Престѫпното Безумие и Анкетата по Него. Факти и Документи
Иванъ Евстатиевъ Гешовъ
Прѣдговоръ.
Принуденъ, по здравословни причини, да прѣкарамъ първитѣ петь мѣсеца отъ тая година въ чужбина, азъ не можàхъ да взема участие въ разискванията на Народното Събрание върху анкетата по погрома на България. При тия дебати, въпрѣки прѣпорѫката на единъ младъ депутатъ отъ демократическата партия, да „бѫдатъ почтенни къмъ хора, които отсѫтствоватъ“, нѣкои оратори, очевидно скарани съ почтенностьта, се нахвърлиха върху мене съ една невъздържаность толкозъ некоректна, колкото и характерна за тѣхната гузна съвѣсть.
На тия оратори азъ дължа отговоръ, не толкозъ за моя защита — моето дѣло нѣма нужда отъ защита — а за възстановление на истината. И тоя отговоръ азъ се надѣяхъ да мога да имъ дамъ въ самото Народно Събрание, при пръвъ удобенъ случай. Но ненормалнитѣ обстоятелства отъ една страна и закриването на извънредната сесия отъ друга, не ми позволиха да сторя това. Виждамъ се, слѣдователно, принуденъ да обнародвамъ моитѣ обяснения за освѣтление прѣди всичко на изпитателната комисия, която има възможность по тѣхъ да провѣри споменатитѣ отъ мене документи.
Къмъ тия обяснения азъ прилагамъ и три мои статии, помѣстени въ новогодишния брой на в. „Миръ“, въ сѫщия вѣстникъ, по случай годишнината на Санъ-Стефанска България и въ в. „Заря“, по случай годишнината на 16 юни.
[Next]