите, да осигуряват провизии и пр. Не съветваме никого да рискува и да пътува, както направихме ние един или два пъти, с недостатъчен брой пазачи или пък с такива, на които не бе заповядано изрично да се грижат за доброто ни обслужване. В спокойни райони са достатъчни две заптиета едно да придружава групата ви и друго багажа ви. Добре е да имате и трето, което може да изпратите напред, за да подготви място за нощуване. В размирни райони, когато се случи да има разбойническа банда, е необходим цял отред пазачи, дори ако се движите по главния път. В този случай трябва да осигурите поне един от тях да бъде офицер или личност, на която може да имате доверие.

Всички данни доказват, че при истинско разбойническо нападение никога не бива да се очаква защита от обикновената турска охрана. За тази цел е необходима или редовна войска, или подбрани мъже, които специално са задължени да отговарят за вас, или наети от вас гавази. Колкото до гавазите, ползата от тях до голяма степен зависи от националната им принадлежност. Макар че албанците са най-вероломни и най-непостоянни в политическите си пристрастия, те ще се оставят да ги нарежат на парчета, но ще защитят своя работодател, ще пазят имота му като кучета и обещанието им „беса" (клетва) [83] е техният договор. Българите са отлични слуги сръчни, предани, честни, и са единствените в Турция, които не са мързеливи. Сърбите, макар че са предани и обичливи като приятели и роднини, независимо дали са мохамедани или християни, питаят дълбоко отвращение към слугуването и рядко се привързват към господаря си. При тях също всяко чувство е подплатено с омразите и симпатиите към народ и вяра. Тази силна скрита тенденция въввсеки момент може да помете и най-сърдечните връзки.

След като си осигурите слуги, коне и пазачи, останалите приготовления са лесни. Необходима ви е малка палатка, но климатът по високите места в Турция обикновено ви принуждава да спите под здрав покрив. Освен това, когато пътешествениците са малко, обичайно е да бъдат настанявани в домовете на местни хора. Това е и най-добрата възможност за опознаване на християните. Ние имахме дамски седла, но видяхме, че много жени използуват местните. Те смятаха, че при яздене покрай ръбовете на пропасти неравномерното разпределение на тежестта е опасно.

Походни легла, вана, готварски съдове, чай, вино, бренди и неограничен запас от одеяла са предмети от първа необходимост. Ваната ни беше от дърво отвътре поцинкована. Уверихме се, че е много по-трайна, отколкото каучуковата. Освен това тя се катурваше по-трудно, а и по време на пътуването ни служеше за сандък. След разопаковане капакът й можеше да се завинти на крака, които носехме вътре в нея, и тя се превръщаше в маса.

Взехме много рогозки и един килим сръбска изработка, който чувствително оживяваше стените на кой да е хан. Голямата тайна на удоволствието се крие в малкото килимче, привързано с ремък зад седлото на пазача ви. Тогава може да постъпвате като турцитеда спирате и да вечеряте al fresco [84], когато ви хареса, т. е. когато намерите дърво с дебела сянка, прохладен ветрец, хубава вода и красив изглед. Може би си заслужава да отбележим, че лъжиците и вилиците ни бяха сребърни (вероятността да ръждясат при лошо почистване е по-малка). Носехме ги свободно в една кошница, понякога ги забравяхме в хановете, но никога не ги откраднаха. Единственото примамливо nещо, на което не може да се устои, е ножът. Тогава ножовете ни бяха много съблазнителни, тъй като бяха от известната сараевска направа, всеки в собствена ножница. Тези, които ползувахме лично, провесвахме на колан на кръста, защото по време на вечерята, каквито и да са опасностите от самата храна, добре е да се увериш, че ножът ти не е докосван от ничия друга ръка освен твоята собствена.

Багажът ни заедно с палатката не представляваше тежък товар за четири коня. Половината от един денк се състоеше от книги, които искахме да раздадем на училищата и да подарим на домакини, които не биха приели друго възнаграждение. От Солун взехме сръбски книги, печатани в Белград, а също така и български, някои от които купихме от магазина на Библейското общество в Цариград, а други бяха поверени на слугата ни от един мисионер. Запасите ни се състояха от екземпляри от Новия и части от Стария завет и читанки за различни отделения, учебници по география и аритметика, карти и няколко учебника по история.

За дрехите. Единственото допълнение към тоалета, подходящо за езда при тежки условия, е жакет, подплатен с кожа, който заедно с една мушама трябва да носите зад седлото си, така че винаги да ви бъде под ръка. Дъждовете валят като из ведро без ясно предизвестие. Преходът от откритата равнина в тясна долчинка е придружен от непоносим студ. В по-високите полета, дори когато слънцето грееше ослепително, намирахме за разумно да подражаваме на местните жители и да носим кожена дреха под друга тънка и със светъл цвят. През зимата препоръчваме на ездачите местните дълги вълнени пояси, които се навиват многократно около тялото.

Колкото до странноприемниците, хановете или както ги наричат механите, открихме, че в различните части на Турция те се различават много, освен по някои особености, които остават неизменни. Мебели няма, с изключение на килимите, които моментално трябва да бъдат изхвърлени. Подовете трябва да се пометат и ако е възможно, да се измият няколко часа преди пристигането ви. Понякога на прозорците има стъкла или хартия, но обикновено са само с дървени капаци. Почти винаги има печка с формата на кошер или, което е по-добре огнище. В Босна в някои стаи имаше и двете, като в голямата стая имаше три печки, за да приютяват различни групи пътешественици. Хановете по главните пътища на България и Босна винаги имат по няколко стаи. Никога не трябваше да делим нашата стая с други хора, а прислужницата ни също си имаше отделна стая. Постепенно научавате, че това е обезпечено от заптието, което след като сте го изпратили да поръча стая, е изгонило предишните обитатели. Няма смисъл да задавате въпроси, защото във всеки случай ще ви уверят, че предишните обитатели са си отишли по собствено желание. В Албания хановете са мизерни - на едно и също място можеш да намериш три, т. е. един разнебитен и два в развалини. Те съответствуват на моста в съседство, който служи само за отбелязване на обичайното място за преминаване на реката. По пътя, по-скоро по „линията на катерене", между Призрен [85] и Шкодра [86] хановете са най-удобните места за среща на бандитите. Освен това те се състоят само от конюшня, така че тук малката палатка е от първа необходимост.

В славянските провинции на Турция се стараехме .да носим винаги със себе си препоръчителни писма от един християнин до друг, а в Босна също и от славяни-мюсюлмани. Когато сте настанени в къща, подобно писмо ви поставя по-скоро в положението на гостенин, отколкото на разквартируван пътешественик и след няколкодневен престой може да ви се окаже известно доверие.

Можем да завършим тази глава за пътуването в Турция, като заявим, че притежаването на ферман (Турските паспорти са три вида — ферман, байорди [87] и тескере. Ферманът може да бъде даден само от султана или от паша с висок ранг. Набавяте си го в Цариград с помощта на посолството или консулството. Обикновено байордите и тескеретата са достатъчни и се издават от всички паши и управители на провинции. Тескерето е провинциалният паспорт за пътешественика и придружвачнте му. Байорди е общото препоръчително писмо до всички категории служители. Подкрепян от тези документи, пътешественикът има право да иска настаняване в домовете на християните във всеки град или село на Турция, както и да бъде снабден от мензила или държавната поща с коне на същата цена, която плащат императорските куриери.) осигурява на лицето, което го носи, всички видове привилегии и добри обноски обикновено посещение на турския управител, а понякога и пищно посрещане според обичаите на областта. Простото байорди дава само право да преминаваш безпрепятствено и да получаваш, каквото пожелаеш. Независимо дали имате или нямате ферман, добре е да си набавите байорди от всеки паша за неговата област. Така снабдени, не е нужно да си показвате фермана, освен ако искате нещо допълнително. Ние показвахме нашите рядко, с изключение на места, където беше абсолютно наложително, и то поради това, че демонстрираната близост с правителствените служители представлява пречка да чуете истории, които не са предназначени за техните уши. Ако се стремите към удобства, не отивайте в славянските области на Турция. Ако отидете там, не търсете удобства и ласкателства, а се сприятелете с хората. Понякога провинциалните мюдюри са недодялани и оригинални екземпляри. Колкото до тези, които вече са общували с европейци, след няколко разговора човек знае предварително какво ще му кажат. Желаете ли да чуете уверения в доброжелателство към всички хора по света и особено в милосърдие към раята, направете най-лекия намек и ще последва подходяща реч. От друга страна, ако искате да чуете от устата на турския управител възможно най-черното описание на управляваната от него област, поискайте му да посетите някое място, пътуването до което ще му създаде главоболия или където пашата не би искал да отидете.

Бележки.

Разходи по пътуването.

Пощенски коне — от три до четири пиастъра на час (един пиастър е равен на около два шилинга).

Коне, получени със заповед два и половина пиастъра на час.

За кираджийски коне или за кола трябва да се пазарите различно за различните части на страната.

Обикновено заптие от осем до дванайсет пиастъра на ден. Предполага се, че е само за коня и човека. Бакшиш за добро поведение се дава на края на пътуването.

Пазач от по-висок ранг очаква повече.

Навсякъде могат да се набавят домашни птици, яйца и мляко на ниски цени, а през лятото и агне или яре. Всички допълнителни неща трябва да се носят. Сносен хляб има в градовете.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]


79. Йонийски острови — архипелаг край северозападното крайбрежие на Гърция. По времето, когато е правено пътуването на Макензи и Ърби, островите са английско владение.

80. Низамски корпус — от редовната армия.

81. Моравия — област в Чехия.

82. Родосто — пристанище на Мраморно море, Турция.

83. Беса — клетва или „мир".

84. Al fresco итал. — на свеж въздух, на хладина.

85. Призрен — сега в Социалистическа автономна област Косово, Югославия.

86. Шкодра (Шкодер) — сега в Албания.

87. Байорди — в действителност буюрулдия или буюрултия — писмена заповед на управителя на областта.