Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
V. РЕВОЛЮЦИОННИ БОРБИ

4. Балканската война (1912—1913 г.)
 

Младотурците много скоро отстъпили от своите принципи за свобода, братство и равенство, провъзгласени от Хуриета в разложилата се вече феодална Османска империя. Спрямо нетурското и особено спрямо немюсюлманското население на страната те провеждали жестока националистическа политика на потисничество и асимилация. Новосъздадените буржоазни държави на Балканския полуостров образували Балканския съюз, който подготвил и обявил война на османска Турция. Отношенията между България и Турция се обтегнали. Сачанлийци, които били взети в османската армия, започнали да дезертират и да пристигат с оръжието си в селото. За няколко дни се събрали около 50 души — Шенко Стоилов, Иван Запартов, Стоян Атанасов Лушнарев и много други.

При обявяването на войната поставеният в селото турски полицейски участък бил обезоръжен от Димитър Славков и Димитър Стаматев. Онбашията Кара Али избягал, а четиримата полицаи-арменци били извикани в общината и им било отнето оръжието. Преоблекли ги в сачанлийски дрехи и с куриера Каню Чувалев ги отправили за с. Шапчи. [169] На 20 ноември 1912 г. в Сачанли дошъл с 25 четници западнотракийският войвода Димо Николов, съратник на войводата Бойко Чавдаров. Той имал за задача да води партизанска война в тила на турската армия и да събира сведения за със-
 

169. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Славко Стоянов Матушев и Мара Попилиева Славкова.

99
 

тоянието на отстъпващата от Кърджали войска на Явер паша. Войводата се настанил на квартира в къщата на Стою Трингов, а четниците били разквартирувани в училището. Издръжката на четата била поета от селото. [170] През време на престоя на Димовата чета в селото, на път от Софлу за Гюмюрджина, с разузнавателна пристигнал капитанът от българската армия Акрабов с четирима кавалеристи. Тогава за пръв път в селото стъпил български войник. [171] Радостта на сачанлийци била голяма, но развитието на военните действия не дало възможност това изключително събитие да бъде отпразнувано.

Два дни след като той минал през селото, постовете на войводата Димо Николов от сводестия мост съобщили, че по пътя за Сачанли идва турска войска. Войводата поставил засади на завоите на Белите пътища и дал нареждане на четниците и селските доброволци никой да не открива огън по противника, докато той не стреля. Когато обаче „неприятелите” приближили, се установило, че това е дружина от Македоно-Одринското опълчение, която бързала да пресече пътя на Явер паша пред Мерхамли. Всички излезли на Чучура на Белите пътища да посрещнат българската опълченска дружина начело с капитан Зографов и адютант Владимир Робев, родом от Лозенград, Източна Тракия. Посрещането станало с гайди, момите пеели песни, жените плачели от радост. За пръв път в Сачанли се издигнало трицветното национално знаме. Сред селото, на хорището, кметът и съветниците поднесли на командира на дружината по стар обичай хляб и сол. Понеже през целия ден валяло дъжд и опълченците били мокри, на всички дали сачанлийски дрехи, докато техните се перат и изсушат. За дружината приготвили вечеря, заклали овни. Веселили се цяла нощ и на заранта дружината тръгнала към Софлу. [172]

След като българските войски завзели Западна Тракия, отделни лица, поддали се на настроенията за отмъщение, извършили някои грабежи и принуждения спрямо мохамеданското население. Но българските власти
 

170. Пак там, спомени на войводата Димо Николов.

171. Пак там, спомени на Митрю Алекшев, Димо Николов и Владимир Робев.

172. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Владимир Робев.

100
 

пресичали тези опити. На тях се противопоставил и ръководителят на Сачанлийската революционна организация Димитър Стаматев—Терзията и други нейни дейци. Те приканвали населението да се държи коректно. Терзията и Славков се опитали, доколкото могат, и сами да помагат при нужда на мохамеданското население. [173]
 

173. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Мара Попилиева Славкова.


[Previous] [Next]
[Back to Index]