3. Храна и начин на хранене
4. Водоснабдяване и хигиена
Храната на сачанлийци била доста опростена, без особено преработване на първичните продукти. В село Сачанли нямало фурна. Хлябът се приготвял в „подници”, покрити с особени капаци („връщници”). Преди тях подницата била закривана направо с нажежена пепел. Приготвяли два вида хляб — питен и квасен. „Подницата” предварително се нажежавала и тогава слагали тестото. Хлябът се месел в копани. В питения хляб не слагали сода бикарбонат. Тъй като през лятото селяните живеели в кошарите при овцете, те нямали възможност да си приготовляват хляб. Там винаги варели качамак. За закуска употребявали „росници” (триенки), приготвени от пшеничено брашно. Закусвали и с тархана, която втасвала при специална млечнокисела ферментация, приготвяли кускус, юфки. Често ядели сачанлийската баница „плекета”. Тя се правела от една пшеничена кора отгоре и една отдолу, а по средата слагали булгур със сирене или извара. Приготвяли и „гола плекета” („кашеница”) от чисто пшеничено брашно, яйца, сирене и мляко. Вариант на „голата плекета” е „кашникът” от царевично брашно и овче мляко. Правели и „гюзлеми” от пшеничено брашно, яйца и сирене, размесени с топла вода и с подправка джоджан, които пържели в тава. Правели също и „катми” — източени кори от пшеничено брашно, запечени на „сач” (плоча от специална глина).
През март готвели коприва и лобуда, която берели край Кусинов гроб. Приготвяли ястия от бардун — растение, подобно на праза, което намирали към Кьоери. Храна приготвяли и от тученица, щир, лапад, халваджийско зеле, мачец и пр. В местността Върбата растяли тълкуци, чиито корени приличали на кочани
48
Скица № 7
Мях (тулум) за съхранение на сирене, извара, масло и куркмач.
и имали приятно сладникав вкус. От диви круши и диви ябълки правели
ошав. Употребявали мед, сирене, извара, прясно и кисело мляко. Към Сюлеймановото
падало събирали охлюви и ги готвели с булгур. Рибата ядели само пържена.
Най-много ядели месо, но го приготвяли по примитивен начин — добре сварено
и изпечено („чилк месу”), курбан — сварено само с вода. Избягвали да консумират
пастърма, създърма, суджуци и пр. Готвели месо и с различни зеленчуци.
Любимо ядене на сачанлийци била „чевермята” („печеница”). Месото от крадения
добитък правели винаги на курбан. От крадено месо много рядко правели кебап
— печено на огън, защото издавал силна миризма и можело да ги заловят.
За подправка на кебапа употребявали риган.
В Сачанли канализация нямало, но във всяка махала течели много чешми, които задоволявали нуждите — Мехтерева чешмя, Ръждова чешмя, Станкова чешмя, Изворът с пет крана, Клюнкет, Гулям клаанец — с три крана, Яванова чешмя, Момин клаанец или Лазарова
49
чешмя, на което място се обличали лазарките, Църквина чешмя, Църната чешмя в Горната махала, чиято вода била оцветена в черно, Чучурът и пр. Имало и минерален извор — Маслоото клаанче, чиято вода пиели, когато имали някакви заболявания.
През селото минавали реките Долът и Парлакова падина и се вливали в Голямата ряка. Те спомагали за неговото хигиенизиране.
В околностите имало чешми като Дълбок клаанец, Чучурмакът, Каракушева чешмя и др.