Ат. п. Георгиев
(МАТЕРИАЛЪТ Е ОТ: "ЗАВЕТ"- списание на тракийската млалеж от 15.09.1937 г.)
Селото Баш Клисе, Димотишка околия, отстои на около 40 км западно от гр.Димотика и на 15 км от гр. Суфлу. Това чисто българско селце имаше 85 къщи, красива черква и хубаво триетажно народно училище.
Селцето е кацнало на една малка могилка и ограничено: от изток, с Горчивия дол, от запад със Сладкия дол, от юг е Бяла река и от север с гористите възвишения "Тумбата" и "Маулата".
От западна страна на селото, от планинските възвишения се спуща широка река, по чиито брегове растат високи тополи и много върби, които красят разстилащото се башклисенско плодородно поле. Тая река протича покрай българо-турско село Ахрян-Бунар и се влива в река Марица, само на 6 км източно от село Башклисе. Южно от селото, зад Бялата река, се издигат също гористи бърда и могили, по които се простират пасищата и нивята на селския чифлик "Топчиолу", наречен така, защото селяните го били купили навремето, от стопанина му турчина Топчиолу.
След така наречено доброволно изселване на българите от Западна Тракия, бежанците от село Башклисе, почти всички се заселиха на самата граница - в град Свиленград, за да бъдат по-близо до родното си място и до домовете си, които бяха съградили с голям труд и много жертви след опожаряването на селото им през 1913 г. при реокупацията на Одрин от турските войски.
По Букурещкия мир от 1913 г. Западна Тракия остава в България. Там закипя работа. И село Башклисе бързо се съвзе, като се пооправи всичко, въпреки че от 1915 г. се намесихме в голямата война, която се свърши зле за нас в края на 1919 г.
57
Откъсването на България от западна Тракия, по Ньойския договор, за да се образува автономната област "Междусъюзническа Тракия", пак не ни отчая, ако и всички да подозирахме, че това е една дипломатическа игра. От Башклисе никой не се мръдна от мястото си, дори и когато Западна Тракия се предаде на Гърция. След това дойде така нареченото доброволно изселване на българите.
При ликвидацията на българските имоти в западна Тракия, от стойността на селския им чифлик "Топчиолу" бежанците от село Башклисе образуваха в град Свиленград общополезен фонд "Башклисе" за подпомагане болни сираци, вдовици пострадали, издръжка на ученици и пр.
В изпълнение на родолюбивата цел на фонда в София е закупен с негови средства Тракийския дом "Башклисе", който служи за нуждите на цялата тракийска емиграция. И днес в тоя дом намират подслон Тракийския научен институт, Софийското културно благотворително дружество "Тракия", Тракийския женски съюз и пр. Родолюбието на бежанците от село Башклисе е над всяка похвала.