Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция, Д Макензи & А. Ърби

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА част втора

БЪЛГАРИЯ. ГЛЕДАНА ОТ СОЛУН
 

„Славата, която Методий си спечелил сред съвременниците си, както и по-късно сред онези, които са видели рисунките му, може да се приеме като доказателство, че те са били естествени и правдиви."
(Финли. Византийската империя, т. I, стр. 266.)


И така, отново се връщаме към нашата отправна точка разноезичния град Солун. Българите никога не са били негови господари и все пак името му се свързва с единственото събитие от неясната им история, оставило следа в летописите на цивилизацията. Става дума за покръстването на България, а след това и на всички славянски народи с превеждането на Светото писание на "черковнославянски". Смята се, че това е древният език на българите и че преводачите били родом от Солун.

През IX век Солун бил византийски град и всичките му жители без разлика били наричани гърци. Тук обаче се били заселили много славяни и езикът им се говорел по улиците. Дълго след това в народните песни се възпявал славянският герой Дойчин като избавител на града от притесненията на един разбойнически главатар. (Дори в Цариград още през VIII век славянският елемент имал достатъчно влияние, за да може славянинът Накита да заеме патриаршеския престол. Гърците разправят една история, която показва, че той не е бил напълно погърчен. Един ден, като четял Евангелието на св. Матей, произнесъл … вместо …. Един от хората му пошепнал, че гласните на дифтонгите не бива да се отделят. Духовникът се извърнал сърдито и високо възразил: „Душата ми се отвращава от двугласни и тригласни.")

По онова време в Солун живеели братята Кирил и Методий. По-старият Кирил бил учен и работлив, а по-младият Методий предприемчив и деен [77]. Двамата били въодушевени от идеята да направят Евангелието достояние на славянското население извън градските стени. И докато Кирил се подготвял в родината си, като изучавал и усъвършенствувал славянския език, Методий станал мисионер. Той се представил в двореца на българския княз Борис и както разказва преданието, спечелил разположението на монарха, като предложил да изрисува стените на любимата му ловна хижа. Борис отишъл да провери работата му, като очаквал да види вълци, мечки и царските ловци. Вместо това съзрял картината на Страшния съд, нещо, все още обичайно сред народите, където монархът лично раздава правосъдие. На трона седял цар, но не като Борис намръщен и в диво великолепие, а величествен и благ. Около него стояли придворните му, но не развявали гордо българските конски опашки, нито размахвали окървавени оръжия. Те имали меки къдрави коси, златни диадеми и бели крила, обагрени с цветовете на дъгата. Праведните слуги се приемали от дясната страна. Над тях се разтваряли златни врати. Грешниците били издърпвали наляво и под тях зеела огнена бездна. Но най-странното било, че сред почитаните и праведните можело да се видят много хилави и плахи фигури слаби, беззащитни, болнави, слепи и дори фигури, облечени в мръсни дрехи, докато сред отхвърлените имало не един свиреп воин, който не се различавал много от Борис и приближените му. Царят поискал от художника да му разтълкува картината и Методий обяснил следното: „Великият цар е богът на християните. Той сътворил земята и известно време живял в нея в образа на човек. Той бил смирен, набожен и праведен. Злите хора го ненавиждали и той изстрадал всичко, което злото все още причинява на праведните и добрите. В деня на Страшния съд той ще се завърне в славно великолепие и ще съди и живите, и мъртвите. Той, който някога е бил страдащ и беден, познава страданията на подтиснатите. Той знае жестоките и насилнически дела на високопоставените тези, които се отнесоха зле с него и го разпънаха на едно дърво."

Борис разгледал престола на съдията, крилатите вестители, златната светлина, която танцувала над престола. Почувствувал се в присъствието на могъщество и слава, далеч по-големи от неговите. След това разгледал облеклото и образите на грешниците и свирепите чудовища, които ги отнасяли, и като си помислил как той самият се отнасял към слабите и беззащитните, съвестта го загризала. Обърнал се към Методий и казал: „Можеш ли да научиш мен и моите поданици как да се отървем от огнената яма?" „Изпрати човек в Цариград и плати на императора, за да ти даде умни мъже, които да те наставляват и да ти покажат как да смириш дивия си народ." Година след това цар Борис и благородниците около него преклонили гордите си глави и приели християнската вяра. И до днес българите приписват покръстването си на поучителната картина на Методий. Ето защо в техните училища и църквитой е изобразяван с рисунка в ръка.

Известно време след мисията в България в Цариград се явили странни пратеници, говорещи славянски език. Те били от западнославянските народи, които тогава се сплотявали във великото княжество Великоморавия. Ако не беше завистта на съседните германци, то можеше да спаси Източна Европа от разединение и варварство. Думите на пратениците са предадени от стария киевски монах Нестор: „Моравските князе Ростислав, Святополк и Коцел ни проводиха при император Михаил и рекоха:

„Земята ни е покръстена, но нямаме учители, които да ни обучават или да ни преведат свещените книги. Не разбираме нито гръцки, нито латински. Едни ни учат на едно, други на друго. Ето защо не разбираме думите на Свещеното писание, нито техния смисъл. Прати ни учители, които могат да ни разтълкуват Библията." Като ги изслушал, император Михаил събрал своите философи и им предал посланието на славянските князе. „Има в Солун един човек, наречен Лъв казали философите. Той има двама сина, които знаят славянския език и са умни философи." Като чул това, императорът пратил да кажат на Лъв в Солун: „Изпрати ми твоите синове Методий и Константин." Лъв веднага ги проводил и когато те се явили пред императора, той им рекъл: „Славяните ме молят за учители, които да преведат Свещеното писание." Убедени от императора, те отишли в славянските земи при Ростислав, Святополк и Коцел. Щом пристигнали, започнали да съставят славянската азбука и превели Евангелието и Деянията на апостолите. Славяните се зарадвали много, като чули на своя език за величието на бога. След това те превели Псалтира и някои други книги." („Хрониките" на Нестор издание на оригиналния текст. Петербург, 1767, стр. 20—23.) С право монахът Храбър пише през XI век: „Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий"... И ако попиташ в кое време, те знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса, българския княз, и на Ростица... блатенския княз в годината 6363 от създаването на света" (855). [78]

Убедителната догадка, че славянските апостоли не са били гърци, а славянски граждани от византийски град, се основава не толкова на тяхното отлично познаване на езика, който гърците презирали като варварски, колкото на загрижеността им да превърнат мисията си в средство за утвърждаване на славянския език, а не, както биха я превърнали гърци в средство за разпространение на гръцкия.

Делото на Кирил и Методий е извършено през 855 г. Не е сигурно дали и по-рано славянският език не е бил писмен. Но поради следните причини се предполага, че това е било така: 1. Защото ако езикът не е бил достигнал известна степен на развитие, Кирил едва ли би могъл да извърши своето дело дословен превод на част от Библията без големи заимствувания от гръцки. Нито пък би могъл да предаде всички думи и епитети на оригинала със славянските им еквиваленти. (За разлика от преводите на Библията на немски, френски, английски и т. н., където богословските термини са изцяло заимствувани от гръцки и латински, в славянския език те са предадени правилно чрез еквиваленти. Така думата „теология" е преведена „богословие", „ортодоксален"—„православен" и т. к.) 2. Понеже в азбуката, с която са написани старите славянски ръкописи, има следи, че е съществувала преди въвеждането на християнството. Изглежда, че тя първо е била изрязвана на пръчки по подобие на руническите знаци. Тази азбука се нарича „глаголица" от буквата „глагол", която означава „дума".

Предполага се, че така наречената „кирилица" е въведена като по-лесна за първоначалната азбука както за преписвача, така и за чужденеца, който би искал да я научи. Някои от знаците й са прегласени от глаголицата, а онези, които са общи за гърци и славяни, просто са взети от гръцкия език. Преданието нарича св. Кирил неин създател, а историята доказва, че тя е започнала нашироко да се употребява от неговия ученик Климент първия български епископ. Тя е приета от всички славянски народи, които принадлежат към източноправославната църква. По този начин техният превод на Библията ни връща към българския първообраз.

В Солун на гръцките християни винаги е било разрешено да ползуват някои църкви и манастири. Ето защо потърсихме някакви свидетелства на спомена за тези мисионери, на които тяхната общност трябва да благодари за това, че днес е представена в европейските съвети от славянската сила Русия. Не можаха да ни посочат нито църквица, нито паметник, нито дори къща или параклис, свързани с Кирил и Методий. Монасите, които питахме, не знаеха нищо и не бяха чували нищо за тях. В същност фактът, че папата, който през 1016 г. забранил славянската азбука и заклеймил като еретик нейния създател, когото неговият по-мъдър предшественик бил ръкоположил за архиепископ, (За да получи разрешението на папата за славянски църковен ритуал, Методий направил две пътувания до Рим. Там той бил ръкоположен за архиепископ на Панония и Моравия с всички пълномощия да изпълни плановете си. Дори когато бил жив обаче, властта му била ограничавана, а след смъртта му съветът в Салона (1016 г.) отишъл дотам, че заклеймил славянските мисионери като еретици и славянската азбука като творение на дявола. Немалко доказателство за национална твърдост е, че оттогава досега в част от католическа Далмация славянската служба е запазила позициите си.) свидетелствува не по-малко категорично за националния характер на службата на Методий, отколкото правят това тези гърци от XIX век за националния характер на превода на Кирил.

Славянските църкви, благодарение на църковните служби и на превода на Библията на родния им език, никога не са били напълно денационализирани нито от Цариград, нито от Рим. Нещо повече Библията и църковната служба са се оказали връзката между славянските народи дори когато дълго са били разделени като привърженици на латинската или гръцката църква. През 1862 г. се чествува хилядогодишнината на солунските апостоли. Тя бе отпразнувана от повече от осемдесет милиона славяни-християни без разлика на секта или вероизповедание от Прага до Тихия океан, от Балтийско море до Солун.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]


77. В действителност по-старият от братята е Методий.

78. В действителност глаголицата е създадена през 862 г. (според други мнения — през 863 г.).