Престѫпното Безумие и Анкетата по Него. Факти и Документи

Иванъ Евстатиевъ Гешовъ

 

4. Годишнината на 16 юни

(Поместен в в. „Заря“, по случай годишнината на 16 юни, 1914 г.)

 

 

Слѣдъ като и либералитѣ тържествено признаха, че дѣлото на 16 юни бѣ едно „прѣстѫпно безумие“, двѣ мнѣния по него вече не може да има въ България. Никакви грѣшки на други не могатъ да го оправдаятъ. Ако можеха, то не щѣше да бѫде „прѣстѫпно безумие“. И ще остане то въ историята ни безпримѣрно по своята грозота. Събори се съ него величествената сграда, издигната съ кръвьта и страданията на хиляди български герои, събори се безподобниятъ паметникъ на българскитѣ добродѣтели, осветенъ въ Лондонъ. Рухна сградата, рухна паметникътъ. И ние, които немили недраги се лутаме изъ неговитѣ развалини, зашеметени още отъ страшната катастрофа, безпокойни и за бѫдещето, питаме се, каква бѣ тая политика, която докара това нечестиво дѣло.

 

Какво ли? Кой не я знае?Тя бѣ политиката, която искаше отъ едно поколѣние на българския народъ да извърши онова, което десетки поколѣния у други народи не сѫ могли да извършатъ. Петстотинъ години е траяло „собираніе земли руской“ и Русия още не е събрала всичкитѣ руси. Нѣмци, френци и италиянци и до днесъ още не сѫ се обединили. Ние поискахме да се обединимъ вѫтрѣ въ една година. Какво казвамъ година? Вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ. Повече отъ единъ вѣкъ бѣ нуженъ на турцитѣ, за да завоеваятъ балканския полуостровъ. Ние намираме вина, защо не се тури край на тѣхното владичество на Балканитѣ още въ началото на ноември, мѣсецъ подиръ обявяването на войната. Нѣмци и руси не можаха да наложатъ миръ на Франция и Турция, освѣнъ слѣдъ като се биха съ мѣсеци и влѣзоха въ Парижъ и Санъ-Стефано. Ние намираме вина, защо не се сключи миръ подиръ нещастната атака на Чаталджа, защо се скѫсаха прѣговоритѣ въ Лондонъ, дори

 

 

144

 

и да бѣ сигурно, че играта на турцитѣ бѣ да протакатъ, за да натрупатъ войскитѣ на своята двадесетмилионна империя противъ силитѣ на четиримилионна България.

 

Какво сѫ 20 срѣщу 4? Какво сѫ петь съсѣда противъ единъ?

 

Ще се биемъ, дори и да сме единъ срѣщу петима. И искаме невъзможното отъ народа.

 

Отъ народа, па и отъ неговитѣ дѣйци. И това, което великани у други народи не сѫ могли да свършатъ, ние твърдимъ, че трѣбваше непрѣмѣнно да се свърши отъ скромнитѣ наши управници, които възмечгаха да станатъ строители на една нова България.

 

И подъ влиянието на тая психика на грандомани, станахме разстроители на едно велико дѣло. И ще станемъ и опропастители на днешна България, ако продължаваме тая гибелна политика на 16 юния —да хвърляме народа въ авантюри, отъ които никакво геройство на неговитѣ толкозъ славни колкото и измѫчени синове не може го избави.

 

[Previous]

[Back to Index]